– Сега ще те чукам – прошепна той, докато си слагаше нов презерватив. – А ти ще се пипаш през цялото време. И ако направя нещо, което особено ти харесва, ще ми кажеш. Ясно?

Той изчака, докато тя отново пъхна дясната си ръка между бедрата, затвори очи и частица от него съжали за това. Но той продължи изцяло по инстинкт, налапа средния ù пръст и пак го засмука. Тя потръпна. Той проникна в нея, като я наблюдаваше внимателно. Когато беше нежен, по лицето ù пробягваше тръпка на раздразнение, докато когато беше по-твърд, бедрата ù започваха да се движат. Значи неговата Изабел си падаше по грубите игрички. Той започна да се движи по-бързо, извърташе тялото си така, че на нея да ù е удобно с ръката. Тя вече се потеше и изглеждаше дълбоко потънала в себе си. Той я облада с много по-голяма сила от предния път, тя дишаше тежко, после изведнъж вдигна бедра и стигна до неочаквано експлозивен оргазъм, и това беше толкова ужасно секси, че и Александър свърши.

– Изабел! – изстена той, пристиснал уста в шията ù.

Тя само дишаше.

Той се стовари на дивана до нея. Тялото му се тресеше. Нагласи се така, че да може да я гледа. Беше изпотена. Косата ù беше полепнала по челото и той я отметна, целуна я, притисна лице до нейното, целуна устните ù. Погледна я по-внимателно.

– Плачеш ли?

– Не. Може би. Малко. Просто съм леко шокирана. Не, не шокирана. Изненадана.

Той отметна косата от лицето ù.

– Може ли да те питам нещо?

Тя поклати глава.

– Определено не.

– Кога последно си свършвала?

– Онзи ден.

Той се изсмя.

– С мъж. Изабел, кога последно някой мъж те е докарвал до оргазъм?

Тя склопи очи, отново се затвори в себе си и остави него отвън. Той зачака. Изабел въздъхна многозначително.

– Не ми е толкова лесно. Не разбирам защо си толкова упорит. Ако знаех, че приказваш толкова много, изобщо нямаше да се съглася да дойда у вас.

Той изсумтя.

– Ти на практика ми се нахвърли.

– Да бе!

– Но мисля, че го правя най-вече заради себе си. Колкото повече оргазми получаваш с мен, толкова по-често ще искаш да спим заедно. Чисто егоистични подбуди. Аз съм себичен, както добре знаеш. Ти си идеалистката. Аз съм циникът.

Изабел облегна брадичка на гърдите му. Докосна златната халка с един от тънките си пръсти. Харесваше ù.

Може и да говореше за контрол и безопасен секс, и ра­зум като за най-важните неща на света, но под хладната ù повърхност се криеше нещо друго. Беше ù допаднало, когато той се държа малко по-грубо и заповедно. Беше се възбудила, когато ù шепнеше мръсотии и може и да се подиграваше на лукса и външния блясък, но очевидно го харесваше.

Знаеше, че това би трябвало само да го радва. Придърпа я към себе си и я целуна. Най-добре се получаваше, когато се целуваха или любеха. Започнеше ли да размишлява, в главата му настъпваше бъркотия.

– Да ти донеса ли нещо за пиене? – предложи той.

Тя бавно поклати глава.

– Стой така – помоли го. – Трябват ми гърдите ти, за да имам къде да си облегна брадичката. – Тя целуна кожата му, облиза с език халката. – Трябва да премисля тази работа с пиърсинга.

Колко жени беше съблазнил и после бе водил подобни разговори с тях? Жени, които харесваха идеята „Александър де ла Грип“, които си падаха по бляскавата фасада, но не го познаваха истински. Беше виждал точно този доволен, блажен поглед толкова пъти преди и не бе имал нищо против, тъкмо обратното – беше го търсил отново и отново.

Те гледаха на него като на забавление, като на красиво завоевание. Той знаеше точно какво да направи, за да докара една жена до оргазъм. Дори Изабел с нейните „тайни“ не бе издържала, когато той започна да действа решително. И сега лежеше до него и мъркаше като доволна котка. Беше ù дал точно каквото тя искаше. И двамата бяха задоволени. Всичко беше както трябва. Всичко.

Тя дори не беше първата жена, на която бе заповядал да се докосва, докато са в леглото. По същество сексът е самотна дейност. Той винаги сам се беше убеждавал, че не изпитва никаква нужда от близост, и никога не се бе чувствал изолиран само защото някоя жена е затворила очи и е действала самостоятелно. Винаги беше смятал, че е достатъчно да стигнат до края и да им е хубаво.

Изабел нямаше никакви други очаквания към него.

Той нямаше никакви други очаквания. Наистина.


5 Не думай, Шерлок. (англ.) – Бел. ред.

28

Питър погледна часовника. Питаше се къде се губи Джина. Когато я закара вкъщи след сватбата, се разделиха съвсем нормално. Той се опита да я държи под око по време на тържеството, през цялото време се притесняваше някой да не ù се натрапи, знаеше какви са мъжете, особено белите пияни мъже от неговата класа. Сърцето му се беше свило от тревога, не пи, не говори почти с никого, постоянно бдеше над нея. А после и тази направо сюрреалистична сцена с мъжа, на когото му прилоша.

