закачени две снимки от някаква друга държава. На едната от снимките видя

усмихната Изабел сред групичка смеещи се чернокожи деца. На друга – пак

Изабел, която измерваше теглото на малко дете на най-обикновен кантар. На

една от снимките Наталия разпозна емблемата на благотворителна организация.

– За тях ли работите? – попита тя.

– Когато не работя тук, да. Промяната е много приятна.

Наталия прехапа устната си, засрамена от първоначалните си тревоги за

здравето си. Малко недостиг на витамини и вече беше направила проблем. Какво

означаваше някой и друг витамин? Беше здрава и ваксинирана, имаше покрив

над главата и се хранеше колкото иска всеки ден.

– Добре е да се прави редовен преглед, наистина – каза спокойно Изабел, сякаш

беше прочела мислите на Наталия. – Докато чакаме кръвната картина, ще ви

направя пълен преглед. Какво ще кажете?

Изабел прегледа всичко в тялото ù. Действаше ефективно и внимателно,

направи ù кардиограма, провери лимфните ù възли и опипа гърдите. Да, странно,

дори гърдите.

– За жена на вашата възраст и при симптомите, които описвате, бих искала да

ви направя тест за бременност.

Наталия веднага дръпна дрехите си надолу.

– Не, няма нужда. Цикълът ми свърши скоро и не мога да забременея.

Изабел кимна, отиде до компютъра и нанесе някакви неща.

– На хапчета ли сте?

Наталия погледна към сплетените си в скута ръце. Мразеше тези рутинни

въпроси.

– Не. Както вече казах, не мога да забременея.

Изабел кимна окуражително.

– И как знаете това с толкова голяма сигурност?

Наталия прехапа устни, помисли и отвърна:

– С бившия ми годеник бяхме тествани. Така показаха резултатите.

– Разбирам. Правили ли сте напоследък секс без предпазни мерки?

Колкото и да беше нелепо, Наталия се изчерви. Дори от лекарката!

– Не… Всъщност да. Правила съм секс, но ползвахме предпазни средства.

Презервативи. Понеже предпазват от венерически заболявания… – Стана ù

смешно, но смехът започна да я дави. Боже, да не би да я бе заразил с нещо?

– Правилно, да – каза Изабел, но слава богу, не продължи този ужасно

унизителен разговор. После подаде на Наталия малък контейнер. – Проверката е

само рутинна.

Наталия се раздразни още повече, но го взе, отиде в тоалетната и направи

каквото ù казаха. После спокойно даде контейнера с урина на Изабел, която се

извини и излезе от стаята.

Наталия заключи, че никак не харесва тая нова лекарката, която си позволява

да я командва и да ù казва какво да прави.

След малко Изабел се върна с няколко документа.

– Резултатите от кръвната картина са готови – каза тя.

– Толкова бързо?

– Тук, в сградата, имаме много добра лаборатория. – Изабел погледна

резултатите, а после Наталия. – Кръвните ви показатели са добри. Никакви

основания за тревога. Черен дроб, желязо, глюкоза, всичко е наред.

Е, добре тогава. Щеше да си купи малко витамини и пак щеше да бъде своето

предишно аз. Започна да си събира нещата, за да тръгва.

На вратата се почука. Една сестра, която вероятно притежаваше най-

безшумните обувки на света, влезе и подаде някакъв лист на Изабел. Тя ù

благодари и бързо го разгледа. На челото ù се появи малка бръчица. После

вдигна поглед към Наталия.

– Казахте, че миналата седмица сте имали грип?

– Или настинка, да.

Изабел се взря в нея и не откъсна очи толкова дълго, че Наталия започна да

мига нервно. Нещо не беше наред. Усещаше го.

– Какво има? – попита тя.

Изабел ù се усмихна приятелски:

– Тестът Ви за бременност е положителен.

Наталия се изсмя сухо, безрадостно.

– Току-що вече казах, че това не е възможно.

Лекарката погледна листа.

– Не и според теста и урината Ви. Ранна бременност, но определено сте

бременна.

– Но аз НЕ МОГА ДА ЗАБРЕМЕНЕЯ! – почти извика Наталия. Как смееше тази

жена да седи тук и да ù се подиграва? – Погледнете си имената на резултатите,

това със сигурност не са моите.

Тя имаше благородническа титла, всяка жена в рода ù е била графиня. Тя беше

графиня. Титла, която почти не ползваше, но все пак когато искаше, можеше да

звучи точно като сега – пренебрежителна и страшна. Изправи се.

– И освен това не се чувствам бременна. Не чувствам нищо.

Изабел вероятно не знаеше къде да погледне за резултатите. Вероятно дори не

беше лекарка, а стажантка – или модел, а това беше скрита камера, за да ù се

подиграват.

