- Не си прави труда! - изфуча подопечната му и ги потътри към стълбището.

- Видя ли достатъчно? - попита Панда, все още с гръб към вратата, от която Луси надничаше.

- Все още се опитвам да смеля видяното - отвърна тя. - Вие двамата сте много забавни.

Той хвърли бегъл поглед към мястото, където преди стоеше металната етажерка.

- Можеш да си тръгнеш по всяко време, когато решиш. Между другото, защо още не си го направила?

Защото това беше нейната къща.

- Защото все още се наказвам, задето толкова погрешно преценявам хората. - С тези думи тя се скри обратно в кухнята.

Беше едва четири часът, но Луси не бе яла от закуска, затова включи котлона, сложи тигана, наля малко олио и метна една от свинските пържоли, които бе купила в града. Щеше да е по-вкусна на скарата, но тя бе изхвърлила ръждясалата антика още миналата седмица.

Свинската пържола тъкмо започна да цвърчи апетитно, когато Панда, все още в делово одеяние, влетя в кухнята. Грабна една кърпа, уви я около дръжката на тигана и се изнесе през задната врата.

- Хей! - Луси хукна след него, докато той прекосяваше двора.

- Върни ми пържолата!

Негодникът отвори капака на боклукчийската кофа до гаража и с ловко движение на китката запрати горката пържола на дъното и.

- Никакво готвене, освен ако не е нещо, което Темпъл също може да яде.

- Никакво готвене? Какво искаш да кажеш с това „никакво готвене“?!

- Миризмата се разнася из цялата къща. Тя трябва да се въздържа от вредна храна и ти няма да я измъчваш.

-Аз! Ти оплюска хиляда калории пред нея!

- Естествени последствия. Това, което правиш ти, е съвсем различно.

Луси вдигна ръце.

- Не мога да повярвам!

Устните му се извиха.

- Може би е по-добре да се обадиш на мамичка и да я помолиш да изпрати морските тюлени да те защитават.

Наистина ли бе целувала този човек? Наистина ли му бе позволила - позволила - да направи онова? Вайпър не беше на себе си от ярост и тикна нащърбения си нокът с олющен катраненочерен лак право в лицето му.

- Ти... ще си платиш за всичко - изхриптя тя и се изнесе от полесражението.

Той вече плащаше. Само да се намира близо до нея бе истинско мъчение. Все още си спомняше, когато я видя за пръв път. В нощта на репетицията на сватбената вечеря. Тя седеше редом с Тед в женствена синьо-зелена рокля, блестящата й коса бе с няколко оттенъка по-светла, отколкото сега. Единственото, за което можеше да мисли, беше колко идеално си подхождат те двамата - идеалната американска двойка. Чак две седмици по-късно, през онази нощ на езерото Кадо, когато Луси се обади на родителите си, Панда разбра, че тя няма да се върне при Тед. Глупаво.

Ти и без това не беше толкова добра.

Каква шибана лъжа. Той беше непохватният - прибързан, груб и извън контрол. Луси беше всеотдайна и естествена, без противната фалшива обиграност на порнозвезда, която жените смятаха, че трябва да демонстрират в спалнята.

Той се надяваше, че тя ще замине веднага щом го види, но вместо да се метне на ферибота, както се очакваше да направи, тя бе решила да пържи свински пържоли в кухнята му. И сега имаше две проблемни жени на главата си, които искаха да използват дома му за тайно убежище. Едната от тях беше властна и капризна, истински трън в задника, но той и преди се бе оправял с Темпъл и можеше отново да го направи. Другата беше различен тип трън в задника и най-много искаше да се оправи с нея без дрехи.

Панда изтласка от главата си виденията на голата Луси, за да се съсредоточи върху настоящата си работа. Най-малко от всичко на света искаше да се намира в тази къща, но Темпъл му плащаше много пари, за да я дундурка, а тя отказа да обсъжда други варианти за местоположението. Панда съжаляваше, че й бе казал за къщата, но никога не си бе представял, че тя ще настоява да дойдат тук, както не си бе представял, че Темпъл ще напълнее с тринайсет килограма над нормата и ще застраши кариерата си. Панда харесваше работа, която изискваше движение и обещаваше поне малко приключение. А настоящата беше истинска гадост, но изключително доходна. Освен това Темпъл беше първият му голям клиент и той й беше задължен.

Двамата се запознаха наскоро след като той откри агенцията си. Тогава нейният издател го бе наел като обикновен охранител да се грижи за безопасността й, докато раздаваше автографи в една книжарница в Чикаго. Един нервен тип в тълпата привлече вниманието му. Панда реши да го държи под око и малко преди края на вечерта успя да го спре, когато ненормалникът се опита да прескочи редицата столове, за да нареже лицето на Темпъл. Оттогава, винаги когато се нуждаеше от охрана, Темпъл настояваше да наемат него. Благодарение на нея той привлече други богати и влиятелни клиенти и бизнесът му процъфтя и се разрасна до такава степен, че имаше възможност да наеме апартамент на Лейк Шор Драйв, където рядко преспиваше, да купи тази къща и да настани майка си в най-добрия дом в Илинойс за хора, страдащи от болестта на Алцхаймер.

