Чудесен план, доколкото можеше да прецени.

 

 

40

С много деяния през живота си Александър не се гордееше. Но никога не беше наранявал жена физически. Това правило винаги е било определящо за него.

Той не беше от мъжете, които нараняват жени.

Не искаше да бъде такъв.

Само най-лошите, най-долните нападаха жени. И той никога не си беше позволявал да ги заплашва. Никога не се беше разгорещявал дотолкова, че да стане агресивен или доминиращ. Никога.

Или?

Вдигна крака върху бюрото в новия си кабинет. Загледа се в голите стени. Проблемът не беше, че не му хареса.

Проблемът беше, че му хареса.

Какво говореше това за него?

Означаваше ли, че е като Питър?

Това беше възможно най-страшното предположение. Че би могла да съществува някаква прилика между него и големия му брат. Питър беше изнасилил жена. Принудил я против волята ù. Причинил ù ужасна злина.

Когато Александър научи това, така побесня, че му идваше да го убие.

А сега беше в подобно настроение. Прави секс с жена. Притисна я в леглото, облада я като животно. Прави най-хубавия секс в живота си.

Наклони стола назад и се загледа в тавана.

Беше толкова… объркващо? Плашещо?

Телефонът иззвъня. Александър отпусна стола на четирите му крака и хвърли поглед на дисплея. Ромео. Мъчеше се да разнищи историята вече три денонощия. Може би беше време да го въведе в ситуацията, поне малко.

– Няма следа от теб в Ню Йорк – започна Ромео. – Къде си?

Александър не му беше разказал за тревогите в Чад, просто беше последвал импулса и се бе метнал на самолета.

– В Стокхолм съм, извинявай, че изчезнах така. Как си?

– Прекарах уикенда със семейството, тъй че леко изтощен.

Ромео беше най-малкият от четирима братя. Родителите му бяха дълбоко религиозни католици, братята – грамадни хетеросексуални пожарникари. Ромео обикновено се връщаше от семейните събирания с измъчено изражение и превит гръб.

– Съжалявам те.

– Да. Знаеше ли, че в ада има специален кръг за содомитите?

– Ако религиозните проявяваха малко повече търпимост, нямаше да им остава толкова време да се бъркат в личния живот на хората.

– Аз мога да плюя семейството си, ти не, капиш?

– Сори. Искам да поговорим за нещо, имаш ли сили?

– Имам малко време, преди сатаната да дойде за душата ми. Казвай.

– Правил ли си извратен секс с някой от партньорите си?

– Определи „извратен“.

– Всичко, което не е обикновен, захаросан секс.

– Нали си наясно, че спя с мъже? При нас няма захаросан.

– Щом казваш.

– За камшици и белезници ли говорим?

– Може би. Да, предполагам.

– Но защо ме питаш? Не си ли правил такъв? Извинявай, че го казвам, но ти си най-похотливият човек, когото съм срещал.

– Кажи го, не се притеснявай.

– Просто се изненадах. Мислех, че си правил всичко.

– Не е имало повод. Може би аз не съм показал готовност. Но повечето жени нямат желание да бъдат пляскани и връзвани по време на секс, както явно си мислиш.

– Щом казваш. Никога не съм спал с жена, тъй че не зная. Е, доколко е обичайно?

– Доста, оказва се.

Той беше постъпил както винаги, когато искаше да разбере нещо. Беше проучил въпроса. През целия уикенд чете – както сериозни статии, така и шеговити, – сърфира в чатстаи, отваря сайтове, преглежда форуми.

– Но какво точно се чудиш? Предполагам, че не задаваш теоретичен въпрос. За твоята Изабел ли говорим? Лекарката?

– Тя не е моята Изабел.

Ромео замълча, изглежда се замисли.

– Това не е в твой стил – рече накрая. – Звучиш различно. Звучиш разтревожен. Но няма логика. Никога не проявяваш несигурност, когато става дума за жени. Какво е станало?

– Тя ми разказа някои неща. Какво харесва. И аз изтрещях.

– Как?

– Правихме секс през уикенда. Груб секс. И после се паникьосах и избягах.

– Избягал си?

– Прибрах се вкъщи.

– Аха. А тя как реагира?

– Оттогава не сме се чували.

– Не разбирам. Нали харесваш тази жена?

– Да.

– Значи може би щеше да е по-добре, ако не беше бягал.

– Звучи логично. По дяволите, не знам как да се оправя с това.

– Щеше да е по-просто, ако беше чист секс?

– Да.

– Но не е?

– Не.

Той харесваше Изабел. Повече от харесваше. Имаше чувства към нея. В просторния му апартамент беше хладно, но той изведнъж се изпоти.

– Вие, хетеросексуалните, всичко усложнявате. – Гласът на Ромео звучеше развеселен, да не кажем злобен.

– Не съм съвсем сигурен, че усложняването на нещата е запазена марка на хетеросексуалните.

