Той отвори очи, не можеше да мисли, сърцето му биеше лудешки и кръвта му се беше смъкнала от главата. Но направи каквото му каза тя.

Изабел остана на дивана.

– Свали го.

Той разкопча панталона с известно усилие. Внимателно го смъкна, свали го и застана гол и възбуден пред нея.

Тя се наведе, докосна го и той се разтресе, буквално се разтресе от докосването ù.

Изабел вдигна поглед.

– Сега сигурно искаш да ме чукаш – каза.

Той кимна сковано, вече виждаше как я обладава, по-силно от когато и да било, връща ù за мъчението, на което го беше подложила.

Изабел вдигна брадичка.

– Само че аз не съм готова.

Стана от дивана, побутна го с рамо и той потръпна. Тя отвори сака, който ù беше донесъл, и извади белия камшик. Когато го купуваха, на Александър му се беше видял почти като играчка. В нейната ръка обаче изглеждаше съвсем истински.

– Виждаш ли табуретката? – попита тя.

Той се огледа, забеляза я – голяма тежка табуретка без облегалка, правоъгълна, тапицирана с тъмно кадифе. Позлатени лъвски лапи вместо крачета. Типично за Евгений. Сигурно контрабанда от някой царски дворец.

– Облегни се на нея. По корем. Няма да те връзвам. – Тя се усмихна зловещо. – Още.

До този момент беше убеден, че ще издържи каквото и да предложи тя. Сега обаче… Наистина ли щеше да ù го позволи?

Коленичи неохотно. Пое си дъх и после се облегна на табуретката, както му беше наредила, нагласи се. Изабел застана зад него и приклекна на едно коляно, той чу прошумоляването на роклята ù, видя белия плат с крайчеца на окото. Тя го хвана за задника, погали го по гърба.

– Ако ще го правя, нека да е както трябва. Ако не искаш, кажи. Иначе казвай „Да, Изабел“.

Александър се вторачи в пода и се остави на нереалното чувство да лежи гол по корем върху табуретка в едно от най-декадентските жилища, които беше виждал. Взираше се в ориенталския килим на пода. Ако искаше да се откаже, беше крайно време да предприеме нещо.

Само дето не искаше. Не можеше да отрече, че е по-възбуден от тази игра, отколкото бе смятал за възможно.

– Да, Изабел – каза той.

Тя пъхна ръка между него и табуретката и го хвана. Той не можа да не изстене, когато усети докосването, за което бе копнял, но се застави да лежи мирно, да позволи дългите ù силни пръсти да го стискат и галят, нагоре и надолу. Не беше подозирал колко освобождаващо е усещането, как лекият нюанс на несигурност може да увеличи възбудата, колко вбесяващо и едновременно възбуждащо е да няма контрол върху нищо от ставащото.

Той затвори очи, усети топките му да се свиват, кръвта да се втурва към члена. Тя го пусна. Изправи се. Отново го остави, преди да е успял да свърши. Той захапа силно устна, за да не изругае на висок глас, да не ù изкрещи да продължава.

– Лежи мирно – нареди тя.

Той се застави да се отпусне, да изпразни главата си.

Усети повей, когато тя вдигна ръка.

Чу звука от камшика, който изплющя във въздуха.

 

 

51

Изабел видя как тялото на Александър се напрегна, когато тя изплющя пробно с камшика във въздуха. Наистина ли можеше да го направи? Когато планираше вечерта, мислеше само от своя гледна точка. Събра всичките си фантазии и преживявания и после просто реши да доминира над него, да го принуди да ù се подчини. Беше очаквала да бъде трудно, но поучително. Това, което не беше очаквала, бе тя самата да се възбуди страшно силно, да бъде почти като надрусана от преживяването.

Да се самозадоволява пред Александър беше идея, която ù дойде на момента. Свърши по-бързо от всякога и когато той я умоляваше да му се отдаде, беше на крачка да се съгласи и да се остави да я прикове към пода, към стената, където и да е.

Отново изплющя с камшика и видя как мускулите му се подготвят. Тялото му беше като поезия: загоряло на слънцето, мускулесто и лъщящо от пот. Тя беше доволна, че размисли, че запази контрола. Знаеше, че това е еднократно преживяване, че не е роля, която иска да играе в бъдеще.

Сега обаче…

Погали гърба му с камшика, видя го как потреперва.

Сега искаше да вземе всичко, което можеше.

Вдигна камшика и го удари отзад. Той се стегна, но не издаде и звук. Макар че сигурно го бе заболяло.

– Отпусни се – каза му. – Дишай.

Александър пое дълбоко дъх. Изабел вдигна камшика и го удари втори път, като внимаваше да уцелва само мускулите и меките части. Цялото му тяло потрепери. Тя се поколеба. Той не казваше нищо, само дишаше. Дали не беше твърде груба? Коленичи, опипа с ръка под него. Охо! Беше толкова голям, че не можеше да го обхване с ръка изцяло, топъл и приятно твърд. Надвеси се над него, ухапа го по ухото. Той изпъшка, раздвижи се припряно под нея, върху дланта ù. Тя го пусна и той изстена тихо и разочаровано.

Пак замахна с камшика. И пак. И пак, още по-силно. Той продължаваше да мълчи. Тя си избърса челото.

Нямаше сили за повече, беше супернапрягащо.

Удари го още два пъти, по един път върху всеки бут, здравата. Чу приглушен звук да се отронва от устата му.

