Тя сви рамене, сякаш това е дребна работа, но Александър усети, че гласът ù трепери.

– След това бях толкова уплашена, реших да го потисна. А и сякаш винаги съм мислела, че той е бил прав, че вината е била моя. Искам да кажа… коя жена харесва подобни неща? Докато учехме, за това се говореше като за извращение и отклонение. Един психиатър каза, че е увреждане, че се дължи на преживени неща.

– А преживявала ли си нещо?

Тя поклати глава.

– Не. Сигурна съм, че е вродено.

– Кой беше той? – попита Александър.

Това, което тя описа, беше на практика изнасилване. Но той знаеше отговора още докато задаваше въпроса.

– Виждал си го. Себастиен – потвърди тя. – Скъсахме и аз бях съсипана.

Какъв мръсник!

– Реших, че не мога да поема по този път, че той е грешен. По-добре обикновен захаросан секс, отколкото да се повтори. Никога не съм говорила за това, не и след Себастиен.

И затова си водила незадоволяващ сексуален живот до днес. Скъсвала си се от работа, за да спасяваш целия свят.

– Всъщност ми олекна, като споделих.

– Благодаря ти – прошепна той.

Тя го погледна и той видя ранимостта ù във всяко едно мускулче и движение. Надигна се в леглото и се вгледа в красивото ù лице. Имаше луничка точно под едното око и най-правия нос на света. Целуна я нежно, внимателно, сякаш е първата жена, която целува в живота си, сякаш е последната жена, която някога ще целуне, сякаш разполага с цялото време на света. Започна като мека и нежна целувка, но нейният отговор беше страстен и това скоро се превърна в нещо друго, нещо по-диво и по-примитивно. Изабел се гърчеше под него, извиваше тялото си, то го докосваше на хиляди места едновременно и той смъкна тънкото ù бельо, стискаше и галеше, и започна да я стимулира, да опипва почвата. Колкото по-груб ставаше, толкова повече стенеше тя и когато я притисна към леглото, очите ù проблеснаха. Той видя какво става. Как контролът, на който Изабел толкова държеше, започва да ù се изплъзва. На негово място идваше нещо друго – една по-послушна Изабел с мек поглед и пламенно тяло. Боже, нередно ли беше, че това го възбужда толкова? Но беше толкова секси, как тя изведнъж му се отдаде, копнееше за него. Цялата ù сила, толкова типична за нея, сега си даваше почивка и отстъпваше пред това.

– Обърни се по корем – заповяда ù той.

Тя се подчини, без да продума. Той припряно извади презерватив, постави го и след това стисна ръцете ù, изви ги зад гърба ù, задържа ги, като притисна китките в извивката на кръста ù. Чу я как стене и диша тежко и след това разтвори краката ù с колене.

– Да! – изстена тя в леглото.

Току-що беше получила оргазъм и още беше тясна и топла, но той си проправи път навътре, влезе толкова грубо, че би могъл да го нарече едва ли не безмилостно, ако тя не дишаше толкова тежко в чаршафа. Придърпа китките ù и продължи, опасно близо до това да изгуби контрол, движеше се все по-грубо в нея, принуждаваше тялото ù да го поеме целия, притискаше я, докато я изпълни докрай.

Той пъхна ръка под нея, разкрачи я още повече, за да може да влезе още малко.

– О, Боже! – изстена тя.

– Пипай се! – нареди ù той и пусна едната ù ръка.

Тя не стигаше достатъчно лесно, затова я повдигна на колене.

– Пипай се, Изабел! – повтори.

Тя прокара пръсти между краката си, започна да се гали и Александър сложи другата ръка, не онази, която стискаше китката ù като менгеме, върху врата ù, държеше я така, силно. Усети как бедрата ù треперят, усети как тялото ù се тресе и се усуква около него и после тя свърши с невероятна сила.

– Изабел… – успя само да изстене той, докато тялото ù се гърчеше под него, тресеше се около него.

Опря и двете си ръце върху бедрата ù, стисна я и я облада по начин, който му се стори на границата на бруталното. И после експлодира. И свършваше, и свършваше, и свършваше, докато накрая Изабел се строполи под него и той се стовари отгоре ù.

Дявол да го вземе!

С последни сили Александър се претърколи настрани, отпусна се до нея, забеляза, че чаршафите изглеждат като след война.

Лежаха един до друг, задъхани, покрити с пот и секс. Той отпусна ръка върху лицето си, трябваше да се изолира от околния свят за миг, докато дойде на себе си.

– Добре ли си?

Той се стресна, обърна се към гласа ù и отвори очи. Явно беше загубил съзнание за момент. Изабел го гледаше. Имаше онзи отпуснат вид, който само разтърсващ оргазъм може да придаде. Чертите на лицето ù бяха изгладени, не се виждаше никакво напрежение. Тя мигна бавно и му се усмихна.

– Добре съм. А ти?

– Много добре. Изглеждаше твърде сериозен.

– Не, не. Лежи, аз ще донеса нещо за пиене – каза той и знаеше, че така прикрива странното чувство, което пропълзя у него.

