— Здравей, Бейби. — Тя зарови пръсти в козината му и се огледа за Невада. В слънчевата светлина изглеждаше мургав, а движенията му издаваха неимоверната му мощ.

— Откри ли това, което търсеше?

— Ограничих пространството. Ще опитам отново след обед. Снегът се топи много бързо, дори и по сенчестите места.

Невада забеляза блясъка на очите й, цвета на бузите й. Затвори очи, за да преодолее копненията на тялото си.

— Изкъпа ли се?

— Да. Стоплих вода и за теб, ако искаш.

— Искам. Благодаря ти.

— За нищо — отвърна Идън. — Извикай ме като свършиш и ще приготвя обеда.

Невада кимна, и без да продума влезе в хижата. Идън с въздишка обърна спалния чувал, за де се изсуши и от другата страна.

Невада има право, каза си. Военните действия изключват любезността. Така е още по-лошо.

Военните действия не се промениха по време на обеда. Пикантните сандвичи, които Идън бе направила, губеха вкуса си. Тя опита да поведе незначителен разговор, но Невада участваше с хладни и кратки любезни отговори.

Идън погледна Бейби, който безсрамно бе положил глава върху коленете на Невада и му каза:

— Ухапи го!

Вълкът я изгледа невярващо.

— Нали ме чу? Първо Невада се оплака, че съм любезна, след това се нахвърли върху ми, че съм била искрена. А сега използва това като оръжие срещу мен. Така че, хапни го за обяд. Бог ми е свидетел, че този мъж не става за нищо друго.

Бейби не й обърна внимание и отново положи муцуна върху ръцете на Невада.

— Остави човека на мира, Бейби! Не виждаш ли, че не го интересуваш? Не го моли!

Идън потръпна, защото думите й отекнаха в главата й.

Не е лош този съвет, каза си. И аз трябва да се вслушам в него.

Изправи се, отвори вратата на хижата и се обърна към Бейби:

— Вън!

Бейби изтича и се намести в локвата под една сянка. Идън прибра останалата храна в шкафа.

Невада дояде сандвича си, пийна вода и се зае да прибира вещите си.

Идън се досети, че се кани да си тръгва. Обзе я притеснение. Когато започна битката, не предполагаше, че е възможно той да се измъкне от бойното поле, като отнесе сърцето й.

Тя не познаваше добре военната стратегия и тактика.

А Невада бе изключително вещ в тази област.

Девета глава

Мълчаливо Идън се зае да пъха якето в раницата си.

— Отиваш ли някъде? — Невада я гледаше изпитателно.

— На лов за котки. — Тя внимателно контролираше гласа си. — Много ме бива в това, макар да е ясно, че за друго не съм добра. Целувките. Воденето на битка…

Очите на Невада се присвиха. Младата жена не бе в състояние да преодолее тъгата в гласа си.

— Ще ти дам клетъчния телефон. Сложи и него в раницата си.

— Не, благодаря.

— Това не е молба, а закон за „Рокинг Ем“. Щом тръгваш да бродиш из планините, вземаш и телефона, за да можеш да се обадиш, ако изпаднеш в беда; покритието не е идеално, но е по-добро от нищо.

— Не ти помогна миналата седмица.

— Телефонът бе останал в чантата на седлото.

— Прекрасно място.

— Не бъди нагла — нервно изрече Невада.

— Защо не? Така ти помагам.

Идън не сложи раницата на гърба си, а нехайно я провеси през рамо. Отвори вратата и се накани да пристъпи навън, когато ръцете на Невада я спряха. Вратата отново бе затворена. Движенията му бяха светкавични. Голите му ръце издаваха силата, която бе овладял. Бе истински боец, привикнал да се бие и да печели.

— Щях да те пусна да си вървиш — гласът му бе дрезгав. — Бог да ми е на помощ, опитах се да го направя. А след това те зърнах как стоиш в слънчевата светлина, усмихната, заслушана в песента на птица. Беше толкова красива, че едва не коленичих.

Той сви пръсти в юмрук и бавно ги отпусна. Ръцете му леко трепереха.

— Приказно момиче, направено от смях и слънчеви лъчи — прошепна той. Устните му докосваха косата й, ухото, опитваха топлотата на врата й. — Не съм подходящ за теб, но ще те желая, докато се движа.

Идън вдигна ръце пред лицето на Невада и му показа, че треперят. Той промърмори нещо, което можеше да бъде и ругатня, и молитва. Тя понечи да се обърне към него, но бе отново притисната към вратата от силното му тяло.

— Помисли си добре, преди да се обърнеш — гласът му бе груб и издаваше възбудата му. — Не ти предлагам любов, нито щастие след това.

Невада сведе глава и притисна устни до врата й.

— Но когато свърша, ръцете ти няма да треперят.

Първично желание разтърси тялото й. Внезапно осъзна, че Невада е отпуснал ръце и не я притиска. Стоеше до нея и чакаше отговора й. Тя бавно остави раницата да се свлече на пода и се обърна с лице към него.

Погледът му спря дъха в гърдите й. С вопъл протегна ръце към неговите и само след миг Невада я целуваше. Тя мълвеше името му и обви с ръце врата му. Той отново я целуна и отне способността й да говори, да мисли, да диша.