– Уморена ли сте? – попита Изабел, напълно незасегната от отвратителния тон

на Наталия.

– Да, но…

– Гади ли ви се?

– Може би.

– А как усещате гърдите си? – Прегледът беше извършен много внимателно, но

Наталия вече беше усетила разлика.

– По-деликатни и леко болезнени?

Изабел сви рамене, сякаш това разрешаваше всичко.

– Бременна сте.

Наталия премигна, но после бавно започна да се окопитва. Това беше пълен

абсурд. Категорично. Погледна лекарката с най-студения си и презрителен

поглед. Стига подигравки.

– Имам документи, които могат да докажат, че не мога да забременея – изсъска

злобно тя. – И вече казах, че последния път, когато спах с някого, използвахме

предпазни средства. – После с огромно облекчение си спомни още нещо. – Освен

това, цикълът ми приключи едва преди няколко дни, както вече споменах. –

Насочи заканително пръст към записките. – Погледнете си тук, преди две минути

Ви казах точно същото. – Отношението на тази червенокоса жена беше

недопустимо и вбесяващо.

Щеше да поиска друг лекар.

– Разбирам, че не е била планирана бременност – каза Изабел съвсем спокойно,

сякаш Наталия не я нагрубяваше от няколко минути. Спокойна и разбираща.

– Планирано? – засумтя Наталия. – Това е някаква грозна шега. Свършихме ли

вече? Мога ли да си тръгвам? – Изведнъж изпита жестока омраза към

червенокосата жена. Какво знаеше тя за ада, през който беше минала Наталия?

Изабел изглеждаше като богиня на плодородието. Секси и с нормални яйчници.

Наталия реши никога да не стъпи в кабинета ù повече. Щеше да я докладва, да се

обади на някой от големите шефове в Министерство на здравеопазването и да

направи официално оплакване. Никой не можеше да се подиграва така с

чувствата на пациентите си.

Изабел се облегна в стола си, притисна върховете на пръстите на едната ръка

към тези на другата, така че да образуват триъгълник. Косата ù изгледаше като

огромен знак СТОП на фона на бялата ù престилка.

– Имахте ли обилно и дълго кървене по време на цикъла си? – попита тя.

Наталия се опита да си спомни. Беше в Бастад. Поклати глава.

– Не, но при мен винаги е било различно.

Изабел наклони глава настрани.

– Това не е цикъл. Просто леко кървене, поради факта, че плодният сак не

изпълва цялата маточна кухина. А по въпроса със стерилитета – случва се на

жени, които са си мислили, че са безплодни, да забременеят. Същото се случва и

с мъже, които си мислят, че не могат да оплодят съпругата си – обясни тя и сви

извинително рамене. – Съжалявам, но природата не е много точна наука.

– Но ние използвахме презерватив – каза едва чуто Наталия. Сега пак ù се

виеше свят. Това не можеше да е истина.

– Нито една форма на контрацепция не дава стопроцентова гаранция. Може да

ги сложиш неправилно, може да се скъсат или пропукат, особено ако са били

прекалено стари. Презервативите не могат да се съхраняват много дълго време.

Това не беше истина.

Просто не можеше да е истина.

Защото Изабел беше права. Презервативите, които Наталия бе държала в дома

си, бяха там от години. Имаше чувството, че пропада. Потъна в стола.

Изабел стана, напълни една пластмасова чаша с вода и ù я подаде.

Наталия я пое и гневът ù полека започна да гасне. Преглъщаше и преглъщаше.

– Чувала ли сте някога за случай като моя? – попита тихо тя.

Очите на красивата лекарка се изпълниха с нещо, което Наталия не успя да

определи точно. Може ли тъга.

– Работила съм като лекар в толкова много зони и в лагери за бежанци. Нещата,

които съм виждала със собствените си очи… – Тя се усмихна и погледна към

корема на Наталия. – Това си е в границите на съвсем нормалното.

На нормалното.

Не го чувстваше никак нормално.

– Имате ли стабилна връзка? – попита Изабел.

– Моля?

– Знаете ли кой е бащата?

Наталия кимна.

– Но това е невъзможно – каза все така тихо, защото просто не можеше да

повярва. Толкова много години бе копняла единствено и само за това. Толкова

много мигове, когато бременността беше единственото, което искаше, едно

всепоглъщащо желание за бебе, а после я принудиха да се откаже дори от

надеждата, че някога ще го има. И се бе отказала.

– Разбирам, че това е голяма новина и е трудно да се приеме бързо – каза

Изабел. – Все още е рано. Бременността се брои от първия ден на последната