Стана, отиде в кухнята ù и отвори хладилника, който, естествено, беше празен. Наля чаша вода, но остана на място. След малко се върна при нея и ù подаде чашата.

– Ще изтичам до магазина – каза ù.

Тя изпи водата, като го гледаше, без да казва нищо.

Той избягваше погледа ù, облече се и слезе до магазина на приземния етаж на сградата. Купи кафе, масло и сирене. Взе и един шоколадов сладкиш, и сок, посочи няколко пит­ки, намери опаковка със сладки и изчака, докато касиерката маркира всичко и му подаде плика с покупките.

Горе извади всичко в кухнята и когато най-накрая се върна в спалнята, Изабел изглеждаше напълно изтощена. Беше работила на терен десет дни, беше се евакуирала, беше правила извратен секс и бе споделила най-мрачната си тайна. Какво чудно имаше, че е останала без сили?

Беше се пъхнала под завивките, легнала настрана с ръка под брадичката и разрошена коса.

– Сигурен ли си, че всичко е наред? – попита тя тихо.

– Напълно – отвърна той и пропълзя до нея облечен.

– Няма ли да се съблечеш?

– След малко. – Погали я по рамото.

– Какво купи?

– Хляб. Кафе. Искаш ли?

Тя поклати глава и се прозя.

– Не сега, толкова съм уморена.

– Поспи, аз ще подредя всичко – каза той, въпреки че вече го беше направил.

Изабел затвори очи, облегна буза на гърдите му.

Той почака, докато тя задиша равномерно. Изчака още малко, докато се убеди, че е заспала дълбоко, и се измъкна от леглото. Остана прав, загледан в нея, но тя не помръдна, продължи да спи.

Той се изкъпа, облече се, взе слънчевите очила, мобилния телефон, спря се в антрето. Нерешително.

Никога не се беше чувствал така. Първо поривът, когато се любеха. Все едно се беше надрусал с нещо. Тялото му изцяло беше поело контрола, мозъкът беше минал на друга, непозната досега предавка. Все едно за известно време се беше оказал в някакъв паралелен свят с Изабел, свят, където нещата, в които обикновено вярваше, нямаха никакво значение. Беше повече от опияняващо. Но след това приключи почти толкова бързо, колкото започна, и остави… Нещо. Това, което преживяваше в момента, можеше да се нарече – поради липса на по-точна дума – шок.

Това, което ù стори…

Беше против всичко, в което вярваше.

Това не беше той. Беше съвсем друг човек. Човек, когото не харесваше, човек, какъвто не можеше да бъде.

Това, което стори, беше нередно.

И сега Александър знаеше две неща.

Тази вечер двамата с Изабел само бяха докоснали повърхността на онова, което тя желаеше от живота. От което се нуждаеше. Тя желаеше повече, нуждаеше се от повече.

А той никога не можеше да ù го даде.

 

 

39

Не биваше да му казвам.

Думите се появиха в съня ù и точно те я събудиха. „Не биваше да му казвам.“

Беше сама. Леглото до нея беше празно и когато отиде в кухнята, намери бележка:

 

Благодаря за вчера.

Даде ми много храна за размисъл.

Ще ти се обадя, ок?

А.

Затвори очи и потърка лице. Наистина не биваше да му казва. Беше го видяла в лицето на Александър, долови го още снощи. Беше го шокирала. Нямаше нищо толкова странно, тя самата беше леко шокирана. Беше изтърсила единственото, което си бе обещала никога повече да не казва на никого. Трябваше да се досети, че ще му дойде в повече. По дяволите, дори на нея ù беше в повече. Естествено, че ще го уплаши. Как можеше да е толкова глупава?

Изабел вече знаеше отговора. Беше загубила равновесие след целия преживян стрес. Опасността, напрежението и паническата евакуация от Чад бяха намалили защитните ù сили. Усещането, че си оцелял след подобна опасност за живота, може да задейства силно компенсаторно поведение. Често го беше виждала. Хора, преживели смъртна опасност, изпитват благодарност, че са живи, искат да живеят. Искат близост, а близостта обикновено води до секс. Как можа да се поддаде на нещо толкова примитивно?

Сексът не я определяше като личност, беше го решила. Ден-два възстановяване и пак щеше да бъде себе си. Беше се примирявала с нормален скучен секс през по-голямата част от зрелия си живот, защо тогава се държеше толкова глупаво точно с Алекс? Само защото ù беше дал най-страхотните оргазми в живота? Един оргазъм трае няколко секунди. Не си струваше това.

Срама.

Наистина не биваше да му казвам.

На кухненската маса беше оставен пакет кафе заедно с плик пресни питки, бисквити „Мериленд“ и двестаграмов млечен шоколад. В хладилника намери масло, кашкавал и скъп портокалов сок.

Облегна глава на вратата на хладилника. Не знаеше какво да мисли. Или чувства. В главата ù цареше хаос.

Пи кафе, отряза си дебели резени кашкавал, които нави на руло и изяде, после мина към сладкишите. Често-често поглеждаше към телефона.

Но съботата мина, без Александър да се обади. И когато и неделната вечер отмина без дума от него, Изабел слезе до магазина, купи сладолед и шоколадов топинг и го яде на дивана пред телевизора.