подсказваше, че Майкъл изобщо нямаше нейния опит. Нещо в начина, по който я

докосваше, я караше да се чувства обожавана. И това ù харесваше. Какво ли

знаеше за него? Може би се бе пазил за нея? Тя се усмихна и отвори очи. И

когато видя… о, господи, когато почувства бързо работещия му език, свърши

право в лицето му.

Едва дишаше. Стискаше плота, за да не падне.

Майкъл се изправи и я нападна с език, с уста, с ръце. Дръпна копринената ù

рокля и зарови лице в гърдите ù. Целуваше ги, галеше ги. О, господи, толкова

беше хубаво.

– Ти си невероятно красива – каза Майкъл. А ако Аса можеше да говори, би му

казала, че той е красив, че е най-красивият мъж, когото познава. Но не можеше

да говори.

Майкъл я обърна с лице към плочките и крана. Едва сега Аса се запита откъде

се бяха взели тези плочки и тоя кран и кога е се е случило това в дома ù, но

имаше може би едва няколко секунди да го обмисли, защото Майкъл вече бе

разкопчал джинсите си и влезе в нея. Зави ù се свят. Майкъл беше голям мъж.

Само мускули, силни ръце и огромен пенис. Не че имаше нещо против, тъкмо

обратното, но дъхът ù буквално секна. Затвори очи и се остави да я чука със

силни, бързи тласъци, облегната на твърдия кухненски плот. Има енергията на

тийнейджър, помисли си Аса, когато след малко излезе от нея. Едната му ръка

беше на кръста ù, а с другата дърпаше и късаше дрехите си. После я метна на

плота, без да спира да я целува навсякъде. Очевидно днес щяха да маркират

цялата кухня. Гранитът беше студен, но се оказа, че няма да има време да мисли

за това, защото Майкъл заповяда:

– Разтвори си краката.

Тя се подчини и му даде възможност да я огледа. Оказа се, че плотът беше с

идеалната височина. Секунда след това огромният му пенис беше в нея. Тя уви

крака около кръста му, притисна го и Майкъл свърши с ръце под дупето ù и с

животински рев. Аса продължаваше да се държи за него и докато все още

пулсираше в нея, за нейна втора изненада, тя го последва, обгърнала главата му

с длани.

Целуваха се с открити, честни, истински целувки, не можеха да се наситят един

на друг. Каква глупост, защо в очите ù пак имаше сълзи?

Той я целуна още веднъж и я сложи да седне на плота. Двамата започваха да се

съвземат. Донесе ù чаша вода. Тя отпи и му я върна. Той изпи останалото, без да

откъсва очи от нея. Имаше нещо много интимно в това, че пиеха от една чаша. Тя

най-открито и безсрамно се наслаждаваше на тялото му и очите ù се

позадържаха по-дълго върху пениса му.

– Пак? – вдигна вежди тя, защото той отново беше готов.

– През половината си живот съм мечтал да правя секс с теб. – Очите му бяха не

само напрегнати, а страстни. – Може би някой ден ще се наситя, но това няма

да е скоро, никак скоро.

Накрая паднаха на пода, оплетени един в друг. Аса с глава на гърдите му, а

Майкъл с ръце около… практически цялото ù тяло. Сякаш възнамеряваше никога

да не я пусне. Лежаха задъхани и потни.

– Искаш ли още вода? – попита той.

Аса поклати глава и метна единия си крак върху бедрото му, а след това се качи

върху него и върху наскоро полирания мрамор в кухнята ù.

– Погледни ме – изкомандва тя, докато го обяздваше с ръце на гърдите му.

Очите му изпълнително се заковаха в нейните.

Тя се наведе и го целуна.

– Искаш ли още? – попита Аса.

– А ти сериозно ли ме питаш? – Очите му бяха помътнели от възбуда и той

стисна бедрата ù.

И Аса започна да го язди. В началото бавно, после бързо и безмилостно, както

се язди животно или роб, или любовник, когото много цениш.

– Докосни се – каза той, и тя веднага изпълни. Двамата свършиха заедно с

викове, облени в пот.

Аса падна на гърдите му. Мускулите я боляха. Не помнеше кога за последен път

бе правила такава акробатика.

Той я погали и тогава – прекалено късно, разбира се, – ù мина през ума, че

може би не е много етично адвокат на „Инвестум“ да прави секс на пода на

кухнята си с един от мъжете, които се канеха да смажат компанията им.

Някои биха го нарекли „морално сива територия“.

Тя се заслуша в сърцето на Майкъл и разбра, че му пука за сделката точно

толкова, колкото и на нея. С една дума – никак.

Това нямаше нищо общо с „Инвестум“. Утре Майкъл щеше да продължи да се

бори срещу шефа ù, а тя щеше да остане лоялна, но нямаше никакво значение.

