— Колко красива изглеждаш — каза той след като мълча няколко минути. — Хубава и чиста. Няма и следа от миризмата на кон.

— Яздихме съвсем малко. Бързо се изморих.

— Сигурно е било така. Милата ми, сигурна ли си, че си вече добре? Наистина ли да спра да се притеснявам, че състоянието ти отново може рязко да се влоши?

— О, да, Колин. Чувствам се великолепно. Много мило от твоя страна, че си толкова загрижен за мен.

— Да, нали? Всъщност, Джоан, това, което искам от теб, това, което искам веднага, още в този миг, е да ми кажеш истината. Ако ме излъжеш, ще разбера и ще те накажа.

— Ще ме накажеш? Наистина ли, сър? Не е цивилизовано да ме заплашваш по този начин.

— В този момент въобще не се чувствам цивилизован. Напротив, чувствам се като дивак. Говори, Джоан! Веднага! — гласът му беше толкова тих и спокоен, а думите му… О, Боже, нима той можеше да е по-опасен от Дъглас или Райдър?

Тя хвърли бърз поглед към Софи и Алекс, които стояха като истукани върху столовете си. В този миг Софи, Бог да я благослови, скочи на крака.

— Всичко, Колин, всичко, което направихме, беше само една кратка разходка с конете. Нищо повече. След това Синджан се почувства малко отпаднала и се върнахме в замъка, за да си легне. Не можеш да се сърдиш, че сме направили това.

Колин любезно й отвърна.

— Лъжеш, Софи. За щастие не съм твоя съпруг и следователно нямам право да те набия. Но тази глупачка тук е моя жена. Тя ми принадлежи. От нея се очаква като моя съпруга да се подчинява на волята ми. Но се оказва, че това е нещо, което тепърва ми предстои да й втълпя. Тя трябва да разбере най-после, че…

Алекс се хвана за корема, простена и скочи на крака.

— О, Боже! Бебето! Стомахът ми! Софи, повдига ми се! О, Боже!

Това беше изненадващо драматична кулминация, достойна за изпълнението на Ема Хамилтън. Колин не остана безразличен към актьорския талант на Алекс. Той започна да ръкопляска.

— Браво! Брависимо!

Но Алекс се свлече на колене и повърна върху скоро изпрания килим.

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Тя непрекъснато повръщаше, когато беше бременна с близнаците — каза Синджан, опитвайки се да стане от леглото. — Първите три месеца всички бяхме нащрек и навсякъде имаше легени. Горката Алекс.

— Недей да ставаш! — каза Колин на жена си. Отиде бързо до Алекс. Тя се бе хванала за стомаха, в който вече нищо не беше останало и се опитваше да си поеме дъх. Той прихвана снаха си под мишниците и я вдигна. Погледна бледото й лице. По челото й бяха залепнали потни кичури коса. Каза й съчувствено:

— Зле ти е, нали? Съжалявам. Скоро ще се почувстваш по-добре.

Алекс въздъхна и положи глава на рамото му.

— Донеси вода и една мокра кърпа. Софи — обърна се Колин към другата си снаха и положи Алекс на леглото до Синджан.

— Поне не беше яла много на закуска — каза Синджан. — Горката Алекс, по-добре ли си вече?

— Не — каза Алекс и изпъшка. — И престани да ме наричаш горката Алекс. Направо се чувствам като болната ти от подагра неомъжена стара леля.

Софи вдигна на крак прислугата и се справи с бедствието. През следващите няколко минути настана истински хаос.

Ема гледаше с широко отворени очи повърнатото върху килима, а зад нея се бяха наредили да зяпат още две слугини. Софи влезе с мокра кърпа в ръка. Лакеят Рори надничаше зад нея да види какво е станало в спалнята. Мисис Ситън последва гостенката си с леген, пълен със студена вода.

— Пийни от тази вода — каза Колин и леко надигна Алекс.

Тя отпи от чашата, която той бе напълнил с вода от гарафата на масичката до леглото. В същия миг се хвана за корема и отново простена.

— Спомням си, че стомахът й понякога се бунтува, когато пие вода — каза Синджан, — Мисис Ситън, това, от което имаме нужда, е малко топъл чай.

— Горкото момиче — каза мисис Ситън и избърса старателно потното й лице. — Да, радостта от майчинството почти винаги е придружена с немалко страдания.

Алекс отново простена, при което Софи съобщи:

— На мен не ми се гадеше нито за миг.

— Млъкни, Софи — процеди Алекс през зъби. — Първо ти липсваше всякаква съобразителност да напишеш на Дъглас къде отиваме, а сега, когато на мен ми е толкова лошо, че направо ми се иска да умра, ти се перчиш самодоволно колко прекрасно си се чувствала, когато си била бременна с Грейсън.

— Ш-ш-т — каза Колин, взе кърпата от ръцете на мисис Ситън и избърса лепкавата студена пот от лицето на снаха си. — Съвсем скоро и ти ще се почувстваш прекрасно, обещавам ти.

Изведнъж по коридора се чу тежко топуркане, което все повече и повече приближаваше. Стъпките ставаха по-бързи, сякаш в къщата беше нахлул отряд кръстоносци, тръгнали да освобождават Светите земи. Само това липсваше, помисли Колин, когато Дъглас Шербрук отвори с трясък вратата и нахлу в спалнята. Райдър почти заби нос в гърба на брат си, а Филпот подскачаше като обезумял зад тях, докато очите му щяха да изскочат от изумление.

