— Знаете от Невестата-дева! Тя ти се е появила и ти е казала къде сме. Какво още ти каза?

— Това са абсолютни глупости! — изкрещя Дъглас. — Нищо подобно. Този проклет призрак не съществува.

— Разбира се, че не съществува — каза Синджан, Невестата-дева е мъртва от векове. Само духът й витае наоколо.

— Затваряй си устата, Синджан. Просто напънах малко мозъка си. Не се оказа никак трудно да разгадая действията ви. Бързо се досетих, че сте духнали за Шотландия.

Райдър се мръщеше срещу брат си.

— Ти дойде да ме вземеш от Еркот. Каза ми, че трябва да отидем и да приберем жените си, които били получили вест от Синджан, че е болна и е изпаднала в беда. Не съм й помислял да се усъмня в думите ти. Мислех, че Алекс ти е оставила писъмце. Но явно не е било така. Как си разбрал, че Софи е с нея? Какво става всъщност, Дъглас?

Дъглас прокара пръсти през косата си и я разроши. Изглеждаше сериозно притеснен, готов за отбрана.

— Просто имах предчувствие. Това е всичко. Най-обикновено предчувствие. От време на време всички имаме предчувствия, дори и ти, Райдър. Това проклето предчувствие ме споходи, докато спях на леглото на Алекс, защото по необясними причини Майка беше настояла да изтупат и проветрят моя дюшек. Обичам да лежа на пухения дюшек на Алекс и през нощта, както си бях потънал в него и си мислех за Алекс, ми се появиха тези предчувствия. Това е всичко. Най-обикновени предчувствия и най-обикновени умозаключения.

Колин бе отишъл до камината. Подпираше се небрежно на мраморния перваз, кръстосал ръце пред гърдите си. Изглеждаше напълно безразличен към заядливите забележки и темата за призрака. Дори му беше забавно, според любящите очи на Синджан, или поне тя се надяваше да му е забавно. За момент най-после настъпи мълчание, което той използва и каза:

— Килимът въобще не беше толкова скъп. Не се притеснявай за него, Алекс. Мисля, че Ема се справи отлично с почистването.

Алекс отвори едното си око.

— Благодаря ти, Колин. Ти се държиш много мило с една болна жена за разлика от…

— Как смееш не само да помислиш, но й да изречеш такова нещо — каза Дъглас. Макар и твърде късно, мисис Ситън най-после беше напуснала стаята и Дъглас отново бе заел мястото си върху леглото до жена му. — Да не си посмяла да кажеш и дума повече. Аз съм твоят съпруг и аз съм този, който е бил с теб, а не другите мъже. Разбра ли?

Очите й за първи път премигнаха насреща му.

— Разбрах, Дъглас. Но, Дъг, ти сигурно си видял призрака и той ти е казал къде сме отишли.

— Не, по дяволите.

— Това, което не мога да си обясня — прекъсна ги Софи, — е защо Невестата-дева е трябвало да казва това на Дъглас. Да не би да мисли, че ние не сме в състояние сами да се справим с тази ситуация.

— О, Боже — извика Синджан. — Софи!

Софи ахна и се плесна през устата. После, изтръпнала от ужас, погледна Колин.

— Значи — каза Колин, — има ситуация. Не че съм се съмнявал в това. Сигурно е нещо свързано с Макферсон. Предполагам, че след като ме пратихте за зелен хайвер тази сутрин сте се погрижили за него. Скъпа моя съпруго, какво направихте с него? Мъртъв ли е? Да не би да сте хвърляли чоп коя от трите да го убие?

— Никога! — Алекс беше категорична.

— Много ми се искаше да го убия — сподели тъжно Синджан, — но мислех, че няма да одобриш подобно нещо. Ти обичаш баща му. Не, този простак, не е мъртъв. Нали разбираш, Колин? Трябваше да направя нещо. Трябваше да те защитя. Ти си мой съпруг. Той можеше да те причака някъде и да ти забие нож в гърба, той е от този род негодници. Или щеше да изпрати някой от бабаитите си, както направи в Лондон, когато те раниха с нож в крака. Няма капчица достойнство, никакво…

Нито мускулче не трепна по лицето на Колин, но Синджан видя, че дясното му око нервно заигра. Той каза с изключително спокоен глас.

— Всичко това е особено интересно. Нали сте съгласни, Дъглас? Райдър? Моята съпруга, която освен това е и вашата малка сестра, ме смята за безпомощен като осиротяло магаренце. На нея й доставя удоволствие да ме вижда лишен от мъжеството ми. Тя ме смята за слаб, за глупак, който не е способен да види истината и да се защити сам, когато е необходимо. Какво мислите, съм длъжен да предприема?

Сякаш вече не му е толкова забавно, помисли Синджан.

— Ти си й съпруг — каза Дъглас. — Ще направиш това, което е необходимо, за да осигуриш нейната безопасност.

— Бих искал да знам — каза замислено Райдър, като пренебрегна репликите между Колин и Дъглас и продължаваше да стиска раменете на жена си, — как вие трите се събрахте заедно.

— Невестата-дева се е явила на Алекс, естествено — обясни Софи. — Тя обикновено посещава спалнята на графинята — на Дъглас това му е добре известно — с изключение на времето, когато дойдох за първи път в Нортклиф Хол. Тогава тя ме посрещна в твоята спалня, Райдър.

