Дъглас беше задал въпроса, но без да изчака отговор, се нахвърли отново върху мъжа, който бе имал нахалството да опипва задника на сестра му насред вестибюла. И да си завира мръсния език в устата й, проклетия кучи син! В нейната уста!

Синджан ги наблюдаваше и леко се полюляваше на място, за да привлече вниманието им. Чу, че Алекс крещи:

— Престани, Дъглас!

След това снаха й замахна и удари съпруга си по гърба със собственото си бастунче.

За миг Дъглас изтрезня и застина на място. Пред него дребната му жена и зачервената му от вълнение сестра въртяха бастуни като обезумели. Той дълбоко пое дъх, изгледа проклетия шотландски прелъстител и каза:

— Ще ни убият, ако не спрем. Или трябва да се преместим в някоя боксова зала, или да стискаме юмруци в джобовете.

Колин гледаше високата млада дама, която му беше направила предложение за женитба. Тя беше ударила собствения си брат, за да го защити. Това направо не беше за вярване. Сега тя се приближи до него и застана между двамата, като продължаваше да стиска здраво бастуна в ръце. Това наистина не беше за вярване. Но имаше и нещо унизително за него в създалата се ситуация.

— Да си сложим юмруците в джобовете, ако нямате нищо против, уважаеми господине — каза Колин.

— Така с добре — рече Синджан. — Алекс, какво е твоето мнение? Да оставим ли бастуните или да ги задържим в случай, че господата отново забравят доброто възпитание и изпуснат нервите си.

Алекс недоволно смръщи вежди и не отговори. Тя остави бастуна и заби юмрук в корема на мъжа си. Дъглас беше толкова изненадан от нападението й, че не успя да направи нищо друго освен да простене. Погледна жена си, след това Синджан, въздъхна и каза:

— Добре, няма да използваме юмруците си.

— Цивилизацията е хубаво нещо — каза Синджан, — За да отбележим примирието, ще пием чай. Но преди това, Колин, ела за малко с мен. На устните ти има кръв. Ще трябва да се почисти.

Алекс каза:

— Изглеждаш ужасно, Дъглас. Ръцете ти са разранени, ризата, която уших специално за рождения ти ден, е съдрана. Но ти разбира се не помисли за това, когато глупашки се нахвърли пръв да се биеш, нали? Мили Боже, по яката ти има от кръвта на Колин. Съмнявам се, че и с най-качествените сапуни на мисис Джарвис петното ще се изпере. Синджан, нека се срещнем след десет минути в салона — тя се огледа и забеляза Дринан, пребледнял като платно. Каза му спокойно. — Бъди така добър да разкараш от тук прислугата, Дринан. И донеси кифлички и чай в салона. Господинът е шотландец. А шотландците, без съмнение, са много придирчиви. Внимавай кифличките да не са препечени.

Всичко приключи благодарение на две жени. Колин последва мълчешком Джоан Шербрук. С ъгълчето на окото си мярна графа да прави същото след дребната си съпруга, която беше вирнала носа си, горда като генерал.

Колин Кинрос, седмият граф Ешбърнхам, имаше чувството, че сънува фантастичен сън, Не кошмар, но не и обикновен сън. Погледна златисто-кестенявите коси, които се стелеха по гърба на Синджан, разпуснати свободно по време на схватката. Не знаеше каква е съдбата на шапката й за езда. Имаше буйна, красива коса. Нямаше съмнение, че е млада, а целувката с нея беше най-приятното нещо, за което си спомняше в този миг.

Но това вмешателство беше недопустимо. Сбиването си беше чисто мъжка работа. В случай като този дамите нямат думата. Не, той не може и няма да допусне още един път такова вмешателство от нейна страна.

ТРЕТА ГЛАВА

— Спри се, Джоан. Няма да позволя да ме влачиш след себе си като овца.

Синджан се обърна щом чу сърдития глас на мъжа, за когото беше решила да се омъжи на всяка цена и се усмихна. Потупа го по рамото.

— И на мен не ми харесва някой да ме влачи след себе си, особено на необичайно място. Нямам предвид, че тази къща е необичайна. Просто е непозната за теб. Мини до мен, така ще се изравним.

— Това че съм недоволен, няма нищо общо с къщата. Нито с това, че съм непознат за някои, а пък други аз не познавам — но тръгна заедно с нея. Чувстваше се като глупак.

Тя го поведе към помещенията на долния етаж на голямата къща. Минаха през някакъв коридор и се озоваха в огромна кухня, където беше топло и уютно. Миришеше на канела и индийско орехче. Откъм старата каменна пещ се носеше ухание на козунак. Усети мириса на прясно изпечени кифлички и устата му се напълни със слюнка. Доста рано беше излязъл от квартирата си.

— Седни на тази маса, любезни господине.

Той я погледна сърдито и каза:

— За Бога! След всичко, което се случи през последните двадесет и четири часа, мисля че поне можеш да ме наричаш Колин.

Тя му отвърна със сияйна усмивка. Ако не й беше толкова ядосан, сигурно щеше да я прегърне и целуне. Но продължи да седи върху проклетия дървен стол като послушно кутре и дори й позволи да докосне устните му с една влажна кърпа. Болеше ужасно, но той не помръдна.

