Той се наведе над нея. Хвана я за китката и вдигна ръката над главата ù. После хвана другата китка и също я вдигна, за да може да ги държи с една ръка. Очите ù проблеснаха.

– Да – прошепна тя и притисна гърдите си в неговите.

Той вдигна фланелата, за да вижда гърдите ù, усети как тя настръхна. Отмести меките бели памучни бикини, просто ги дръпна встрани, влезе в нея, като си помагаше с ръка, и след това я облада с грубо движение, без да пуска китките ù.

– Боже! – изстена тя и раздвижи бедра, за да го поеме целия.

Той продължи, все по-навътре, докато я приковаваше към леглото, и тя затвори очи, и изглеждаше както миналия път, сякаш потъваше в някакъв собствен свят. Стисна китките ù още по-силно, вдигна краката ù още по-високо и после просто я чукаше. Бедрата им се удряха едни в други. Клепачите ù бяха стиснати здраво, устата ù беше отворена и тя дишаше отсечено всеки път, когато той се изпомпваше все по-навътре в нея, и видя как тя свършва с бързо, страхотно разтрисане, и тогава той също свърши. Изкрещя.

Пусна ръцете ù, дишаше тежко в потната ù шия, затвори очи и се опита да се бори срещу напиращата кръв, от която му причерняваше пред очите. Пет минути, максимално, толкова отне. От момента, в който сграбчи китките ù толкова силно, че сега се страхуваше да не я е наранил, докато достигна невероятен, луд оргазъм.

– Уау! – въздъхна той и се строполи до нея в леглото.

Дори не бяха изчакали да се пъхнат под завивките, а лежаха отгоре. Той облегна ръка върху челото си.

– Добре ли си? – Едва успяваше да говори.

Изабел кимна, издърпа косата си, беше я притиснал.

Той извърна глава:

– Сигурна ли си?

Тя пак кимна, свали фланелата над гърдите и корема, нагласи бикините си.

– Изабел? Получи се доста грубо, стори ми се, че така ти харесва. Но трябва да ми кажеш, ако съм отишъл твърде далеч.

Обхвана го безпокойство. Дали не беше сбъркал?

Беше страстно, почти агресивно, а сега тя беше необичайно мълчалива.

– Хареса ми. Много.

– Уплаших се да не съм те наранил.

– Не си.

Изабел облегна буза на гърдите му и той я придърпа към себе си.

– Наистина беше хубаво – увери го тя.

Ръката ù се озова върху гърдите му и той я покри със своята. Това физическо привличане… не беше преживявал нищо подобно. Беше му невероятно, безумно хубаво, много повече от който и да било супергорещ секс. Повече от всичко друго. С нея.

Продължи да гали ръката ù, рамото, не можеше да се насити на благоуханната мека жена в обятията си. Целуна косата ù.

Тя мълчеше.

Нещо се беше променило в атмосферата между тях. Погали я по рамото, питаше се дали не си въобразява.

Огледа се из малката спалня. Видя картина в рамка на френски пейзаж с червенокоса жена в профил.

– Кой е това? – попита той.

– Една датска художничка. Казва се Хелене Шерфбйерк.

– Баба ти е била художничка, нали?

– Да. Онази е нейна. – Тя посочи една изящна бяла фигурка. – Това е единственото, което ми е останало от нея.

– Красиво е.

– Израснах при нея.

– Така ли? Не при родителите си?

– Родителите ми бяха женени, но не живееха заедно. Водеха отделни животи. Баба ми се грижеше за мен. Живях с нея, докато почина, когато бях на десет.

– Как беше?

Тя сви рамене.

– Майка ми и баба ми не се разбираха. Бяха много различни. Дядо беше напуснал баба. Мама го боготвореше и смяташе баба за слаба. Но за мен нямаше значение. Баба беше добра и аз я обичах.

– Значи не си била нещастна? Звучи малко самотно.

– Нещастна… е относително понятие. Имах храна на масата, покрив над главата. Но в игрите си представях, че съм бедно недохранено дете и мама ще дойде да се погрижи за мен.

Тя млъкна и Александър я притисна още по-силно към себе си, протегна крак върху нейните, целуна я по челото. Забеляза, че този разговор я натъжава.

– Какво е чувството да си отново у дома?

– Ами посрещането си го биваше. – И тя се усмихна. – Но иначе чувствата са смесени. Бях уплашена, но пък аз винаги съм уплашена.

Погали кожата му, прокара някаква невидима линия първо с показалец, после с палец.

– Дядо ми е умрял в Чад.

– Така ли? – изненада се той. – Как?

Отначало тя не каза нищо, правеше леки кръгови движения с върха на показалеца. Имаше най-красивите ръце, които беше виждал. Дълги тънки пръсти. Едновременно умели и чувствени ръце. Той ги взе и целуна върховете на пръстите, един по един, нежни целувки, сложи дланта ù върху носа и устата си, вдиша уханието.

– Убили го – изрече тя бавно.

Той се вцепени. Нямаше представа. Как може да го е пропуснал?

– Наистина ли?

– Отвлекли го и го убили.

– Боже! Сигурно е било ужасно. Кой го е сторил?

– Било е много отдавна. Преди да се родя. Някаква местна групировка. Оттогава майка ми отказва да ходи там.

