— Ти въобще не отговаряш на всеобщата представа за девица, Джоан.

Тя го погледна изпитателно. Луната най-после беше изплувала иззад гъстите тъмни облаци и успя да види лицето му. Беше мъртвешки бледо и изпито. Сигурно прекараната треска е била по-тежка, отколкото бе предполагала, щом все още е така немощен.

— Не се притеснявай, че ти се спи, Колин. Дори можеш да хъркаш, ако това ти е приятно. Нямам нищо против да си остана девица, докато оздравееш.

— Това е добре, защото точно такава ще останеш — той докосна раната на бедрото си и се замисли защо ли още се притеснява да й открие, че е ранен. Това вече нямаше никакво значение.

— Освен, разбира се — тя се наклони към него и — според нея самата — сниши глас в съблазнителен шепот, но всъщност съвсем не беше така, — ако ти не пожелаеш да ми кажеш какво трябва да направя, за да приключим с това, което ни предстои. Братята ми винаги са твърдели, че съм изключително възприемчива. Желаеш ли да го направим?

Идваше му да се пръсне от смях, но само простена.

Синджан прие реакцията му за отказ и въздъхна.



Белият елен се намираше, в центъра на малкия търговски град Чипинг Нортън, в местността Котсуолдс. Странноприемницата наистина беше прекрасна и живописна, в стил късна английска готика, но беше толкова грохнала и разкривена, че Синджан хем беше очарована, хем се помоли на Бога да не се срути върху главите им. Значи това е било мястото, където безброй млади господа правят своите любовни срещи. Изглежда доста романтично, помисли си тя и отново въздъхна.

Беше три часа сутринта. Наоколо не се виждаше жива душа. Но Синджан бе толкова превъзбудена, че не изпитваше никаква умора. Беше успяла да избяга от брат си — подвиг, който не беше за подценяване. За миг скочи от каретата, даде заповедите си на кочияша, който слава Богу не се нуждаеше от много обяснения, но за сметка на това джобовете му се оказаха толкова дълбоки, че побраха повече гвинеи, отколкото бе предвидила. Това обаче не я разтревожи. В случай, че парите свършеха, щеше да продаде перлената си огърлица. За нея най-важното бе Колин и това да се оженят. Тя се обърна, за да му помогне да слезе от каретата.

— Още малко и ще си в леглото. Ако искаш да вляза първо аз, а ти изчакай, докато…

— Я млъквай! — отговори той. — С ханджията ще се оправя аз. Той е един дърт развратник и не искам да остане с погрешно впечатление. По дяволите, поне да имаше брачна халка. Не си сваляй ръкавиците. Ти си моята съпруга и аз ще се погрижа за всичко.

— Добре — тя засия от щастие, след това се намръщи. — О, скъпи, имаш ли нужда от пари?

— Имам пари.

Въпреки това Синджан бръкна в чантичката си и извади пачка банкноти.

— Вземи. Ще бъда по-спокойна, ако са у теб — тя лъчезарно му се усмихна.

— Хайде да приключваме с всичко това, преди да съм се срутил на земята. И не забравяй да държиш устата си затворена.

Десет минути по-късно Синджан отвори вратата на малката спалня, разположена под тъмната стряха. Отдръпна се встрани, за да може Колин да влезе пръв.

— Мисля, че ханджията е убеден, че лъжем — каза тя, без констатацията да я разтревожи ни най-малко. — Но ти се справи чудесно. Подозирам, че той се изплаши от теб. Ти си благородник, следователно от теб може да се очаква всичко.

— Да. Сигурно този разплут стар пръч си е помислил, че лъжа — Колин видя леглото и простена при мисълта за удоволствието, което го очаква. Усети, че тя е хванала пелерината му и замръзна на място. — Съмнявам се, че би повярвал някоя от двойките да са семейство, дори и да е присъствал на сватбата им.

— Нека да ти помогна — пое пелерината му грижовно като бавачка. Това го подразни, но нито каза нещо, нито помръдна от мястото си. Продължи да гледа към леглото. И седмица сън нямаше да му е достатъчно.

— Ако седнеш, ще сваля ботушите ти.

Съвсем скоро и това стана. Имаше достатъчно опит с братята си. Тя отстъпи крачка назад и попита:

— Трябва ли да направя още нещо?

— Не — отвърна той. — Само се обърни с гръб.

Тя покорно изпълни нареждането му, свали обувките и чорапите си и окачи пелерините и на двамата в малкия гардероб. Чу, че леглото скърца и се обърна. Той лежеше но гръб, със затворени очи, завивките го покриваха до голите гърди. Ръцете му бяха открити, отпуснати покрай тялото.

— Всичко е много странно — каза тя разочарована, че гласът й съвсем не е глас на девица — плах и тих.

Той не отговори и тя доби смелост да продължи.

— Виж — каза бавно, — ще бъде справедливо, ако ме обвиниш, че съм прекалено пряма, но братята ми винаги са ме насърчавали да говоря това, което мисля. А и ти го правиш. Но сега мисля, че е доста странно да съм с теб в тази стая, да знам, че си гол и че трябва да легна до теб в леглото…

Монологът й беше прекъснат от леко похъркване. На Синджан не й оставаше нищо друг освен да се присмее сама на себе си. Всичките й сантиментални излияния бяха отишли на вятъра — отправени към нея самата, гардеробчето и един заспал мъж. Приближи се тихо до леглото и го погледна. Той е неин, помисли тя, целият е неин и никой не може да й го отнеме. Дори и Дъглас! Бил убил жена си! Това си е чиста глупост. Докосна нежно челото му. Беше студено. Треската отдавна бе преминала, но той все още беше изтощен. Тя се намръщи, наведе се и го целуна.

