всичко, свързано с ерекция, секс фантазии и платиненоруси жени.

Премести се на другия уред, но, естествено, продължи да си я представя. Видя

я в онзи бял костюм, после в тясната рокля, която бе облякла в Бастад, или с

обикновени джинси, както ходеше в университета. Днешната Аса никога не

обуваше джинси, но по онова време носеше. И тениски. Виждаше изумителните

ù гърди и много дългата ù руса коса, която често просто връзваше на опашка.

Тя беше стопроцентова жена. Сто процента секс и сега може би щеше да се

наложи да остане още час в този салон, защото пак беше корав като скала, а с

ерекция трудно можеше да излезе навън. Наказваше възбуденото си тяло, като

товареше краката все повече и повече, но когато стана и тръгна към другия уред,

единствената мисъл в главата му беше проклетото ù съблазнително тяло,

изящната ù шия, и с треперещи крака си помисли, че единственото, което

искаше да прави, бе да оближе всеки милиметър от това тяло. Вдигна две много

тежки гири и започна да брои и да гледа напрегнатото си отражение в

огледалото. Тестостеронът му се бе изсипал в кръвта и в мозъка, кожата му

блестеше от потта. Продължи да вдига тежестите, докато ръцете му напълно

отказаха.

След това си взе много дълъг душ и понеже в салона нямаше никого, той се

облегна на вратата и му отне точно десет секунди да свърши.

Изми се с още по-помръкнало настроение, загледан в мехурчетата, докато пот и

сперма се изливаха на пода, и си помисли, че трябва да е достигнал дъното. Едно

перманентно състояние на самото дъно. Да мастурбираш в обществена

тоалетна – много класно и изтънчено, няма що.

Майкъл набързо облече тениската и панталоните си. Тялото му беше напомпано

до краен предел и все още се потеше, затова си купи бутилка вода, сложи

тъмните очила и излезе под яркото слънце.

Телефонът му беше в чантата и му отне доста време, докато осъзнае, че звъни.

Беше обещал на майка си да отиде за обяд в неделя и предположи, че е тя.

Помисли си, че може да е по-добре да отиде по-рано и започна да рови за

телефона. Обичаше да прекарва време със семейството си. Сестрите му щяха да

са там, баща му, някои от вуйчовците. Щяха да пият лимонада и да играят с

децата, които винаги тичаха и се боричкаха наоколо. И може би щеше да спре да

мисли за Аса за два-три часа. Когато успя да извади телефона, погледна екрана

и…

Край на надеждите да спре да мисли за нея.

– Помислих, че няма да ми вдигнеш – чу дълбокия ù гърлен глас веднага щом

натисна копчето да приеме обаждането.

Майкъл затвори очи и се остави да го повлекат непоносимите чувства, които

изпитваше към тази жена. Позволи си го, защото знаеше, че тя не може да го

види. После се съвзе и каза уверено, със стабилен глас:

– Здрасти, Аса.

Чуваше дишането ù на другия край на линията. Господи, този звук беше

напълно достатъчен да го възбуди.

– Не знаех на кого да се обадя – прошепна тя.

– Какво се е случило?

– Можеш ли да дойдеш? Знаеш ли къде живея? – попита тя и прозвуча доста

напрегнато. – Искам да кажа… дали знаеш адреса ми.

Дали знаел адреса ù?!

– Да не би да се е случило нещо? – Да не би да беше пострадала? – Аса? –

попита пак с разтревожен глас.

– Можеш ли да дойдеш?

– Да, ще бъда там след десет минути.

– Ще ти пусна съобщение с кода за входната врата. Побързай.

– Но Аса… – Тя обаче вече беше затворила.

Той се загледа в замлъкналия телефон. След няколко секунди извибрира,

получавайки съобщението с кода. Майкъл прокара палец по лъскавия дисплей и

се запита каква ли игра играе сега. Защото не можеше да допусне Аса да го

контролира. Ако ù позволеше да вземе нещата в свои ръце, щеше да го погълне

като акула. Но пък… звучеше разстроена. Истински разстроена. Майкъл много

добре знаеше кога е искрена. Тръгна и набра майка си.

– Мамо, ужасно съжалявам, но не мога да дойда… Не, зает съм… Да, цяла

вечер… Поздрави татко.

Затвори и хукна към Остермалм.

След по-малко от десет минути вече набираше кода на вратата. Беше голяма

врата, като порта на палат. Цялата сграда миришеше на пари и разточителство.

Като всяка една сграда в този квартал. Той хукна по стълбите и натисна звънеца.

После чу мекото приплъзване на ключалката и Аса беше пред него.

Майкъл преглътна тежко.