Единственото, което интересуваше Идън, бе допирът до тялото му, прегръдката му. Опитваше вкуса на устните му и се оставяше на неговите. Пръстите й рошеха косата му, брадата му или се впиваха в раменете му. С възторг опипваше мускулестите му ръце и се опияняваше от силата, излъчвана от тялото му, като пламенно отвръщаше на целувките му.

Невада с изненада откри, че младата жена му даряваше повече, отколкото бе очаквал, отколкото бе получавал от друга досега. Тя откликваше с щедростта на лятото, ускоряваше ритъма на сърцето му и той се отдаваше на огнения вихър на целувките. Езикът му проникваше все по-навътре със страст. Двамата бяха останали без дъх, преплели здраво ръце. Невада внимателно вдигна Идън, макар че се боеше да не бъде отблъснат.

Накрая вдигна глава и остави Идън да се отпусне върху тялото му, без да се опитва да прикрие възбудата си. Потръпна от удоволствие, щом тя притисна устните си в неговите. Държеше я в ръцете си и диво се бореше да възвърне контрола върху чувствата си, върху реакциите си, който бе считал за неотменен в продължение на много години.

— Господи!

Опита се да се отдръпна от Идън, но вместо това едрата му длан вплете пръсти в косата й.

— Невада?

Идън силно го прегърна, уплашена, че ще се отдалечи от нея. — Какво не е наред?

— Нищо. Всичко. Ти ме изненада, Идън.

— Аз?

Невада прокара пръсти през светлата й коса, после вдигна брадичката й и я накара да го погледне.

— Да — каза й. Захапа леко долната й устна и потръпна едновременно с нея. — Ти ме желаеш.

— Какво?

— Усетих го, видях го. Ти ме желаеш.

— Какво лошо има в това? — Очите й бяха огромни.

Той долавяше смущението й така, както усещаше страстта й.

— Нищо. Няма нищо лошо. Само е… Изненадващо. Никоя жена не ме е целувала като теб. Без сметки, без да очаква нещо в замяна. С пълно себеотдаване и огнена страст. Щом те целунах, страстта ти още по-силно се разгоря. Можех да те обладая. Бог ми е свидетел, че го исках.

Идън го гледаше неразбиращо.

— Не усети, нали?

Тя поклати глава.

— Не дойдох в Уайлдфайър каньон, за да се любя с теб. Дори доброволно изпразних джобовете си, за да държа ръцете си в тях, ако се изкуша да те докосна. Оказа се безполезно и сега се питам как да те предпазя да не забременееш. Какво ще кажеш? Можеш ли да се справиш с това?

Идън отново поклати глава.

Невада подигравателно изви устни, въпреки че очите му блестяха от обзелата го страст.

— И аз мисля така — каза й. — Ти не спиш с мъжете, нали?

Идън за трети път поклати отрицателно глава.

— Хубавото е, че има различни начини да хванеш котката.

— Какво?

Невада се поколеба, вдигна глава и попита:

— Колко опитно си, приказно момиче?

Тя прехапа устни и го изгледа разтревожено.

— За какъв опит говорим, практически или интелектуален?

— Практически.

— Не много.

— Колко е това „не много“?

— Никак.

Невада подсвирна.

— Девствена си, нали?

— Това няма значение. Всяко момиче започва така.

— Господи! — бе единственото, което Невада успя да каже. Гледаше я невярващ.

— Не се притеснявай! Девствеността не е заразна.

— И аз не съм заразен, но не е нужно да се безпокоиш за това.

— Не те разбирам.

— Ще си останеш девствена.

— Но аз не искам…

— Ще бъдеш много опитна, но така или иначе си оставаш девствена.

— Това пък какво значи?

Невада взе лицето й в големите си длани. Устните й тръпнеха от целувките, с които го бе научила на повече, отколкото знаеше до този миг за страстта между мъжа и жената. Чудеше какво ли още би могъл да открие, на какво да научи прекрасната си и страстна Идън.

Присвитите очи на Невада се плъзгаха по извивките на изящното тяло на момичето, от гърдите до коленете й, а тя имаше усещането, че за първи път е открила сладостта на първите пролетни слънчеви лъчи.

— Невада, — прошепна тя, — няма ли да ме целунеш?

— А не искаш ли ти да ме целунеш?

— Дали искам? — Тя меко се засмя, като се питаше дали младият мъж е в състояние да проумее, че любовта за нея бе ново усещане — първично и диво. Не можеше да го изрази в слова.

— Когато те хванах за ръката, за да не убиеш онова момче в бара и ти ме погледна… ти ме видя, Невада. — Проникна в душата ми и затова ме остави да те спра. Позволи ми и аз да те видя — шептеше замаяно тя. — Родени сме един за друг. Искам да бъда с теб. В рая или в ада, все едно къде!

Невада тихо простена и приближи устни към устните на Идън. Щом усети топлината на езика й, я притисна и повдигна леко тялото й. След време се опита да я отдалечи от себе си, останал без сили от неимоверните усилия, които полагаше, за да контролира тялото си. Но удоволствието го опияняваше и не бе в състояние да се възпре.

Само още веднъж. След това ще спра и ще си поема дъх. Само веднъж…