Почти не беше на себе си от вълнение. Говореше като някой умопобъркан поет, който възпява Шотландия и своето любимо кътче в земите й, и който държи на всяка цена да му повярват. Тя го гледаше прехласната, попиваше жадно всяка негова дума и не откъсваше очи от устните му. Изведнъж той осъзна цялата нелепост на ситуацията. Не беше по силите му да приеме това и нямаше да го стори.

— Виж какво. Това, което казвам, е вярно. Земите ми са плодородни и знам как да помогна на селяните си да подобрят своя живот, а по този начин и моя. Земята при нас е различна, не е като тази в планинските северни райони, които внасят овце, за да оцелеят. Чрез унищожителната практика на огражденията4 мъже и жени, които поколения наред са живели на своя земя, се лишават от собствеността си. Те напускат Шотландия и отиват да търсят препитание в английските фабрики. Ето защо са ми необходими пари, Джоан. Остана ми само женитбата, за да спася наследството си.

— Разбирам. Ела с мен у дома и разговаряй с брат ми Дъглас. Той е граф Нортклиф, както ти казах. Ще го попиташ на колко точно възлиза зестрата ми. Би трябвало да е доста голяма. Веднъж го чух да казва на майка ни да престане да ми опява, че още не съм се омъжила, защото съм толкова богата, че мога да си избера всеки, когото пожелая, дори да стана на петдесет години и да нямам и един зъб в устата.

Той я погледна безпомощно и попита:

— Но защо искаш да се омъжиш точно за мен?

— Нямам никаква представа. Но е факт.

— Даже не знаеш дали няма да те намушкам в леглото.

Очите й се закръглиха и отразиха страстното й желание. Той едва запази самообладание, когато забеляза реакцията й.

— Казах намушкам, а не начукам.

— Какво означава начукам?

— Означава… По дяволите, къде е проклетата въздържаност, за която те помолих? Начукам е груба дума. Моля да ме извиниш, изплъзна ми се от устата.

— О, може би имаш предвид любене?

— Да, точно това имам предвид. Само че не онова сантиментално превъзнасяне, което жените разбират под любене, а едно основно нещо, което правят всеки мъж и жена, когато са заедно.

— Значи си циничен. Знам, че е глупаво да очаквам да си безупречен във всяко отношение. Двамата ми братя се любят, а не се начукват. Сигурно ще успея да те науча и ти да правиш това. Но най-напред, разбира се, ти трябва да ми покажеш как се правят някои неща. Недопустимо е обаче да продължаваш да се хилиш, когато отворя уста да ме целунеш.

Колин погледна встрани. Почувства се съвсем сам върху въображаем остров, който се люлееше под нозете му. Не обичаше да губи власт. А вече бе загубил властта над наследството си, което беше достатъчно да съсипе един мъж. Не искаше да прибави към това и загубата на власт над една жена. Но тя най-невъзмутимо приемаше всичко, което ставаше, за нормално и чудесно, сякаш не би могло да бъде иначе. По този начин парираше какъвто и да било опит от негова страна да вземе положението в ръце и продължаваше да му се налага. Нито едно шотландско момиче не би си позволило да се държи като тази — по всеобщо мнение — изтънчена английска дама. Това, което ставаше, беше недопустимо. Чувстваше се пълен глупак.

— Не ти обещавам, че ще те обичам. Не мога. И никога няма да мога. Защото не вярвам. Имам достатъчно основания да мисля така от дългогодишния си опит.

— Същото говореше и брат ми Дъглас за годеницата си Александра. Но вече не мисли така. Тя го преследва неотстъпно, докато той накрая промени становището си и ми се струва, че сега е готов да легне насред най-калната локва, за да може тя да премине по сухо върху него.

— Той е пълен глупак.

— Може и да е. Но е щастлив пълен глупак.

— Няма да говоря повече на тази тема. Не се опитвай да ме убедиш. Не говори. Сега ще те заведа у вас. Трябва да размисля. Ти също. Аз съм мъж, разбираш ли какво значи това? Просто един мъж — нито повече, нито по-малко. Ако се оженя за теб, ще го направя само заради парите ти, а не защото имаш прекрасни очи и може би хубаво тяло.

Синджан кимна и плахо попита:

— Наистина ли мислиш, че тялото ми е хубаво?

Той изруга, помогна й да възседне кобилата си и се метна на своя кон.

— Не мисля — каза той с усещането, че никога не е изпадал в по-затруднено положение. — Не мисля. Просто недей да говориш.

Синджан, за разлика от Колин, не бързаше да се прибере в градската къща на Шербрукови. Когато пристигнаха, тя поведе Фани към конюшните, без да му каже нищо. Той нямаше друг избор освен да я последва.

— Хенри, погрижи се за конете. Това е уважаемият лорд Ешбърнхам.

Хенри отмести един огненочервен кичур, който беше паднал на челото му. Колин забеляза, че конярят го заглежда с любопитство и се зачуди за причината. Сигурно около това скандално момиче се навъртат поне дузина мъже, ако не за друго, поне да чуят какво ще изтърси в следващия момент. Мили Боже, брат й би трябвало да предупреждава за специалната й откровеност всеки мъж, който влезе в къщата през главния вход.

