менструация. Вие сте забременяла около третата седмица след началото на

последния цикъл. Ако предположим, че е било само леко кървене, което се

получава около четвъртата седмица, това означава, че в момента сте около шеста

седмица, което отговаря на показанията на теста. В наши дни тестовете са много

чувствителни и доста точни. Както казах, рано е. Сега е само ембрион, един

грозд клетки. Ако искате да прекратите… – Изабел млъкна. Жената имаше

напълно професионално отношение към Наталия. Нямаше укор, нямаше

изразяване на мнение за личните ù неща. Само едно огромно, непонятно

спокойствие.

Бременна съм.

Съзнанието на Наталия опипваше вкуса на словосъчетанието. Сложи ръка на

корема си, който, разбира се, беше съвсем плосък. Шеста седмица. С детето на

Дейвид. Вероятно се беше случило онази първата нощ, първия път. Коя беше

думата, която търсеше?

Сюрреализъм.

Това беше – напълно сюрреалистично.

– Сигурна ли сте? – попита тя.

Изабел кимна.

– Ако решите да го задържите, трябва да помислите за бащата и че вероятно е

редно и той да знае.

– Налага ли се?

– Това е двадесет и първи век. Повечето мъже искат да участват в живота на

децата си, да бъдат някаква част от него. И децата се нуждаят от бащите си.

Наталия стана. Краката ù трепереха. Тръгна към порцелановата мивка и се

облегна на нея. Дишаше тежко. Навлажни устата си и погледна Изабел, която я

гледаше от стола си.

– Напълно сигурна?

– Да, напълно.

Наталия преглътна, затвори очи за миг, пое няколко глътки въздух. После

погледна мивката и пак повърна.

Какъв ден!

39

Вторник, 22 юли

Майкъл прокара тънкия ливански хляб по дъното на чинията си, за да обере

останалото, и го набута в устата си.

– Трябва по-често да ям ливанска храна – каза с пълна с патладжан и хумус

уста. Майка му го бе изпратила с кутия с ливански деликатеси и сега двамата с

Дейвид хапваха доволно. Майкъл се пресегна за минералната си вода, пи направо

от шишето и изпружи крака на терасата. От морето подухваше лек бриз, а

гледката към Стокхолм беше изумителна. Бяха си съблекли саката и ги бяха

закачили на облегалките на столовете. Хранеха се на спокойствие, само двамата.

– Майка ми ми е ядосана, даже бясна. На теб също.

– Защо? Мислех, че майка ти ме обича?

– Мисли, че нападаме хората като улични побойници. От мен се очаква да спра

да се бия из улиците на финансовия свят, да се оженя и да ù дам внуци.

Дейвид поклати глава.

Джаспър Лидмарк поливаше цветята на терасата и обираше пожълтелите

увехнали листа. Обърна се към тях и попита:

– Да донеса ли кафе?

– Да, моля и ако може да кажеш на Малин да се качи тук.

Джаспър кимна отривисто и изчезна.

Майкъл замислено се загледа в гърба му и попита:

– Той все още ли е…

– Може би – сви рамене Дейвид. Беше невъзможно да се разчете изражението

му, защото слънчевите очила скриваха очите му, но поне се усмихваше.

Джаспър, който работеше в „Хамар Капитъл“ вече две години, се беше напил

като прасе на миналогодишното коледно парти и със сълзи на очи беше признал

пред всички, че е гей и че е безумно влюбен в Дейвид.

Нямаше две мнения, че в един хомофобски свят, какъвто беше светът на

финансите, това беше истинско самоубийство. Трябваше задължително да си

хетеросексуален. Ето защо всички си назначаваха сладки секретарки и

асистентки, участваха в мъжки спортове и се тупаха енергично по гърбовете –

като истински мъже. Майкъл винаги тайничко бе подозирал, че Дейвид си беше

избрал младо момче, студент от икономическия университет, само за да им го

начука. На всички онези мухлясали бели мъже. И после, когато момчето се оказа

гей…

На онова коледно парти Джаспър бе продължил да пие до припадък.

На следващия ден не дойде на работа. Никой не знаеше какво да прави. Офисът

беше в тотален хаос. Дейвид лично му се обади и макар че никой не знаеше как

се бе разчул този телефонен разговор, легендата продължаваше да се разнася до

ден днешен, дори и извън „Хамар Капитъл“.

Дейвид му казал, че лично той няма нищо против никого и че не харесва

единствено хора, които не идват на работа в ден, когато трябва да са на мястото

си. „Аз съм хетеросексуален и съм ти шеф, което автоматично означава, че

между нас не може да има нищо. Освен това съм прекалено стар за теб. Сега си

вдигай задника и идвай на работа.“

Джаспър се беше появил след един час, все още треперещ от препиването, но

от този момент не бе пропуснал нито един работен ден.

