— Разбира се — прие Дейвид. — Съдия Роджърс?

Възрастният мъж отправи поглед към Кейт.

— Айрис, мисля, че преувеличаваш — рече без заобикалки. — Тази компания има нужда от свежа кръв. Като нея. Гласувам „за“.

— Толкова ли е просто? — тросна се Айрис.

Той вдигна рамене.

— Повечето неща са прости.

Донал Редсън кимна.

— Аз също. Още повече смятам, че корпорация „Ейбрамс“ има късмет, избирайки най-горещия продукт в индустрията. Сделката е добра. И не съм особено трогнат от устроеното нападение днес.

Икономистът Майк Клейтън вдигна рамене.

— Мисля, че Кейт Фокс е изключително талантлив редактор, но съм съгласен с Айрис, че няма опит. Доверявам се на преценката ти, Дейвид, затова няма да гласувам „против“ — но ще се въздържа.

— Интересно — отбеляза Тим Рейнълдс. Той погледна към Кейт и тя разбра по очите му, че ще бъде отрязана. — Изглежда, че това назначение — евентуално назначение — предизвиква смесени отзиви, Дейвид. Като твой главен финансов секретар и първи заместник смятам, че мой дълг е да се вслушам в по-опитните служители. Ще гласувам „против“. Кейт, ще се наложи повишението ти да почака до друг ден.

Кейт се вгледа в лицата на всеки един от тях. Очите на Айрис блестяха триумфално. Дори Рик Джонсън изглеждаше доволен. А Тим Рейнълдс я гледаше спокойно, цинично, сякаш тя бе някаква пречка, която трябва да бъде отстранена…

Това бяха три гласа. Срещу два. Унижението се надигна у Кейт. Сега тя беше богата жена, но без кариера, без страст. Съобщението за повишението й вече бе излязло в пресата. До обяд щеше да се е превърнала в посмешище. И за Дейвид беше срамно, че служителите му го предаваха и предизвикваха, осъзна тя. Той бе повдигнал въпроса предварително и никой не бе отправил тази заплаха — това беше ясно. Но в критичния момент те гласуваха против, противопоставиха му се и с нея беше свършено…

— Един момент. — Дейвид Ейбрамс вдигна ръце. Гласът му беше спокоен. Страховито спокоен. Кейт попи с очи държанието му, начина, по който се облегна в стола си, сякаш бе напълно отпуснат. Но гърбът му беше много изправен и тя усети онази хищническа част от него, онзи ловец, и тръпки на удоволствие, на желание, пробягаха по кожата й.

Тя внезапно разбра, че той ще я измъкне от това. Че ще я защити.

— Аз също имам право на глас.

— По традиция председателят не гласува в подобни случаи, Дейвид — възрази бързо Тим. — Когато волята на съвета е ясна.

— Но аз никога не съм следвал традициите — отвърна Дейвид Ейбрамс. — Още от колежа съм си либерален. Още когато основах „Модел“, Айрис. Аз го основах. Не ти. Ти ръководиш моето списание. В случай че си забравила.

— Сега не сме в колежа, Дейвид. — Тим се опита да се усмихне.

— Не сме. В заседателната зала сме. На моята компания. И аз съм член на този управителен съвет. Мога да гласувам. Гласувам „за“. Което прави гласовете три на три. И като председател имам решаващия вот накрая. Отново „за“. — Най-накрая той погледна към Кейт. — Добре дошла в съвета, Кейт. Радваме се, че си сред нас.

— Говори за себе си — извика Айрис Хоги. — Ако направиш това глупаво нещо, Дейвид, напълно ще ме унижиш.

— Гласувахме. Въпросът е приключен — отсече Дейвид.

— Тогава подавам оставка — отвърна Айрис. — Предполагам, че ще искаш да си изработя шестмесечното предизвестие?

Кейт потисна въздишката си на изумление. Айрис Хоги работеше за „Ейбрамс“ от цяла вечност. Тя беше легенда в бизнеса. Кейт погледна нещастно Дейвид, уверена, че е станала причина за всички тези неприятности.

— Изобщо даже — заяви спокойно Дейвид. — Приемам оставката ти, което ми спестява труда да те уволня. Кейт, поздравления. Вече си главен редактор на „Модел“ и „Бюти“.

Тя отправи поглед през заседателната зала към мъжа, когото обичаше, който беше толкова невъзмутим заради нея, толкова хладнокръвен, и й се прииска да отговори на отправеното й предизвикателство. Да бъде всичко, което той бе видял у нея. Както в спалнята, така и извън нея.

— Благодаря, Дейвид — каза тя. — Очаквам го с нетърпение. Мисля, че има редица промени, които можем да направим в стила и съдържанието и които би трябвало да вдигнат продажбите значително. Усеща се липсата на въображение, а модата не стои на място. — Тя погледна хладно към Айрис. — Трябва ли госпожа Хоги да е все още тук? Все пак подаде оставка.

Донал Редсън до нея рязко си пое дъх, но на лицето му се появи лека усмивка.

