– На коктейл в Казабланка. Ходил ли си там?

Той кимна. Беше излизал с арабска телевизионна водеща там. Научи арабски и упражни френския си, освен всичко останало. Не че възнамеряваше да разкаже точно това на Изабел.

– Родителите ти пътуваха ли много? – поинтересува се той, спомни си снимките от различни страни и краища на света с красивата Бланш и начумерения ù съпруг с вид на военен. Коктейли. Приеми в посолства. Премиери. Заети изцяло със себе си.

– От бебе живях с баба си. Тя предложи да остане у дома с мен, за да може мама да се съсредоточи върху изграждането на „Медпакс“ в Париж. Аз живеех в Швеция, мама идваше да ме види, когато можеше. Татко също се вясваше от време на време.

Тя замълча.

Толкова много се криеше между изреченото.

– В такъв случай не е чудно, че ти харесва да доминират над теб – подхвърли той.

Тя изсумтя.

– Какво искаш да кажеш?

– Ами с всички тези невъзможни изисквания, които са ти поставяли… Родители, спасяващи света. Героизъм. Все някак трябва да намериш излаз, иначе ще станеш непоносимо идеална.

– Изобщо не съм идеална – възрази тя.

– Никак. Още не мога да повярвам, че най-хубавият секс в живота ми е бил с извратена идеалистка. Това е срещу всичко, в което вярвам.

– Притеснява ли те?

– Не, очевидно и аз си падам по същото.

Тя леко го перна по ръката.

– Не това, перверзнико! Това, че съм идеалистка.

– Не ме притеснява, просто не го разбирам.

Тя облегна брадичка на дланта си.

– А от теб не е ли имало очаквания? Семейството ти толкова държи на традициите. Как беше, докато растеше?

– Да, само че аз избрах противоположния път – отвърна той. – Посветих целия си живот на това да предизвиквам родителите си.

– Значи и двамата сме направлявани от мнението на родителите си?

– Иска ми се да не беше вярно – каза той, но знаеше, че тя е права.

Може би беше време да порасне и да престане да взема решения според това кое най-силно ще раздразни баща му. Да започне да мисли какво иска той самият от живота.

Тя се усмихна и завъртя чашата в ръце.

– Може би затова обичаш да шибаш жени с камшик – подхвърли подигравателно.

– Не жени. Теб.

Той получи в отговор нова усмивка и почувства, че никога няма да може да надмине това. От тук нататък вечно щеше да се стреми да постигне онова, което имаше с Изабел. И нямаше да успее.

Наблюдаваше я, усещаше блесналия ù поглед. Но тези тревоги бяха в бъдещето, поне засега тя беше негова и той смяташе да открие и задоволи всяка нейна нужда.

Взе чашата от ръката ù и я остави на масичката.

– Легни.

Тя прокара пръст по устните си, той видя как естествената ù гордост се бори с похотта.

Той направи заповеден жест към дивана.

– По гръб.

Похотта спечели, както той знаеше, че ще стане, и Изабел се отпусна.

– Разтвори халата.

Тя се подчини. Той се наведе, поглади с палец червените косъмчета, извивките ù. Тя потрепери.

– Вдигни си ръцете над главата.

Тя пак се подчини. Той хвана единия ù глезен. Харесваше му – да я притиска и подстрекава да отива все по-далеч и по-далеч. Бавно вдигна дългия ù крак. Диванът беше от по-щедрите модели на „Свенскт Тен“ и имаше предостатъчно място. Той хвана с ръце двата крака, наведе се, целува я по целия път догоре, преди да я погледне как лежи толкова изкусително разголена. Тя облиза устни, кожата ù беше топла, дишането учестено. Наведе се и прокара пръсти по нея, започна да я ближе. Тя застена и запъшка. Но той знаеше с интуицията, която беше развил за Изабел, че това не е достатъчно за нея. Затова се изправи, издърпа ръцете ù, възседна я с колене от двете страни на тялото ù, така че ръцете ù се притиснаха и приковаха към него. Той се огледа, вече действаше по интуиция. Искаше му се да я върже, но в дневната имаше само модерни мебели, нищо подходящо. По дяволите, не му беше хрумвало колко сложно може да се окаже!

– Не мърдай – заповяда ù и стана.

Донесе въжето, което бяха купили, червено тънко найлоново въже, и върза краката ù широко разтворени, като първо прехвърли въжето през единия глезен и после за крака на дивана, а след това повтори процедурата и с другия. Накрая пак я възседна. Сега тя дишаше значително по-тежко. Той вдигна малкия камшик, който също беше взел, бял камшик с къса дръжка в единия край и няколко тънки кожени ремъка в другия. Изплющя с него във въздуха. Тя го проследи с поглед и той видя как ù влияят видът му и звукът. Когато коленичи между краката ù и пак започна да я ближе, тя свърши бързо. Той се усмихна при мисълта каква власт има над нея. Обикновеният орален секс не ù носеше кой знае какво, но я вържи и поиграй с камшика и – воалђ! Погледът ù беше празен, когато той, след като сложи поредния презерватив, легна отгоре ù, повдигна я с една ръка под гърба и влезе в нея. Краката ù още бяха вързани широко разтворени и това беше секси, поне за малко. Обаче не се оказа толкова лесно, колкото бе очаквал, да се люби с жена в тази поза. Така че бързо отвърза краката ù и я отнесе на ръце в кухнята. Там я наведе по корем върху кухненския плот, обхвана с ръце кръста ù и я облада.

