— Най-напред ми отговори дали още искаш да се омъжиш за мен.

— Ако откажа, ще ме насилиш ли да го направя? Само заради парите ми?

— Сигурно бих размислил върху този вариант, ако се наложи.

— Отлично. Тогава няма да се оженя за теб. Най-напред ще се срещнем в пъкала. А сега ме насили!

Той се усмихна за първи път от четири дни насам. Действително се усмихна.

— Признавам ти, че не си досадна. Твоето скандално поведение дори понякога ми е приятно. Добре, утре следобед, след като пристигнем в Единбург, ще се оженим. Имам къща на площад Аботсфорд, която е доста стара и порутена и която ще глътне бая пари, но не чак толкова, колкото замъкът Вер. Ще отседнем там и ще се погрижа да намеря свещеник, който да ни ожени. На следващия ден ще тръгнем за Вер.

— Добре — съгласи се тя. — Колин, искам да ти напомня отново и те моля да ми повярваш — Дъглас е умен и прозорлив, не е за подценяване. Той може да ни причака навсякъде. Изпълнявал е най-различни опасни мисии срещу французите. Предупреждавам те, че трябва да се оженим веднага и…

— Приключихме с този въпрос. Ще яздим до Вер, освен ако не си много разранена и да не можеш да яздиш. Ако се окаже така, ще пътуваш с каретата.

— Не разбирам какво ми говориш.

— Говоря за отнемането на… за нашата първа брачна нощ, за това, че ще кървиш.

— Ти умишлено си жесток, Колин. Нарочно си отвратителен и груб.

— Може би, но ти си вече в Шотландия, скоро ще станеш моя жена и ще разбереш, че ми дължиш вярност и подчинение.

— По друг начин се държеше, когато се видяхме за първи път. Като се разболя, беше дори приятен, въпреки че болестта те правеше, раздразнителен. А сега се държиш направо като глупак. Ще се омъжа за теб и всеки път, когато се държиш глупашки, ще правя по нещо, с което ще те накарам да съжаляваш за това.

Така, смяташе тя, всичко си отива на мястото. Обичаше го до лудост — факт, който добре знаеше, че му е известен и може би това беше причината да си позволява грубо държане с нея. Но тя нямаше да допусне недостатъците в характера му или мухлясалите му разбирания за отношенията в семейството да разрушат представата, която си бе изградила за него.

Той се засмя. Смехът му беше силен и звучен, смях на човек, който си знае цената и се величае пред човека до себе си. Отново беше здрав, чувстваше се силен и готов да покори света — с нейните пари.

— С нетърпение очаквам твоите опити. Но имай предвид, Джоан, че шотландците са господари в своите домове и пердашат жените си, както вашите почтени и любезни английски господа правят само понякога.

— Това е недопустимо! Нито един мъж, който познавам, не би вдигнал даже пръст срещу жена си.

— Била си закриляна. Но с времето всичко ще научиш — той реши да й обясни, че няма никакъв проблем да я затвори в някоя плесенясала стая в замъка, но замълча. Още не бяха женени. Погледна я, целуна я и заби шпори в хълбоците на коня си.

Пристигнаха в къщата на Кинросови на площад Аботсфорд в три часа на следващия следобед. През последния час от пътуването им ръмеше тих дъжд, но Синджан беше твърде развълнувана, за да обръща внимание на струйките вода, които се стичаха във врата й. Бяха минали по „Роял Майл“, която не отстъпваше по красота на лондонската „Боунд Стрийт“. През цялото време тя разглеждаше — с изненада и удоволствие — приятните дами и господата, които изглеждаха точно така, както тези в Лондон, а всички магазини бяха същите като лондонските. След това свиха наляво към площад Аботсфорд и се озоваха пред къщата на Кинросови — висока тясна сграда, изградена от стари червени тухли, която изглеждаше живописна с трите групи комини и покрива от сиви плочи. Прозорците бяха малки, всички със спуснати кепенци. Синджан предположи, че къщата е поне на двеста години.

— Красива е, Колин — каза тя и се плъзна на земята от гърба на кобилата. — Има ли конюшня за конете?

Първо се погрижиха за собствените си коне, а после платиха на кочияша и свалиха от каретата куфарите и сандъците с багаж. Синджан не спираше да говори от вълнение. Непрекъснато въртеше глава й гледаше към двореца на върха на хълма, удивляваше се, че го е виждала на картина целия обвит в сива мъгла, но сега се възправяше пред нея с цялото си величие, слава и могъщество и тя едва намираше думи да изрази възхищението си от гледката. Колин само й се усмихваше и се забавляваше с ентусиазма й, защото беше изморен, дъждът малко го дразнеше — въпреки че бе израснал с такъв дъжд, а дворецът с крепостта наистина заслужаваше внимание, но той просто си беше там, надвиснал над града и никой не се сещаше за него.

Портата отвори старият Енгъс, който през целия си живот бе служил на семейство Кинрос.

— О, господарю, добре дошъл — поздрави той. — О, Боже, младата дама, както виждам, е с вас. Ах, толкова лошо, много лошо, господарю.

Колин замръзна на място в очакване на най-лошото. Страхуваше се да чуе истината, но трябваше да попита:

— Откъде разбра за младата дама, Енгъс?

— Ах, милостиви Боже — простена старецът и отметна дългите кичури бяла коса, паднали върху кръглото му лице.

