Елизабет Лоуел - Самотникът

Плъзна отново език между устните й и дочу сподавен стон. Бавно овладя устата й и се опита да спре. Но Идън не желаеше да се откаже от милувките му, от първичната му мъжка страст. Инстинктивно зъбите й ограничиха движенията на езика му, подканвайки го да продължат.

Идън би се засмяла на реакцията му в този миг, ако Невада не бе плъзнал ръце по тялото й. Притискаше гърдите й и тялото й се извиваше, понесено върху гребена на горещите вълни на желанието.

Езикът на Невада отново проникваше в устата й и предизвикваше Идън. Ръцете му галеха гърдите й, чиито зърна бяха станали твърди. Той ги докосна и така предизвика ново усещане, което разтърси тялото на момичето. Имаше чувството, че костите й се разтапят.

— Невада, не издържам повече. — Тя бе удивена от мощта на чувствата си и посегна към ръцете му.

— Не се опитвай! Аз ще те държа. Мога да те държа и с една ръка. — Гласът му бе суров. — Но първо имам да свърша нещо. Не, сто неща. Хиляда… О! Господи, Идън, какво ми правиш?

Идън отвори очи и срещна погледа на Невада. Защо ли бе решила, че е хладен? Бе горещ, изгарящ като целувките му.

— Сложи ръцете си на врата ми. Дръж се за мен.

Ръцете му отново се плъзнаха от раменете към бедрата й, телата им бяха притиснати и тя усещаше възбудата му. Инстинктивно му отвърна със страст, леко разтвори бедрата си и той простена. Избутваше с леки тласъци тялото й ту нагоре, ту надолу и всеки път се заричаше, че ще спре.

Не спираше.

— Отвори устни и ме целуни — каза й, надвесен над нея. — Искам да проникна в теб. Целуни ме.

Идън покорно изпълни желанието на младия мъж, самата тя тръпнеща от наслада. Светът се завъртя около нея и тя още по-силно заби пръсти в раменете му. Той внимателно я положи върху дюшека. Желаеше я с настоятелност, която изглеждаше невъзможна. Опитваше се да не мисли, защото само така можеше до известна степен да контролира тялото си.

Дълго след това Невада с неудоволствие прекрати целувката. Вдигна глава и въздъхна. Никой не го бе изкушавал като Идън, лежаща тръпнеща и беззащитна в ръцете му, изпълнена с желание, което го караше да тръпне.

— Трябваше да сложа лед във водата, с която се къпах. — Невада не можеше да преодолее възбудата си.

Огледа я отново от глава до пети. Не пропусна нищо. Нито вената на врата й, която пулсираше в бесен ритъм, нито зърната на гърдите й, които ясно се очертаваха под меката материя на блузата.

— Но нямаше да помогне.

— Нямаше ли? — дрезгаво изрече Идън. — Мислех, че ледената вода помага винаги.

— Когато излееш ведро с вода върху пламтящ огън, получаваш пара — поклати глава той и я наведе към гърдите й.

Зъбите му леко захапаха едното от зърната и Идън почувства, че й се вие свят от удоволствие. Изви се като дъга към тялото на Невада.

— Пламтящ огън. Истински, по-горещ от ада. Ще ми разрешиш ли да те съблека или искаш да си в безопасност?

— Аз винаги съм в безопасност с теб, Невада. Знам го още от първия път, когато те видях.

Гъстите ресници се спуснаха и скриха блестящо зелените очи на Невада. Идън прокара пръсти през косата му, погали брадата му и нежно го целуна.

— Съблечи ме, Невада — прошепна тя и плъзна език между зъбите му. — Искам да усетя брадата ти. Искам да те усетя…

Ръцете му се преместиха от врата й към кръста. Дрехите се свлякоха и разкриха прекрасните извивки на гърдите й. Тя почервеня. В очите на Невада разкри страст и възхита, които я накараха да забрави, че не се бе отдавала никому.

Тънката верижка меко блестеше на врата й. Невада плъзна език по дължината й. Болка и удоволствие се сляха в едно. Опитваше се да си представи какво ще стане, ако той остави контролът да му се изплъзне.

Невада съзнаваше, че трябва да спре, да остави Идън недокосната, но не можеше. Още не. Тя бе прекрасна, топла, а той от цяла вечност копнееше за топлота и красота.

Ръцете му галеха връхчетата на гърдите й. Сякаш тялото й се взриви. Невада я гледаше с очакване. Тя бе готова да му даде тялото си, но не можеше да пренебрегне моментното колебание.