Синджан изкачи на подскоци стълбите и отвори вратата. Застана встрани и го покани. Вестибюлът, в който влязоха, по размери и великолепие не беше същият като покрития с италиански черно-бял мрамор салон в Нортклиф, но все пак личеше, че е предверие на благороднически дом. Бял мрамор с бледосини нишки покриваше пода. Стените бяха в небесен цвят и по тях бяха окачени портретите на покойните Шербрукови.

Синджан затвори вратата и се озърна дали някъде наблизо не чака икономът Дринан или някой друг слуга. Отново погледна Колин и му се усмихна с мила съзаклятническа усмивка. В отговор той се намръщи. Младата дама изкачи две стъпала и застана до него.

— Радвам се, че прие поканата ми. Нали сега вярваш, че аз съм тази, за която се представям? Въпреки че ми допадна идеята да ти стана любовница, все пак е по-добре, че вече си сигурен коя съм. Искаш ли веднага да разговаряш с брат ми?

— Не трябваше да влизам. През цялото време от парка до тук размислях и смятам, че това не трябва да стане по този начин. Не съм свикнал момичетата да ме гонят, като че ли са на лов за лисици. Това не е нормално…

Синджан му се усмихна весело, обви врата му с ръце и го притегли към устните си.

— Ще си отворя устата, но този път не толкова много. Така добре ли е?

Беше повече от добре. Само за миг Колин задържа очите си върху сочните й разтворени устни и я притегли плътно до себе си. Забрави, че се намира във вестибюла на градската къща на Шербрукови. Забрави, че сигурно наоколо се спотайват множество слуги. Забрави всичко за предците на Шербрукови, които го гледаха от стените.

Прокара нежно език по устните й и после бавно го плъзна между тях. Усети я да се притиска към него и знаеше, че тя също изпитва наслада от целувката. Впи със засилваща се страст устни в нейните. Тя отвърна жадно и без преструвка. В същия миг светът престана да съществува за него. Не беше лягал с жена близо месец. Знаеше обаче, че не това е причината за необикновеното желание, което изпитва. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, галеха и опознаваха тялото й. Прихвана я с длани отзад и нежно я повдигна. Тя простена от наслада.

— Мили Боже! Какво по дяволите става тук?

Тези думи пронизаха замъгленото съзнание на Колин. На мига някой сякаш го изскубна от прегръдката, завъртя го й с унищожителна жестокост го удари в челюстта. Той се претърколи като камък по белия мрамор. Хвана брадичката си, раздвижи глава и погледна нагоре към мъжа, който изглеждаше решен да го убие.

— Дъглас! Да не си посмял. Това е Колин Кинрос, Ние ще се женим.

— Как ли не! Не видя ли — о, не, мили Боже! Как може един мъж, на който му липсва, елементарното възпитание да разговаря с мен, да се люби с теб на прага на дома ми! Ръцете му опипваха задника ти. Боже мой, как си могла да го допуснеш, Синджан? Качвай се горе, млада госпожице. И само да си посмяла да ми възразиш! Първо ще видя сметката на този кучи син, а после ще се разправям с теб.

Синджан за първи път виждаше брат си толкова разярен, но не би се трогнала дори и ако бе скочил върху полилея от гняв. Застана спокойно пред него, въпреки че той се канеше отново да се нахвърли върху Колин.

— О, Дъглас, недей! Престани! Колин не може да се бие с теб, защото е в твоя дом, където аз съм го поканила. Няма да ти позволя да го удариш още веднъж. Това не е честно.

— Как ли не! — изкрещя Дъглас.

Синджан разбра, че Колин е зад нея, чак когато го чу да казва.

— Той е прав, Джоан. Непростимо беше да си позволя това в дома му. Въпреки всичко, уважаеми господине, не мога да ви позволя да ме ударите отново.

Дъглас не беше на себе си от ярост.

— Но заслужено ще си получиш боя, мерзавецо!

Той дръпна Синджан настрана и се нахвърли върху Колин. Двамата мъже се вкопчиха един в друг, блъскаха се, дърпаха се, сумтяха. Никой не отстъпваше по сила и ловкост на другия. Синджан чу, че някой от тях простена от болка, когато един юмрук се стовари в корема му. Чу Алекс да вика и я видя стремглаво да се спуска по стъпалата. Слугите заприиждаха и се стълпиха под стълбището и до вратата към салона, за да наблюдават с широко отворени очи боя.

— Престанете!

Гласът на Синджан не успя да въдвори мир. Напротив, двамата мъже продължиха да се бият още по-настървено. Тя беше страшно ядосана и на брат си, и на Колин. Мъже! Не можеха ли просто да седнат и да обсъдят проблема? Защо трябваше да се държат като хлапаци? Тя извика към Алекс.

— Стой там. Аз ще се справя сама. О, мили Боже, и то с огромно удоволствие.

Тя издърпа един дълъг здрав бастун от поставката от палисандрово дърво в ъгъла до входната врата, замахва и силно удари Дъглас по раменете. След това със същата сила го стовари върху дясната ръка на Колин.

— Стига ви толкова, глупаци такива!

Двамата се пуснаха. Дишаха тежко и Дъглас се държеше за рамото, а Колин за дясната ръка.

— Как се осмеляващ, Синджан?