Никога досега, през своя деветнадесетгодишен живот, Синджан не беше спала в едно легло с друг човек. Да не говорим пък за мъж, който е огромен и хърка. Мъж, който в нейните очи изглеждаше толкова съвършен, че й се искаше да прекара остатъка от нощта като му се любува, милва и целува. И все пак, всичко беше странно. Е, трябваше да свиква. Дъглас и Алекс, както и Райдър и Софи, винаги спяха на едно легло. Същото правеха всички женени хора. Разбира се родителите й бяха изключение. Но, в интерес на истината, и тя не би се съгласила да спи в едно легло с майка си. Вмъкна се в леглото и дори на педя разстояние от него усети топлината на тялото му.

Легна по гръб и с протегната ръка потърси неговата. Но вместо ръката му, докосна тялото му. Беше гол. Кожата му бе гладка и гореща. Намери сили обаче да отлепи ръката си. Знаеше, че не е честно да се възползва от съня му. Вплете пръсти в неговите. И изненадващо сама заспа скоро след това.

Събуди се изплашена. Слънчевите лъчи вече нахлуваха в стаята през тесния ромбовиден прозорец. Явно денят отдавна бе настъпил. От друга страна, това беше добре, защото Колин се нуждаеше от здрав сън, за да възвърне силите си, и леглото беше за предпочитане пред друсането в каретата. Остана известно време в леглото. Осъзнаваше прекрасно, че той е до нея и дълбоко спи. Видя, че раменете му са открити. Бавничко, макар да знаеше, че не бива да го прави, тя се извъртя и го погледна. Беше изритал одеялото в краката си и лежеше гол-голеничък пред очите й, огрян от ярката слънчева светлина. Никога преди това не бе виждала гол мъж. Реши, че е точно толкова красив, колкото и бе предполагала, че е. Но беше болезнено слаб. Заразглежда корема му, слабините и почти скритата му в черното окосмяване мъжественост. Краката му бяха дълги и стройни, покрити с черни косъмчета. Беше повече от красив. Беше великолепен. Дори ходилата му бяха изящни. Когато най-сетне си наложи да отмести очи от слабините му, почти заслепена от тяхната прелест, тя запримига в недоумение срещу бялата превръзка върху дясното му бедро.

Разбира се, не можеше само треската да бъде причина за продължителното му боледуване. Сети се, че предната вечер го бе видяла да куца. Значи е бил ранен. Ядоса се на себе си и се разтревожи. Беше глупаво от нейна страна да не се досети, че треската и изтощението му не са били случайни. Защо, по дяволите, не й беше казал за това? Тя се измъкна от леглото и нахлузи роклята си.

— Ах ти мерзавецо — каза шепнешком, но не и съвсем нечуто. — Аз съм твоя съпруга и трябва да имаш доверие в мен.

— Още не си моя жена. Какво си заопявала?

По страните му беше набола брада, косата му бе разрошена, но очите гледаха внимателно и бяха толкова тъмносини, че тя за миг замълча и се отдаде на насладата да ги съзерцава.

Колин забеляза смъкнатото одеяло и разголеното си тяло, но спокойно й каза:

— Джоан, моля те да ме завиеш.

— Няма да го направя, преди да ми кажеш какво ти се е случило. Защо е тази превръзка?

— Причината за окаяното ми състояние е, че ме раниха с нож и аз като пълен глупак не потърсих лекар. Не исках да го научиш, защото си представях как с голи ръце ще разпердушиниш на парчета цял Лондон, за да изнамериш злодея и да ми поднесеш главата му на тепсия. Но вече не сме в Лондон и няма значение дали го знаеш или не. Вече не си застрашена от опасностите, които сама можеше да си навлечеш.

Синджан го гледаше безмълвно. Той беше прав. Нямаше и капка съмнение, че само да беше разбрала за нараняването му, и щеше да побеснее. Усмихна се и попита:

— Трябва ли да се смени превръзката?

— Мисля, че да. Конците трябва да се извадят утре или вдругиден.

— Добре — каза тя. — Бог ми е свидетел, че имам опит с всичките деца на Райдър.

— Брат ти? Колко деца има той?

— Наричам ги неговите ненагледни. Райдър обича да спасява деца от беди и опасности и да ги подслонява в Брендън Хауз. Сега там има около дванадесет, но човек никога не знае кога ще пристигне нов обитател или пък кога някое дете ще замине да живее при новото си семейство, което Райдър е подбрал много внимателно. Човек едва сдържа сълзите си, когато види някое детенце, пребито жестоко от своя баща пияница или просто изоставено на улицата от насмукалата се с джин майка.

— Разбирам. Сега се облечи, но преди това ме завий.

Тя го направи без охота. Той вътрешно възтържествува. Не беше срещал жена като нея. Непристойният й интерес към тялото му го смущаваше.

Синджан разреши за себе си проблема с обличането като преметна едно одеяло върху вратата на гардероба. Докато се приготви, не престана да говори на Колин. После, докато закусваше, го наблюдаваше как се бръсне. Предложи да му помогне при измиването, но това удоволствие й беше отказано. Беше с гръб към него, когато й заповяда да приготви багажа. Все пак й беше позволил да погледне ранения му крак. Раната заздравяваше добре. Синджан натисна тъканта около шевовете.