Той замълча, не можеше да го изрече – че щеше да разбере, ако тя не искаше да го вижда никога повече.

Тя сбърчи чело и прехапа долната си устна. Търкаше върха на обувката си в асфалта.

– Изнасилването е ужасно престъпление. Шокирана съм, естествено, точно както казваш.

Тя млъкна. Продължаваше да избягва погледа му.

– И съм тъжна. Ужасно е.

Пак мълчание. Дланите на Питър бяха изпотени, бучката в гърлото – невъзможна за преглъщане.

– Знаеш ли… в моята родина… се случват неща, които вие в Швеция дори не можете да си представите – продължи тя и най-сетне срещна очите му.

Беше невъзможно да изтълкува погледа ù. Но вече не изглеждаше толкова шокирана, само безкрайно тъжна.

– Животът на безброй жени бива съсипан.

– Да – заекна той и преглъщаше ли, преглъщаше.

Той беше съсипал живота на Каролина. Знаеше го.

– Но, Питър, знам също, че човек може да го преодолее, точно както може да преодолее и други престъпления, на които е станал жертва. Знаеш ли дали Каролина е получила помощ?

– Ходила е на терапия. Казва, че се чувства добре. Че го е оставила зад гърба си. И брат ù се грижи за нея.

– Срещала съм Дейвид Хамар. Той е… хм… впечатляващ.

Насред цялата си мъка Питър се засмя леко. Това беше направо нелепо, меко казано.

– Иска ми се да можех да върна времето назад – поклати глава той.

– Но не можеш.

– Не, не мога.

– Извинявай, че повдигнах въпроса. Сигурно ти е тежко да го обсъждаш.

– Предполагам, че ще има последици.

– За кое?

– За нас.

– Да, предполагам. Трябва да помисля малко.

– Разбирам – кимна той и почувства как и последната надежда се изпарява.

Наистина я разбираше. Напълно.

Тя се уви по-плътно в жилетката.

– Лека нощ!

Той искаше да протегне ръка към нея, да каже нещо, с което да не позволи всичко да рухне. Но нямаше какво да каже, затова се задоволи с тихо:

– Лека нощ, Джина!

 

 

43

– Какво правиш? – попита Александър.

– Нищо особено – отговори Изабел.

Изпъна се на дивана. Беше работила няколко часа сутринта по документацията от пътуването. След това сърфираше разсеяно из интернет, докато чакаше той да се обади.

– Днес по-добре ли си?

– Значително. Но до края на живота си няма да сложа и капка в уста.

Махмурлукът ù беше епичен.

Той се засмя.

– С какво си облечена?

Тя погледна любимия си плюшен анцуг. Сив и развлечен.

– Гола съм – излъга.

– Обличай се. Ще те взема след час. Отиваме на пазар.

Александър вече стоеше пред входа, когато тя слезе точно един час по-късно. Самоуверен, ослепителен. Изабел се почувства като привлечена с магнит от този опасен поглед. Никога повече нямаше да повярва, че сините очи са мили и невинни, тези бяха като бездънно море и безкрайна вселена.

– Къде ще ходим? – попита тя, доволна, че успя да прозвучи едновременно готина и изискана.

– Ама че въпрос! – поклати глава той, хвана я за ръка и я поведе към центъра. – В сексшоп, естествено.

Минаха напряко през „Нора Банторйет“, продължиха по „Дротнингатан“ и когато влязоха в магазина, сърцето на Изабел заби толкова силно, че ù беше трудно да се съсредоточи. Стисна ръката на Александър. Беше ходила на някои от най-опасните места в света, беше виждала как умират хора, беше спасявала животи, но влизането в магазин, където продават сексиграчки, я уплаши до смърт. Александър обаче изглеждаше напълно спокоен. Огледа се из помещението, беше светло и някак глуповато. Розово, бяло и женствено. Тя се вгледа в една лавица, покрита с разноцветни перца, и после погледна Александър обвинително.

Той се ухили.

– Искаме да разгледаме разни камшици и други подобни – каза той на продавачката без ни най-малко смущение.

Изабел заби поглед в обувките си, за пръв път разбра какво значи да искаш да потънеш в земята.

Тръгнаха след продавачката, като Изабел не вдигаше поглед от пода. „Искам да умра.“

– Вече можеш да погледнеш – обади се Александър развеселен. – Тя си отиде. Какво ще кажеш?

Изабел вдигна глава. С облекчение се увери, че наистина са сами. Намираха се половин етаж по-долу и в тази част на магазина цветовете бяха по-тъмни. Тя видя рафтове с камшици, въжета и превръзки за очи. Ред след ред с разноцветни вибратори и играчки. Закачалки с кожени корсети и скъпо бельо, копринено, латексово или дантелено. Кутии и опаковки с предмети, които дори не знаеше за какво служат. Обхванаха я едновременно възбуда и страх.

– Не съм сигурна, че…

– Искаш ли да си вървим?

Тя се почеса по ухото. Погледът ù се насочи към чифт бели белезници. Дебела бяла кожа, лъскава златна верига. Повече приличаха на широки кожени гривни, отколкото на белезници.

Тя поклати глава.

– Какво ще кажеш за тези?

Той вдигна белите белезници. Харесваха ù.

– Ами тези?

