— Но, Дъглас, аз бях разбрала твоето становище. Знаеш, че уважавам мнението ти. Истината обаче беше, а и е такава, че Колин няма никаква вина. Освен това той спешно се нуждае от моите пари и не може просто да чака някакво изясняване, което може би никога няма да се изясни. Много се безпокоях, защото и вие, и парите ми останахте в Лондон. Но вече, слава Богу, не е така. Радвам се, че дойдохте — макар че вие не сте били щастливи, когато сте пристигнали. Но сега можете да уточните на място всичко с Колин.

— Джоан — каза тихо Колин. — човек не говори за толкова важни неща по този начин. Поне не в присъствието на дама тук, в гостната, при такива странни и необичайни обстоятелства.

— Дупката на тавана ли имаш предвид?

— Много добре знаеш какво имам предвид.

— Но защо пък не? Става въпрос за моята зестра, а ти си моят съпруг. Нека уточним поне това.

Дъглас не се въздържа и избухна в смях.

— Мисля — каза Райдър, — че този смях е гаранция, че кожата ти ще остане здрава, Колин. Синджан, ти излез, а господата ще се заемат с финансовите въпроси.

— Добре. И не забравяй наследството ми от леля Маргарет, Дъглас. Веднъж ми беше казал, че ми е завещала цял куп пари, които трябва да получа, след като се омъжа.



— Все едно, че сме женени, Колин.

Той се обърна с лице към нея в мрачния господарски апартамент, който се намираше в дъното на също толкова мрачния коридор на втория етаж на къщата на Кинросови. Гореше един единствен свещник, който Колин държеше в ръце. Той го постави на очуканата масичка, където някога баща му държеше приборите си за бръснене, поклати глава и каза:

— Знам, че трябва да се преструваме на женени и имам намерение да правя точно това, докато братята ти са тук. Ще спя заедно с теб в това легло, което — както виждаш — е достатъчно голямо, за да побере цял полк. Но няма да пускаш ръце, Джоан, иначе ще ти се разсърдя.

— Направо не мога да повярвам, Колин. Искрено се надявам, че не си от хората, които щом веднъж вземат някакво решение, се придържат към него докрай, независимо дали впоследствие то се е оказало добро или лошо.

— Решението ми е правилно.

— Ти си направо смешен.

— Една съпруга не бива да се държи толкова непочтително със своя съпруг,

— Още не си ми съпруг, по дяволите! Ти си само най-неотстъпчивият най-твърдоглавият…

— В ъгъла има гардероб. Можеш да се преоблечеш зад него.

Лежаха един до друг в огромното легло. Синджан гледаше към тъмните, вонящи на плесен драперии. Колин наруши тишината.

— Братята ти ми харесват. Те са честни и добри приятели. А за роднини са направо превъзходни.

— Много мило от твоя страна, че казваш това.

— Не се цупи, Джоан.

— Не се цупя, само мръзна. В тази ужасна стая е влажно.

На него не му беше студено, но той по начало не беше зиморничав. Знаеше, че ако я притегли към себе си, за да я стопли, ще се люби с нея. А той нямаше намерение да променя решението си, особено след като братята й се намираха под покрива на неговия дом, за да напомнят за коварството му.

Той се надигна, протегна ръка и придърпа халата си, който бе оставил в долния край на леглото.

— Вземи, облечи това. Можеш да се увиеш в него. Така ще ти стане много топло.

— Трогната съм от щедростта ти, а логичната ти мисъл направо ме смайва.

— Заспивай.

— Да, милорд. Както пожелаете, както заповядате, както…

Той захърка.

— Чудя се защо Дъглас не поиска да види брачното ни свидетелство. Не е от хората, които пропускат нещо толкова съществено.

— Може и да го поиска. Искаш ли да се оженим утре, докато братята ти са на посещение в двореца? Оказа се, че Дъглас има приятел, който е майор там, и иска да запознае Райдър с него.

— Това е направо блестяща идея — отговори Синджан. — Колин?

— Сега пък какво има?

— Може ли поне да се държим за ръце?

Той взе ръката й в своята и усети, че пръстите й горят. Значи наистина е била премръзнала! Той си помисли за това, че бъдещата му съпруга е готова да направи едва ли не всичко, само и само да получи това, което иска. Ще трябва да внимава с нея.

— Харесваш ли пижамата ми?

— О, да. Мека е и ухае на теб.

Той не каза нищо повече. Тя продължи.

— Така, както си облечен с нея, си представям, че ме докосваш навсякъде…



В десет часа сутринта на следващия ден Колин и Синджан бяха венчани от един презвитериански свещеник, приятел на чичото на Колин — Теди, а не на баща му, който, както Колин й обясни, бил грешник във всяко отношение и съвършен негодник. Преподобният Макколи, останка от далечното минало, беше надарен с много повече коса от всеки друг старец на този свят, но най-вече се отличаваше с бързината, с която раздаваше брачни свидетелства и произнасяше речи, но в случая точно това беше най-важното. Когато ги обявиха за лорд и лейди Ешбърнхам, Синджан се втурна напред и каза:

— Най-после свършихме тази работа. Сега да предложа ли на братята си да видят брачното ми свидетелство?

— Не. Почакай. Искам да те целуна.

Тя застина в очакване на целувката.

