– Чакаш ли стажа с нетърпение? – попита той.

В колата бяха обсъждали следващия семестър, през който Джина за пръв път щеше да практикува в болница.

– Казват, че тогава започваш да се чувстваш като лекар, така че наистина чакам с нетърпение. Но чух, че е страшно трудно.

Той се усмихна – знаеше, че тя обича предизвикателствата.

– А ще правиш ли нещо приятно през лятото? – поинтересува се той.

Лятото беше дошло толкова бързо, той не беше планирал никаква почивка и го болеше при мисълта, че двамата може би няма да се видят цяло лято. И че наесен Джина ще бъде заета с новия си вълнуващ живот.

Тя поклати глава.

– Ще си стоя вкъщи. Трябва да поработя и да спестявам, колкото мога. Нали знаеш…

Той знаеше. И макар да беше дълбоко егоистично от негова страна, се зарадва, че тя няма да изчезне напълно от живота му, поне не още.

Купиха си сладолед. Джина избираше дълго и старателно между различните видове, той взе един от другите, по които я видя, че въздиша, и каза прямо:

– Ако не ми позволиш да платя, няма да мога да се погледна в огледалото.

Тя кимна в знак, че този път ще приеме, и след това двамата седнаха на брега. Ядяха сладоледите в мълчание. Питър никога не говореше с пълна уста, а Джина седеше с изправен гръб и поглед, вперен във водата, и той беше доволен, повече от доволен, просто да гледа красивия ù профил.

– Твоят хубав ли беше? – попита тя.

Той ù даде остатъка от зеления сладолед, който беше взел само заради нея. Тя ядеше бавно и с наслада и той се запита колко често си купува сладолед или нещо друго само за себе си.

– Как е брат ти? – попита. – Ще прави ли нещо през лятото?

– Не.

– Мислиш ли, че водата е студена? – смени бързо темата той.

Знаеше, че има хора, за които лятото не означава ваканция и почивка, но досега не беше общувал с някой, който не може да си позволи планове за лятото. Не беше нещо, с което се гордееше.

Малки деца се плискаха в плиткото малко по-нататък, едно куче плуваше с топка в устата, но водата едва ли беше много топла.

– Не знам – отговори тя и си избърса устата със салфетка. – Никога не плувам.

– Дори в училище? – попита той смаяно. – През лятната ваканция?

Той беше прекарвал летата си на яхти из Стокхолмския архипелаг или в Средиземно море. Два пъти беше пътувал до Карибите с приятели, беше прекарвал дълги почивки във вили на архипелага със семейни приятели, негови и на Луиз. Но все пак нали беше безплатно да плуваш в Швеция? Май. Боже, нямаше ни най-малка представа!

– Ходих на уроци по плуване – каза тя спокойно. – Когато пристигнахме тук, не можех да плувам. Татко много държеше да се науча, беше чел, че в Швеция се случва деца да се удавят. Но никога не съм се къпала на открито. В морето и езерата.

Тя сбърчи малкото си носле и попита скептично:

– Изглежда страшно студено. Какви ги вършиш?

– Ще си натопя краката – заяви Питър решително, докато си събуваше обувките и чорапите и ги оставяше до себе си на затоплените от слънцето камъни.

Той си нави крачолите и извървя няколкото крачки до водата. Натопи единия крак. Леденостудена вода. В никакъв случай повече от дванайсет-тринайсет градуса.

– Вие, шведите, с вашата обсебеност от водата… – изсмя се Джина.

– Не искаш ли да пробваш? След известно време става приятно.

– Всички така казват. По мое мнение грешат.

– Ела де! Или си пъзла? – подкачи я той, сигурен, че Джина никога не би позволила някой да мисли, че има нещо, което не смее да извърши.

След известно колебание тя си свали обувките и разкри изящни ходила и лакирани нокти. Винаги беше толкова скромно и прилично облечена, едноцветна пола и блуза или, както този ден, светла рокля и тънки платнени обувки, че лъскавите светлолилави нокти изглеждаха като върха на непристойността. Питър не искаше да я зяпа, но краката ù бяха страшно хубави. Фини и елегантни с малко по-светли пети и най-тънките глезени, които беше виждал.

Сведе очи. Скалата, на която стояха, не беше стръмна, но той все пак ù подаде ръка, когато тя внимателно запристъпва надолу. Полата ù се вдигна от вятъра, тя бързо я оправи и после хвана ръката му. Държеше я здраво, докато тя потапяше единия си крак, и усети вълна от радост да го залива от точката, където ръцете им се срещнаха.

Хватката ù се засили.

– Ох, леденостудено е! – изчурулика тя.

– Ела – посочи той едно заливче с плаж малко по-нататък. – Да отидем там.

Накрая и двамата стояха в бистра вода до глезените. Дребни рибки се шмугваха около краката им и той видя щастливата ù усмивка.

– Свикнах – каза тя след малко. – Или може би загубих усещане в краката.

– Някой ден ще те заведа да се изкъпем в морето – каза той и се надяваше, че така ще стане.

Може би трябваше да покани цялото ù семейство. Можеше да наеме лодка. Да му се не види, можеше да купи лодка и да ги разходи из архипелага.

– Май бих предпочела да се въздържа от подобно преживяване – промърмори тя. – Може ли вече да излезем?

