— Махни се! — процеди пияният.

Невада не продума.

С отработено движение Джоунс удари бутилката в ръба на бара. Тя се счупи и една трета от нея остана в ръката му.

Невада не помръдна. Гледаше Джоунс и четиримата му приятели с острия взор на пума.

В ледената тишина въздишката на Идън прозвуча като стенание. От вратата, на която се бе облегнала, забеляза, че непознатият бе останал съвсем сам. Бил побърза да се скрие зад бара като с поведението си даваше да се разбере, че не желае да участва в битки. Останалите посетители очевидно бяха на същото мнение, защото се оттеглиха и освободиха пространството около мъжете.

Невада се бе изправил, готов да се нахвърли върху целия свят, като с поглед се увери, че има достатъчно място. Бавно се раздвижи. Това бе познат психологически трик, вероятно използван от поколения на семейство Блекторн, бойци от векове. Техният рефлекс неведнъж ги бе спасявал.

Идън мерна как се напрегна тялото му. Пумата се готвеше за скок.

— Не! — изкрещя тя. В гласа й прозираше страх, че Невада се излага на опасност. — Недей! Те са петима, а ти дори не си въоръжен.

Вероятно Джоунс разчиташе на този факт и се придвижи напред и скъси разстоянието между себе си и Невада.

Невада също се премести напред.

Протегна ръце и сграбчи Джоунс, завъртя го и го хвърли към плота на бара с такава сила, че бутилките издрънчаха. Огледа се и се захвана със следващите. Само след миг още двама от привържениците на Джоунс бяха на колене. Друг падна назад. Четвъртият понесе към изхода единия от приятелите си.

Идън неведнъж бе наблюдавала как дивата котка дебне жертвата си, но координацията и прецизността на атаката на Невада я зашеметиха. Беше стремителен! Човек не би могъл да разчлени движенията му. Виждаше се само резултатът. Трима паднали и двама, понесени в бяг.

Пребледнял, Невада оглеждаше смълчаните клиенти в бара. Фокусира Джоунс. Сетне се стрелна към него с намерението да му даде добър урок как човек може да бъде щастлив, ако оцелее, макар че в момента младият мъж не се интересуваше от бъдещето на каубоя. И по-добри бяха умирали, а светът продължаваше да се върти.

Протегна ръце към Джоунс, но бе спрян от две силни ръце, обвили китките му. Той лесно би могъл да се освободи, но комбинацията от нежност и твърдост го обезоръжаваше. Идън ухаеше на слънце и дъхът й го омайваше с топлината си.

— Недей! — меко му каза тя и за пръв видя очите му. Бездънните светлозелени очи на пумата. Тя приближи дланта му до лицето си и с устни докосна дланта му. — Моля те! Той не заслужава да хабиш силите си.

Невада потрепери и отпусна мускули. Тя прошепна думи на благодарност и отдръпна ръка.

С рязко движение Невада се наведе и вдигна Джоунс, който застана онемял в ръцете на противника си.

— Свободен си — спокойно изрече той. — Разбра ли?

Джоунс се опита да отговори, но не успя и само кимна. Невада го пусна. Каубоят се облегна на плота на бара за миг, а после, залитайки, тръгна към вратата. Дори не погледна двамината паднали, които го бяха последвали в битката.

— Вземи ги със себе си — процеди Невада. Говореше тихо, но всички в бара го чуха. Джоунс се наведе, със здравата си ръка им помогна да се изправят и ги поведе към изхода.

— Направи й сметката — отсечено се обърна Невада към бармана.

— Веднага, Невада.

Шумът от стъпките му бе единственият звук. Невада бавно изгледа мъжете един след друг. Приближи Идън и сложи ръка на рамото й.

— Господа — заговори той, — представям ви Идън Самърс. Отсега нататък ще се отнасяте с нея така, както се държите с Карла, Даяна, Марая и всяка друга от „Рокинг Ем“.

Повече не продума. Не беше нужно.

— Вземи си покупките — потупа той Идън по гърба.

Момичето плати, а Невада, пъхнал ръце в джобовете на якето си, се бе навел към бармана и изчакваше да върне рестото.

Останалите посетители отново подхванаха разговорите си, чиято главна тема бе току-що приключилият бой. Или Невада. Брат му, Тенеси Блекторн бе прочут побойник, но никой не бе опитвал силата на Невада. До тази вечер.

Бяха разбрали, че мълчаливецът Невада бе силен и ловък не само когато гонеше някоя пума, а той бе най-прочутият ловец на хищниците от семейство котки в цели пет щата.

Щом Идън се приготви, Невада пое покупките й. Мартенският вятър брулеше улиците. Беше студено. Нямаше сняг, земята бе още скована, затаила дъх преди атаката на пролетните ветрове.

На фона на тъмното небе се извисяваше снагата на планински масив. Около върховете се събираха облаци. Идън се огледа и разбра, че ще има снежна буря. Чудеше се дали да рискува и да поеме пътя между Уест Форк и хижата, която щеше да бъде неин дом до юни.

— В мотела е безопасно — Невада бе проследил погледа й. — Никой няма да ви безпокои.

Дълбокият му глас я заинтригува. Странно, бе озадачена от толкова много неща у този мъж, когото виждаше за първи път в живота си.