— Мога да те сваля долу и да те унищожа. — Невада бе разкъсван от желание да докосне всяко кътче от тялото й. — Знаеш го, нали? Имаш ли нещо против устните ми? Кажи нещо, Идън. Не искам да те уплаша или да те стресна.

Тя притисна ръцете му към тялото си и го погледна право в очите. Желанието бе овладяло изцяло тялото й.

— Аз не съм уплашена. Знам, че никога не би използвал силата си срещу мен и това е най-важното.

Идън погали брадата му, устните му и пъхна пръсти между тях.

— А сега някои от мислите ми по-скоро биха стреснали теб, а не мен. Нямам опит, но не се страхувам. Докосвай ме както искаш. Научи ме как искаш аз да те докосвам. Искам да ти дам онова, от което имаш нужда, всичко, за което си мечтал. Искам… искам всичко.

В продължение на минути Невада се бореше със себе си. Идън не съзнаваше какво му причинява, какво му предлага. Бе я пожелал с дива страст още оня ден, когато тя вървеше към него в бара. Сякаш самото слънце бе слязло на земята и го бе повикало.

Идън бе дар, който не можеше да си позволи да приеме.

Идън бе дар, от който не можеше да се откаже.

— Идън…

Невада искаше да поговори с нея, но глас не излизаше от устата му. Само дисциплината на боеца му помагаше да се дръпне от нея. А тя го гледаше с очи, събрали всички цветове на живота, страстта. Тя шептеше омайни обещания. Обещаваше му… всичко.

Невада обви с език пръста на Идън, смукна го нежно и го пусна.

— Това значи ли, че няма да възразиш, ако сваля обувките и чорапите ти?

Идън се усмихна.

С бързо движение Невада я вдигна и остави да коленичи. Свали обувките и чорапите й и нежно потърка кожата й. С удивление проследи промяната в израза на Идън.

— Познаваш по-добре от самата мен тялото ми — каза тя. — Ръцете ти са топли и силни. Обожавам ръцете ти, Невада.

Той вдигна едно от стъпалата й и го приближи до лицето си. Идън трепна. Невада леко захапваше един след друг пръстите й и те се свиваха и разпускаха. Идън бе останала без дъх и Невада бавно се дръпна назад. След това плъзна ръце по дължината на бедрата й. Щом ги постави върху колана на джинсите, я изгледа въпросително.

— Както искаш, Невада — дрезгаво шепнеше тя. — Кажи ми какво да правя. Кажи ми как да те направя щастлив.

— Ти ми се доверяваш… — Невада затвори очи, а когато отново ги отвори, те блестяха като брилянти.

— Приказно момиче, щастлив съм да те държа в прегръдките си.

Той отново потърси гърдите й. Лека въздишка се отрони от устните й, щом Невада внимателно свали джинсите й. Тя осъзна, че е гола под изпитателния взор на Невада и се разтрепери. Той положи длан върху тъмния триъгълник на слабините й и проникна с дългите си пръсти между краката й.

— Всичко е наред — каза й. — Вече не си гола.

Ръцете му бяха нежни и внимателни. Идън имаше чувството, че се разтапя, а Невада се опияняваше от отговора на тялото й.

— Целуни ме, Идън. Позволи ми да проникна в теб.

Идън разтвори устни и се понесе на вълните на сексуалната възбуда при допира на езика на Невада до нейния. Тя извика.

Срамът я бе изоставил напълно. Невада леко я ухапа по врата и отново спусна ръка по бедрото й. Предизвикваше я, галеше я, а тя бе пламнала така, сякаш бе потопена в лава.

Невада нежно я притисна към себе си като се опитваше да пренебрегне силата на незадоволената си страст. Бе невъзможно. Поемаше си дъх и усещаше уханието на тялото й, топлината и мекотата му.

След няколко минути Идън въздъхна.

— Беше прав. Ръцете ми вече не треперят. А ти си още тук.

— Ще оживея.

— Радвам се да го чуя, защото имам нужда от помощта ти.

Тя се приведе над ботушите му.

— Идън, какво правиш?

— Свалям ти ботушите.

— Виждам — прозвуча рязко отговорът му.

— Така си и мислех — тя нежно го изгледа. — Вгледай се по-отблизо и ще видиш как изчезват и дънките ти.

Невада стрелна ръце и сграбчи нейните.

— Не бива — каза й.