— Надявам се, че нямаш нищо против, че сам се поканих в дома ти. Твоят човек не ми даваше да прекрача прага, но аз настоях да вляза — каза Дъглас, който се появи иззад Енгъс. После се изхили през зъби и рече. — Хайде, влизай, кучи сине. А що се отнася до теб, Синджан, скоро ще усетиш опакото на ръката ми.

Синджан погледна разгневения си брат и се усмихна. Не й беше лесно, но успя да го направи. Не беше изненадана, че го вижда тук. Но по всичко личеше, че Колин направо е стъписан. Беше го предупредила, по дяволите! Сам си беше виновен, с неговото твърдоглавие. Синджан пристъпи напред.

— Здравей, Дъглас. Прости ми, че ти създадох толкова тревоги, но се страхувах от твоята непреклонност, която си склонен често да проявяваш. Добре дошъл в нашия дом. Да Дъглас, аз съм вече омъжена жена, омъжена по всеки един начин, бих допълнила, така че забрави за каквото и да било намерение да анулираш брака. Ще съм ти благодарна, ако се въздържиш да го убиеш защото съм твърде млада, за да остана вдовица.

— Дявол да го вземе! — брат й Райдър се изтъпанчи до Дъглас, готов да убива. За разлика от Дъглас, който вътрешно изгаряше от ярост, но външно запазваше спокойствие, Райдър беше червен като рак. Той изкрещя, — Това ли е негодникът, който бил тръгнал на лов за богата наследница? Той ли те отмъкна от Дъглас?

— Да, той — каза през зъби Дъглас. — Проклет да е твоят съпруг! По дяволите! Синджан, нямаш никакво време. Двамата с Райдър сме яздили като бесни за да те догоним. Лъжеш, Синджан. Само кажи, че излъга и още на мига тръгваме обратно за Лондон.

Колин влезе в собствения си дом и вдигна ръце.

— Хайде млъквайте всички! Синджан, отдръпни се. Ако братята, ти са решили да ме убият, ще го направят независимо от опитите ти да ме защитиш по женски с бръщолевене. Енгъс, иди донеси нещо за пиене. Жена ми, както и аз, сме жадни. Господа, или ме убивайте, или заповядайте в салона.

Това прозвуча толкова непринудено, че Синджан не успя да сдържи усмивката си.

— Никъде не виждам поставка за чадъри — каза тя, по Дъглас не откликна на шегата. Беше непреклонен, суров и изглеждаше безмилостен като палач.

— Райдър, това е съпругът ми Колин Кинрос. Както виждаш, той крещи силно също като вас двамата и прилича малко на Дъглас с тази разлика, че е по-красив, по-умен и по-разсъдлив от него.

— Глупости!

— Откъде знаеш, Райдър? Ти го виждаш за първи път. Колин, това е брат ми Райдър.

— Започва да става интересно — каза Колин.

Райдър внимателно се взираше в Колин, без да спира да вика.

— Само като го погледна, мога да преценя, че нищо от това не е вярно. В никакъв случай не е по-разсъдлив от Дъглас, по дяволите. Синджан ти си формена идиотка, момичето ми. Нека да ти кажа…

— Заповядай в салона, Райдър. Там можеш да ми кажеш всичко, което желаеш — Синджан се обърна към Колин и то погледна въпросително.

— От тук — каза той и ги поведе по тесния коридор, който миришеше на плесен, а прашният въздух напълни носовете им. Влязоха през единствената врата в стая, която само от любезност би могла да се определи като елегантно мизерна.

— О, Господи — каза Синджан, оглеждайки стаята. — Има хубаво разположение, Колин, но трябва да купим нови пердета, нови килими… Божичко, тези сигурно са осемдесетгодишни. Само погледни столовете — тапицерията им направо е изгнила.

— Млъкни!

— О, Дъглас, съжалявам. Плановете ми като господарка на дома не те интересуват, нали? Заповядай, седни. Както казах, добре дошли в новия ми дом. Колин ми каза, че къщата е на двеста години.

Дъглас погледна Колин и го попита:

— Добре ли си вече?

— Да.

— Заклеваш ли се, че си напълно здрав и си възстановил силите си?

— Да.

— Мили Боже! Проклет да си — Дъглас се нахвърли върху него и го сграбчи за врага. Колин не беше толкова глупав и бе готов да посрещне нападението. Паднаха на пода, от избелелия килим се вдигнаха облаци прах, започнаха да се търкалят като ту Дъглас, ту Колин вземаше надмощие.

Синджан погледна към Райдър, чиито прелестни сини очи се бяха присвили, изпълнени с ярост.

— Трябва да сложим край на това. И преди се е случвало. Ако не беше толкова опасно, щях да го приема за лоша мелодрама. Ще ми помогнеш ли? Това е недопустимо. Би трябвало да се държите като цивилизовани джентълмени.

— Забрави за цивилизацията. Ако твоят съпруг извади лошия късмет да повали Дъглас, тогава ще се намеся.

Синджан извика.

— Спрете! По дяволите!

Призивът й остана без видим ефект.

Тя панически се огледа. Търсеше някакво оръжие. Уви, нямаше нито поставка за чадъри, нито някоя друга разсъхнала се мебел, която би могла да използва, за да цапардоса с нея Дъглас по главата. Случайно погледът й попадна на това, което й трябваше. Внимателно вдигна малката табуретка, която едва се забелязваше зад канапето и я стовари с всичка сила върху гърба на Дъглас. Той изрева, рязко се изправи и впи поглед в сестра си, която сега беше вдигнала табуретката над главата си.