— Ах! — той нежно обхвана брадичката й с ръка и повдигна лицето й към себе си. — Вече не си така настървена да те обезчестя, нали? Всичко беше игра. Но защо? — той се наежи и стисна брадичката й. — Сега разбирам. Толкова се тревожеше снощи Дъглас и Райдър да не разберат, че още не сме женени. Искаше да ме защитиш, нали? Искаше зестрата ти да премине в моите ръце.

— Не — каза тя. — Не е само това. Можех да съзерцавам голото ти тяло до самата си смърт. Дори ходилата ти са красиви.

— Винаги успяваш да ме изненадаш, Джоан. Понякога това ми харесва. Но не е толкова просто да лежиш гол в леглото и някой да те съзерцава. Ти какво ще направиш, ако си гола, а аз съм се надвесил над теб, готов да те сграбча?

— Не знам. Може би ще затворя очи. На пръв поглед е страшно, но не и противно все пак, поне не с теб.

Той се засмя.

— Бих искал още сега да направя нещо по този въпрос. Или най-много през следващия час. Но братята ти са тук и не мисля, че Дъглас ще приеме за любезно да те метна през рамо и да те понеса към спалнята. Остава да чакаме до довечера, Джоан. Тази вечер.

— Да — съгласи се тя и се надигна на пръсти с леко отворени устни. Той я целуна с леко докосване, както се целува леля, и я пусна.

Площад Аботсфорд беше само на петнадесет минути пеша от църквата, в която преподобният Макколи ги венча. Колин тъкмо беше казал на Синджан да спре и й показваше един стар паметник от времето на Джеймс IV, когато внезапно се чу свистене и един каменен отломък профуча досам главите им и поряза бузата на Синджан. Само миг преди това тя беше минала пред Колин и се бе навела да прочете полуизтрития надпис. Подскочи от удара и веднага се хвана за бузата.

— Какво беше това?

— О, Боже — извика Колин и я блъсна на земята, като я покри с тялото си.

Минувачите ги поглеждаха с любопитство и отминаваха. Само един мъж пристигна запъхтян и се спря при тях.

— Някакъв мъж стреля по вас — каза той и се изплю на земята от възмущение. — Видях го отсреща до галантерията. О, госпожо, добре ли сте?

Колин помогна на Синджан да се изправи. Тя притискаше с ръка бузата си и между пръстите й се процеждаха капчици кръв. Колин изпсува.

— О, дамата е ранена. Елате у дома, живея наблизо, на „Клеборн Стрийт“.

— Не, господине. Благодаря ви. И ние сме наблизо — на площад Аботсфорд.

Синджан стоеше онемяла от уплаха й недоумение и слушаше как двамата мъже разменят имената и адресите си. Колин възнамеряваше по-късно да се види и разговаря със свидетеля. Някой беше стрелял по нея. Това беше невероятно. Не й се вярваше. Все още не изпитваше болка, но усещаше мократа, лепкава кръв между пръстите си. Не й се искаше да я види и затова продължаваше силно да притиска ръка към раната.

Колин се обърна навъсен към нея. Без да продума, той я взе на ръце.

— Отпусни се и сложи глава на рамото ми.

Тя го послуша.

За лош късмет и на двамата, Райдър и Дъглас току-що се бяха върнали, когато Колин я внесе на ръце в къщата. Нямаше как да скрият кръвта, която още се стичаше между пръстите й. Настана врява, в която се редуваха обвинения, въпроси и викове, докато най-накрая Синджан успя да се вреди и спокойно да заяви.

— Дъглас, Райдър, стига де. Паднах, това е всичко. Просто паднах като една тромава глупачка и си нараних бузата. Знам, че е тъпо, но поне Колин беше с мен и ме донесе дотук. А сега, ако вие двамата млъкнете за миг, бих искала да видя дали сериозно съм се наранила.

Разбира се братята й не млъкнаха. Отведоха Синджан в кухнята, точно както тя бе направила с Колин в лондонската къща на Шербрукови, за да види той сцепената си устна. Забеляза, че той не е забравил за този случай. Настаниха я върху един стол и й заповядаха да не мърда.

Дъглас веднага нареди да му донесат топла вода и сапун, но Колин грабна чистата кърпа от ръцете му и заяви.

— Махни си ръката, Джоан, и ме остави да погледна раната.

Тя затвори очи и не издаде нито звук, когато той докосна драскотината с мократа кърпа и изтри кръвта от лицето й. Слава Богу парчето камък само леко я беше ожулило. Кожата бе малко разцепена и той почувства облекчение, защото братята й се бяха надвесили над него и внимателно следяха всяко негово движение, готови, както му се струваше, да го разкъсат на парчета, ако не направи нещо така, както те биха го направили.

— Дребна работа — каза Колин.

Райдър го отмести встрани и заяви.

— Доста странно ожулване, Синджан, но мисля, че няма да ти остане белег. Ти как смяташ, Дъглас?

— Хич не ми прилича на ожулване. По-скоро нещо е профучало край бузата й с голяма скорост и я е порязало. Ще кажеш ли как се сдоби с тази рана, Синджан? Нали не мислиш, че ще повярвам на нелепите ти обяснения, че си паднала?

Без за секунда да се подвоуми, Синджан се свлече в ръцете на Колин и простена.