Преди малко ù беше казал, че я обича. И може би това беше истина. Все пак

Майкъл беше романтик. Но из въздуха се носеха и доста други неща. Тя и той.

Бъдещето. Целият шибан живот.

Аса се опита да вдигне коляното си. Болеше. Беше охлузено.

Много неща на този свят бяха обречени на несигурност. Едно обаче беше

сигурно – ако Майкъл продължеше с това темпо, тя трябваше веднага да се

свърже с интериорния си дизайнер.

Защото шведският мрамор може и да е красив, но е дяволски трудно да правиш

секс върху него.

50

Понеделник, 28 юли

Когато злополучният понеделник най-сетне дойде, навън беше сиво и хладно.

Наталия все още лежеше в леглото, сърцето ù тупкаше бързо. Опита се да поспи

още малко, но след като няколко часа слуша птичките навън и нещо, което

звучеше като ято гъски, тя се отказа и отиде в кухнята. Направи си зелен чай,

излезе на терасата, сви се под едно одеяло и просто зачака времето да мине.

Когато телефонът ù започна да вибрира, тя осъзна, че изобщо нямаше

представа колко време бе седяла там, загледана в нищото. Влезе да вземе

телефона. Оказа се съобщение от Александър.

В Стокхолм съм, хотел „Дипломат“. Заета ли си?

У дома съм. Ще дойдеш ли? – отговори веднага тя.

Петнадесет минути по-късно на вратата се позвъни.

– Здрасти. – Малкият ù брат влезе с бавна и спокойна крачка и я целуна по

бузата. – Мислех си, че можем да отидем заедно. И ти донесох закуска – каза и ù

подаде кафяв плик.

Наталия го пое, отвори го, усмихна се, когато видя любимите си сандвичи, и му

поблагодари. Беше будна вече няколко часа и умираше от глад. Толкова рядко се

виждаха, но Алекс помнеше коя е любимата ù закуска. Винаги помнеше толкова

много детайли.

– Няма за какво да ми благодариш. Ти си ми любимата сестричка – отвърна той

и влезе в кухнята. Това им беше стара шега, но сега някак пареше. Тя не му беше

сестра, а полусестра. Дали това променяше нещата? И кога щеше да се

престраши да му каже?

Наталия направи още чай, но той отказа. Движеше се из кухнята нервно, седна

за малко, но ръцете му барабаняха по масата, хващаше нещо, пускаше го.

– Как са нещата? – попита Наталия.

– Вървят. – Стана и прокара ръце през косата си. – Но не мога да спя добре и

разликата във времето ме убива.

Наталия изяде сандвича си и се опита да не се притеснява от постоянното му

движение край нея и тегавото му безпокойство. Когато бяха малки, той се

движеше непрекъснато. Очевидно не бе преодолял навика си.

Телефонът, който беше оставила на плота, започна да звъни. Алекс се пресегна

да го вземе.

– Питър е – каза начумерено и ù подаде телефона. – Днес ми се обади най-малко

пет пъти.

– Какво искаше?

– Никаква представа. Не му вдигнах. – Това не изненада Наталия. Отношенията

между братята ù бяха доста обтегнати.

– Здрасти, Питър – каза Наталия в слушалката. Алекс завъртя очи, седна на

масата и си открадна едно парченце краставица от сандвича ù.

– Какво правиш? – попита сухо Питър.

– Закусвам – отвърна тя и погледна Алекс, който правеше жестове сякаш си

прерязва гърлото. – И Алекс е тук – добави тя, без да обръща внимание на

негодуванието му. – Ще ходим заедно на събранието.

– И аз идвам – каза Питър и затвори преди Наталия да успее да възрази.

– Какво каза? – попита Алекс и се облегна на стола.

Беше облякъл костюм – нещо, което рядко правеше, но, разбира се, изглеждаше

божествено. Дълги тъмни мигли и вежди в пълен контраст с русата му коса.

Изглеждаше като някакво божествено създание, което току-що са изхвърлили от

рая поради морални съображения.

Преди време Александър беше на корицата на „Венити Феър“, гол до кръста с

две много красиви голи жени в краката му. Някои го наричаха изкуство, но за

Наталия беше сексистко. Носеха се слухове, че Александър е трябвало да се

снима с две други момчета, но в последствие се оказало, че красотата му просто

ги засенчвала, така че избрали жени и корицата беше станала легендарна.

– Питър идва – отвърна тя и набута сандвича в лицето на Александър. Мразеше

тези промени в апетита. В един момент умираше от глад, а в следващия коремът

ù не можеше да поеме и хапка. Преди време животът ù беше константа, сега

всичко беше променлива величина – особено тялото ù. И всичко това заради един