– О, Боже! – промълви тя дрезгаво.

Той отново я докара до оргазъм с помощта на палката и камшика и докато тя се извиваше под него, излезе от нея, разкъса презерватива и се изпразни върху кръста и задника ù, маркира я примитивно. Стисна бедрата ù, дишаше тежко, чакаше сърцето му да се успокои, мозъкът му отново да заработи. Тя не казваше нищо и двамата стояха така, докато накрая той взе мека кухненска хартия и внимателно я избърса. Когато приключи, Изабел едва се държеше на крака, затова я вдигна на ръце и тя облегна глава на гърдите му. Усети как миглите ù го гъделичкат.

– Ако ме изпуснеш или се схванеш, ще ме претрепеш – промърмори тя.

Александър се засмя и се отпусна на дивана, все така стискайки я в обятията си. Последните часове се бяха оказали твърде интензивни, сякаш бяха отишли някъде другаде и сега бавно и не много приятно започваха да идват на себе си. Изабел потръпна в ръцете му и Александър знаеше, че тя е минала върха и сега се спуска надолу. Идеята на играта беше да се опияниш от секса и ендорфините, но това означаваше и че после трябва да изтрезнееш, и сега тя се връщаше към земята с пълна скорост. Той вече разпознаваше признаците. Треперенето от студ. Мълчанието. Уязвимостта. Нагласи я по-удобно в обятията си, люшна я леко, притисна я към себе си, заслуша се в дишането ù. Протегна ръка, намери одеяло, с което да я покрие. Погали я нежно по косата, позволи си просто да бъде тук и сега, прегърнал Изабел.

– Трябва да отида до тоалетната – прошепна тя след малко.

Размърдаха се и той я пусна, видя, че ходи стабилно. Докато Изабел я нямаше, отиде в кухнята, извади купички, лъжици и чаши.

Когато тя се върна, беше наредил възглавници по пода и беше запалил камината.

– Колко е хубаво – зарадва се тя, примигна и после се усмихна, и Александър си помисли, че няма нещо, което не би направил, за да се наслаждава на тази усмивка.

– Ела – подкани я и Изабел легна до него като принцеса в бедуински стан.

Той подреди възглавниците около нея. Подаде ù лъжица и малка купичка.

– Какво е това?

– Шоколадов мус. И той е по рецепта на Ромео.

Тя го изяде целия. Когато свърши, той ù даде остатъка от своя. Изгълта и него.

– Нали ще спиш тук? – Той го желаеше повече от всичко.

Тя кимна, облиза шоколада от ъгълчето на устата си.

– Искаш ли да отидем в леглото?

Тя поклати глава:

– Нямам сили, толкова съм сънлива, имам чувството, че ще бъда отпусната до края на живота си.

– Да те занеса на ръце?

– Да не предизвикваме съдбата.

Така че той нагласи постеля за Изабел на пода в дневната си. Меки възглавници, големи луксозни дюшеци и одеяла. Тя си легна и той поглади косата ù, хващаше къдриците една по една, докато накрая се разпиляха около нея като огненочервено ветрило.

Лежаха здраво прегърнати, нос срещу нос, чело срещу чело, и се гледаха в очите, без да говорят. Тя го погали по бузата. Той хвана ръката ù и я видя как заспива, лежаха така, докато тя не се извъртя насън. Едва тогава и той затвори очи.

Събуди се много преди нея. Гледаше я, както се беше свила под чаршафите му. Луничавата кожа, спокойното дишане.

Винаги беше обичал любовната игра и самото преследване. Но колкото си падаше по гонитбата, вълнението, новото изживяване, толкова недолюбваше другата сутрин.

Разбира се, с Изабел беше различно. Всичко друго беше различно, тъй че защо не и това?

– Добро утро! – поздрави я, когато тя най-сетне се събуди.

– Добро утро!

– Радвам се, че остана да спиш тук.

– Аз също.

– Трябва ли да ходиш някъде днес?

– Не. А ти?

Александър поклати глава.

– Само искам да съм с теб. Ти искаш ли го?

– Хм. Ще ми приготвиш ли закуска?

Той се надвеси над нея, подпря се на лакти, вгледа се в засмяното ù лице.

– Не знаеш ли? Ще ти дам всичко, от което се нуждаеш.

– Всичко ли?

– Че и повече.

– Значи ще остана.

И на Александър му се стори по-правилно и естествено от всичко, което бе правил през живота си.

45

Джина седеше пред кухненската маса у дома и учеше. Както всяка събота, баща ù играеше шах в хола с приятел. Амир се беше затворил в стаята си. Джина чуваше някаква компютърна игра. Тя самата никога не бе имала търпение за такива игри, намираше ги за загуба на време, но Амир ги харесваше, играеше с часове. Пропъди безпокойството за брат си, за това, че все седеше на едно място, че не помръдваше от компютъра, че нямаше приятели. Тази седмица тя щеше да се яви на последния изпит за семестъра, сериозен изпит, но беше научила всичко и сега само преговаряше.