— Ще ми бъде приятно. Дъглас няма да разбере. О, Колин?

Той я погледна.

— Ще ме научиш ли да говоря шотландски?

— Това ще бъде удоволствие за мен, мадам — гласът му беше напевен и сладък като мед. — Ще бъдеш моя любима, нали?

— Не съм била любима на никого досега. Звучи вълшебно.

Единственото, което можа да направи, бе да й кимне с глава.



Дъглас се обърна към жена си.

— Не открих нищо лошо за Ешбърнхам. Той е обичан, и уважаван мъж. Учил е в Итън и Оксфорд. Има много приятели сред висшето общество. Единственото, което казват за него е, че му се налага да се ожени за богата наследница.

Дъглас прокара пръсти през косата си — навик, който беше придобил отскоро. Продължи да крачи из стаята, а жена му седеше пред тоалетката си и го наблюдаваше. Беше рано вечерта три дни преди края на седмицата, която Дъглас беше определил за срок пред сестра си и нейния любим. И двамата знаеха, че Синджан се е срещала с Колин още на следващия ден след историческата разправия, но никой от тях не искаше да прави това на въпрос. Доколкото беше известно на Дъглас, след това не бяха се срещали. Но кой можеше да е сигурен в нещо, когато Синджан е замесена? Тя беше ужасно изобретателна.

— От колко време е граф?

— Само от шест месеца. Брат му, а и баща му също, са били нехранимайковци от класа. Двамата съсипали имота до основи. Притежава огромен стар замък, за който трябват огромни пари, за да стане пак това, което е бил някога. Освен това трябва да се погрижи за земите, за стадата, за бедните си селяни.

— Значи — бавно каза Алекс, — когато е станал граф и е видял в какво злощастно положение се намира, единственото решение, което е можел да вземе, е било да се ожени за богата наследница. Това не е отвратително, Дъглас?

— Не. Само дето…

— Дето какво, мили мой?

— Синджан не го познава. Заслепена е от любов. Това е всичко. Може да си загине в Шотландия, без да има до нея близък човек да я защити. А представяш ли си, ако…

— Мислиш ли, че Колин Кинрос е почтен мъж?

— Нямам представа. На външен вид изглежда такъв. Но какви са помислите му? Какво, става в душата му?

— Синджан ще се омъжи за него, Дъглас. Дано само не го прелъсти преди сватбата.

Той въздъхна и рече:

— Дано. А сега трябва да разговарям с Майка. Тя отново се е развилняла и направо е подлудила камериерката си със заповеди веднага да заведе младия мъж при нея. Заплашва да изпрати Синджан в Италия, докато забрави за връзката си с този чужденец. Най-странното е, че няма нищо против това, че той се жени за дъщеря й заради парите й. Единственото, с което не може да се примири, е, че е шотландец. Казва, че всички шотландци са грубияни, алчни и презвитерианци5.

— Може би трябва да й изрецитираш нещо от Робърт Бърнс. Стиховете му наистина са прекрасни.

— Ха! Та това си е направо чужд език. Ако чуе, ще изпадне в още по-безумна ярост. По дяволите, искаше ми се Синджан да не е на легло с главоболие точно сега. Никога не е тук, когато имам нужда от нея.

— Да дойда ли с теб?

— Ако го направиш, Майка ще вилнее, докато и двамата оглушеем. Още не си спечелила благоразположението й, мила. Страхувам се да не обвини теб за целия този провал — Дъглас въздъхна и напусна стаята, проклинайки сестра си и проклетото й главоболие.



Синджан не я болеше глава. Имаше план и работеше по изпълнението му. Вложи цялото си старание, за да придаде човешка форма на една възглавница. Постави я върху леглото и я покри със завивките. Отлично. Ако не проверяха отблизо, възглавницата напълно наподобяваше женско тяло. Тя потупа крачола на панталона си, опъна сакото и нахлупи филцовата си шапка почти до очите. Приличаше на момче, никой нямаше да се усъмни, че не е. Обърна се и се огледа в голямото огледало как изглежда в гръб. Съвсем като момче, дори черните й ботушки бяха мъжки. Подсвирна тихичко с уста. Сега оставаше само да се спусне по бряста до прозореца и да се озове в градината. Оттам нататък беше лесно.

Квартирата на Колин се намираше на втория етаж на една стара градска къща от времето на Джордж IV, разположена само през три преки на „Карлион Стрийт“. Все още не беше съвсем тъмно и тя продължаваше да си подсвирква — и за кураж, и за да поддържа впечатлението, че е момче, излязло на разходка. Видя двама господина с развети пелерини, които се смееха и пушеха пури. Не й обърнаха никакво внимание. Срещна и едно дрипаво хлапе, което метеше пред всеки минувач. Благодари му и му подхвърли едно пени. Лесно откри жилището на Колин. Отиде до входа спокойна, като най-безгрижния човек на този свят. Удари с огромното чукало с форма на орлова глава по вратата. Не получи отговор и отново почука. До слуха й достигна кикот и писклив женски глас, който гълчеше.