Когато Джаспър се върна от коледната ваканция с рани и охлузвания по лицето

и на други видими места по тялото, не посмя да погледне никого в очите. Дейвид

го извика в офиса си и успя да измъкне истината – бащата на Джаспър, известен

бизнесмен, бе пребил сина си като куче, когато му признал, че е гей.

Дейвид побесня – нещо, което се случваше много, много рядко. Излетя от офиса

и отиде до ресторанта, където бащата на Джаспър кротко обядваше. И там пред

очите на негови служители и бизнеспартньори му обясни доста нагледно какво

ще му се случи, ако само още веднъж вдигне дори кутрето си срещу един от най-

ценните служители на „Хамар Капитъл“.

Дейвид се върна в офиса все още бесен, каза, че в момента купува една сграда

на „Кингсхолмен“ и че ако Джаспър иска да наеме апартамент там, може да го

направи веднага. След това Джаспър започна връзка с известен телевизионен

водещ на риалити шоу и сега живееха заедно, но Майкъл силно подозираше, че

ако някога има тази възможност, би дал живота си за шефа си.

– В този бизнес всичко е напълно сбъркано – каза Дейвид.

Майкъл не възрази.

– И като стана дума за сбъркани хора, какво става с руския вуйчо? Докъде сме с

него?

– Евгений Толстой? Той ще дойде на събранието и ще гласува – обясни Дейвид.

– Можем ли да разчитаме на него?

– Надявам се. Но той е като една от онези стоманени топки в игрите с

лабиринтите. Почти е невъзможно да го разбереш и контролираш.

– Носят се клюки, че имал връзки с руската мафия – отбеляза Майкъл.

– Което никак не ме изненадва.

– Защо се изправя срещу семейството си? Все пак Густав му е зет, а Ебба му е

сестра. Питам се защо ли го прави.

– Не знам, но имам чувството, че си има своите причини.

– Това означава ли, че имаме всички необходими гласове? Как мислиш?

Нямаше начин да са сто процента сигурни. Много неща можеха да се случат

през оставащата до събранието седмица. Майкъл се опитваше да пресметне

възможностите, но толкова от хората бяха като променливи величини, че вече не

беше сигурен в нищо. Бяха толкова навътре в сделката, че вече ставаше дума

само за чиста психология. Нищо нямаше да е приключило до самия финал.

– Няма да е лошо да имаме още хора – каза Дейвид и си взе една маслина.

– Говорил ли си с Александър де ла Грип? – попита Майкъл, а Джаспър влезе с

еспресото и подаде по една чаша на двамата.

Дейвид изглеждаше замислен, дори леко озадачен.

– Александър изглежда, си следва свой собствен план. Има самостоятелно

мнение за всичко. Мисля, че ме мрази. Нещо като лична омраза, което е

странно, понеже не сме се засичали и не сме говорили кой знае колко често.

– А ти си толкова популярен.

– Как според теб ще гласува Аса? – попита Дейвид.

– Тя е лоялна на „Инвестум“ до последния си дъх – изсумтя Майкъл. – Освен това

съм силно убеден, че единствената ù цел в живота е да ни причини, и то най-вече

на мен, възможно най-много страдания, болка и унижения.

– Е, не можеш да я виниш особено. Изглеждаше така, сякаш всеки миг беше

готова да запретне ръкави и да ни изтезава до смърт.

Майкъл се засмя леко, но не му беше особено весело.

Срещата в „Гранд Хотел“ беше сложила окончателен край на всяка

потенциална възможност, за която Майкъл можеше да се надява. Новото начало

бе удавено. Поне това беше повече от ясно.

– Тя излиза с други мъже – каза той с равен глас, макар че така го болеше да

чуе думите от собствената си уста. – През цялото време. Всяка вечер. Различен

мъж. И го прави, поне отчасти, за да ме тормози.

– Откъде знаеш? – попита Дейвид. – Не я следиш, нали? – Тонът му беше съвсем

сериозен.

– Не – отвърна Майкъл и извади телефона си. – Не съм паднал чак толкова

ниско. Но тя ми праща снимки. – Вдигна екрана към Дейвид и започна да

прехвърля от снимка на снимка. Аса се смее облегната на някой мъж, Аса се

целува с друг, Аса танцува с трети. – Всяка вечер нов. От вторник, когато се

видяхме за последно. Досега са седем.

– Грубо. Впечатляващо, но грубо.

– Наистина е бясна. Изобщо не биваше да ù проговарям в Бастад. Трябваше да

си остана встрани и да си мълча. – Но тези думи не звучаха убедително. Беше