Стомахът му изкурка, но не от глад, а защото се опитваше да смели целия онзи шоколад. Той не си падаше много по сладкото. Жалко, че Темпъл не бе домъкнала тайно картофени чипсове.

Мислите му отново се насочиха към Луси. Той съвсем недвусмислено й бе заявил да не променя нищо в къщата, но тя бе постъпила, както си бе наумила, и промените го смущаваха. Защо Луси се бе отзовала на молбата на Темпъл? Не можеше да го проумее, но със сигурност знаеше, че колкото по-скоро я накара да си тръгне, толкова по-добре. А най-лесният начин да го постигне беше да й припомни най-лошите си качества.

Само мисълта за това да не го потискаше толкова силно.

Злата кралица не се оказа разглезена примадона; Луси бе принудена да го признае. На следващата сутрин тя работи рамо до рамо с Панда - разглобиха двуетажните легла и ги изнесоха навън.

- Идеална кардиотренировка - подхвърли тя на Луси, докато носеше две странични рамки към входната врата.

Темпъл бе вързала косата си на хлабава опашка и бе сменила вчерашния си черен тоалет с широк тъмносин спортен клин и прекалено голяма мрежеста туника с остро деколте - одеяние, очевидно нямащо нищо общо със стилната й модна линия.

- Струва ми се, че между теб и Панда има нещо - заяви тя.

Луси мина пред нея, за да й отвори вратата.

- Грешно ти се струва.

Но хладният отговор на Луси не обезкуражи Темпъл.

- Докато той върши работата, за която съм го наела - тя промуши рамките през вратата, - не ме интересува какво правите вие двамата през останалото време.

Луси не бе свикнала да се обръщат към нея като с нечий служител, но преди да успее да отвърне подобаващо, Злата кралица и товарът й изчезнаха надолу по стълбите.

Когато по-рано бе отишла в кухнята да закуси, Луси бе установила, че на вратата на килера има катинар и след като нямаше намерение да се разправя с Панда на празен стомах, се бе задоволила с чаша кафе. Но сега умираше от глад. Намери кутия с плодово кисело мляко с черни череши и студен хотдог. Преди да изяде едното от тях, чу да спира камион на алеята, последван почти веднага от захлопването на врата на горния етаж, на вярно Темпъл се криеше от любопитни погледи. Не след дълго Панда и шофьорът започнаха да разтоварват камиона - оказа се, че са докарали оборудване за гимнастическа зала.

Луси смяташе да изпече хляб за Бри и Тоби, но след вчерашния инцидент с пържолата, не си представяше как ще го направи, затова подкара към фермерска лавка с празни ръце.

Покачена на стълбата, Бри рисуваше пъстроцветна гирлянда върху горната рамка на лавката, боядисана в бледожълто - от онези причудливи украси, които можеха да се видят върху панаирджийските въртележки. Цветовете хармонираха със старомодното тъмнозелено одеяло, постлано от Бри върху тезгяха, върху което бе подредила три пирамиди от буркани с мед.

Тоби изскочи иззад лавката веднага щом Луси слезе от велосипеда.

- Вчера видях колата на Панда. Да не би да имаш работа за мен?

Тоби бе усложнение, за което Луси не бе помислила.

- Засега не. Една от моите... приятелки ми гостува. Смятаме да се позабавляваме, но за теб ще е скучно. - Мисълта, че Злата кралица може да й бъде приятелка, я накара да потръпне, но трябваше да измисли някакво обяснение, в случай че Тоби цъфне неочаквано в къщата, което той несъмнено щеше да направи.

- Но аз пак ще мога да идвам да ти помагам, нали?

- Тоби, престани да й досаждаш. - Бри се усмихна уморено на Луси, докато слизаше от стълбата, оставяйки таблата с кутиите с бои на най-горното стъпало. Въпреки че сутринта бе топла, Бри нямаше нито грам тлъстина и затова бе нахлузила върху тениската тънък светъл пуловер. Нито лекият загар на лицето, нито новопоявилите се лунички върху високите скули можеха да прикрият изтощението й.

- Ще се постарая той да не те безпокои.

Имайки предвид, че Тоби изобщо не слушаше Бри, Луси не разчиташе особено на обещанието й. Тя прегърна през рамо момчето.

- Работата е там, Тоби, че моята приятелка не обича деца, затова вместо да идваш при мен, може би няма да е зле да ме разведеш из острова. Зная, че има много места, които още не съм видяла.

- Предполагам.

Луси огледа табелата „Медена въртележка“ и току-що изрисуваната гирлянда.

- Харесва ми украсата ти. Има ли ефект от табелата?

- Тази сутрин продадох седем буркана. - Бри почеса ухапаното от пчела върху китката си, оставяйки върху кожата яркочервена следа от боята. - Мисля да разширя асортимента, може би ще добавя сапун или восъчни свещи. Веднага щом се науча как се правят.

- И пак няма да спечелиш достатъчно пари - обади се Тоби с обичайната си войнственост. - Трябва да заминеш.

Луси побърза да се намеси.