Ослепителна усмивка огря лицето й и тя скочи на крака.

— Ах, Колин. Толкова те обичам! — и се хвърли в обятията му.

Той я пое. Смееше се, целуваше ухото и носа й, галеше веждите й с пръсти. Завъртя я във въздуха и попита:

— И всичко това единствено заради предложението да използваш тази мрачна стая и няколко рафта?

Той й предлагаше част от себе си. Предлагаше й нещо лично свое, нещо скъпо, мило и съвсем интимно, което никога не би позволил да му отнемат. Но тя не му каза това. Той й го беше предложил, защото вярваше, че тя никога нямаше да му го отнеме.

— Дойдох при теб по специален повод — каза с искрящи очи тя и го целуна по брадичката.

— Да, но още не си ми казала точно какъв е поводът.

— Дойдох при теб, за да се любим. Колин.

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Но това не се прави по този начин — каза бавно Колин, без да отделя очи от жена си. Всичките му намерения и представи за това как ще я прелъсти нежно и внимателно мигновено излетяха през прозореца.

Тя погали лицето му с пръсти, прегърна го силно целуна го безброй пъти по устните, после по брадичката и носа и започна да гали и захапва ухото му. Между целувките каза:

— Постъпих егоистично. Държах се като дете. Беше ме страх, а ти си мъж и когато си се оженил за мен си очаквал да се държа като жена. Още сега ще осъществя очакванията ти. Не ме интересува болката. Това не е важно. Искам да ти дам това, което ти се полага. Ще ти се отдам толкова пъти, колкото пожелаеш, без да се оплаквам и да ридая като дете.

— Това е чудесно, Джоан. Но болката… Знам, че не си забравила за нея. Не искам да страдаш. Не искам да плачеш от болка, която аз съм ти причинил.

— Няма да плача. Ще бъда силна. Дъглас и Райдър ме научиха да понасям стоически трудностите. Винаги, когато се държах като момиче, Райдър ми дърпаше ушите. Никога повече няма да те разочаровам, Колин — тя си пое дълбоко въздух. — Заклевам ти се.

Той хвана ръцете й и бавно ги свали от врата си.

— Не мога да приема тази твоя саможертва. Прекалено голяма е, за да го искам от теб. Но може би ще позволяваш веднъж годишно да идвам при теб… за да създадем дете, за нищо повече от това — той тежко въздъхна и заприлича на мъченик. — Наистина нямам нищо против да бъде така. За мен ще бъде достатъчно аз да ти доставям удоволствие всяка нощ. Трябва да се задоволя с това. Не съм някакво чудовище, за да те карам да виеш от болка.

— О, Колин. Толкова си благороден, толкова си великодушен, но аз вече реших. Готова съм да го направя още сега. По този начин ще имам достатъчно време да се възстановя до вечеря. Освен това, ако не издържа на болката и закрещя, тук няма никой, който може да ме чуе. А сега искам да се съблека.

Той беше толкова смаян, че не можеше да откъсне очите си от нея. Опита се да потисне надигналия се в него лудешки смях.

— Предлагаш ми се по този начин, за да повярвам колко много ме обичаш — каза той силно трогнат. — Въпреки че ти е известно какво ще се случи, ти си готова да ми се отдадеш? Това наистина ме трогва, Джоан. По този начин осъзнавам колко силни и всеотдайни са твоите чувства към мен. Покорен съм от твоето себеотрицание.

Тя си играеше с връзките на ризата му и дърпаше копчетата на брича му, Той се засмя и я плесна през ръцете, за да ги махне оттам.

— Ще направим това едновременно. Съгласна ли си?

Тя кимна, този път без да го погледне, и се зае да съблече дрехите си.

Синджан искаше да го прелъсти на килима. Направо беше готова да се нахвърли върху него. Той се замисли за миг върху ситуацията и намери, че идеята й е възхитителна.

Колин още изхлузваше левия си ботуш, когато тя вече стоеше гола пред него, сложила ръце на кръста си. Направя жалък опит да му се усмихне прелъстително. Изглеждаше изплашена до смърт, но непоколебима. Приличаше на своята съименница Жана д’Арк, поела пътя към своето мъченичество, изпълнена с гордост, че опазва достойнството си, дори докато наблюдава пламъците на кладата, върху която ще изгори. Каква чаровна глупачка беше тя.

Той се съблече и усети, че очите й не се отместват от корема му. Още не беше напълно възбуден, така че не би трябвало веднага да се разпищи от ужас.

В мига, в който тя се хвърли към него, той моментално се преобрази в ролята си на нежен прелъстител, за да сложи край на трагикомичния театър, който му се бе наложило да разиграва. Бързите му рефлекси спасиха и двамата. Тя така го стискаше за врата, сякаш искаше да го удуши. Засипваше го с целувки, а той се заливаше от смях.

Нека го прави, каза си той. Погали ръцете и хълбоците й и вдигна краката й около кръста си.

— О! — пророни тя и го обсипа отново с целувки, докато най-после трябваше да спре, за да си поеме въздух.

— Какво искаш да правя сега, Джоан?

— Искам да легнеш по гръб, за да те целувам. Не искам да мърдаш, Колин.

Той се подчини, отпусна я върху скъпия килим и сам, се настани до нея. Късното следобедно слънце изпращаше сребърните си лъчи през тесните прозорци на кулата. Въздухът беше топъл и приятен. Тя лежеше върху, него, наместила удобно краката си между неговите. Теглата им бяха плътно долепени.