— Благодаря. Ако знаех какво представлява Уест Форк, щях да напазарувам в Кортес.

— Тук повечето време е спокойно — вдигна рамене Невада. — Просто не случихте момента. Само след два часа всички щяха да са пияни.

— Съмнявам се, че вие можете да се напиете. — Тя преметна на гръб сака с провизиите и отключи вратата на пикапа си. — Дисциплиниран сте.

Невада стрелна Идън, но преди да продума, видя, че в камиона се движи огромна тъмна сянка.

— Господи! Това вълк ли е?

— Почти — засмя се Идън. — Мелез между вълк и хъски.

Тя отвори вратата.

— Привет, Бейби! Ще се посвиеш ли малко?

Черната опашка радостно се вееше. Дочу се ръмжене, което прозвуча застрашително, щом Невада приближи кабината.

— Всичко е наред! Невада е приятел!

Ръмженето спря. Чифт жълти очи се втренчиха в Невада. Животното прие непознатия и се излегна на пода.

— Бебе ли? — изви вежди Невада. — Това животно тежи поне петдесет килограма.

— Шейсет, но расте дребничък. Намерих го в един капан, ако беше останал там, едва ли щеше да оцелее.

— И ти го осинови?

Идън кимна и се намести на шофьорското място като остави пакета с продуктите до себе си.

— Да не би да селекционираш диви животни?

— Не — отвърна Идън. — Аз съм биолог, специалист по диви животни, но не се занимавам с отглеждането и опитомяването им. Щом открия ранено животно, го лекувам и го пускам. Ако го задържа, с нищо не бих могла да компенсирам загубената му свобода.

Невада й подаде останалите пакети. Идън забеляза, че е наранил ръката си.

— Ранен си!

Невада се вгледа в зеленикавите й очи, които светеха като златни в приглушената светлина на отиващия си ден. Тя взе ръката му в своите. Допирът му напомни за топлината на лятото, мекотата на пролетното слънце. Искаше да се отпусне, да докосне устните й. Но след това щеше да се върне студът и болката щеше да бъде непоносима.

— Добре съм — гой дръпна ръката си.

Идън отново хвана дланта му. Болка и желание разтърсиха тялото му.

— Невада? Така се казваш, нали?

Той кимна, като се опита да не забелязва топлия й дъх.

— Ръката ти кърви. Ела с мен в мотела и ще я превържа.

— Не.

Резкият му отговор я изненада. Очите му бяха студени като зимната луна.

— Това е най-малкото, което мога да направя за теб. Държа се като джентълмен.

— Да ме заведеш в стаята си? — с иронична усмивка попита Невада.

— Знаеш, че нямам това предвид.

— Да, но аз си го мисля.

Невада освободи ръката си и плъзна палец по извивката на устните й.

— Стой далеч от мен, Идън. Аз съм боец, а не рицар и те желаех повече от всички останали в бара.

Той се обърна и остави Идън безмълвна в ледената нощ, загледана след него с изумление и интерес.

Втора глава

Едър и тежък, конят порода Апалуза и със странното име Таргет надигна глава и изсумтя.

— По-спокойно, дебелоглавецо — спокойно изрече Невада и без да се обръща назад, добави: — Добро утро, Тен, някакви новини от Марая и Кеш?

Тенеси Блекторн бе свикнал с неприятната способност на брат си, не само да усеща чуждото присъствие с гърба си, но и да разпознава новодошлият. Таеше надежда, че след двете години, прекарани в „Рокинг Ем“, Невада ще забрави навиците си от годините, в Афганистан. Но уви! Бе запазил същата острота на сетивата и готовността си мигновено да напада — качества, които бе добил по време на престоя си в далечната страна, където бе обучавал бойци с въоръжение от каменната епоха да се защитават от танкове. Оттогава Невада бе дисциплиниран, концентриран и напълно лишен от емоции. С времето момчетата от „Рокинг Ем“ бяха престанали да се обзалагат дали някога ще видят искрена усмивка върху лицето на Невада Блекторн.

— Кеш се обади вчера — каза Тен. — Лекарят на Марая твърди, че всичко е наред. Очевидно се е разминала с грипа, който върлува там.

— Добре.

— Като стана дума за здравето, ти уверен ли си, че не си болен? Вчера имаше температура и треска.

— Доволен съм, че Марая е здрава. — Невада се залови с оседлаването на Таргет. — Прекрасно е, че тя и Кеш създават деца. Нямам търпение да чуя сърдития плач на поредното бебе, което плаче за следващото хранене. Детето на Карла е страхотно. — Невада намести седлото с внимателни движения и се метна върху него толкова бързо, че конят не успя да се реагира и да се възпротиви. — Както и твоята Каролайн. Госпожицата има прекрасни дробове. С Лоуган са си лика-прилика.

Тен се усмихна. Явно, брат му нямаше желание да говори за грипа, нужната му почивка и студа в планината.

— Радвам се, че харесваш бебетата. Марая ще ни дари две през май или юни.

— Близнаци? — Невада изгледа брат си.

— Да. Кеш бе така възбуден, че едва говореше. С Марая се надявали, но не споделили с нас, докато не получили потвърждение.

— Кажи й да внимава. Обикновено близнаците се раждат дребни, а дребните бебета създават грижи.