– Добре – отговори.

Той се надигна на лакът и се взря в лицето ù. Хвана я за ръка, завъртя китката към себе си.

– Останали са ти белези. Твърде грубо ли беше? Защо не каза нищо?

Тя смутено скри ръката си. С Александър беше толкова различно. Със Себастиен се беше страхувала. Докато с Александър… Тя искаше да ù останат белези от него.

– Харесва ми.

– Чакай така. Ей сега ще дойда – каза той, стана от леглото и когато се върна, Изабел усети нещо меко върху себе си, одеяло, леко като облак, нежно като слънчева светлина.

– Ето – каза той. – Пийни.

И тя пи от водата, която беше студена и газирана, остави се да я завие, да я погали по косата. Сви се в обятията му. Позволи му да я милва по гърба и раменете. Да я целува и прегръща, и люлее в ръцете си.

И това беше последното, което Изабел си спомняше.

 

 

44

Александър лежеше буден и слушаше дишането на Изабел. Часът едва минаваше осем вечерта, така че той се съмняваше да е заспала дълбоко. Навън беше светло, косовете пееха. Той си играеше с една от къдриците ù. Целуна челото ù, помириса кожата. Тя се протегна, издиша, дълга доволна въздишка, и той се усмихна. Навън, в истинския свят, това беше една от най-компетентните, самоуверени и интелигентни жени, които познаваше. Тук, в леглото му, тя все още беше всичко това. Но беше също и жена, която обича да си играе на покорна и която се осмели да го направи с него. Може би той не биваше да се чувства като крал, но това беше истината. Явно така се получава, когато току-що си правил най-страхотния секс в живота си. Чу, че дишането ù се променя, усети как тя се раздвижва. Беше се събудила. Коремът ù изкъркори.

– Гладна ли си? – прошепна той.

– Страшно – прозя се тя.

– Как си?

Обърна глава към него, усмихна му се изнурено.

– Добре.

– Сигурна ли си?

Не го напускаше тревогата, че може би е минал границата, че е сбъркал някъде.

– Сто процента. Но ми харесва, че си толкова мил.

– Не съм кой знае колко мил.

– С мен си.

– Току-що те вързах и шибах с камшик.

– Е, да. И се надявам, че искаш да го повториш някой път.

Тя се облегна на лакът, погали го по челото, поглади веждата му с кутре.

– Знаеш ли, че не съществува обективна болка? Че винаги е субективна?

– Знаеш невероятни неща.

Придърпа пръста ù и целуна върха му. Дали някоя жена някога е била толкова приятна на вкус и на мирис?

– А за теб как беше? – попита тя. – Каза, че е сложно.

– Има толкова много неща, които не би трябвало да изпитваш, не би трябвало да искаш да харесаш. Това, което направихме, ми хареса ужасно много. Беше почти плашещо да го установя.

Но му беше харесало. Мрачна и примитивна негова страна, която никога преди не беше проучвал.

– И при мен е същото – кимна Изабел и вдигна дългите си червени вежди. – Не знам колко пъти съм чувала и чела, че е нередно, че е отклонение, извратеност, причинена от травма в детството. Накрая започваш да го вярваш. Че си лош.

– Значи в сравнение с педофилите, убийците и изнасилвачите ти си лоша, така ли излиза?

– Може би не, когато поставяш нещата по този начин. Но от жените се изисква да харесват определени неща и да се държат на разстояние от други. Трудно е да се намираш извън този модел. Чувстваш се толкова уязвим, когато се отклониш от него. И посрамен.

– Срамуваш ли се от онова, което направихме?

– Не. Взех решение да откажа да се срамувам. Това не засяга никого, освен нас. – Тя замълча. – Слушай…

– Да?

– Ще може ли да получа нещо за ядене, преди да съм припаднала, как мислиш?

Александър кимна, открадна си още една целувка, взе бърз душ, навлече си дрехи и остави Изабел в банята, докато той се задейства из кухнята.

– Има хавлии, оставил съм ти и халат – провикна се той, докато вадеше тенджери и тигани.

Когато Изабел влезе в кухнята, косата ù беше влажна. Върза на голяма панделка колана на мъжкия копринен халат, който той ù беше дал. Беше висока жена, но въпреки това се губеше в него. Александър обели един морков и ù го подаде.

– За да не умреш от глад.

– Това е като филмово клише – усмихна се тя доволно, докато гризеше моркова и разглеждаше кухнята. Облегна се на плота. – Хубаво момче готви леко небрежно в суперстилна кухня.

– А дали накрая хубавото момиче се оказва напляскано върху кухненския плот?

– Твърде рядко, мен ако питаш.

Той се засмя. Обичаше тази ù закачлива страна. Такава беше Изабел Сьоренсен, когато се чувстваше в безопасност. Засмяна и леко цапната в устата. И страшно секси.

Остави тигана и отиде при нея, хвана я за врата и я целува, докато тя застена и усука крака около него. Прокара ръка по бедрото ù. Тя не тренираше редовно и той обичаше мекотата ù.

– Знаеш ли, че имаш най-нежната кожа на света? – промълви Александър, притиснал уста в шията ù.

Той си представи как я обръща, обляга я по корем на плота, отмята коприната и се плъзва в топлотата под халата. Вече чуваше стенанията ù, докато я изпълва, когато някакъв звук откъм печката го накара да се обърне. Водата за спагетите кипеше.

