— Аз ще се погрижа за тази част — каза Маркъс равно, покровителствено. — Ти само гледай да ми доставиш съвета. И Кейт Фокс.

Обаждането приключи с изщракване. Тим Рейнълдс седеше в заседателната зала, сега лицето му бе станало мъртвобледо.

— В интерес на фирмените норми за благоприличие очаквам от теб да си подадеш оставката без шум. Измисли някакво основание — дълга кариера, време да се оттеглиш. Нещо такова — заяви Ейбрамс. — Освен това си обвързан с предпазната клауза в договора си. При най-малкия опит да влезеш отново в бизнеса в която и да е компания този запис отива при контролните органи. И областния прокурор. Както и всички други записи, с които разполагам.

— Дейвид, не можеш да ме лишиш от възможността да работя другаде — изломоти Тим Рейнълдс. — Имам две деца в колежа. Ипотека… лятната къща е…

— Част от миналото ти — довърши Дейвид Ейбрамс. Кейт не можеше да откъсне очите си от него. Той беше студен като змия и точно толкова съсредоточен. Огромният гняв, който тя усещаше, че се излива от него, беше още по-ужасяващ заради неподвижността му, заради това колко физически спокоен и отпуснат изглеждаше. — Дано си натрупал някои авоари, Тим. Мисля, че може да си позабравил колко струва да се живее в Ню Йорк. Когато обядваш в „Ле Гаврош“ на Парк авеню и летиш първа класа със средствата на моята компания, започваш да забравяш за дребните неща. След като петнайсет години си работил за мен, не би трябвало дори да имаш ипотека. Но тези костюми „Савил Роу“ и ризи „Армани“ не излизат евтино, нали? Или този часовник „Брайтлинг“. — Той се подсмихна. — Който има скъп вкус, трябва да си плаща за него. А и юридическото образование на Нанси в „Харвард“… е доста скъпо. Каквото ще бъде и това на Джейни във „Васар“47. Да се надяваме, че си скътал нещичко. Не че на мен ми пука. Сега всичко това е твой проблем.

Рейнълдс се изправи.

— Това са моите акции. И тези на съвета. Да, с радост разговарях с Маркъс Броудър. Постъпваш като пълен глупак и съсипваш цялата компания.

— О, нима? — рече Дейвид.

— Заради нея. — Тим Рейнълдс посочи яростно към Кейт. — Това проклето момиче. Едно списание и вече си обсебен. Сигурно е адски добра в леглото, само това мога да кажа, Дейвид.

Ейбрамс тресна с ръце по масата толкова силно, че листовете и чашите за кафе отскочиха от дървената повърхност.

— Махай се. Преди да съм те изхвърлил.

— Отказа се от Айрис Хоги. Пренебрегна солидна оферта от Маркъс Броудър, която щеше да донесе на всички ни куп пари. Цената беше повече от добра… а ти дори не поиска да разговаряш с него. — Очите му сега бяха зачервени от потиснати сълзи, а гласът му бе писклив, полуистеричен. Той се обърна към Кейт: — Сериозно, скъпа, трябва да си невероятно парче. За пет години успя да изпържиш мозъка и на Броудър, и на Дейвид Ейбрамс. Каква е тарифата ти? Защото и аз може да поискам да те пробвам…

Ейбрамс стана на крака, заобиколи масата с бързи крачки и хвана Тим Рейнълдс за реверите.

— Не ме пипай! Не ме… — изпищя Рейнълдс, но Ейбрамс замахна с яката си ръка и стовари един силен, яростен удар в слънчевия сплит на Рейнълдс. Другият мъж се преви надве задъхан, насълзен, неспособен да говори.

— Дейвид… — обади се Кейт плахо. — Аз да…

— Да излезеш? Не. Не мърдай оттук. Трябва да си продължим заседанието.

Тя кимна.

— Ще те съдя — изпъшка Рейнълдс. — Ще те съдя, скапан негодник…

— Да, защо не се пробваш — съгласи се спокойно Дейвид Ейбрамс. — Цялото съвещание беше записано. Значи можем да пуснем в пресата записа с коментарите ти към Кейт и цял Ню Йорк ще разбере, че си боклук и женомразец, който не може да се бие като мъж и предпочита да изприпка със сълзи на очи при ченгетата. Можем да добавим това към обвиненията, които несъмнено ще повдигна за измама. Повярвай ми, мога да поема болката в пръстите, задето ударих такъв боклук като теб. Удоволствието, което изпитах, няма цена.

Рейнълдс се помъчи да си поеме въздух и изстена.

— Бъди мъж. Изправи се и излез от стаята. Или охраната ще те придружи до изхода. И не по начина, по който биха придружили Айрис. Имаш време, докато преброя до десет. Едно… две…

Стенейки и хленчейки, Рейнълдс стана. Той се бе дръпнал назад, далеч от Ейбрамс, който не бе мръднал от мястото си.

— Не! Тръгвам си. — Рейнълдс се запрепъва към вратата. — Винаги си бил такъв, Дейвид. Не знам защо се изненадваш. Трябва да помислиш за онова, което хората говорят зад гърба ти. Че си егоист и смахнат кучи син, истински кретен. Преди месеци щеше да зарежеш скапания издателски отдел… Нямаш никакъв план, никакви идеи. Това не е голяма компания и под твое ръководство никога няма да бъде. Не се вслушваш в съветите ми. Не слушаш никого… Всички ние ти служим като някакви принадлежности, като някакъв скапан персонал… Всъщност всичко се върти около теб, великия и могъщ Дейвид Ейбрамс, по дяволите.