Александър ù показа нещо, което приличаше на малки сребърни щипки за пране. Аха, щипки за зърна. Тя решително поклати глава. Зърната ù бяха чувствителни.

Александър ги остави и взе малък лилав вибратор. „Анален“, прочете тя на опаковката. Поклати глава. „Поне не още – помисли си, – вероятно никога.“

Когато успя да преодолее притеснението, заразглежда по-съмнителните рафтове. Александър беше любопитен и спокоен и тя се отпускаше все повече. Повечето стоки в този раздел правеха собствените ù наклонности да изглеждат направо банални, помисли си тя, докато се взираше в кучешки нашийник с повод.

Накрая напълниха кошницата си с предмети, от които, ако Изабел трябваше да бъде честна, пулсът ù се ускори. Беше отказала дългия бич за езда, но кимна смутено, когато Александър ù предложи един мек камшик от същата бяла кожа като белезниците и бяла палка. Той плати, отказа изобщо да обсъждат да си поделят разходите и когато тя видя колко струва вибраторът с кристали в луксозната кутия, се предаде.

– Притесняваш ли се? – попита той, след като слязоха от таксито и се качиха в апартамента му.

– Малко.

Или доста.

– Трябва да се погрижа за някои неща – каза той. – Вземи си нещо за пиене от кухнята и след малко ще се видим в дневната.

Изабел се подчини, отиде в луксозната кухня, наля си чаша вода и я взе със себе си в дневната, където я остави недокосната на масичката, седна на дивана и зачака.

Той се върна, седна до нея и я целуна по шията. Тя си пое дъх нервно, трудно ù беше да се отпусне. Още беше следобед и в апартамента струеше светлина. Нямаше ли да отидат в спалнята? Или поне да спуснат завесите?

– Изабел? Какво има?

– Нямам представа с какво се захванах.

– От какво се страхуваш?

– Да не се разочаровам, може би.

Колкото пъти беше правила секс, винаги започваше добре, но накрая краката ù измръзваха, лежеше неудобно и се тревожеше повече за удоволствието на партньора си, отколкото за своето.

– Ще те помоля да ми се довериш. Става ли?

Тя кимна.

– Благодаря ти. Първо ще ми разкажеш какво очакваш от това.

Така значи. Ще говорят. Това беше още по-лошо.

– Не знам дали мога.

– Да говориш ли? Можеш, разбира се. Давай.

– Боя се, че за теб е просто някакво забавно еднократно преживяване. – Тя се опита да бъде възможно най-искрена. – Че ще започне хубаво, но накрая ще свърши както винаги. Че ще се наложи да избирам между това да се престоря или да те разочаровам.

– Значи не се тревожиш за своето разочарование? Безпокоиш се аз да не остана разочарован?

– Да.

– Моите чувства твоя отговорност ли са?

Тя поклати глава.

– Свикнала си да поемаш отговорност за всичко и всички – каза той бавно. – Аз съм голям мъж, Изабел, мога сам да се грижа за себе си. Единствената ти задача днес е да ми кажеш, ако нещо не ти харесва.

Дали Александър беше прав? Опитваше ли се тя да контролира всичко и всички?

– А сега ми кажи какво искаш да направя.

Тя сбърчи чело подразнено. Самата идея беше да не се налага да го ръководи. Не го ли разбираше?

– Искам ти да решаваш – отвърна тя сърдито.

Александър сложи ръка на крака ù. Тя почти подскочи. Ръката му се плъзна към вътрешната страна на бедрото ù, той я погали, вдигна роклята ù и ù разтвори бедрата. Не грубо, но определено решително. Тя затаи дъх.

– Разбирам. Но ти трябва да участваш и да определяш накъде да поемаме. За какво жадуваш? Искаш ли да те вържа?

Той разтвори краката ù още малко.

Тя изпъшка.

– Е?

– Да – въздъхна тя.

– Трудно ли е?

– Малко.

Ръката му се плъзна под късата рокля и тя автоматично разтвори крака още повече. Палецът му леко се потърка върху бикините ù.

– Влажна си – прошепна.

Тя вече дишаше тежко. Как е могла някога да смята, че Александър е като момче? Това беше мъж, който владее тялото ù. Но той не я плашеше. Ни най-малко.

Хвана я за ръка.

– Изправи се.

Винаги беше изпитвала слабост към доминиращи мъже със самоуверен глас, но досега не беше съзнавала каква сила има в гласа на Александър, как успява да я възбуди само с думи.

– Затвори си очите – заповяда ù.

Тя затвори очи, стисна ръката му силно и го остави да я изведе от дневната, през коридора.

Чу как се отваря врата.

– Сега можеш да погледнеш – каза той тихо.

Тя отвори очи, мигна няколко пъти, докато зрението ù привикне.

Стояха на прага на спалнята. Но това, което предния път беше модерна спалня с атмосферата на космополитен хотел, сега се беше трансформирало в нещо подобно на еротична фантазия. Беше сменил дори леглото. Миналия път имаше от онези модерни легла с мек матрак. Днес на негово място стоеше огромен железен креват. Без покривка, само чаршаф и възглавници в леглото и по земята. Отпред имаше сандък и върху него бяха наредени покупките им. Белият кожен комплект. Палката. Вибраторът, шишенца с олио, въжета и копринена превръзка.