Тя вдигна ръка.

— Дами и господа — започна. — Ако ми позволите, бих искала да направя изявление.

— Ще подадете ли оставка?

— Напускаш ли, Кейт?

— Има ли корупция?

— През колко легла минахте по пътя си към върха?

— Всъщност това, което ще кажа, не е точно изявление — продължи тя и ги дари с още една широка усмивка. Удивителното беше, че сега, когато се канеше да направи това, изпитваше облекчение, огромно чувство на успокоение.

— По-скоро е една история. Да, нещо като история за лека нощ. Която ще разкажа заради чисто човешкия интерес към нея. Тя е нещо като историите, които бих публикувала в „Лъки“ и от които ще има още в „Модел“ и „Бюти“, които ръководя. И заради които те отново ще започнат да се продават. Затова ви предлагам да ме изслушате. Особено онези от вас, които имат акции в корпорация „Броудър“. Виждате ли, това, което смятам, че е нужно в тази ситуация, е малка доза истина.

Тя си пое дълбоко дъх, въпросите утихнаха и камерите започнаха да работят.



В кабинета си Дейвид Ейбрамс поклати глава.

— Не мога да повярвам — каза той. — Просто не мога да повярвам.

Дилърите му отместиха погледи от телевизора към своите екрани.

— Браун остават с нас — извика един.

— И „Смитфийлд Кепитъл“.

— Обадиха се хората на Елън Лазаръс. Искат да разберат дали могат да си върнат акциите… на същата цена.

— Няма да стане — ухили се Дейвид. — Сега са мои. Какво става с цената, с която търгува Броудър?

— Спада — информира го инвестиционният му банкер. — Лети надолу като камък.

— А нашата се покачва — отговори Ейбрамс и се разсмя.



Кейт започваше да се забавлява. Като редактор беше свикнала да е в сянка, освен когато ставаше въпрос за мода.

Но днес беше най-отпред и в центъра на събитията. В единия ъгъл бяха Маркъс, Лола и техните пари и власт. В другия беше Кейт Фокс с истината.

Знам хубава история — помисли си тя. Пое си дълбоко въздух и започна:

— Бях ли златотърсачка? Знаете ли какво, дами и господа? Сто процента бях.

През тълпата се разнесе ахване. Щракнаха още фотоапарати. Репортерите буквално бяха онемели. Кейт им разказа съкратената версия. За детството си, за майка си. За страха от това да бъде бедна. За лесния начин да пробие и колко мъчен се бе оказал той.

— Бих искала да се извиня на Маркъс Броудър — каза тя, гледайки всички тях в очите. — Никога не биваше да се омъжвам за него. Не го обичах. Но от друга страна, и той не ме обичаше. Той искаше красота и стил. Имиджът е нещо много важно за Маркъс. — Тя издаде лека въздишка точно на място. — И се боя, че беше щастлив, докато не се оттеглих от сценария. Не това се очакваше от омъжена по сметка жена. Но приятелката ми Емили Джоунс ми помогна да разбера, че мога да се справя по-добре, отколкото си мислех.

Всички слушаха. До един.

— Знаете историята на „Лъки“. Знаете също и кой е Дейвид Ейбрамс. Да, влюбих се в него. И той се влюби в мен. И двамата си мислехме, че е грешка. И на двамата ни беше все едно. Факт е, че все още го обичам. И се справям отлично с работата си. Въпреки статията в „Джърнъл“ тези неща не са несъвместими. Но на Маркъс Броудър не му беше все едно. Защото аз не изчезнах. И всичко това е заради него. Затова се страхувам, че много добри хора, малки инвеститори и пенсионери безсмислено бяха замесени днес. Много съжалявам, но трябва да попитате господин Броудър за мотивациите му.

— Кейт — прекъсна я една жена. — Джейн Хендрикс, „Си Ен Ен“. Преди малко намекна нещо за акциите на „Броудър“…

— Да. Боя се, че като типично момиче ми отне толкова дълго да стигна до същността. Виждате ли, преди малко ходих до дома на Маркъс, за да го помоля да се оттегли. Новата му годеница ми каза, че е помогнала на Жаки Молтрано за статията — както всички знаете, Жаки излизаше преди с Дейвид — и че Маркъс няма да спре, докато не разруши компанията на Дейвид. Сега разбирате, че става въпрос за жена, която отстоява позицията си. Но се страхувам, че не мога да позволя на нейния мъж да навреди на моя. Получи се малко като в песен на Тами Уайнет50. — Тя се засмя, но никой не се присъедини.

Репортерите само стояха и я гледаха втренчено, сякаш си бяха глътнали езиците. Историята беше толкова пикантна, че Кейт се притесни да не би някои да припаднат.

