обречен бавно да гасне по жена, която го мрази и го гледа отвисоко с цялото

пренебрежение, на което е способна една ядосана жена. Знаеше, че ще стане

така, че завземането на „Инвестум“ ще попречи на каквито и да е отношения

между тях.

– Разбира се, че е бясна – каза Дейвид, но не звучеше особено притеснен.

Сякаш не разбираше, че Аса е единствената жена, с която Майкъл можеше да си

представи остатъка от живота си. Беше като един от онези филми, където през

цялото време знаеш, че ще има щастлив край, но в последните две минути някой

от двамата умира при злополука с колело.

Майкъл въздъхна. Семейството му никак нямаше да е щастливо, ако заведеше

Аса у дома. Имаше шест сестри, беше единственият син и волята на семейството

му беше повече от ясна. Аса не беше най-желаната снаха за майка му и баща му.

Той поклати глава – това вече не беше проблем, като се има предвид, че Аса го

ненавиждаше. И как унищожително го погледна на срещата в „Гранд Хотел“. Той

потръпна.

Ако някога успееше са се добре близо до нея, ако успееше да преодолее гнева

ù, тогава трябваше да е подготвен за истинска война. Кървава война с всички

възможни средства, и Аса щеше да се погрижи Майкъл никога да не спечели.

– Наистина се налага да имаме някой от старите в борда – каза той, за да смени

темата и да не признава пред шефа и приятеля си, че не е способен да се отърве

от мисълта за Аса. – Някой, който познава компанията.

– Знам. И аз мислих много за това – отвърна Дейвид.

В борда имаше седем места. Дейвид щеше да е председател, следващото място

беше за Майкъл. За останалите места имаха няколко кандидати, но „Инвестум“

беше огромна компания и им трябваше някой, който да я познава добре. Най-

важната задача на борда щеше да бъде да изхвърли предишния директор и да

назначи нов. Вече предвиждаха човек за този пост. Но ако имаха в борда някой,

който познаваше компанията добре, всичко щеше да е много лесно.

– Наталия щеше да е идеална за този пост – посочи сухо Майкъл. – Ако не я

беше преметнал така.

– Да, щеше да е идеалният човек – съгласи се Дейвид с каменно лице. Майкъл

знаеше, че шегата му не беше от най-удачните, но пък и не беше сигурен какви

чувства изпитва Дейвид към нея. През всички тези години Майкъл го бе виждал с

много и различни жени – умни, привлекателни, забавни. Но никога досега не го

беше виждал влюбен. А по всичко личеше, че Дейвид определено бе хлътнал по

нея.

– Как е тя? – попита Майкъл

– Говорихме в петък, но всъщност… не знам как е.

– Тя какво каза?

Дейвид не отговори. Просто се затвори в себе си и Майкъл усети студени

тръпки по гръбнака си.

– Хей… – започна Майкъл, но Дейвид го прекъсна.

– „Инвестум“ подготвят контраудар. Мисля, че ме наблюдават. Забелязал ли си

нещо?

– Не.

И двамата знаеха, че сега трябва да планират всяка стъпка ден за ден, много

внимателно. Нямаше място за невнимание и грешки. Дейвид погледна часовника

си.

– Трябва да тръгвам – каза той, стана и взе сакото си.

Майкъл го гледаше как се отдалечава. Направи му впечатление, че не каза къде

отива. Поклати глава. Тази сделка...

Дейвид слезе по стълбите и тръгна към колата си. Обърна се, но не забеляза

някой да го следи. Все пак реши да говори с Том Лексингтън и да видят какво

може да се направи за подобряването на сигурността. Пак погледна часовника

си. Каролина вече кацаше. Трябваше да отиде да я вземе от летището. Скоро

щеше да е принуден да каже на Майкъл за нея. Още една тайна, която прекалено

дълго беше пазил само за себе си. Още едно много важно парченце от пъзела.

Майкъл щеше да е обиден.

Седна в колата и запали мотора.

Но после затвори за момент очи зад слънчевите си очила.

За човек, който бе планирал всичко през живота си, все още имаше много неща

за изясняване.

40

Сряда, 23 юли

Два дни след прегледа си Наталия отиде в градската къща на родителите си, за

да говори с тях. Беше се обадила в офиса да каже, че е болна, защото при този

поврат в живота ù не искаше да говори с никого. Всичко беше с краката нагоре.

Отново.

Много такива събития се събраха през последните дни.

Предния ден даже бе успяла да стигне до офиса и да поработи няколко часа, но

после ù стана толкова зле и така ù се гадеше, че в крайна сметка се прибра. По-

добре така, отколкото да повръща пред колегите си. Тази сутрин съвсем се

предаде и се обади да каже, че е болна. После заспа на дивана. Сякаш това тяло

не беше нейното, а нечие друго и си правеше каквото си иска.