— Милорд — Филпот успя да надвие врявата, — те минаха направо през мен!

— Всичко е наред — каза на един дъх Колин и продължи да попива потта от лицето на Алекс. — Дъглас, Райдър, здравейте! Заповядайте. Филпот, няма да нападнат никого пред очите на съпругите си. Ема, престани да зяпаш килима. Почисти го. Останалите да напуснат стаята.

— Знаех, че ще дойдете — каза Синджан и им се усмихна лъчезарно. — Но се оказа, че пристигнахте по-бързо, отколкото очаквах дори от мъже като вас.

Софи беше забила поглед в пантофите си.

Алекс само простена и затвори очи.

Дъглас отиде до леглото, погледна жена си и каза хладнокръвно.

— Повърнала си, нали? И то върху много красив килим, както виждам. Е, Синджан, пропускът за това си е твой. Знаеш каква е Алекс. Проклета да е преизподнята! Тя повръщаше върху всеки скъп килим, който й попаднеше в Нортклиф Хол. Не можа ли да предвидиш да сложиш по един леген във всяка стая? Тя веднъж повърна дори върху любимия ми виненочервен халат.

— Беше си го заслужил — каза Алекс, без да отваря очи.

Райдър обаче въобще не беше хладнокръвен. То отиде до жена си, сграбчи я за раменете и изкрещя почти в лицето й.

— По дяволите, Софи погледни ме в лицето!

— Гледам те!

— Замина, без да се обадиш. Много се притесних. Този път наглостта ти премина всякакви граници!

— Наглостта ми преди не е ходила никъде! И освен това ти си тук, Райдър. Тук си заедно с Дъглас, точно както предполагахме, въпреки че Алекс вече беше започнала да си мисли, че Дъглас няма да дойде, само за да я накаже с отсъствието си.

— Да, тук съм. И никога не бих използвал отсъствието си като наказание. Нито Дъглас би направил това. Проклета да е преизподнята, ужасно се тревожех за теб направо се побърках от притеснение, докато разбрах, че всичко е било само лъжа. Ти не си бременна.

— Никога не съм ти казвала, че съм. Ти беше този, който ходеше наперен и самодоволен. Аз просто не оспорих самовнушението ти.

— Ще те набия. Къде е спалнята ти?

— Няма да те заведа в моята стая. На Алекс й е лошо. Синджан беше болна, слава Богу вече е по-добре. Колин изглежда философски настроен, но не му имам голяма вяра. Ти и Дъглас се държите така, както винаги. Синджан знаеше, че ще пристигнете. Но не разбирам как сте се сетили да дойдете тук, след като не съм ви оставила бележка къде отиваме.

— Да — каза Алекс, — как разбрахте къде сме, Дъглас?

Дъглас беше отправил поглед към нещастната Ема, която почистваше килима. Той се обърна към жена си и каза:

— Глупачка такава! Мислиш, че ми беше особено трудно да се досетя къде може да си отишла?

— Оставих ти бележка, че отивам на гости на Софи — каза Алекс, като продължаваше да лежи със затворени очи.

— Ах, нося чаша чай за нейна светлост — каза мисис Ситън и гордо се отправи към леглото. Погледна свирепо Дъглас и той покорно се отмести встрани. Тя седна и внимателно поднесе чашата към устните на Алекс.

— О, много е добре — каза Алекс, отпи три големи глътки и отпусна главата си на възглавницата.

— Двете изглеждате наистина забележителни в това легло, наредени една до друга — каза Райдър.

— Само да ти олекне — каза Дъглас на жена си. — Много неща трябва да ти кажа, госпожо.

— О, стига, Дъглас — каза Синджан и на мига съжали, че си е отворила устата, защото брат й, който беше вбесен, че жена му е болна и по този начин недосегаема за гнева, който кипеше в него, прехвърли цялото си недоволство върху нея.

— И така, мила сестричке, ти отново си се захванала с глупости, нали? Виждам, че вече си напълно добре, за да си получиш заслуженото. Би ми доставило огромна радост да те напердаша лично аз по задника, но вече си имаш съпруг и ще трябва да се лиша от това удоволствие. Поне ми остава надеждата, че той ще го направи. Нали сестра ми вече е добре, Колин?

Колин се усмихна.

— Без съмнение тя вече е съвсем здрава.

— Добре — Дъглас потри ръце. — Надявам се да не му се налага да ти търпи лудориите, както аз правех това в продължение на дълги години.

— Мога със сигурност да заявя, че няма да изтърпя нито една.

Софи ги прекъсна.

— Виж какво, Дъглас, искам да знам как ти и Райдър разбрахте, че сме тук. Синджан беше убедена, че ще дойдете в петък, единствено защото за нея вие сте богове.

Алекс леко простена. Мисис Ситън бръкна в един от огромните си джобове и извади една бухнала козуначена кифличка, пълна със стафиди и увита в салфетка.

— Хапнете си, миледи. Ще ви помогне. Ще успокои стомаха ви, ще видите.

Синджан беше впила поглед в Дъглас. Той изглеждаше смутен, започна да се изчервява. Стана и тръгна към най-отдалечения ъгъл на спалнята, после се върна обратно. Нямаше съмнение, беше силно развълнуван,

Докато отхапваше с апетит от кофичката си, Алекс започна да се досеща каква е причината за внезапното му смущение.