Катрин Каултър - Съдби в окови

Синджан беше готова да изкрещи отново, но се отказа. Той се беше наместил между краката й, държеше ги в ръцете си и бе опрял леко брадичка в корема й. Хилеше се срещу нея.

— Е? Искаш ли да продължа?

Тя едва се овладя, Беше й трудно, защото никога не си беше представяла такова… Високо каза:

— Това, което направи, беше нещо изумително. Доста ме смути. Сигурен ли си, че такива неща се правят?

Той се наведе и отново я целуна нежно, след това вдигна глава, разтвори още по-широко краката й и чаровно й се усмихна.

— Много си вкусна, Джоан. Да, скъпа, за мъжа е огромно удоволствие да целува жената между бедрата.

— Чувствам се много странно, Колин. Ще ме пуснеш ли? Не съм свикнала да лежа с вдигната до кръста нощница и някой да се намира точно там, където ти си се разположил сега. Това е неудобно. Все пак си мъж.

— Ако продължа да целувам и галя това местенце, ти ще изпиташ невероятно удоволствие.

— О, не, сигурна съм, че няма. Наистина, Колин, пусни ме. Божичко, ти си гол!

— Да. Не се страхувай. Нямам намерение отново да те обладая. Всъщност исках да видя колко си се наранила от ездата.

— Аз съм се наранила! Каква наглост! Ти беше този, който ме нарани.

Той се надигна между краката й и тя видя как впи очи надолу и нежно я погали с пръсти. Беше толкова объркана, че не знаеше какво да каже.

— Страхувам се, че си много разранена, но ще се оправиш. Просто стой настрана от конете известно време — като каза това, той целуна корема й, наведе се и се настани удобно. Тя почувства твърдия му член да се притиска в нея и се опита да събере краката си, което разбира се беше глупаво, защото той се намираше между тях.

— Нали ти е приятно, когато гърдите ти се притискат в мен? Как смяташ?

— Не ми харесва. Мисля, че ти не можеш да се владееш. Не искам отново да ми причиниш болка.

— Аз съм мъж, Джоан, не съм някакъв простак. Няма да вляза в теб, обещавам ти. А сега ме целуни и ще те оставя.

Тя сви устни. Той се разсмя и прокара език по долната й устна.

— Подай ми устните си. Нали си спомняш как ме молеше да те науча да се целуваш? Как успя толкова бързо да си забравиш претенциите!

— Не съм забравила. Просто не искам да го правим както тогава, за да не се превърнеш отново в необуздан варварин.

— Добро основание — той нежно я целуна още веднъж и се претърколи на леглото до нея. Видя как тя бързо смъкна нощницата до ходилата си, след това изтегли нагоре завивките върху двамата и се изпружи по гръб — като катурната за вечни времена статуя.

— Ако искаш, можеш да ми доставиш удоволствие — беше се подпрял на лакът, обърнат с лице към нея. Очите му бяха потъмнели, страните зачервени и тя много добре знаеше причината за това. Разбира се, мъжкият нагон.

— Как може да стане това? Ти обеща, Колин, обеща, че този път няма да ми причиниш болка.

— О, това е напълно възможно. Аз те докосвах и галех между краката. Ти можеш да направиш същото с мен.

Тя го изгледа така, сякаш той беше полудял — един истински луд, безусловно луд човек.

— Така правят помежду си хората, които се обичат.

— Не съм сигурна, че те разбирам, Колин.

— Говоря за моя малък мъж, Джоан. Можеш да го целуваш и галиш.

— О!

— От друга страна може би е по-добре да поспя. Трябва да тръгвам рано сутринта…

— Наистина ли? Това ще ти хареса ли? Ще ти достави ли удоволствие, Колин?

Не можеше да не усети смущението и съмнението в гласа й и бързо й каза:

— Е, добре. Трябва да поспя малко.

— Ще опитам, ако искаш.

— Какво?

— Ще те целувам там, ако искаш.

Той забеляза, че мисълта за това ни най-малко не я отблъсква. Напротив, явно изпитваше любопитство и той усети как започва да тръпне от възбуда. Замисли се, дали да се освободи, ако тя го приеме в устата си. Слабините му запулсираха и той усети мощната си ерекция. Не, по-добре да не я отвращава, защото не беше сигурен дали ще успее да се овладее. Поклати глава, обладан от желание, и каза:

— Добре.

И остана да лежи по гръб, без да прави нищо. Синджан отметна завивката и го погледна. Той почувства изпиващия й поглед върху себе си и запулсира още по-силно.

— Докосни ме — каза той.

Много бавно тя смъкна завивката до ходилата му и един продължителен миг го наблюдава безмълвно. Най-после докосна с длан мускулестия му корем, миг преди той да изкрещи от страхотно желание да го докосне.

— Ти си красив, Колин.

Вече не издържаше. Простена и леко се надигна. Когато тя го докосна с нежност, той целият се разтресе, като неопитен хлапак.