Джей О не ù се беше обаждал и Наталия не знаеше дали това е добър, или лош

знак. Може би искаше да ù даде малко почивка.

Но сега бе взела поне едно решение – щеше да каже на родителите си. Тази

бременност касаеше и тях и тя се надяваше на подкрепата им. И както и да

погледнеше на връзката си с родителите ù, тя беше една млада жена, бременна

за първи път. И искаше да сподели радостта си с хората, които обичаше.

Наталия тръгна по E18 на север. Опитваше се да си представи реакцията на

майка си и баща си. Щяха ли да се ядосат? Или може би да са разочаровани от

нея? Но не, това беше дете, нейното дете, първото им внуче. Дали можеше да се

надява на малко радост, след като първоначалният шок премине?

Тя прехапа устната си. Наистина нямаше идея какво да очаква. Да, беше

направила грешка, беше се забъркала с човек, който я измами, но беше и

човешко същество и правеше грешки. Естествено, след като първоначалният шок

преминеше, щяха да я подкрепят. Те бяха всичко, което Наталия имаше.

Трябваше да я разберат.

– Трябва да ви съобщя нещо – каза Наталия, когато всички седнаха в хола.

Къщата беше напълно тиха, а въздухът – неподвижен и застоял.

Майка ù седеше с леко събрани вежди. На челото ù се бе образувала малка

бръчица. Баща ù беше кръстосал ръце.

Наталия нервно облиза устните си, искаше ù се да ù предложат нещо за пиене.

– Става дума за Дейвид Хамар– започна тя.

Майка ù примигна и сложи ръка на гърдите си.

– Надявам се, че нямаш никаква връзка с този мъж – каза тя.

Очите на баща ù бяха присвити, но не каза нищо. Само я гледаше.

– Дейвид и аз… – започна тя, но думите ù избягаха от съзнанието. Наистина

беше жадна. Ужасно жадна.

– Наталия, какво си направила? – попита майка ù.

– Остави я да говори – излая баща ù.

Наталия събра сили. В крайна сметка не беше убила човек, само чакаше бебе.

– Преди няколко седмици с Дейвид имахме нещо като връзка и аз…

Майка ù подскочи от стола.

– Ти откачила ли си?

– Тихо – каза баща ù. Взираше се в Наталия. – И? – попита студено той.

Наталия погледна в скута си, видя как пръстите ù нервно се преплитат и се

насили да ги задържи неподвижни.

– Всичко между нас е приключило – каза тихо тя. – Но аз съм бременна.

Ръката на майка ù полетя нагоре към устата ù.

– Това не може да е вярно!

– Разбрах преди два дни. Дейвид все още не знае. Дойдох първо при вас. –

Гледаше ги с умоляващи очи. – Вие сте ми родители.

Майка ù се разплака. Това трябва да е от шока, помисли си Наталия. Можеше

да е студена и егоистична, но все пак ù беше майка. Със сигурност можеше да

обича като майка.

Някаква ужасно чувство се разля в корема ù. Не беше очаквала, че ще реагират

точно така. Опита се да погледне в очите на баща си. Той беше суров човек, но я

обичаше по неговия си странен начин. Със сигурност щеше да я разбере, да

разбере, че семейството трябва да я подкрепи. В крайна сметка, тя нямаше

никой друг, освен тях.

– Татко, аз…

– Направил го е, за да ни отмъсти – прекъсна я той. Гласът му беше безизразен,

никаква, почти никаква емоция.

– Не татко, не беше така – опита се да прозвучи убедително, но дори самата тя

не си вярваше. Напротив, беше убедена точно в обратното, макар че Дейвид

знаеше, че не може да забременее и… не се връзваше.

Баща ù се изсмя пренебрежително и с грозна подигравка в гласа:

– Може би си мислиш, че този Дейвид иска теб и бебето ти?

– Изобщо нямаш представа какво си направила! – Едва процеди майка ù.

– Знаех си – каза баща ù и се извърна към прозореца, сякаш не можеше да

понесе да я гледа нея повече. – Но лошите гени винаги си личат. Просто чаках да

видя кога ще се случи.

– Густав, не говори така. – Гласът на майка ù трепереше и не звучеше никак

убедително.

Баща ù се обърна към Наталия. Погледът му беше суров и груб. Никаква

топлина, никакво разбиране.

– Знаех си. През цялото време си знаех. Моя дъщеря никога не би постъпила

като евтина долнопробна курва.

– Разбирам, че си разстроен. – Наталия се опита да прозвучи спокойно, ако това

изобщо беше възможно. – И за мен беше шок.

– Густав, не сега – умоляваше майка ù.