— Искам да вдигна тост — каза Колин, стана на крака и вдигна машата с вино в ръка. — За новата графиня Ешбърнхам.

— Точно така! Браво! — извика Макдъф.

— Да, наистина — каза топло Сирена.

Децата отместиха погледи от баща си към своята мащеха. Филип каза ясно:

— Ти не си ни майка, въпреки че татко трябваше да те направи графиня, за да ни спасиш от разрухата.

Леля Арлет хвърли злобна усмивка на Синджан.

— Не, аз не съм ви майка. Навярно си забелязал, Филип, аз съм твърде млада, за да бъда твоя майка. Аз съм само на деветнадесет години. Много е странно това, което каза:

— Дори когато остарееш, ти няма да бъдеш наша майка.

Синджан се усмихна на момчето.

— Със сигурност няма. Очаквам скоро да пристигне моята кобила Фени. Тя е страхотно издръжлива, Филип. Ти яздиш ли?

— Разбира се — отвърна той изпълнен с презрение. — Аз съм от рода Кинрос и един ден ще бъда господар. Дори Дахлинг, която е една малка глупачка, язди.

— Отлично. Може би утре вие двамата ще ме разведете из околността.

— Те имат уроци — намеси се леля Арлет. — Трябва аз да ги занимавам, защото тук не се задържа нито една гувернантка. Това е задължение на Сирена, но тя все гледа да се измъкне.

Колин каза с топъл глас.

— С Джоан ще им бъде много забавно, лельо. Нека децата я придружат. Въпреки недоволството им, тя е тяхна мащеха и ще остане тук. Трябва да се опознаят — той погледна строго сина си. — Няма да я тормозиш! Нали ме разбираш, Филип?

— Да — рече Синджан с приповдигнато настроение. — Няма да ми слагате змии в леглото, няма да вадите тиня от тресавищата, за да я слагате на стола ми или пък да я навирате в ръцете ми посред нощ.

— Знаем по-добри неща от тези — каза Дахлинг.

— Това с тинята звучи интересно — каза Филип и Синджан веднага разпозна напрегнатия преценяващ поглед, който бе забелязвала безброй пъти в очите на всяко дете, което познаваше.

— Яж си картофите — каза Колин, — и не мисли за тинята.

За вечеря имаше хегис. Синджан си помисли дали няма опасност да стане кожа и кости и поради липса на храна да се превърне в поредния призрак, обитаващ замъка. Поне смениха на няколко пъти блюдата, така че все пак успя да залъже гласа си. Тя се беше заслушала в разговора между Колин и Макдъф, които обсъждаха някакви делови операции и проблеми с местните хора, но не им обръщаше особено внимание, защото болката между краката й, макар да бе станала тъпа и не толкова пулсираща, все още я измъчваше. Тя вдигна рязко глава, когато чу Колин да казва.

— Утре сутринта заминавам за Единбург. Много неща трябва да свърша там.

— След като вече получи парите й? — заядливо отбеляза леля Арлет.

— Да — потвърди Колин. — След като вече получих парите й, мога да се заема с всичките злощастни неприятности, които баща ми и брат ми струпаха на главата ми.

— Баща ти беше голям мъж — каза Арлет. — Той няма никаква вина.

Колин понечи да каже нещо, но само се усмихна и поклати глава. Продължи да разговаря с Макдъф. На Синджан й се искаше да запрати чинията си по главата му. Той наистина утре щеше да я зареже и да я остави в това чуждо място. Прекрасно, направо чудесно! С две деца, които бяха готови на всичко, за да й отровят живота, и с две жени, които сигурно биха я оставили да скочи от някоя от назъбените кули, без да й кажат нито една дума.

Сирена рече:

— Трябва да организираме празненство в чест на съпругата ти, Колин. Всички са в очакване. Съседите ще останат смаяни като разберат колко набързо си се оженил — все пак минали са едва седем месеца — но след като си го направил само заради парите й, по-добре е да научат за това колкото може по-скоро. Не си ли съгласен с мен, Макдъф?

Братовчедът Макдъф не отговори, а само обърна глава към Колин, когато той каза:

— Ще обсъдим това, когато се върна.

Синджан набоде на вилицата си няколко картофа и посвети вниманието си на своя нов дом, който беше значително по-приятен от сътрапезниците й. За нейна изненада готическата столова се оказа нещо изключително. Представляваше дълго и тясно помещение, по стените на което бяха подредени гъсто един до друг семейни портрети. Масивната маса и изящно гравираните столове от тъмно тежко дърво бяха неочаквано удобни. Завесите, които покриваха открай докрай високите прозорци в предната част на стаята, бяха вехти и протрити, но си личеше доброто им качество, а цветът все още беше напълно запазен. Тя си помисли, че когато ги подмени с нови, трябва да потърси същия нежен златист брокат.

— Замъкът Вер е най-красивото имение в цялата страна.

Тя се усмихна на Сирена и се съгласи с нея.

— Вълшебен е.

— И се руши под носовете ни — допълни леля Арлет. — Не мога да допусна мисълта вече да сте забременяла.

Разговор без никакви недоизказани неща, помисли Синджан. Чу подрънкване на вилица по чиния, вдигна очи и видя, че Колин е отправил поглед към своята леля. Наистина беше доста нахално, но след като Колин вече бе повдигнал пред нея този въпрос, тя не се стъписа така, както първия път и отговори спокойно.

— Не.

— Не забравяй, че децата са тук, лельо.