– Може би, но слушай, Алесандро, чаках десет години да стигнеш до този момент. Нетърпим си, когато говориш за любовните тревоги на хората, все едно са някаква по-низша форма на забавление. Щом харесваш Изабел, сигурен съм, че ще намериш начин да ù дадеш каквото иска. Или си против малко извратености от време на време? Ако е така, може би ще трябва да седна, днес нямам сили за повече изненади.

Искаше му се да вярва на Ромео. Че няма нищо странно. И все пак…

– Но да нараняваш една жена…

– Да, вярно, че е малко сложно от емоционална гледна точка. Но против волята ù ли ще го правиш?

– Да не си луд? Никога!

– Точно това имам предвид. Говорим за нещо, което тя иска. Трябва ти да си го изясниш.

Ако Александър трябваше да бъде искрен със самия себе си, една тъмна негова страна се възбуждаше при мисълта за подчинена Изабел, която го оставя да прави с нея каквото пожелае. Само че… ами ако той сбъркаше? Ако стигнеше твърде далеч и я наранеше? Ами ако изгубеше контрол? Страхът беше вцепеняващ.

– Не знам дали ще мога.

– Можеш да разчиташ на интуицията си. И на твоя… как да го наречем… обширен опит с жените. Алекс, ти си един от най-готините мъже, които познавам, нали си наясно?

Александър се изсмя.

– Да бе, вярно!

– Не, не го обръщай на шега. Срещал съм много лоши хора. Ти не си от тях. Ако има човек, на когото бих доверил живота си, това си ти.

Той не беше убеден, че иска който и да било да му доверява живота си.

– Но, слушай…

– Какво?

– С мен не може да си извратен. С мен трябва да си нежен.

– Да ти го начукам!

Следобед Александър най-после взе решение. Докато стискаше чаша кафе с едната ръка, с другата изпрати есемес на Изабел.

Здравей, извинявай, че изчезнах. Искам да се чуем. Заета ли си?

Той зачака.

И чака.

Това не беше най-силната му страна.

Потропваше нервно с пръсти. Прати още един есемес.

Добре ли си?

Два есемеса един след друг бяха окей. Повече щяха да изглеждат жалко.

Или не? В целия си живот не се беше замислял по такива въпроси. Обикновено се обаждаше и или получаваше отговор, или не. Обикновено получаваше отговора, който искаше. Понякога не. После продължаваше напред. Без да се замисля.

Но сега.

Той чакаше.

И чакаше.

По дяволите!

Изостави Изабел, след като тя сподели с него най-мрачната си тайна. Легна с нея, след като тя се прибра от война. Не ù каза нищо, просто си тръгна, като че ли тя е някакъв ненужен парцал.

Сигурно е бясна. С пълно право. Той беше такъв задник, такъв…

Телефонът изписука.

Есемес от нея. Той затаи дъх. Прочете го.

Всички жизнени показатели са в нормата. При теб?

Той издиша, дълга, облекчена въздишка. Щом му пишеше, може би не го мразеше. Нищо че използваше медицински език. Той отговори бързо:

Иска ми се да се видим.

Боже, как копнееше за нея!

Отговорът се бавеше.

И бавеше.

Той крачеше нервно из апартамента. Точно щеше да загърби всякакво достойнство и да ù се обади, когато отговорът най-после се получи.

И на мен ми се иска.

Никога не се беше изпотявал в очакване на есемес. После трябваше да вземе душ. Попита:

Довечера?

Този път отговорът дойде веднага.

За съжаление не. Ще излизам.

Какво, по дяволите… Той искаше да я види веднага. И не искаше тя да излиза. С кого щеше да излиза? За какво беше чакал толкова? Но макар цялата тази ревност да беше ново преживяване за него, Александър не беше толкова глупав да не схване, че ни най-малко не го засяга с кого и къде ще излиза Изабел. Писа ù:

Окей, да се чуем утре?

Прати му вдигнат палец. Нищо повече. Но може би картинка с палец беше повече, отколкото той заслужаваше.

Погледна дисплея. Препрочете всичките им есемеси. Надяваше се да бъде по-адекватен, ако тя се обадеше пак. Когато телефонът бипна, звукът мина през него като електрически ток, но се оказа просто снимка от Аса – двамата с Майкъл бяха на меден месец на остров Мавриций и изглеждаха отблъскващо щастливи. Той захвърли телефона и отвори компютъра. Известно време потъна в работа, прегледа няколко бизнес плана, изпратени му от счетоводителя в Ню Йорк, върна му мейл с мнението си и после мина към по-мрачните страници в интернет. За човек, който се интересува от извратености, интернет е рог на изобилието.

В десет часа телефонът бипна отново. Дочете статията „Десет съвета за начинаещи как да връзвате партньора си“, преди да погледне дисплея.

Ние сме в „Бийфитър Ин“. Йотгатсбакен. Можеш ли да дойдеш?

Александър препрочете есемеса от Изабел още веднъж, да не би да не я е разбрал. Дали можел да дойде. Не искаше нищо друго, освен да отиде при нея. Където и да е тя. И каквото и да е „Бийфитър Ин“.

Той си метна якето, писа ù, че идва, и след пет минути вече седеше в таксито.