Беше облечена в нещо тънко и меко като облак. С всяко вдишване меките ù

форми притискаха почти прозрачната материя. Босите ù крака и лакираните в

розово нокти се подаваха под дрехата. Майкъл просто гледаше. Беше забравил

как изглеждат нозете ù. Малки перфектно оформени пръсти и почти бебешки

нокти с цвета на устните ù. И точно тогава Майкъл разбра – никога нямаше да

излезе цял от тази среща. И честно казано, не знаеше дали изобщо вече му пука

ще оцелее ли.

Аса се взираше мълчаливо в него. Огледа напомпаните му мускули и той

инстинктивно размърда бицепсите си, което беше ужасно засрамващо.

Тя повдигна леко вежди и каза:

– Влез. – И му направи път да мине.

Той мина покрай ароматното ù тяло, влезе и веднага бе обграден от безличен

лукс. Пусна сака си на каменния под, а тя го подкани да влезе след нея. Майкъл я

последва. Как беше възможно да изглежда толкова спокойна? Как можеше гласът

ù да е такъв, докато той едва се удържаше да не скочи отгоре ù, да я притисне до

някоя стена и да я целува, докато остане без дъх? Всичко в тази жена беше меко

и еротично.

Тя се обърна внезапно и попита:

– Какво?

– Нищо – отговори рязко той.

*

Докато вървяха към кухнята, Аса се опитваше да изглежда спокойна, но е

невъзможно да не се почувстваш слаб, когато Майкъл е в дома ти. И в тази тясна

тениска и с тази опъната на шията му блестяща златна верига, изглеждаше

толкова мускулест. Като някой здравеняк от кварталите, покрай които Аса даже

не беше минавала. Майкъл бе мъж, след когото Аса би се извърнала на улицата,

типът мъж, за когото винаги бе фантазирала.

Не можеше да спре да го поглежда през рамо.

– Какво? – попита той.

– Нищо – поклати тя глава.

Честно казано, изобщо не разбираше какво я бе прихванало, че да му се обади

и да го извика тук. Беше импулс, роден от почти задушаващ прилив на емоции,

за който вече съжаляваше.

Отвори вратата на кухнята. Нямаше план, но ù беше топло и искаше да пие

нещо. Отвори хладилника, извади бутилка френска минерална вода и две чаши.

– Искаш ли? – попита тя.

Майкъл кимна.

Когато пое чашата от ръката ù, тя пак забеляза огромния му мускул. Беше

голяма жена и винаги бе харесвала големи мъже, но дори и по нейните

изключително капризни стандарти Майкъл беше просто огромен. Той отпи и тя

гладно огледа силния му врат, наблюдаваше как преглъща, плъзна поглед към

гърдите му.

Искаше ù се да се наведе и да оближе капката пот, която забеляза под

адамовата му ябълка, да проследи пътя ù надолу, да го поеме целия в устата си.

Аса беше добра в секса и това не беше самохвалство, а факт. Представяше си

как го поема до края, как изпълва устата ù, как той заравя пръсти в косата ù и

стене и как напълно загубва контрол.

Тя отпи бързо, погледна го продължително изпод миглите си. Беше се облегнал

на плота за хранене, а тя се подпря на мивката и може би съвсем неволно му

даде възможност я разгледа по-добре. Раздвижи се леко и процепа на тънката ù

рокля се отвори и краката ù се показаха.

– Аса, защо съм тук? – попита съвсем спокойно той и остави празната си чаша

на плота от гранит. Преди време беше от орехово дърво, но гранитът ù харесваше

повече. Един интериорен дизайнер идваше веднъж в годината и променяше

дребни неща, а после ù пращаше астрономическа сметка. – По телефона ми

прозвуча сериозно. Какво се е случило?

Тя въздъхна. Трябваше да се сети, че няма да ù позволи да избяга така лесно.

– Нищо не се е случило… Днес бях на гробищата – каза тя, отпи от водата и се

опита да събере цялата си сила срещу болката, която винаги идваше, щом

мислеше или говореше за това. Но този път болката не дойде. – Не бях ходила

доста време – продължи и пак зачака болката. Нищо.

Всички бяха в общ гроб. Майка ù, баща ù и малкият ù брат. Различни рождени

дни, но една и съща дата на смъртта. Винаги ще ви помним. Така пишеше на

надгробния камък. Не помнеше кой беше поръчал този надпис, не помнеше

погребението, не помнеше нищо. Помнеше само, че в един миг имаше семейство

и после това семейство го нямаше и тя беше сама. Толкова сама.

Тя погледна Майкъл. Изглеждаше ù като планински масив, стабилен и здрав.

– Как си сега? – попита сериозно той.

– Предполагам… добре – отговори и погледна надолу.