— Ние не искаме нейните деца да се мотаят тук — заяви Филип. — Ти нали няма да допуснеш това, татко? Ти си имаш мен и Дахлинг. Нямаш нужда от други деца.

— Въобще няма да ги обичаме — каза Дахлинг. — Те ще бъдат грозни като нея.

— О, не — рече Синджан със смях. — Те могат да бъдат много красиви, като баща ви. Освен това, Дахлинг, ти нали вече се съгласи, че шербруковосини ми очи, както и шербруково-кестенявите ми коси, са красиви.

— Ти ме принуди да се съглася — опълчи се Дахлинг и долната й уста сърдито увисна.

— Вярно. Извих ти ръката и набодох носа ти с топлийки. Ето каква ужасна мащеха съм.

— Перлената Джейн ще ти се яви — отправи Дахлинг последния си аргумент.

— Очаквам я с нетърпение — каза Синджан. — Ще видя дали е толкова поразителна като Невестата-дева.

— Невестата-дева? — Макдъф наклони глава на една страна и рунтавите му червени вежди се повдигнаха цял инч нагоре.

— Това е призракът, който обитава Нортклиф Хол. Той принадлежи на млада дама от шестнадесети век, чийто младоженец бил убит много скоро след венчавката.

Дахлинг залепи очи за лицето на Синджан.

— Наистина ли? Виждала ли си я?

— О, да. Тя се появява на жените в семейството, но знам със сигурност, че и брат ми, който е граф, също я е виждал, въпреки че той отказва да си го признае. Тя е наистина много красива. Има дълги светлоруси коси и е облечена във феерична рокля. Говори на този, пред когото се яви, но винаги много тихо. По-скоро бих казала, че човек чува гласа й вътре в себе си. Нейната мисия сякаш е да предпазва жените в семейството от опасности.

— Това са пълни глупости — заяви Колин.

— И Дъглас твърди същото. Но тя му се е явила, Алекс ми каза. Той просто не се решава да признае, защото се страхува да не го помислят за страхливец, пък и самият той е убеден, че ако си признае, ще трябва да гледа на себе си като на някой бъзльо. Всички графове на Нортклиф са писали за нея, но Дъглас отказва да направи това. Наистина жалко.

— Не ти вярвам — каза Филип. — Невестата-дева, какво смешно име!

— Ами и аз не ти вярвам. Перлената Джейн — името също е много смешно. Не, няма да ти повярвам, докато не видя с очите си Перлената Джейн.

Това си беше отлично предизвикателство, помисли Синджан, като погледна към Филип изпод клепките си. Въобще нямаше да се изненада, ако Перлената Джейн започнеше да витае из стаята й след заминаването на Колин.

— Деца, време е да тръгвате. Дулчи дойде.

На Синджан не й се щеше децата да си тръгнат. Поне беше предизвикала любопитството им. Филип погледна умолително баща си, но Колин поклати глава и каза:

— По-късно ще се кача да ви завия. А сега, бъдете добри и вървете с Дулчи. Джоан, когато приключиш с вечерята, можеш да отведеш леля Арлет и Сирена в салона. С Макдъф трябва да обсъдим още някои въпроси. Ще се присъединим към вас след малко.

— Колко жалко, че си му толкова безинтересна, че така те зарязва.

О, леличко, по-добре е да внимаваш с приказките си помисли Синджан. Усмихна се нежно на възрастната жена.

— Съгласна съм. Ако прекрасният му и велик баща не е бил такъв безотговорен разсипник, сигурно нямаше да му се наложи да ме зарязва.

Синджан чу как Колин се смее зад гърба й. Беше разиграла съвсем погрешно картите си, помисли тя по-късно. Той щеше да замине спокоен, че тя няма да има неприятности с роднините му. Може би ако беше съобразила навреме да избухне в безпомощни ридания, той нямаше да замине или поне щеше да я вземе със себе си в Единбург.

— Мисля, че Колин е най-красивият мъж в цяла Шотландия — каза Сирена.

— Ти си глупава и наивна — заяви леля Арлет. — Съвсем като сестра си.

Синджан пое дълбоко въздух и залепи на лицето си усмивка, която остана там до края на вечерта.



Вече минаваше полунощ, когато Колин влезе тихо в господарската спалня. Джоан спеше свряна в най-отдалечения ъгъл на леглото. Завивките бяха издърпани чак до носа й. Той се усмихна и се съблече. Запъти се гол към леглото, и стъпи на подиума. Внимателно отметна завивките. Тя се размърда и ги задърпа обратно, но не се събуди. Бъди бавен й много внимателен, каза си той. Беше успял да отвие бедрата й, когато му се прииска да спре за миг, за да се полюбува на дългите й бели нозе. Краката й бяха хубави, наистина много хубави. Усети, че се възбужда, но знаеше, че тя не е в състояние да го приеме тази нощ. Въпреки това искаше да провери дали е възможно да я подготви да го приеме. Внимателно привдигна хълбоците й и изтегли нощницата нагоре до кръста й. Приближи свещта. Ах, колко беше хубава. Той се загледа в кестенявото окосмяване на венериния й хълм и премести поглед върху плоския бял корем, в който беше възможно да живее вече неговото дете. Тази мисъл го опияни. Тя се опита в съня си да се изплъзне от него и простена няколко пъти. Той отмести предпазливо краката й, а тя покорно ги разпери още повече. Ето сега, каза си той. Застана на колене и я разтвори. Остана смаян при вида на нежната кожа, разранена от продължителната езда през деня. Разтвори я още повече с пръсти и отново се смая, като видя колко е зачервена.