— Глупости! — каза Райдър. — Ти си изгаряла от желание да се любиш с мен и когато аз не съм пристигнал достатъчно бързо, женският ти мозък се е впуснал в драматични преживявания, за да се разтовариш от страхотното напрежение. Или е станало така, или Синджан си е поиграла на Невестата-дева. Същото е станало и с Алекс.

— Но тя обикновено се появява в спалнята на графинята — каза Алекс. — Това е добре известно на Дъглас.

— Не е съвсем така. Веднъж… — Дъглас не продължи изречението си и изруга. — Чуйте всички. Нека да престанем с това. Както и да са се стекли обстоятелствата, в крайна сметка сега всички сме тук, където има някаква заплетена ситуация. Бих искал да я разрешим. Кажи, Синджан, какво си направила С този приятел Макферсон, когото още не познаваме?

— Вързахме го в една изоставена колиба.

Тримата мъже се вторачиха в Синджан и за първи път от четвърт час насам млъкнаха. В стаята настъпи благословена тишина.

— Не бяхме прекалено жестоки — продължи Синджан. — Оставихме свободна част от веригата, така че да може да прави леки движения и да си взема някои неща. Налагаше се да го вържем. Не можехме да рискуваме да избяга.

— Разбирам — каза бавно Колин. — И сега Роби трябва да умре от глад, така ли?

— О, не — намеси се Алекс, този път отправила поглед към Колин, а не към Дъглас. — Ще се редуваме да ходим до колибата и да му носим храна. Не искахме ти да заподозреш нещо — тя въздъхна. — Струва ми се обаче, че всичко отиде по дяволите.

Дъглас се опита, но неуспешно, да спре да премигва от изненада.

— Не — каза той и погали пребледнялата страна на жена си, — нищо не е отишло по дяволите — той се надигна. — Райдър, Колин, сега ние ще се заемем с тази ситуация и ще я доведем до желания от нас изход.

Синджан ахна.

— Не няма да ви позволим това! Защо всички вие не се върнете просто у дома си…

— Аз съм си у дома — каза Колин.

— Знаеш какво искам да кажа. Нямаме нужда от вашата намеса. Всичко се развива великолепно. Ситуацията въобще не е сложна. Всичко е в мои ръце. Плановете ми ще… О, по дяволите, просто се махнете от тук всички.

— Къде е колибата, Джоан?

— Няма да ти кажа. Ти ще го пуснеш. Тогава той ще те убие и аз ще остана вдовица, преди още да съм станала истинска съпруга. Това не е честно.

— Намерението ми да станеш истински доволна и щастлива съпруга не подлежи на съмнение — каза Колин и остана доволен, че тя не му възрази. — Къде е колибата?

Синджан само поклати глава. Дъглас се намеси.

— Добре. Кажи тогава ти, Алекс, къде е?

Алекс запримига безпомощно. После си пое дълбоко въздух и в същия миг погледът на мъжа й отскочи върху великолепния й бюст. Тя потри ръце и отвърна:

— Не си спомням, Дъглас. Знаеш колко зле съм с ориентацията. Непрекъснато завивахме ту в една, ту в друга посока и само Синджан знае къде е. Софи и аз толкова се объркахме, че никога не бихме могли да се приберем сами. Нали, Софи?

— Точно така.

— Сега ще те набия — викна Райдър и притегли жена си плътно към себе си. Наведе се да и каже нещо, но вместо това жадно я целуна. Вдигна глава и се изхили.

— Не се безпокойте, Дъглас, Колин. Трябва ми съвсем малко време, за да измъкна всичко от нея. Тя се топи като свещ. Много е приятно и…

Софи заби юмрук в корема му. Дъхът му секна, но той продължи да се хили.

— Е, недей да отричаш, любима. Знаеш, че ме обожаваш. Боготвориш дори сянката от краката ми. Ти си като една прекрасна роза, която всяка сутрин разтваря цвета си, за да посрещне слънцето.

— Ти си ужасен поет, Райдър — каза Синджан. — Просто млъкни и остави Софи на мира.

Колин свъси вежди и рече:

— Искам да знам какви са намеренията ви по отношение на Макферсон. Със сигурност не сте мислили да го храните три пъти дневно през следващите тридесет години.

— Не — каза Синджан. — Действаме по план. Ако просто се махнете от тук и отидете да изпиете по чаша коняк или нещо друго, ние ще се погрижим за всичко.

— Какъв е този план, Синджан? — попита Дъглас. Той се надигна, този път за да се премести откъм нейната страна на леглото. Тя поклати глава и заби очи в средното копче на коженото му яке за езда.

— Синджан — каза той, като се надвеси над нея. — Когато се роди, аз те държах в ръцете си. Повръщала са върху ризата ми. Учил съм те да яздиш. Райдър те е учил да разказваш вицове. Двамата те научихме да стреляш й да се наслаждаваш на книгите. Ако беше расла без нас, сега щеше да бъдещ една страхливка. Кажи какъв е този твой план.

Тя отново поклати глава.

— Все още мога да те напердаша, малчо.

— Не! За съжаление не можеш, Дъглас — каза Колин. — Но аз мога и твърдо съм решил да го направя. Когато се венчахме, тя се закле, че ще се подчинява на волята ми, но още не е преминала от клетвите пред олтара към действията в живота.

— Как, по дяволите, да ти се подчиня, след като ти беше в Единбург? Като ме пренебрегна, бих могла да допълня. Беше щастлив като пойна птичка в онази проклета къща с черна дупка на тавана в салона, нали?