Колин погледна жена си, видя колко е бледа и недоволно свъси вежди. Отиде до нея, наведе се и нежно постави ръка на челото й.

— Нямаш температура, слава Богу. Как си? Защо си слязла? Филпот беше толкова загрижен, че ми съобщи, че едва се държиш на краката си, а не, че имаме гости. Уважаеми дами, добре дошли. А сега, Джоан, кажи ми какво, по дяволите, търсиш тук?

— Направо съм като разложена от лежане — каза тя и вдигна ръка да докосне трапчинката на брадичката, му. — Не издържам повече. Моля те, Колин, чувствам се добре. Това са снахите ми. Вече познаваш Алекс. А това е Софи, жената на Райдър.

Колин беше очарован, което не му попречи да продължи да бъде нащрек.

— Много ми е приятно, уважаеми дами. А къде са съпрузите ви? — попита той при първата възможност да го направи, като продължаваше да стои прав, готов да посрещне отправен към него удар,

— Ще пристигнат по-късно — каза Синджан. — Но се надявам да мине известно време, докато това се случи, защото Алекс и Софи са проявили съобразителност.

— Надявам се да са по-съобразителни от теб — каза той и се обърна към дамите. — Когато пристигнахме в моята къща в Единбург, открихме, че Дъглас и Райдър вече са се настанили там и ни чакаха, за да ме убият. Спаси ме старото пушкало на моя слуга.

— Като проби огромна черна дупка в тавана на салона.

— Беше неповторима гледка — каза Колин. — Всъщност още е, защото не съм ремонтирал тавана.

Алекс изглеждаше силно заинтересована.

— Странно, че Дъглас не ми е споменал за това. Той ми каза за твоята къща в Единбург, Колин, но не стана дума да е имало намеса на сила. А кога е бил другият път, когато са те нападнали? И за него не е споменал нищо.

Колин пламна целият. Това не убягна на Алекс. Любопитството й нарасна до невиждани размери. Тя случайно погледна Синджан и видя, че и нейното лице е алено, чак до косата.

Синджан бързо каза:

— Колин, Софи и Алекс са се срещнали и са дошли тук заради Невестата-дева.

— Това не е ли призракът, обитаващ Нортклиф Хол, за който разказваше на децата?

— Децата? — попита с недоумение Алекс.

Колин отново се изчерви и взе чаша чай. Седна в едно кресло и потвърди.

— Да, децата.

— Имам си две прекрасни деца — каза спокойно Синджан. — Филип и Дахлинг. Съответно на шест и четири години. Те са прелестни малки палавници, точно като всички наши деца. Разказах на Колин за ненагледните на Райдър.

— Не си споменавала за децата в писмата си, Синджан — каза Софи с укор.

— Вярно, че не съм. Вижте… — тя побърза да се измъкне. — Колин, Невестата-дева отишла при Алекс и й казала, че съм болна. Затова веднага, щом успели да се измъкнат, Алекс и Софи пристигнали тук. Много са били, разтревожени за мен.

— Нещо повече от това — каза Алекс, позволявайки да отклонят въпроса й. Това беше поредната загадка. Беше невероятно. — Девата каза, че си изпаднала в беда.

— О, Боже — възкликна Синджан и погледна мъжа си, който изглеждаше сериозно смутен. Дъглас щеше да се зъби насреща му и да ръси идиотските си глупости. Райдър щеше да се залива от смях.

— Няма никаква беда — каза Колин. — Е има някакви проблеми, но те не са нещо, с което да не мога да се справя сам. Какво, по дяволите, става тук? Искам веднага да узная цялата истина.

— Дойдохме на гости — заяви Алекс и широко му си усмихна. — Най-обикновени гости, това е всичко. Ще останем, докато Синджан се възстанови и е готова да поеме ежедневните си задължения. Нали така, Софи?

— Точно така — съгласи се Софи, кимна самодоволно като лелята стара мома на фамилията и отхапа залък от втората си кифличка. — Ние двете имаме различни домакински таланти, Колин, така че е необходимо и двете да останем тук, за да продължи всичко в замъка да върви гладко. Чаят е прекрасен, Синджан.

Колин погледна към нея, повдигна черната си вежда почти цял сантиметър нагоре и каза:

— Наистина, Джоан направо е благословена от Бог със своите роднини.

— Джоан? — Софи се намръщи. — Откъде си научил името й, Колин?

— Предпочитам го пред прякора й.

— О, но…

— Няма значение, Софи — каза Синджан и бързо добави. — Благодаря и на двете, че дойдохте. Толкова се радвам, че сте тук! — без да се замисли, промълви — Беше ужасно мъчително.

— Какво имаш предвид? — попита Софи, като облиза изцапания си с малиново сладко пръст.

Синджан хвърли бърз поглед към мъжа си и веднага отговори.

— По-късно, Софи, по-късно ще поговорим за това.

Колин така се намръщи, че лицето му изглеждаше свирепо.

— Веднага отивай в леглото, Джоан. Бледа си като платно, цялата си плувнала в пот. Това не ми харесва. Хайде, аз ще те занеса. Този път настоявам да останеш в леглото. Ще ти кажа кога можеш да станеш — той не изчака отговора й, а просто я вдигна на ръце и я понесе към вратата. Каза през рамо: — Може да ни последвате, ако желаете, уважаеми дами. Това ще ви помогне да се запознаете с дома ни.