„Но не се притеснява да праща дъщеря си“, помисли си той. Дали Изабел го усещаше? Вероятно не.

– Мама успя да докара тялото му у дома. Погребан е в Париж. Поне за това съм благодарна.

Александър се обърна на една страна, облегна глава на ръката си. Тя направи същото, той протегна ръка, не можеше да се въздържи да не поглади с пръст извивките на гърдите ù. Тук имаше по-малко лунички, кожата беше по-светла. Тя потрепери.

– Студено ли ти е? – попита той и се премести по-близо до нея.

– Преди малко попита дали не си бил твърде груб – каза тя бавно.

– Да, съжалявам, не знам какво ме прихвана.

Тя се беше прибрала след ужасяващо пътуване, спомените за сполетялото дядо ù сигурно са я измъчвали, а той ù се нахвърли, облада я почти като животно, точно когато тя сигурно се нуждаеше от нежност и близост.

– Не, нямам това предвид. Точно обратното.

Очите ù бяха огромни на бледото лице, големи и сиви, с най-гъстите мигли, които бе виждал някога. Не приличаше на човек, току-що прекарал две седмици в Африка, изглеждаше като някакъв речен дух, който танцува нощем на лунна светлина.

Тя се поколеба.

– Мисля… не, знам, че се нуждая от нещо повече от обикновен секс, за да стигна докрай. Такава съм. Когато ти беше… не знам, как да кажа… когато беше по-груб с мен. Това страшно ме възбужда.

– Не съм сигурен, че разбирам какво казваш – промълви той. Не беше убеден, че я е разбрал правилно. Какво точно значеше „обикновен секс“?

Тя си пое дълбоко дъх и отмести поглед. Докато говореше, не го гледаше, сякаш ù беше достатъчно трудно и без да среща погледа му.

– Трудно е за обяснение… Нещо се случва, когато аз… Когато ти… Ох, толкова е трудно!

С раздразнено движение тя отметна косата си и седна в леглото. Протегна се към одеялото и го метна над раменете си и Александър едва се сдържа да не запротестира разочаровано. Тя не биваше да седи, наметнала одеяло, тя трябваше да лежи гола в прегръдките му, всичко друго беше губене на време. Но му беше интересно какво ù е толкова трудно да изкаже. Тя сви юмруци, въздъхна звучно.

– Не мога да обясня. Но когато някой друг поеме контрола, когато ме държиш така, когато става така, че аз да…

Тя се почеса по главата и косата ù щръкна като някакъв разрошен ореол.

– Не мисля, че мога да говоря за това. Може ли просто да го забравим?

А? Да забравим, че обикновеният секс не я възбужда? Едва ли.

– Когато те държа… – насочи я той.

Тя въздъхна.

– Хареса ми чувството, когато ме държеше за китките, ясно? Страшно ми харесваше. Възбуждам се само като се сетя за това. Срам ме е, но това е истината. Не беше твърде грубо за мен.

– Страхувах се да не те нараня.

– И свърших, когато ми хрумна, че сигурно ще ми станат синини от пръстите ти. Е, казах го. Знам. Извратено е. Аз съм извратена.

– Искаш да кажеш, че ти харесва да е дори повече от това преди малко?

Тя мълчеше. Гледаше надолу към одеялото. Играеше си с един конец.

– Да. Повече.

Той беше играл секс игри и преди, разбира се. Малко розови белезници, малко говорене на мръсотии. Но Изабел като че ли нямаше предвид такива дребни пакости.

– Само тогава се отдавам напълно – продължи тя. – Сякаш единствено тогава в главата ми настъпва тишина. Само тогава съм тук и сега, участвам изцяло. Не се връщам в миналото. Не отивам в бъдещето. Просто съм тук. Не знам как е за другите хора, когато правят секс. Никой не обсъжда тези неща, особено пък жените. Знам само, че при мен е така. Но не говоря за това. Само един път преди съм го разкривала.

– Кога? – попита той, защото от всички мисли, които препускаха из главата му, това беше единственият въпрос, който успя да зададе. Честно казано, в момента беше доста замаян.

– Преди десет години. Може би единайсет. Бях на двайсет.

– Какво стана?

– Бях толкова незряла на двайсет, поне що се отнася до момчетата. Нямах гаджета, нито луди тийнейджърски години. Сексуално бях смешно невежа. Може би защото никога не разпознавах себе си, когато другите момичета говореха за момчета и секс и какво им харесва. А после започнах да уча за лекар и срещнах Него. С главно Н. Беше по-възрастен. И не знаех кое е просто фантазия и кое истинско желание. Бях неопитна и несигурна, и страшно влюбена. Толкова влюбена, колкото е възможно само първия път. Струваше ми се, че съм готова да направя всичко с него. Разказах му. Че имам тъмни фантазии. Той се разгорещи страхотно, искаше веднага да пробваме. Каза, че всички мъже мечтаят да доминират над жената, че това е естествено, че сега ще ми даде онова, което искам. Не можахме да се синхронизираме, така мисля. Изобщо не се получи както си го бях представяла. Паникьосах се, разплаках се. Той си помисли, че играя роля, затова просто продължи, докато изпаднах в истерия. След това той ми се накара, обвини ме, че преигравам. Че сама съм си виновна. Че съм глупава.