— Не, господине. Не правете това! Не, не там. Не бива. Имаме посетител. Не, господине…

Последва нов кикот и когато вратата се отвори, Синджан се озова лице срещу лице с една много красива девойка. От дълбоко изрязаното й деколте надничаха две пищни снежнобели кълба. Светлата й коса беше разрошена. Очите й блестяха закачливо. Без да престава да се смее, попита:

— А ти кой си, млади момко? — сложи ръка на хълбока си и се изпъчи.

Младият момък отвърна с широка усмивка.

— Кой искате да бъда? Може би баща ви? Не, това не е възможно. Нали? В такъв случай би трябвало да се скарам на господина, който ви разсмива въпреки вашето желание, нали?

— О, ти си бил голям симпатяга. Шегички, номерца, благ език. Търсиш ли някого?

Синджан кимна. С крайчеца на окото си видя как един мъж се вмъква през някаква врата встрани от дългия коридор.

— Дошъл съм да се срещна с лорд Ешбърнхам. Тук ли е?

Младата жена зае още по-предизвикателна поза и пак се изхили.

— Много е хубав Негово благородие, но ти сигурно знаеш, че е беден. Не може да си позволи нито момиче, нито слуга. Говори се, че ще се жени за богата наследница, но той не е споменал нищо за това. Сигурно наследницата е бая ячка и цялата облечена в коприна. Горкият човек.

— Чувал съм, че има богати наследници, които дори умеят да свирят с уста — каза Синджан. — А сега, нали апартаментът на Негово благородие е на втория етаж?

— Да — отвърна младата жена. — Хей, почакай! Не знам дали сега си е у дома. Не съм го виждала близо два дена. Тили, едно от момичетата, се качва горе да види дали не иска малко забавления — всички в къщата му имат мерак — но него го нямаше. Или поне не отвори. А кой мъж не би отворил, щом Тили го търси?

Синджан се втурна нагоре, като вземаше по две стъпала наведнъж и отвърна през рамо:

— Ако го няма, можем да пием чай и да побъбрим като се върна.

Младата жена пак се изхили.

— Съгласна съм, умнико. А, ето ви и вас, господине. Нали се разбрахме? Ах вие, палавнико!

Синджан още се усмихваше, когато стигна площадката на втория етаж. Къщата беше солидна, с широк коридор. Добре поддържана, скоро боядисвана — достойно убежище за джентълмени. Дали хубавите момичета не се подвизаваха постоянно тук? Откри вратата на Колин и почука. Никой не отговори. Почука отново. Ах, дано е тук, помисли тя. Едва издържаше вече. Бяха минали четири дена, без да се видят. Успяха да измамят Дъглас, през първия от забранените седем дни, но оттогава Колин не й се беше обаждал. Трябваше да го види, да го докосне, да му се усмихне.

Най-после един плътен глас изрева отвътре.

— Който и да си, върви по дяволите!

Беше Колин, но звучеше особено. Гласът му беше по-плътен и дрезгав. Дали имаше някой при него? Жена например, като тази долу.

Не, не можеше да допусне това. Почука отново.

— По дяволите, разкарай се — суха кашлица последва ругатнята.

Внезапно Синджан бе обзета от страх. Натисна дръжката на вратата, която за нейна изненада не беше заключена. Отвори я и се озова в малко антре. Вдясно видя дълъг тесен хол, добре обзаведен, но обстановката беше някак безлична, нищо не говореше за характера на обитателя. Нямаше и следа, че Колин е тук, нито пък някой друг. Все едно се намираше в апартамента на някой мистериозен джентълмен от миналото столетие. Тя извика.

— Колин? Къде си?

От дъното на хола се разнесоха ругатни. Тя отвори бързо вратата н очите й се сблъскаха с тези на нейния годеник. Той седеше в средата на едно разхвърляно легло — гол, с омотани около кръста чаршафи. Синджан остана с отворена уста, изненадана от това, което видя. Божичко, колко беше едър. По гърдите му имаше черни косъмчета. Тялото му беше силно, мускулесто, стройно. Тя не можеше да откъсне поглед от гърдите, ръцете, раменете, дори врата му. По страните му бе набола брада, очите, му бяха зачервени, косата — разрошена. Изглеждаше прекрасен.

— Джоан, какво правиш тук, по дяволите? Да не си се побъркала? Да не… — гласът му беше прегракнал.

За миг Синджан прекоси стаята и застана до него.

— Какво се е случило? — докато му задаваше въпроса, забеляза, че трепери. А досега го беше зяпала като ненормална, без да забележи това. — О, мили Боже — бутна го в леглото и издърпа завивките до брадичката му. — Няма нищо. Само не мърдай и ми кажи какво се е случило.

Колин легна по гръб и заразглежда Джоан, която беше много смешна в одеянията си на момче. Но дали не му се привижда. Сигурно тя въобще не е в стаята му. Сигурно се е появила във въображението му. Произнесе внимателно името й и вдигна въпросително вежди.

— Да, любими. Аз съм тук. Какво се е случило? — седна до него върху леглото и сложи ръка на челото му. Пареше.

— Не мога да ти бъда любим — каза той. — Няма никакво време. По дяволите, не знам защо съм толкова отпаднал, сякаш съм немощно пале. Защо си се облякла като момче? Това е глупаво. Краката ти са женствени и дълги. Съвсем не приличат на момчешки.

Това беше интересна тема за разговор, но Синджан беше толкова разтревожена, че не я продължи.

— Имаш треска. Повръщал ли си?