И така. Софи и Алекс се успокоиха, че Синджан е добре, но бяха смутени от новината за децата и за нещото, което беше ужасно мъчително, за което те така не разбраха нищо. Тихо последваха своя зет нагоре по невижданото от тях широко стълбище.

— Приеми това като едно приключение — каза Алекс на Софи, сложила ръка пред устата си. — Погледни господина на онзи портрет! Мили Боже, та той е гол!

Колин се подсмихна, но не се обърна. Но все пак им обясни през рамо.

— Това е моят прапрадядо. Грантън Кинрос. Говори се, че загубил някакъв бас с един от съседите си и в резултат трябвало да позволи да го нарисуват без дрехи. Все пак той благоразумно е застанал зад един тисов храст.

— И за какво се е обзаложил? — полита Алекс.

— Според легендата, като млад Грантън имал много буйна кръв и доста се харесвал на младите дами. Искал да ощастливи всички до една и превърнал това си желание в мисия на своя живот. Един от съседите казал, че Грантън никога няма да успее да прелъсти неговата жена, независимо какви ласкателни методи й приложи, защото тя била изключително целомъдрена. Така се стигнало до баса. Оказало се, че целомъдрената съпруга всъщност бил облечен като жена младеж и Грантън загубил облога, а с него и дрехите си за портрета.

Софи се засмя и каза:

— Права си, Алекс. Това ще бъде истинско приключение.



Същия ден след вечеря Софи и Алекс отидоха в спалнята на Синджан и се настаниха на леглото й. Колин не им попречи да го направят. Самият той се отправи към детската стая.

— Не, не ме разпитвайте отново как съм. Добре съм, само съм ужасно отпаднала. Разболях се, след като един ден здравата ме наваля. Нищо повече и нищо по-малко от това, освен дето леля Арлет се опита да ме убие.

Софи и Алекс зяпнаха срещу нея. Най-сетне Алекс успя да възкликне.

— Мили Боже!

Софи каза:

— Тя е една противна дърта вещица. Въобще не остана доволна като ни видя. Няма спор за това. Но чак да се опита да те убие? Защо?

— Не иска да съм тук. Иска само парите ми. Може би дори и парите ми не иска. И аз не знам. Когато се разболях, Колин беше в Единбург. Тя отвори прозорците и ме остави сама в стаята. Общо взето, изпрати ме в абсолютно забвение. Филип е яздил сам през нощта, за да доведе баща си във Вер. Той е едно чудесно хлапе. По-късно тя направи нов опит. Не знам дали намеренията й бяха сериозни, може би просто беше мръднала. Говори много, но почти нищо не се разбира от това, което казва. А сега, кажете ми какво е мнението ви за моите деца?

— Позволиха им да останат съвсем малко в салона Много приличат на баща си, което ще рече, че са доста хубави. Дахлинг се криеше в краката на баща си, налапала палеца си, но Филип дойде при мен и каза, че се радва, че сме дошли. Снижи глас и ни помоли да бдим над теб и да се грижим за теб. Не искал отново да се разболяваш. Голям успех си постигнала с него. Синджан. Като го гледам, не се съмнявам, че след години ще разбие не едно или две дамски сърца.

— Точно както баща му, надявам се, няма да разби моето.

— Защо да го разбива? — попита, Алекс. — Ти притежаваш всичко, което един мъж може да иска от жена си.

— Ти, мой ангел-хранител — каза с обич Синджан и погали снаха си по ръката.

— Имаш неприятности — каза Алекс. — Знаеш, че с нас можеш да споделиш всичко, Синджан. Имам ужасното предчувствие, че господа съпрузите ни, ще пристигнат с гръм и трясък да ни искат главите. Ще се тук най-късно на зазоряване.

— Не — каза твърдо Синджан. — Ще имаме поне два дни почивка преди нахлуването на съпрузите. Това ни е необходимо. Вие двете се постъпили много добре. Ще им е необходимо време да се срещнат и да обсъдят създалата се ситуация. Не казахте ли, че Райдър е в Еркот с Тони?

— Да, но това е без значение — каза Софи. — Съгласна съм Алекс. По някакъв начин ще разберат, че ни няма, и ще се срещнат. Ще пристигнат утре сутринта. Знаеш как ще се държат. Дъглас ще е бесен, защото Алекс си е позволила да пътува бременна без неговото божествено одобрение. Райдър пък ще иска да ми одере кожата, че съм запазила в тайна пътуването си.

Алекс се засмя, но и тя беше на същото мнение.

— Не се безпокойте за мен, чувствам се великолепно. Вече не повръщам на неприлични места. Господи! Вече ден и половина не съм повръщала. Кажи сега ти, Синджан!

— Софи е права. Трябва да действаме бързо. Докато лежах тук, а вие бяхте долу, успях да съставя идеалния план. Само имам нужда от малко време, за да го приведа в действие.

— План за какво? — попита Софи.

Синджан започна с Макферсонови, след това им разказа за Перлената Джейн — призракът, в чието съществуване Алекс и Софи не се усъмниха за миг.

— Мислиш ли — каза замислено Алекс, когато Синджан прекъсна за малко речта си, за да си поеме дъх, — че по някакъв начин призраците могат да общуват помежду си? Как Невестата-дева е разбрала, че си болна и си в беда? Дали тази Перлена Джейн не й е казала?