Джина се справи невероятно. Но когато той ù направи комплимент в колата, тя поклати глава. Не искаше да обира лаврите, настояваше, че Изабел Сьоренсен е била впечатляващата в случая. Онази, с която малкият му брат изглежда ходеше.

Питър надзърна през вратата на кабинета си. Беше се надявал всичко да си продължи постарому, но вчера Джина не се появи, нито пък днес и той вече не знаеше какво да мисли. Дали не се беше случило нещо? Погледна часовника – минаваше шест. Изправи се, отиде до бокса. Все така нито следа от Джина. Отвори хладилника, за да погледне дали кутията ù не е там, да не би да е дошла, а той да не я е забелязал, но не – само полупразни опаковки от близкия тайландски ресторант и разни протеинови шейкове.

Той мина покрай рецепцията, но не посмя да пита някоя от рецепционистките знае ли къде е Джина. Искаше му се да ù звънне или да ù прати есемес само за да се увери, че е добре, но не си бяха разменили телефонните номера, така че го сметна за нередно, дори и да успееше да намери нейния.

Да не би да е напуснала?

Без да каже нито дума?

Час по-късно офисът опустя. Пролетта беше дошла, вишните в „Кунгстредгорден“ цъфтяха и всички си измисляха всевъзможни извинения, за да излязат да се поразходят на слънце. На рецепцията вече седяха вечерните служители, забеляза той, когато излезе за трети път. Спря и затрополи с пръсти по рамката на вратата, докато рецепционистът си бъбреше с един пазач. Дали можеше да ги пита ще идват ли чистачи днес?

Тъкмо понечи да се прибере в кабинета си, когато видя вратите на асансьора да се отварят.

Беше тя.

Търсеше нещо в чантата си и Питър се закова на място. Джина вдигна очи в момента, в който той се опомни. Той побърза към входа и ù отключи, преди рецепционистът да е успял да реагира и преди тя самата да е намерила картата си.

– Благодаря!

– Здравей, Джина!

Той отчаяно се опита да измисли някаква интелигентна реплика или шеговита, или поне обичайна. Тя го гледаше очаквателно.

– Случило ли се е нещо?

– Не. Вчера те нямаше – отвърна той. – Малко се притесних. Всичко наред ли е?

– Имах свободен ден. Учих и ходих на лекции. Всичко е наред.

– Радвам се да го чуя.

Той ù отвори и следващата врата и остана до нея, докато тя си окачваше палтото.

– А брат ти? Той добре ли е?

– Да.

– Ами баща ти? Как спи?

– Всъщност доста добре.

Тя си смени обувките и окачи дамската си чанта в шкафчето.

– И ти също си добре, казваш?

Тя затвори шкафчето.

– Добре съм. А вие как сте?

– Супер съм. Сватбата беше хубава. Ти знаеше ли, че Александър ходи с доктор Сьоренсен?

– Подозирах.

– Той е добре. Мъжът, на когото помогнахте. Обадих се на Аса да попитам. Предположих, че може би ще искаш да знаеш.

– Благодаря! Изабел ми прати есемес. – Тя се усмихна широко. – Между нас казано, знам, че ще прозвучи ужасно, но беше суперяко. Вярно, Изабел свърши почти всичко, но все пак. Почувствах се едва ли не като истински лекар. Сигурно ме мислите за ужасен човек, като говоря така.

– Мисля, че това е знак, че ще станеш страхотен лекар. Тежка ли е прахосмукачката? Дай да ти помогна.

– Благодаря!

Той мълчеше, пристъпваше от крак на крак.

– Трябва да започвам работа.

– Разбира се. После ще се видим.

Питър се прибра в кабинета си.

Щеше да работи, докато Джина приключи. Тя чистеше в продължение на около два часа.

Надяваше се дотогава да измисли достатъчно убедителна причина отново да я закара до тях.

 

 

29

– Здравейте, аз съм Тюра и днес ще водя този курс.

Изабел се мъчеше да се съсредоточи върху думите на лекторката, която изреждаше множество важни практически данни за курса за безопасност. Тюра беше късо подстригана руса жена, професионална военна, и казаното от нея всъщност беше и интересно, и полезно. Само че Изабел, която обикновено винаги можеше да разчита на мозъка си, сега трудно успяваше да се концентрира.

– Ще работим два дни. Сутринта ще говорим за правилата за безопасност и културата в страните, които ще посетите. След това ще обърнем внимание на медицинската страна.

Изабел пак се отнесе. Сексът с Александър се беше оказал напълно безумен. Той беше фантастичен. Страстен, възбуждащ, неприличен – най-тайният мокър сън на всяка жена. Най-добрият любовник в живота ù, разбира се. Тя почукваше с химикалката по бележника си. Вероятно Александър беше най-добрият любовник в живота на всяка жена. Той харесваше онова, което правеше, беше съсредоточен върху партньорката си и беше невероятно опитен, тъй че нямаше как да сгреши.

Накрая бяха заспали. После се събудиха, взеха душ, любиха се и се гушкаха. Тя се разхождаше по тишърт, той направи капучино в луксозната си кафе машина и да, сцената приличаше на извадена от някакъв тъп любовен филм. Тя се прибра у дома в неделя вечерта, след като отново правиха любов.