– От всички места, за които бях фантазирал, че ще се любим, подът беше едно от последните – каза той по-късно. Притискаше я плътно към себе си.

– Фантазирал си за нас? – попита тя.

Лежеше, облегнала буза на сърцето му, усещаше топлата му кожа под своята и сякаш точно сега не искаше нищо повече от живота. Ръката му се плъзна по гърба ù и гласът му беше дълбок по онзи начин, който дава само удовлетворението – вял, отпуснат.

– А ти не си ли?

– Не – излъга тя и той се засмя.

– Ти не свърши ли?

Тя се поколеба.

– Не – призна накрая.

Но беше близо, а и беше страхотно да се люби с него.

– Защо не?

– Просто така.

Той обърна глава и я погледна.

– Казваш го сякаш е обичайно. Защо?

– Не може ли просто да си лежим?

Не ù се говореше за секс. Не с Александър и не за предпочитанията ù. При каквито и да било обстоятелства не би се показала толкова глупава, че дори да си помисли да го допусне толкова близо до себе си. Не съществуваха граници за това как може да я нарани такъв човек. Едно беше да си въобразяваш, че можеш да го задържиш на разстояние, съвсем друго да лежиш така в обятията му и да се чувстваш изкушена да разкажеш онова, което си си обещала никога повече да не споменаваш. Той погали корема ù.

– Ама това е важен въпрос. Половината удоволствие е в свършването.

– Беше ми хубаво, не ти ли стига? Освен това има разлики между мъжете и жените.

Той изсумтя.

– В кой век си родена? Ако не разговаряме, не научаваме нищо за това какво иска другият. Сексът трябва да даде нещо и на двамата. С други мъже свършваш ли?

Вече ù се искаше да го беше излъгала. Или да се беше престорила.

– Напълно съм задоволена – заяви тя и се опита да се отдръпне.

Хватката му около нея се стегна и той я прикова към себе си.

– Не ти вярвам.

– Извинявай, Алекс, но трябва ли да го обсъждаме?

Той замълча и след това тя усети как се отпусна.

– Окей, няма да го обсъждаме – склони той. – Не точно сега. Гладна ли си?

Тя се канеше да каже, че не е, но точно в този момент червата ù изкъркориха.

Александър се усмихна, протегна ù ръка и я издърпа на крака, все едно тежеше не повече от един стетоскоп.

После се зае да вади храна от хладилника, докато Изабел стоеше облегната на кухненския плот. Той си беше навлякъл тънки панталони и тишърт с остро деколте и, разбира се, изглеждаше като модел на „Вог“. Изабел пък се беше увила в едно от тънките му одеяла.

Подаде ù голяма чаша с някаква суперлуксозна минерална вода и продължи да вади тави, чинии и храна от хладилника, който изглеждаше като някаква особено сложна космическа станция. Намаза с масло един тиган и се зае да реже зеленчуци. Изабел погледна часовника. Харесваше ù, че той готви за нея в три сутринта.

– Да не си някакъв магьосник в кухнята?

– Все пак най-добрият ми приятел е готвач. А и съм ходил на готварски курс. В Париж.

Естествено! И кухнята беше изцяло оборудвана. Тя не беше сигурна дали някога е притежавала тенджери, които да изглеждат като тези. Той нареди чинии и прибори на една табла. Ароматът беше фантастичен и тя яде с вълчи апетит.

След като се нахраниха, пак се разположиха на канапето. Този път той седна до нея. Целуна рамото ù, дишаше върху него. Беше чудесен. Не знаеше откъде ù хрумна точно тази дума, но той наистина беше чудесен. И солиден въпреки тази безсъдържателна фасада.

Беше се справил толкова добре в ситуацията с братовчеда на Майкъл. Тя самата беше обучена точно за такива случаи, но и той не изпадна в паника, не се държа нелогично. Хората, на които може да се разчита в извънредни ситуации, са сред най-редките на света. А и сексът беше невероятен. Какво като тя не свърши, това не беше важно, важното беше, че се чувстваше добре с него. Чувстваше се спокойна. Тя потърка челото си, когато всички тези чувства се завихриха у нея. Да му се не види, цялата тази работа със секса без усложнения се оказа далеч по-заплетена, отколкото си беше въобразявала!

 

 

27

Александър изучаваше Изабел, докато тя седеше до него на дивана. Пак се беше затворила в себе си. Каквото и да вършеше, за да подреди съдържанието на черепа си, очевидно изискваше голямо бърчене на челото.

– Изабел? Какво има?

Тя го погледна. Усмихна се извинително.

– Извинявай. Няма нищо.

После наклони глава. Косата падаше по раменете ù. Беше качила краката си на дивана, стискаше пръстите си. Да бе, нищо.

– Болят ли те? – кимна той към краката ù.

– Явно не съм създадена да ходя на високи токчета.

– Беше суперсекси с онези обувки. Дай си крака – нареди той.

Изабел го изгледа с подозрение.

– Дори и да е прозвучало така, нямам фетиш на тема крака. Дай го.

Тя протегна крак към него и той започна да го масажира нежно.

– Имаш хубави стъпала. Може пък и да имам лек фетиш. Какво мислиш за масажа?

– Хубаво е.