Питър постла сакото си на доста отъпканата трева, примамила весели компании, излезли на пикник. Тя седна близо до него върху сакото и двамата изпънаха крака, за да изсъхнат на слънце. Искаше му се да се престраши пак да я хване за ръка, но нямаше конкретна причина, затова се сдържа.

Тя размърда пръстите на краката си.

– След това е най-приятно – установи тя.

– Вярно е.

Седяха мълчаливо, чакаха слънцето да ги изсуши и затопли.

– Онова, което ми разказа. За Каролина – заговори тя тихо, докато късаше тревичка от земята.

Боже, започва се!

– Да?

– Затова ли постоянно се самонаказваш?

– Аз… – започна той, но спря, понеже нямаше ни най-малка представа какво да каже.

Така ли беше? Самонаказваше ли се? И ако да, да не би да не беше заслужено?

– Съсипах живота ù – промълви той.

Джина го погледна.

– Дали наистина? Целият ù живот ли? Аз съм виждала Каролина. Опознах и теб. От вас двамата не Каролина е тази, която се държи като жив труп.

– Сякаш нямам право да продължа напред.

– Хм. Само защото сякаш е така, не означава, че в действителност е така.

– На колко си години, казваш?

Тя се усмихна.

– Мисля, че трябва да се прибирам, обещах да сготвя вечеря.

Изправиха се, събраха си нещата и тръгнаха обратно към колата.

Вървяха по тесния чакълен път покрай водата и си бъбреха.

– Чакай – каза Джина изведнъж.

Тя спря до едно дърво, облегна се на ствола, вдигна единия си крак, за да извади камъче от подметката си. Без да се замисли, без да го е планирал, Питър протегна ръка към нея. Той нежно погали бузата ù с кокалчетата си. Леко като морски бриз, готов Джина да му се нахвърли, задето си позволява подобни волности, на които няма никакво право. Но тя не го стори. Пусна крака си, изправи се и го погледна. Питър направи крачка към нея, към това благоуханно гордо същество с изправен гръб, което дотолкова заемаше мислите му, че рядко се случваше да не мисли за него, облегна ръка на ствола над главата ù. Тя се озова между него и дървото и гърдите ù почти докосваха неговите, когато той облегна длан на грубия ствол. Питър почака, даде ù достатъчно време да се изплъзне, ако пожелае. Но Джина не помръдваше. Той се наведе към нея бавно и устните му докоснаха нейните, леко, въпросително. Тя затвори очи и остана съвсем неподвижна, облегнала гръб на дървото и вдигнала брадичка. И Питър се престраши. Целуна я отново, този път малко по-дълго. И после пак. Сега целувката продължи дълго.

Целувам Джина.

Той разтвори устни, плъзна върха на езика си по устата ù, предпазливо, въпросително. Тя все още стоеше неподвижно с отпуснати ръце. Той леко задълбочи целувката. От нея се отрони въздишка и той премести ръката си от ствола на дървото върху рамото ù, придърпа я внимателно към себе си, почувства гърдите ù върху своите, устата ù, притисната към неговата. Не можа да се сдържи, издиша, прозвуча като стон, и после тя най-сетне отвърна на целувката му, мек, предпазлив език докосна неговия. Беше нежна целувка, най-деликатната, най-интимната целувка в целия му живот. Сякаш целувката с Джина му позволяваше да започне на чисто.

Когато се отделиха, той я пусна незабавно. Сърцето му биеше бясно сякаш бе тичал нагоре по стръмен склон.

– Извинявай – прошепна.

Тя докосваше с дългите си тънки пръсти устата си, сякаш в опит да разбере какво се е случило току-що.

– Защо ми се извиняваш?

– Не биваше… Знаеш ли на колко години съм? И баща ти…

Все казваше погрешните неща, сам го чуваше. Но от развода насам не беше лягал с жена, а и преди това не му се случваше кой знае колко често. Луиз никога не поемаше инициативата, а той не беше мъж, който се осмелява да има мнение дали ще правят секс, или не. Понасяше липсата на физическа близост като наказание, което е заслужил стократно. И сега не знаеше какво да прави, какво да каже.

– Знам на колко години си – отвърна тя. – Тъй като го изтъкваш всеки път, когато се виждаме. Но аз не съм дете. Целувката беше прекрасна.

Той не смееше да каже нищо повече, страхуваше се с някоя фраза да не изтрие тази усмивка, този поглед. Стисна сакото си в едната ръка, подаде ù другата и когато тя я пое, двамата тръгнаха ръка за ръка покрай блещукащата вода и Питър почувства нещо, което не беше изпитвал от над двайсет години.

Почувства, че дори той има право на малко щастие.

 

 

46

Изабел не можеше да се съсредоточи върху работната среща, на която присъстваше. Тъй като пътуването до Чад бе завършило толкова безславно, тя реши, че поне може да поработи малко. Беше записала няколко пациенти за преглед и се надяваше мозъкът ù скоро да заработи с пълна сила. Един от другите лекари говореше за медицинска грижа и отговорност. След това се изправи финансовият съветник и показа цифри в пауърпойнт презентация. После мениджърката пое топката. Приказваше за обществени поръчки и бюджет, и цели. Изабел крадешком огледа другите. Дали ù личеше какъв хаос цари в главата ù? Че присъства само физически и не може да се съсредоточи, колкото и да се опитва?