— Прав си.

— А мен защо приемаш?

Идън се накани да даде пространно обяснение за невероятните чувства, които владееха сърцето й, но отговорът й прозвуча, неочаквано и за нея, само в три думи:

— Обичам те, Невада.

Устните му се извиха и лицето му доби диво изражение.

— Точно от това се боях. Приказки. Няма да разбереш, че между нас може да има само секс. Пожелах те още в първия миг. И ти ме пожела. Любовта не може да го промени. Секс. Чист и обикновен, горещ като адски огън.

— Можеш да го наричаш както искаш.

— А ти ще го наричаш любов, така ли?

— Какво те е грижа как ще го наричам? Не те карам да изричаш лъжи за чувствата си към мен. Не съм те молила за нищо, освен за едно къпане.

— Нека да ти обясня какъв е истинският свят, приказна принцесо. — Невада се престори, че не е чул думите й. — Истинският свят е Афганистан. Вървиш из тесни процепи между планините с петима неудачници зад себе си и когато стигнеш назначението си, виждаш, че си сам. Около теб няма друго, освен кръв. И тишина. Истинският свят е мястото, където ти се бориш в името на онова, в което вярваш и внезапно разбираш, че дали си победител или губещ, е все едно пред лицето на смъртта. В истинския свят владееш сто начина да убиваш и нито един, за да спасиш живота на едно дете.

Идън понечи да го прекъсне, но Невада продължаваше да говори. Гласът му бе безизразен, думите сякаш я удряха и я принуждаваха да слуша.

— В истинския свят влизаш с хората си в селото им, а съпругите, сестрите, майките и дъщерите им са убити по начин, който дори не можеш да си представиш; децата са болни или прегладнели до смърт, а бебета са толкова слаби, че не могат и да плачат, но майките им нямат мляко и единственото, което можеш да сториш, е да се молиш за душите им докато умрат, а след това да ги погребеш и да си тръгнеш. Просто да си тръгнеш, защото всеки, който е загрижен за стойността на нечий живот, дотам че да бива наранен от загубата му, е глупак.

— Невада — прошепна Идън и протегна ръка в желанието си да го успокои. — Невада, аз…

С мълниеносно движение той хвана китките й и тя извика.

— Не ме докосвай, Идън. — Вместо да я пусне, той се приближаваше до нея. Устните им почти се докосваха. — Желая те така, че не мога да спя нормално, не мога спокойно да си поема дъх, не мога да погледна ръцете си, без да си представя тялото ти между тях. Господи! Дори устните си не мога да оближа, без да се запитам какъв е вкусът на твоите.

— Опитай! — прошепна тя. — Опитай вкуса ми, Невада.

Със стон той приведе главата си.

Устните на Идън бяха нежни, топли и беззащитни. Отвориха се без колебание и езикът й мигновено се стрелна към неговия. Целувката им ставаше все по-дълбока и по-дълбока, гореща, сладка. Истинска! Той искаше повече, притискаше се в тялото й и се притесняваше от свободата, която се канеше да си позволи.

Тогава осъзна, че Идън трепери. По бузите й падаха горещи сълзи. Той пусна китките й и се отдръпна. Облиза устни и усети соления вкус на сълзите й. Дълбоко у себе си усещаше болка.

Знаеше, че трябва да стои далеч от нея, защото единственото, което можеше да й даде, бяха сълзите. Но не знаеше, че сам той може да се нарани. Откритието го шокираше.

— Разбираш ли ме сега? — тихо попита той, но в очите му нямаше нито нежност, нито топлота.

Идън бе удивена от страстта му и очевидната боязън да не направи нищо повече. Инстинктът й не бе я подвел, Невада бе човек, чиито чувства бяха прикрити под пластове лед. Той бе такъв по собствен избор. Бе стигнал до точката на топене в Афганистан и не се бе разтопил.

За да останеш здрав плащаш скъпо и прескъпо. Отричаш се от чувствата си. Те са проява на слабост, когато само най-силните и най-жестоките оцеляват.

Невада Блекторн бе оцелял.

Боец.

Макар че Идън не сподели мислите си на глас, изражението на Невада се промени. Познаваше я и я желаеше със страст, която по сила съответстваше единствено на отказа му да признае съществуването на любовта.

Секс, не любов, напомни си тя. Вече разбираше защо той поставяше граница между двете.

Приказки. Приказно момиче.

Със затворени очи Идън преплете пръсти, за да не протегне ръце към него с предложение да го успокои. Трябваше да открие как да освободи кугуара, без да бъде накъсана на парчета.

Ако можеше да бъде освободен.

Нямаше гаранция, че ще успее. Разполагаше с чувствата и обичта си, а битката не бе започнала.

Трябваше да победи или да щеше да загуби и да с оттегли.

Победа или крах. За Невада трети път нямаше. Нямаше и неутрална земя между нападението и защитата, където двама души биха могли да се срещнат, да си протегнат ръце и учтиво да поговорят за това-онова. И двамата трябваше или да победят, или да умрат. Невада скоро щеше да разбере, че не само той се бореше в името на идеалите си.

Кредото на Идън бе любовта.

— Кафето е готово. Искаш ли? — попита я Невада.