— Когато бях двайсетгодишен, основах списание — рече тихо Ейбрамс. — Когато ти си бил двайсетгодишен, си ходел на лекции и си си водел записки. Когато станах на двайсет и една, наех първия си служител. Лорна Уилямс. Тя ми беше секретарка. Дадох й акции, защото прие работата при ниско заплащане, за да ми помогне. Пенсионира се преди шест години и струва три пъти повече от това, което ти представляваш. Така е, защото на двайсет и една ти си бил нечий служител на висока заплата. Знаеш ли какво, Тим? Това е Америка. Тези, които поемат рискове, получават наградите. — Той се усмихна хладно. — Защото рискът си има един недостатък. Трябва просто да го поемеш. Да нарушиш навика си на живот. За твое нещастие ти загуби. Махай се.

Рейнълдс, със зачервено лице, бе стигнал до вратата.

— Още не си приключил с мен — заплаши той.

— О, напротив. Всички приключихме с теб.

Вратата се отвори и двама яки охранители с фирмени униформи стояха там и чакаха.

— Няма нужда да го пипате — каза Ейбрамс. — Само се погрижете господин Рейнълдс да не се изгуби по пътя към изхода.

— Разбрано, сър — обади се единият.

Рейнълдс се обърна и отправи изтерзан поглед към Дейвид, но вторият охранител затвори вратата в лицето му.

— Леле — първи проговори съдия Роджърс. — Това е по-добро от телевизия, Дейвид. Трябва да ти го призная — знаеш как се прави шоу.

Ейбрамс се върна на мястото си и изпусна дълга въздишка. За миг Кейт го погледна измъчена. Отчаяно искаше да стане, да отиде при него, да го докосне. Но това беше бизнес и тя разбираше, че сега не може да го утеши. Щеше да му се наложи да се справи с положението, с всичко това.

Кариерата му, компанията му — той беше вложил живота си в тях. И сега светът му се тресеше нестабилно. Заради нея.

Затова тя се протегна към него по единствения начин, който й беше известен.

— Съдия Роджърс, Донал, Клейтън. Смятам, че това представлява една възможност.

Останалите лица около масата се обърнаха към Кейт. Тя изправи гърба си и каквото и вълнение да изпитваше в сърцето си, се опита да го превъзмогне. Сега не му беше времето. Искаше да покаже на Дейвид Ейбрамс, че тя си заслужава.

Искам да се изявя.

— Има имена, които можем да осигурим за женските списания. И бих искала да възложа големи нови корици за следващите броеве. Изхвърляме всичко, което не върви. Лично ще редактирам всички статии. Заедно със заместниците ми. Ще предложим изцяло нова визия във всички направления. Ще обявим, че се целим в бизнеса. „Модел“ и „Бюти“ имат отчаяна нужда от това. Ще заложим на новинарската история.

— Тук не може да се приложи същият подход като при „Лъки“ — обади се Донал Редсън. — Аз разбирам от бизнес, не от списания, но съм наясно, че не можеш да вземеш всички тези политически и обществени материали и да ги изсипеш в едно женско списание за мода. Освен ако не искаме продажбите да се сринат тотално.

— Не предлагам това. — Кейт почувства как ритъмът на сърцето й се забавя. Всъщност осъзна, че се чувства уверена, спокойна, вършеше работата си, действителната си работа. Защото беше добра. Беше родена за редактор. И Дейвид Ейбрамс току-що й бе предложил шанс да се изяви на голямата сцена.

И тя го обичаше заради това.

И щеше да оправдае доверието му.

— Ще се придържаме към същината. Тъкмо това направих с „Лъки“. То се справяше прилично, когато Емили за пръв път ме въведе в екипа. Аз просто взех душата на списанието и я изразих по начин, който би се продавал. Така че да вземем „Модел“. Как да направим от него любопитна за четене история? Какво може да го измъкне от обкръжението на „Вог“ и „Инстайл“? То стои в центъра, защото всъщност не може да се конкурира, няма какво ново да каже. Къде е нишата?

— Ти ми кажи — обади се Дейвид. Гневът вече го бе напуснал и върху лицето му играеше широка усмивка, истинска усмивка.

— Ще ми отнеме повече от една нова корица, за да разбера това. Засега искаме да започнем с голяма история. Това значи пиар. И начинът да го постигнем, е чрез размера. Много телевизионни токшоу предавания обсъждаха фотосесията на „Ел“, в която участваше модел с по-пълни и пищни форми. Темата беше за Америка, за анорексията. Можем да измислим нещо по-добро. — Идеята я завладя и думите й започнаха да се леят — с ентусиазъм и вълнение.

— Искам да сложим на корицата момиче, което носи размер 14. Или 16, ако е британка; техните размери са по-големи. Тя трябва да е гола. Ще я нагласим да позира като Ева. Със смокинови листа на гърдите и слабините. Или може като Венера в раковината си, ако намерим момиче с дълга коса. Ще го наречем „Истинската американка“. Ето ви подзаглавието. Право върху корицата.