— Абсолютно си права — одобри Дейвид. — Приятно ми беше да работим заедно, Айрис. Желаем ти всичко най-добро в бъдещите ти начинания. Довиждане.

Той се облегна, докато Айрис се зае да събере документите пред себе си.

— Тези няма да ти трябват — каза Дейвид. — Те са собственост на „Ейбрамс“. Просто напусни, ако обичаш, и предай пропуска си на секретарката. Някой асистент ще събере всичките ти лични вещи и те ще бъдат изпратени с куриер до апартамента ти до един час.

— Не можеш да ми причиниш това! — изкрещя Айрис. — Имам право да изработя периода на предизвестието си!

— Предлагам ти отново да прегледаш трудовия си договор. — Гласът на Дейвид беше напълно неумолим. Кейт бе фиксирала погледа си в него и не можеше да го откъсне. — Айрис, ако не станеш от този стол и не излезеш през вратата в следващите трийсет секунди, ще извикам охраната да те изведе.

— Ти си един проклет кучи син, да знаеш — изсъска Айрис. Тя се изправи и погледна право към Кейт. — А ти си алчна курва. И ако целият свят все още не го знае, не се безпокой. Скоро всички ще научат.

Тя се обърна и изхвърча от стаята.

Останалите служители седяха като препарирани. Но Кейт не сваляше поглед от Дейвид. Той не изглеждаше ни най-малко обезпокоен. Беше спокоен, хладнокръвен.

— Тим — каза той.

Главите на мъжете в стаята веднага се вдигнаха. Усещаха проблем. Усещаха опасност.

— Има ли нещо, което би искал да ни кажеш?

Тим Рейнълдс се облегна в собствения си стол, подражавайки на движенията на шефа си. Очевидно нямаше да се предаде така лесно като Айрис.

— Нищо специално. Решението ти е ясно, Дейвид. Мога да го приема.

— Струва ми се интересно, че повдигна възражението си без предварително предупреждение.

— Имах време да обмисля въпроса — обясни спокойно Тим. — Това заседание ми се стори подходящият момент да изкажа мнението си.

— А беше ли подходящо да го обсъждаш с Маркъс Броудър?

Тим Рейнълдс пребледня като платно.

— Не съм го обсъждал — отрече той.

Кейт се опитваше да запази спокойствие с мъка. Дейвид Ейбрамс бръкна в папката пред себе си и извади два листа хартия.

— Това са данни за проведените обаждания от кабинета ти. Тази сутрин ми ги доставиха, около десет минути преди началото на съвещанието. — Той ги подаде към масата, като започна отляво, където беше съдията, който ги прегледа и ги подаде на следващия. Кейт също ги получи на свой ред. Обажданията на Броудър бяха оцветени с жълт маркер. Тя безмълвно ги предложи на Рейнълдс. Той отказа да ги поеме; те стояха на масата пред него като бели петна върху тъмното дърво, обвинително.

— Както знаете, господа, Кейт, Маркъс Броудър ни направи оферта за нашия дял в списание „Лъки“. Ние му отказахме. Преди няколко дни разбрах, че корпорация „Броудър“ вероятно възнамерява да купи публичните акции на нашата компания. Аз притежавам само четирийсет процента. Технически е възможно той да успее да превземе контрола над „Ейбрамс“. — Дейвид се усмихна тънко. — Следователно имам право да възразя срещу факта, че финансовият ми директор е разговарял с офиса на Броудър по повод решенията ми в съвета.

Тим Рейнълдс ги изгледа един по един. Те го гледаха втренчено в очакване.

— Не е това — избухна той. — Просто го предупреждавах. Не виждах причина да те притеснявам с тези разговори, Дейвид…

— Работиш за мен от петнайсет години — каза Ейбрамс, все едно не го бе чул. — И сега правиш това, защото съм взел едно решение, което не ти е по вкуса?

— Казвам ти, нямаше нищо общо с…

— Тим. Моля те. — Дейвид се усмихна леко. — Знаеш ли, че телекомуникационните компании могат да записват разговорите с цел подобряване на качеството на услугите?

Рейнълдс пребледня.

— Точно така. Имаме едно такова записано обаждане. Което сега смятам да ти припомня, ако си го забравил.

Ейбрамс се протегна към телефона пред себе си, натисна копчето на говорителя и набра няколко цифри.

— Телефонна централа 2. Тимъти Рейнълдс — разнесе се успокоителен компютърен глас. — Запис на обаждане от четвъртък, 2 септември. Час: петнайсет и четиридесет и две.

— Първата стъпка е да я свалим от съвета — казваше Рейнълдс. — Той изобщо няма да го очаква.

— Добре. — Кейт подскочи. Беше Маркъс. Толкова отдавна не бе чувала гласа му. — За него тя е допълнителен глас, от който нямам нужда.

— Дейвид не може да бъде елиминиран. Това все още е неговата компания. Ще бъде сътресение за него. После ще накарам останалите от съвета да приемат офертата ти. А след това ще си имаш работа с Комисията по ценните книжа и борсите46, когато обявиш петпроцентния дял…