— И тогава ми хрумна — когато видях какви вреди може да нанесе една годеница, решена да ме премахне от живота на Маркъс, от издателския бизнес, от града — че аз наистина преди имах друг живот. Този, за който прочетохте всичко в „Джърнъл“ тази сутрин. Да, омъжих се за пари. Станах съпруга на Маркъс Броудър. Но характерното за съпругите… — И сега тя погледна право в камерата, за да може Америка да я види, Дейвид да я види, Маркъс да я види как говори на тях, очи в очи. — … е, че те действително знаят къде са заровени труповете. Така че ето я вътрешната информация, дами и господа, ето я същинската история — и предлагам на тези от вас, които следите индекса „Дау Джоунс“, да се обадите на аналитиците си, за да проучат онова, което ще кажа сега… Корпорация „Броудър“ е ужасно надценена. Счетоводните сметки са годни за боклука. Разходите се крият под килима. Маркъс третира корпоративните си самолети като таксита. Преди имаше навика да се хвали с това по време на вечеря. Нека ви кажа за задълженията на пенсионния фонд…



В кабинета си крепост, облицован с орехова ламперия, Маркъс Броудър гледаше вцепенено, ужасено към екрана. Банкерите му не казваха нищо, дилърите му мълчаха. Но светлините на телефонната му банка мигаха като космическия кораб „Ентърпрайз“.

„Млъквай, кучко, млъквай!“ — помисли си той.

Но Кейт Фокс продължи да говори. Директно на него. Сякаш те бяха единствените на света.

— Ъъъ, господин Броудър — обади се един от дилърите, някакво хлапе, което беше прекалено малко, за да разбира за какво става въпрос. — Мисля, че трябва да знаете, сър, борсата предприема дъмпинг на акциите ви. Те сякаш паднаха с два долара… два и петдесет… леле, какво става, изгубиха почти четири долара на акция… майко мила, вижте това…



След час всичко свърши.

Акциите на корпорация „Броудър“ изгубиха стойността си. „Уолстрийт“ провери казаното от Кейт и бяха открити някои доказателства. По телевизиите започнаха да се появяват политици. Комисията по ценните книжа и борсите обяви, че започва разследване. Ейбрамс беше в безопасност; акциите му спаднаха, но останаха стабилни. При затварянето на борсата Дейвид успя да си отдъхне.

Кейт беше в стаята с него. Аплодираха я, когато влезе, пошегува се и се усмихна, сякаш не се бе случило нищо особено.

— Това беше просто част от плана ми за броя за „Истинската американка“ на „Модел“ — ухили се тя, а Ейбрамс беше толкова горд с нея, че едва можеше да продума. Той я притегли в обятията си и я целуна, целуна я продължително и силно.

— Борсата приключи. — Той я погледна в очите, без да се интересува от другите в стаята, които ги зяпаха. — Да му се не види, ама и ти не си поплюваш.

Кейт повдигна устните си към него, чувствайки топлата му целувка, твърда, настоятелна. Стомахът й се преобърна от любов и страст.

— Може ли да се махнем оттук? — измърмори тя.

Дейвид се засмя.

— Това е най-добрата идея, която чувам днес.

Епилог

Те се бяха сгушили в леглото на Ейбрамс и гледаха спортния канал по телевизията. Предаването беше „Бейзболна вечер“ — единственото място, където никой нямаше да говори за тях.

— Успя да ми спечелиш много пари. — Дейвид я целуна по челото. Бяха правили любов три пъти и засега, само засега, той беше заситен. — Акциите ми не са били толкова високо от пет години.

— Радвам се. — Тя се сгуши в него. — Знаеш ли, може би трябва да напусна. Не мисля, че съм създадена за това, Дейвид. Имам предвид — да работя за теб. Мисля, че просто искам да те обичам.

— Но ти се справяш чудесно.

— Мога да се справям чудесно и някъде другаде. От „Конде Наст“ ми се обадиха. Смятат, че съм новата Тина Браун.

— Не. — Той се засмя. — Не ти напускаш, а аз.

— Какво?

Кейт се надигна, а той се наведе и целуна всяка от гърдите й. За секунда тя усети, че се възбужда. Боже, възможно ли беше? Отново?

— В края на деня получих предложение. Не враждебно. За цялата ми компания. От голям конгломерат с медийни интереси. И те държат да си част от пакета. — Той се усмихна нежно. — Сумата е добра. Сериозно обмислям въпроса. Просто да продам цялото проклето нещо и може би да започна отново. Недвижимите имоти ми се струват по-забавни. С едно голямо гърне пари мога да свърша интересни неща.

Кейт се усмихна.

— Ще бъдем двойка с две отделни кариери. Харесва ми.

— Ще бъдем съпрузи с две отделни кариери — каза той тихо.

Тя примигна, но сърцето й се разтуптя.

— Какво? Това е лудост. Излизаме едва от…

— Зарежи откога излизаме. От достатъчно дълго си в живота ми. От мига, в който влезе в оня скапан малък офис долу, мисля, че вече знаех.