Не помръдваше, ръцете му бяха изпружени покрай тялото, свити в юмруци. Тя коленичи до него. Косата й се спусна на вълни върху корема му, но той не виждаше нейната прелест и топлина, защото гледаше като омагьосан себе си и нейните устни. Почувства горещия й дъх и се разтопи от неописуемото удоволствие. Когато тя лекичко го захапа, той едва не изкрещя.

— Ти си много различен от мен — заяви тя и го погали. Беше почти въздушно докосване, но от това той изпита още по-силна съблазън. — В никакъв случай не мога да се меря по хубост с теб.

Искаше му се да й каже, че това са глупости, но не продума, защото беше напрегнат и изгаряше от желание да го целуне. Но тя не го правеше. Наистина, беше съвсем непросветена, но полека-лека щеше да се научи, а той желаеше да я остави сама да го направи. Тя се опита и той се сгърчи. Идваше му да простене, но не издаде нито звук, защото не искаше да я плаши.

Когато най-после тя го пое в устата си, той знаеше, че няма да може да се овладее. Сладостната болка, която премина през него, го разтресе целия. Трябваше да спре. Не искаше да я смути или отврати. Въпреки че обезумяваше от възбуда и се чувстваше така, както никога преди, той я отдръпна от себе си.

Тя се изви, за да го погледне и косите й се разпиляха върху голото му тяло.

— Не го ли правех както трябва?

Той погледна красивите й шербруковосини очи и се усмихна — едва ли щеше да успее да се усмихне така, както би искал, но поне опита.

— Аз съм мъж, Джоан, и за мен това е непоносимо. Не ми задавай повече въпроси. Настани се удобно до мен и хайде да спим.

Тя се сгуши в него и сложи длан върху бумкащото му сърце, без да каже нищо. Бесният му пулс постепенно се успокои. Тя го целуна по гърдите и каза:

— Ще се постарая да правя всичко както трябва, Колин. Много ми е приятно да те докосвам с ръце и устни, защото ти си направо великолепен. Но онази част от твоето тяло е прекалено голяма и ти навярно си даваш сметка за това. Няма да стане. Вече се увери, че няма да стане. Съжалявам, но е така.

— Ти си едно глупаче, което още нищо не разбира — той я целуна по носа и я притисна по-силно към себе си. — Ще ми бъде по-приятно, ако съблечеш тази смешна нощница.

— Не — отсече тя, след като обмисли миг-два. — Не мисля, че идеята ти е добра.

Той въздъхна и се съгласи.

— Може би си права.

— Колин?

— Х-м-м?

— Ще спиш ли с други жени, когато отидеш в Единбург?

За миг замълча, после на свой ред попита:

— Вярваш ли, че съм имал любовница, докато първата ми жена беше жива?

— Разбира се, че не!

— Добре, тогава защо допускаш, че мога да легна с друга жена, след като сега съм женен за теб?

— Знам, че мъжете го правят. Само братята ми са изключение. Те са верни на своите съпруги, защото много ги обичат. Надявам се ти да си по-скоро като тях, отколкото като всички останали мъже, които нямат капчица достойнство. От друга страна ти не ме обичаш. Затова ти задавам този въпрос?

— Ти ще прелъстиш ли някой мъж, докато ме няма?

Тя го ръгна в корема и той извика, за да й достави удоволствие. После тя погали мястото, където го беше ударила, и пръстите й се спуснаха надолу. Той простена, започна да диша тежко и дълбоко.

— Не. Моля те, недей.

Тя отмести ръката си, при което той изпита и облекчение, и яд.

— Защо леля Арлет каза, че си имал любовница, докато жена ти е била жива?

Той не отговори на въпроса й, а заяви:

— Тя много не ме обича, както сама ще разбереш, щом вече си моя съпруга и живееш тук. Не знам защо.

— И човек би я разбрал, знаеш ли? Ако не ми беше ясно, че не знае как си устроен, и аз бих повярвала. Но след като знам колко си голям и как, само като те погледне, всяка жена би побягнала, за мен е ясно, че не говори истината. Извинявай, Колин, ти си толкова красив, но както ти казах, онази част от тялото ти…

— Нарича се член, Джоан.

— Добре тогава. Твоят член, Колин. Никой жена не би имала желание да направи това. Освен собствената ти жена и то само защото е нейно задължение да го прави.

Той не можа да се овладее и буйно се разсмя.

— Всичко ще разбереш. Да, ще разбереш.

— Да не би да има мъже, които да са още по-големи?

— Как бих могъл да се осмеля да отговоря на този въпрос? Ще прозвуча като някой самодоволен глупак, ако кажа не, и сам ще накърня своята мъжка гордост, ако кажа да. Всъщност не съм виждал чак толкова много голи мъже, особено когато са възбудени. Освен това ти още нищо не си разбрала, Джоан. Но ще разбереш. А сега, заспивай.