Той хвана палеца ù с два пръста.

– Харесва ли ти, като стискам така?

Тя поклати глава.

– Не много.

– Ами сега?

Притисна палец в свода на крака ù и тя изстена.

– Да. Продължавай.

– Виждаш ли, не е толкова трудно. Казваш какво ти харесва и го получаваш.

– Наистина не можеш да се откажеш, нали?

– Смятам, че е важно за теб. От феминистка гледна точка трябва да получиш оргазъм. Но е важно и за мен.

– Защо?

– Не съзнаваш ли що за странен въпрос е това? Как бих могъл да не го искам?

Кой беше научил Изабел да се задоволява с по-малко, отколкото заслужава? И защо го беше приела?

Тя отметна един кичур зад ухото си и сякаш се замисли.

– Мисля, че става дума за контрол. Трудно ми е да изпусна контрола.

No shit, Sherlock.5 Изабел несъмнено беше най-контролиращият човек, когото познаваше.

– И само да го кажа, всички веднага започват да притискат, и настояват, и постигат, и правят впечатление – продължи тя и после рязко млъкна сякаш бе казала повече, отколкото е възнамерявала.

– Под „всички“ имаш предвид горките си любовници? Дай ми другия крак.

Той притисна с палец свода на ходилото ù и тя изпусна още един стон.

– Масажът често е по-хубав от секса, ако трябва да бъда честна.

Той обаче не клъвна.

– Най-после започваме да постигаме някакъв напредък. Откровеност. Ако се обърнеш с гръб към мен, ще ти масажирам и врата.

Долови колебание по лицето ù, сякаш тя не можеше да си представи, че той може да прави нещо за нея без задни мисли.

– Хайде, Изабел, знаеш, че го искаш. Имам вълшебни ръце.

Тя се поколеба, но после се завъртя на дивана и застана с гръб към него. Александър смъкна одеялото, обхвана с ръце раменете ù, прокара пръсти през косата ù.

– Боже, толкова е хубаво! – промълви тя.

Наведе се, ухапа я по рамото. Тя потръпна. Така значи, харесваше ù. Той продължи да масажира врата, продължи към раменете и гърба. Кожата ù засия и тя издаде глухо стенание. Едната му ръка се прокрадна по тялото ù, стисна гърдата ù, масажира зърното.

Изабел не каза нищо, но той усети как дишането ù се промени. Тя вдигна ръка и обхвана врата му, придърпа го към себе си. Той се надигна на колене зад нея, притисна твърдото си тяло към гърба ù. Наведе се, стисна гръдта ù с една ръка, а другата плъзна по корема, докосна червените къдрици.

Тя беше влажна и дишаше тежко в ухото му. Това определено ù харесваше.

– Искам да ти е хубаво – прошепна той.

– Хубаво е.

– Легни по гръб.

Диванът беше от най-дълбоките модели и Александър се намести до нея, не искаше да променя настроението, като предложи да се прехвърлят в спалнята.

– Покажи ми как ти харесва. Покажи ми с ръце – подкани я той, хвана ръката ù и я насочи. – Докосни се.

В първия момент тя остана неподвижна.

– Направи го, Изабел, моля те.

Тя предпазливо прокара ръка по бедрото си. Той я последва и внимателно разтвори краката ù. Тя обърна глава, погледна го с широко отворени очи.

– Продължавай, не спирай. Искам да видя.

Изабел плъзна ръка по корема си и после по-надолу. Стисна очи, леко затвори крака, помилва вътрешната страна на бедрото си.

– Продължавай – прошепна той, бързо си свали дрехите и пак легна при нея.

Докосна с ръка вътрешната страна на бедрото ù. Беше нежна като копринени чаршафи. Разтвори краката ù още малко.

– Да – изстена тя и бедрата ù потрепнаха. – Давай.

Той се надигна и се намести върху нея, облегна се на ръце. Тя още стоеше със затворени очи, сякаш се беше прибрала в някакъв собствен свят, и той се вгледа в лицето ù, дългите клепки, стиснатите клепачи, високите скули, преди да раздалечи краката ù още малко с колене. Чу я как издиша дълбоко.

– Продължавай – каза ù.

Тя вече дишаше по-тежко. Той проникна в нея, тя изстена и очите ù се отвориха. Обичаше очите ù, помисли си, докато започваше да се движи в нея. Но тук не ставаше дума той какво иска, целта беше да накара Изабел Сьоренсен поне за малко да изгуби контрол. Затова се отдръпна.

– Какво правиш?

Добър въпрос. Защо толкова го беше грижа дали тя ще свърши? На него му беше хубаво, защо беше толкова важно да надмине всичките ù предишни любовници? Простият отговор, разбира се, беше – от суета. По-сложният отговор беше… Че той нямаше представа защо.

– Знаеш какво искам – прошепна. – Искам да се докосваш, а аз да гледам. Харесва ти, виждам го.

– Много си упорит, знаеш ли?

Той вдигна ръката ù към устата си. Лапна един пръст и го засмука. Това ù харесваше. Взе още един пръст, засмука го, усети как това активира всяка ерогенна зона в тялото ù. Извади пръста ù от устата си, притисна ръката ù в своята, притисна я към гърдите си.