— Предпочитах да те заведа в моята спалня — започна да обяснява Синджан и за миг спря, за да погледне резултата от работата си. — Но ако го бяхме направили, Дъглас веднага щеше да наруши примирието. Понякога изобщо не мога да го разбера.

Той изсумтя.

— Сега обаче имаш възможност да се запознаеш с нашата готвачка мисис Потър, която прави най-вкусните кифлички в цяла Англия. Скъпа госпожо Потър, това е лорд Ешбърнхам.

Колим кимна към огромната жена, цялата облечена в бяло. Дори престилката й беше снежнобяла. В ръцете си държеше голяма лопата за хляб с дълга дръжка. Тя го изгледа подозрително, а той, на свой ред, огледа внимателно дървената лопата и месестата ръка, която я държеше.

— Коя беше онази дребничка жена?

— Съпругата на Дъглас Александра. Тя много го обича и е готова да пожертва живота си за него.

Колин застина. Представата за такава любов му се виждаше странна. Дори му беше трудно да повярва, че въобще съществува. Протегна ръка, улови Синджан за китката и я дръпна надолу. Притегли я към себе си и младата дама се озова почти до лицето му.

— Ти вярваш ли в такава преданост?

— Да.

— Вярно, удари брат си. Но после се обърна и цапардоса и мен, но още по-силно.

— Опитах се да бъда справедлива, но е трудно в разгара на боя да си премериш точно удара.

При думите й той не можеше да направи нищо друго, освен да се усмихне.

— Ако не пуснеш ръката ми, мисля, че мисис Потър ще те халоса с лопатата.

Той я освободи и тя най-сетни приключи с почистването на раната върху устните му.

— От горещия чай сигурно ще те заболи, но за сметка на това пък е много вкусен. А сега, обратно в салона. Трябва да си уредите сметките с Дъглас, защото той е глава на семейство Шербрук.

Не мога да повярвам, че всичко това се развива в действителност, мислеше Колин, докато вървеше редом до високото момиче с весела походка и разпуснати коси. Тя започна да подсвирква съвсем като момче. Той я погледна, поклати глава в недоумение и каза:

— Наистина не съм очаквал подобно нещо. До снощи изобщо не знаех, че съществуваш, а ето че вече съм в твоя дом, преди малко брат ти ме нападна и дори бях в кухнята.

— Дъглас е дълбоко убеден, че си го заслужаваш. Той не те познава. Видя само как един красив мъж ме държи в ръцете си.

— Не правех само това с ръцете си.

Вместо да се изчерви, както би направила всяка една английска госпожица от богат род, тя впи очи в устните му и каза с преливащ от желание глас.

— Знам. Беше много приятно, въпреки че малко се изплаших. Никой не го е правил с мен досега. Доста ми хареса.

— Трябва да си премерваш приказките, Джоан. Задръжките, за които ти говорех, са нещо много полезно. Трябва да се научиш сама да се пазиш.

— Аз мога да се грижа за себе си и го правя, въпреки че рядко ми се налага. На колко години си, Колин?

Той въздъхна и реши, че няма смисъл да коментира повече.

— Двадесет и седем. Роден съм през август.

— Мислех си, че с Райдър сте връстници. Той също ми е брат. Скоро ще се запознаете. Той е дързък, забавен, очарователен и голям филантроп. Но хич не обича хората да знаят колко е мил и добър. Предпочита да минава за голям развратник. А що се отнася до най-малкия ми брат, когото наричаме Негово Светейшество Тайсън, ще те браня от проповедите му, както Дъглас определя досадните му речи за добрите намерения и пътищата, които водят към ада. Но той е мой брат и аз го обичам въпреки пуританските му разбирания за живота. Остана да ти кажа за жена му Мелинда Беатрис. За нея Райдър казва, че две имена й идват малко множко. Освен това няма никакъв бюст.

Колин изслуша с широко отворени очи словоизлиянията й и рече:

— Никога не съм срещал семейство като вашето.

— Така е — каза доволно Синджан. — Очаквах, че не си срещал. Братята и снахите ми са чудесни хора. Всички, освен Мелинда Беатрис, която е голяма досадница, са страхотни. Можеш ли да повярваш, че са женени от четири години и вече имат три деца? Братята ми не пропускат случай да се шегуват с Тайсън за неговата съвсем не монашеска активност в тази насока, за това, че би трябвало да се овладява и още, че претоварва Ноевия ковчег с челядта си.

Стигнаха салона. Колин я погледна и се усмихна.

— Имаш думата ми, че няма да нападам брат ти. Ръцете ми са в джобовете.

— Благодаря ти. Надявам се Майка да не се появи, докато още си тук. С нея трябва да действам внимателно и решително, а за това е необходимо най-напред да спечеля Дъглас за защитник на каузата си.

Той не й отговори. Тогава Синджан го погледна и попита:

— Искаш ли да се ожениш за мен, Колин?

Изглеждаше вглъбен в себе си.

— Първо искам да се запозная с майка ти. Казват, че дъщерите един ден стават пълно копие на своите майки.

Синджан го плесна по ръката, ужасена от тази представа.

— Мили Боже — простена тя. — Мили Боже.

Той се разсмя, тя отново го плесна и го вмъкна в салона. Обърна се към сърдития си брат и усмихнатата си снаха.