После застана неподвижно, изчака дишането ù да се поуспокои, остави го да се пита. На нея самата това ù се беше видяло най-трудно. Да не знае какво става. Искаше и той да го изпита.

– Сега се изправи – каза накрая. – И ме целуни.

Той остана на място за секунда, после събра сили.

Изправи се в цял ръст. Гол, потен и с подивели очи, които паднаха върху нея, целуна я жадно, мачкаше гърдите ù, пъхна коляно между бедрата ù, принуди я да го яхне, притисна я назад, като същевременно ръката му се сключи около нея като менгеме.

– Чакай – изпъшка тя и опря длани на гърдите му.

Той се опитваше да поеме контрола, но това все още беше нейната вечер.

– Изабел! – примоли се той.

Сръчните му пръсти я галеха, опитните му устни целуваха нейните и тя усети, че се предава, беше толкова хубаво, тя обичаше това безумство. Да бъде желана, жадувана.

– Бейби… – изстена той дрезгаво.

Очите ù се присвиха.

Александър я уважаваше, тя го знаеше без колебание. Сега обаче ставаше дума за баланс на силите и тя още не беше готова да му предаде властта. Отблъсна го от себе си. Кимна към една от спалните в апартамента.

– Там има легло. Легни по гръб. По една ръка до всяка колона. Чакай ме.

Той изглеждаше готов да откаже, тъй че тя се завъртя кръгом, обърна му гръб, отиде в банята и затвори вратата след себе си. Леле, колко беше напрегнато, все едно да се мъчиш да запазиш равновесие на гребена на приливна вълна! Тя си наплиска лицето с вода, оправи грима и прическата. Взря се в образа си в огледалото. Очите ù бяха огромни, кожата сякаш светеше със собствена светлина. Това беше жена, която не бе срещала преди.

Излезе от банята. Дали Александър се беше подчинил?

Бутна вратата на спалнята и наистина го завари там. Гол и опънат в старовремското легло с балдахин. На лицето му беше изписана смесица от раздразнение, възбуда и несигурност и той не я изпускаше от поглед. Но лежеше неподвижно, както му беше заповядала, изцяло на нейно разположение.

– Ръцете на колоните – напомни му тя.

Той се подчини с навъсена физиономия.

Тя разкопча роклята си и я пусна на земята. „Ако се преструваш, че не се притесняваш от голотата си, става почти вярно“, помисли си. А и както се беше вторачил в нея, ù беше трудно да не се почувства поласкана.

Качи се в леглото и го погали, застана с колене до бедрата му, изследваше красивото му лице, мускулестите му гърди.

Наведе се и видя как очите му последваха нейните. Взе копринената лента, която вече беше вързала около колоните на кревата и стегна китките му, първо едната, после другата, докато той не остана напълно безпомощен. Това ù беше хубавото на коприната – силна и здрава, но същевременно лесна за развързване. Тя я върза на панделки и се усмихна при вида им. Александър търсеше лицето ù с очи, тя забеляза безпокойство и го погали по бузата.

– Трудно е, знам – каза успокоително. – Но ще се справиш. Вярвай ми.

– Позволи ми да вляза в теб – зашепна той. – Ще бъде толкова хубаво. Знаеш колко ти харесва. Хайде, Изабел.

– Да, ще бъде хубаво – съгласи се тя тихо. – Но първо искам нещо друго. Не ти решаваш.

Той сякаш щеше да се пръсне. Тялото му се тресеше под нея като животно.

– По дяволите, Изабел! Няма да издържа още дълго. Дай ми да направя нещо.

Тя се измъкна от леглото, изправи се, отиде и взе кофата с лед.

– Какво ще правиш с това?

Тя се наведе и хвана еректиралия му член, прокара ръка нагоре и надолу няколко пъти и пак го пусна. Той вече беше толкова близо до свършването, че се виждаше как оргазмът залива цялото му тяло.

– Още не – усмихна му се.

Наля чаша шампанско. Беше толкова студено, че чашата веднага се запоти, но тя взе и бучки лед от кофата и ги пусна в шампанското.

– Готов ли си? – попита.

Очите му се разшириха.

– Не! – изстена.

Тя изля шампанското върху корема и слабините му. Той изруга. Тя отново погали краката му, облиза го, изсърба шампанското, облиза бедрата му, корема, кожата около треперещата му ерекция. Пръстите ù си поиграха с него, докато той се затресе. Милваше го внимателно, толкова леко и нежно, и дразнещо, че той започна да дърпа превръзките от бяс. Вече беше истински ядосан, тя го виждаше, виждаше огъня в очите му, гнева в ограничените му движения.

Пак взе камшика. Поглади ерекцията му с меките кожени жили, видя истинско безпокойство, изписано на красивото му лице. Не би го признала, но беше възбуждащо да го плаши, да го държи във властта си.

Той дишаше тежко, не изпускаше камшика от поглед, напрегна крака.

Но тя, разбира се, нямаше намерение да го използва върху него по този начин. Вместо това се излегна удобно до него, с глава към долния край на кревата и крака на височината на бедрата му, та да я вижда изцяло. Разтвори крака, видя, че той не я изпуска от поглед. Струваше ù се, че изобщо не мига. Ръцете му бяха изтегнати, вените и сухожилията бяха изпъкнали под загорялата кожа. Качи единия си крак върху неговия, разтвори се с пръсти, притвори очи и започна да се гали.