Без да иска той се притисна в нея и видя как в очите й мигновено се появи страх, но тя бързо го преодоля, усмихна му се и се отпусна назад.

— Много си красив, Колин. Няма по-щастлива съпруга от мен.

— Ъ-ъ-ъ… благодаря — отговори той. Усещаше как ужасно бързо се възбужда, по-бързо отколкото допускаше, че е възможно. От допира в корема й нарастваше още повече. Въпреки това тя не се разколеба. Чу я как дълбоко си поема дъх.

— Не искам да се мърдаш, Колин. Искам да лежиш съвсем спокойно. Ще те целувам така, както ти ме целува. Нали си съгласен?

При тези думи той се задави. Задави се така, че едва не си глътна езика. Това си беше истинска лудост. Едва успя да събере сили и да кимне.

Тя го целуна по врата, после по раменете и по гърдите. Нежните й пръсти бързо последваха дирята на устните й. Тя го обсипа с целувки. Той имаше чувството, че всеки миг ще се разлети на парчета. Тръпки побиха тялото му. Вдигна ръка, за да я отмести от себе си.

— Не, не мърдай. Ти обеща!

Нищо не беше обещавал, мислеше той, направо обезумял. Но въпреки това със сетни усилия си наложи да не мърда от мястото си. Сви юмруци встрани от тялото си. Нали това искаше тя. Но тя щеше да разбере всичко, о да, съвсем скоро всичко щеше да разбере.

Когато горещите й устни докоснаха корема му, той се надигна и потръпна.

— Джоан — пророни той. Ето това е болка, мислеше той, истинска, напълно реална болка. Тя го погледна и се засмя.

— Чувстваш ли се така, както ме накара аз да се чувствам? Тръпнеш ли целият? Имаш ли усещането, че в теб е избухнал пожар, който искаш да се разгаря още и още и да те обхване целия в пламъците си?

— Почти същото.

Тя спусна ръката си надолу. Докосна го. Погали го. Впи очи в него, после ги отмести към ръката си, в която го държеше. Той беше странно смутен. Изпитваше усещания, които никога досега не бе изпитвал. Тя за миг като че ли се отнесе в друг свят и каза по-скоро на себе си, отколкото на него.

— Не. Искам още. Искам да опитам вкуса ти.

Пое го в устата си. Той подскочи и простена. Гърдите му бурно се повдигаха. Имаше чувството, че всеки миг ще умре.

— Ах! — възкликна тя на чудната му реакция и се залови да го накара да вика от удоволствие. И той наистина щеше да се разкрещи всеки миг, защото усещаше че не може да задържи освобождението си.

— Джоан, недей, любима. Трябва да спреш. Аз съм устроен различно от теб. Ако продължиш, семето ми ще се излее и саможертвата ти ще отиде напразно.

— О — възкликна тя и се отдръпна. — Необходимо ли е да излееш семето си вътре в мен. Така се прави това, нали? Ти си мъж и имаш нужда от това, ясно ми е. Това, което сега правя, също ти доставя удоволствие, но другото… другото е това, което най-много искаш. Добре тогава.

И преди той да отгатне намерението й, тя се метна отгоре му и се настани върху него.

— О, недей — възпротиви се той, докато тя полагаше усилия да го приеме. Ако не беше разтърсван от болката да влезе по-скоро в нея, сигурно щеше да се разсмее. Милата, тя не беше готова да го приеме и въпреки това правеше такива страхотни опити.

Тя го погледна, докато той й говореше и тогава Колин забеляза, че е по-бледа от преди. Явно се страхуваше от болката, която все, по-реално се приближаваше.

Той се усмихна и погали раменете й.

— Не още, Джоан. Не се опитвай ти да правиш нещо, което е моя работа. Още не съм готов за теб. Въобще не съм. Не, не, това е вярно. Необходимо ми е още да продължим, за да изпитам истинска наслада. Не мога да достигна своя връх, докато… — тя ахна и той не до върши думите си. Беше погледнала надолу, към невероятната му ерекция, после отново вдигна очи към лицето му. Гледаше го така, сякаш беше побъркан.

— Искаш да кажеш, че още не си напълно възбуден. Но ти стенеше. Вече се потиш. Малко е вероятно да ти трябва още много…

— Не, необходимо е — отвърна той отчаян. — Аз съм мъж и затова имам нужда от повече ласки. Повярвай ми. Трябва да ми имаш доверие за тези работи. Нали аз съм този, който има опит. Ако не продължим, удоволствието, което ще изпитам, ще е нещо съвсем обикновено. Нали предпочиташ да изпитам нещо изключително пред нещо по-малко?

— Разбира се. Обещах ти да не бъда егоистка в това отношение. Ако желаеш да растеш още, ако това е нещото, което ще ти достави истинско удоволствие и ще те кара да викаш, тогава нека бъде така — тя пое дълбоко въздух. — Какво искаш да направя сега?

Той се усмихна въпреки нетърпимата болка.

— Претърколи се по гръб. Не, не, още не поемам нещата в свои ръце. Нищо подобно. Просто трябва да ти покажа какво да правиш, за да ме предизвикаш да крещя от удоволствие, както аз направих с теб снощи.