– Първо яденето – каза той.

Изми чери домати в гевгира, извади кутийка светложълта моцарела, пресен босилек, чесън и мед.

– Мирише наистина божествено – вдиша тя дълбоко уханията.

Александър сипа в две чинии паста със сос и щедро ги поръси с пармезан, докато Изабел наливаше италианско вино в прости ежедневни чаши. Вдигнаха наздравица и се заеха с пастата.

– Не си се шегувал. Наистина умееш да готвиш. Има ли нещо, в което да не те бива?

Той навиваше спагети около вилицата.

– Не мога да спасявам човешки животи. Не мога да управлявам болница насред пустошта. Не ме мисли за нещо повече от това, което съм, Изабел.

– И в леглото се справяш прилично – подметна тя небрежно.

– В такъв случай трябва да работя по-здраво. Надявах се, че си останала по-доволна, като се има предвид как звучеше.

– Все пак и на двама ни е известно, че съм ненормална, така че може би не съм точният човек, който да прецени. Но смятам, че си феноменален.

– Не си ненормална, нищо подобно.

Той ù наля още вино.

– Ако знаеше колко пъти съм чувала, че нещо не ми е наред, понеже не мога да свърша като… – Изабел вдигна пръсти във въздуха като кавички – нормалните жени.

– Нали си лекарка, би трябвало да си учила анатомия. Не ти ли е хрумвало, че жените може да са различни отвътре? Не ти имаш проблем, просто си била с идиоти. Несигурни мъже. Извади късмет, че ме срещна, та всичко да си дойде на мястото.

– И все пак ми се струва странно, че ми харесва така – каза тя, докато отпиваше от виното. – Че е толкова възбуждащо да съм в подчинена позиция.

– Изпускаш основното.

– Което е?

– Че харесвам странността ти. Да му се не види, не съм правил по-страхотен секс в целия си живот.

– Нито пък аз.

Тя изпъна крака, дълги крака, светла кожа, лунички, перфектни ходила. Той щеше да върже тези крака широко разтворени, обеща си го. Да я оближе.

– Откъде се научи да правиш такава паста? – попита тя.

– Все пак най-добрият ми приятел е италиански готвач. Рецептата е негова.

– Предполагам, не съм първата жена, която си съблазнил с храна – засмя се тя.

Той не отговори, не му се мислеше колко е права.

– Кога се връщаш в Ню Йорк? – попита тя и пак се наведе над чинията. – Нали там живееш всъщност?

– Не знам. Истинският ми дом е там, както и повечето ми приятели. – Той поклати глава. – Трябва да помисля малко.

Александър въртеше чашата си, искаше да обясни, че никога, никога дори не му е минавало през ума да се установи мирно и тихо някъде, с някого, и че всичко ставаше толкова бързо, че той не знаеше какво да чувства.

– Алекс, няма страшно. – Гласът на Изабел беше спокоен.

Не долови никакво разочарование в очите ù – и от това би трябвало да изпита облекчение. Можеха, разбира се, да правят необикновено разтърсващ секс, без веднага да заговорят за бъдещето, както тя току-що посочи.

Той се изправи рязко.

– Искаш ли още? – попита троснато и погледна почти празната ù чиния.

Тя поклати глава.

– Не, благодаря. Но беше страшно вкусно.

– Благодаря – рече той и се почувства като най-големия идиот на света, понеже развали настроението.

Изабел го погледна несигурно и след това насочи очи към часовника на стената.

– Ау, колко е късно! Може би трябва да се прибирам.

Той остави чиниите в умивалника. Избърса си ръцете и се върна при нея. Клекна в краката ù и сложи ръце на коленете ù.

– Извинявай, че се държа така глупаво. Никак не ме бива в тези работи. И не знам какво искам от бъдещето. Това… движим се бързо и това здравата ме шашна.

– Съгласна съм – кимна тя и погали нежно носа му с показалец.

– Искам да останеш при мен, не се прибирай тази вечер. Моля те.

Тя се наведе и го целуна по устата.

– Имаш право, секси е когато някой коленичи пред теб. С удоволствие ще остана. Не може ли да оставим всякакви планове и просто да видим какво ще стане?

Думите ù бяха като ехо на неща, които самият Александър беше изричал, безброй пъти пред безброй жени. Досега не беше съзнавал колко неловко е чувството, когато си от другата страна в подобен разговор.

Той обаче беше експерт в заравянето на неприятни чувства, затова се усмихна, плъзна ръце по бедрата ù и предложи:

– Да се преместим на дивана?

– Щом баща ти е бил датчанин, а майка ти французойка, как са се срещнали?

Александър гледаше Изабел, която се беше свила на дивана, стиснала винената чаша с две ръце. Той самият пиеше вода и помежду им пак се беше възцарило жизнерадостното настроение. Продължиха да си говорят, да си хвърлят дълги погледи, да се докосват. Желаеше я отново. И отново. И отново. Но нямаше бърза работа, харесваше му и просто да седи и да я гледа, докато тя приказва, да зърва гърдите ù, когато лъскавата коприна се разтваря, да я изпива с поглед, когато отмята косата от лицето си за поне десети път, да следи тънките ù пръсти, докато жестикулира.