— Да, моля — с отсъстващо изражение отвърна Идън, която за пръв път проумя риска и необходимостта да го поеме върху плещите си.

— Отново сме учтиви, така ли? — той наля от димящата течност.

Идън изгледа Невада и реши, че е дошло времето да открие огъня на необявената война.

— Върви по дяволите, Невада. Но първо ми дай кафето!

Устните му се извиха. Без да я поглежда, той върна кафеника върху огъня, подаде й чашата и се загледа в пламъците.

— Веднага.

— Усмивката ти. Тя беше второто нещо, което забелязах в Уест Форк. Искрена, лъчиста.

— Ха! Усмивката била второто нещо. А кое бе първото, моля?

— Аз съм мъж. Какво мислиш, че съм забелязал?

— Дължината на якето ми?

— Да, нещо подобно. След това открих походката ти. Движиш се като жена.

— Невада, та аз съм жена!

Зелените очи я стрелнаха. Невада се обърна с лице към огъня.

— Ти беше една изключителна жена, на неподходящо място и в неподходящо време. И вървеше право към мен.

— Ти беше с брада.

— Както и барманът.

— Твоята ми хареса повече. Прекрасна мъжка козина! Прииска ми се да отъркам бузата си в нея, за да се уверя, че наистина е така хубава, както изглежда.

Идън остави чашата си в страни, протегна се и с усмивка започна второто нападение.

— След това разбрах, че е още по-приятна. Когато ме целуна, я усетих с врата си, с голите си рамене, по китките, между моите…

— Защо просто не престанеш да ме докосваш? — грубо я прекъсна Невада.

Идън се изправи, свали ръце и уж случайно погали с пръсти косата му.

— Не си ми оставил свободно пространство. Как да не те докосвам?

Невада реши да хвърли още една цепеница във вече буйния огън. Разхвърчаха се искри. Той завъртя ведрата, така че студената им страна се озова под пламъците. Взе кафеника и го подаде на Идън.

— Нервна ли си?

— Какво?

— Галиш ме. Така ли се успокояваш, когато си нервна?

Идън осъзна, че пръстите й си играеха с косата на Невада така, сякаш до нея бе Бейби.

— Както вече казах, трудно е да не докосваш някого в пренаселено място.

— Не знаех, че пренаселвам стаята — очите му сякаш я прободоха. — Дори бих могъл да се закълна, че има предостатъчно пространство.

— Не съм свикнала да ми се нарежда кога мога да ходя на лов или да се къпя, какво да ям, къде…

— Ти си болна — прекъсна я Невада.

— Бях болна. Вече съм добре. Имам достатъчно добра представа за собствените си възможности. Нормално е за човек, отраснал в Юкон. Добре съм, Невада, и ако продължаваш да ме спираш, приготви се за бой.

— Бой?

— Да. Аз съм като Бейби. Щом не мога да се боря отвън, го правя вътре.

— Бой — Невада поклати глава. — Мила, не познавам друга като теб.

— Значи сме наравно — Идън го изгледа над ръба на чашата. — И аз не познавам друг като теб. И не съм била целувана така. Сякаш от едната ми страна бе адът, а от другата — раят. А по средата грееше дъга…

Тя усети, че дъхът на Невада секна. Зениците на очите му се разшириха.

— Така ли беше и за теб, Невада?

За миг предположи, че младият мъж ще я повали пред огнището и отново ще я целуне, но той се изправи, грабна якето си и отвори вратата.

— Отивам да видя леговището на кугуара.

— Каква откровеност. Искаш ли отново да се върна към любезността? Не е ли по-добре да изразходвам натрупалата се у мен енергия като те галя?

Вратата леко се затвори зад гърба на Невада.

— Ако срещнеш Бейби, прати ми го — извика тя. — С него ми е по-весело.

Невада не отговори.

Идън приближи прозореца. Невада изсвири няколко пъти с уста, високи и ясни звуци. След минута Бейби бе при него.

— Във военната терминология поведението на Невада би било характеризирано като пренебрегване на противника — каза на глас тя. — Но хората му казват чисто и просто отстъпление.

С усмивка тя провери водата във ведрото и кимна с одобрение. Докато се нахранеше, щеше да е достатъчно топла.


Два часа по-късно Идън се чувстваше на седмото небе, чиста като слънчевата светлина. Излезе навън и изнесе спалния чувал на Невада. Просна го на слънце. Нейният чаршаф, още влажен, висеше на въже, опънато от хижата до най-близкото дърво. Сутиенът й от бежова дантела бе мокър, но бикините й бяха почти сухи. Реши, че би могла да преживее час-два и без бельо. Топлият въздух доказваше, че пролетта е на път.

С типичния за сезона каприз бе задухал южнякът и температурата на въздуха бе около двадесет градуса. Снегът се бе разтопил напълно и земята ухаеше. Всяко вдишване, както и усещането на приближаващата пролетна жизненост, бе празник за чувствата.

Запя птичка. Идън се закова на мястото си и притвори очи. Приемаше песента със същото удоволствие, с което приемаше слънчевата светлина.

Храстите зашумяха и се чу лекото докосване на лапи върху земята. Вече не бе сама. Тя отвори очи и се обърна.