изпразнен от съдържание и мисъл. Последните дни трябва да са били истински

ад за нея. Всеки вестник беше описал цялата история на семейството ù. И то в

ужасни подробности – майка ù, баща ù, братята ù, сделките им. Наталия също не

беше подмината. Гледаше я – бледа и облечена в сиво, с почти прозрачна кожа.

Тази жена, която старателно криеше личния си живот, бе видяла как всеки

детайл за нея излиза във вестниците и по блоговете и коментарите невинаги бяха

приятни, по-скоро граничеха с противното и гнусното. Някои говореха надълго и

нашироко за стерилитета ù. Йонас също не беше подминат. Един от бившите

гаджета на Наталия също беше интервюиран. Всичко беше извадено на открито.

И това частично беше по негова и на Малин вина. На целия „Хамар Капитъл“.

Призля му, когато се сети за цялата информация, която бе изсипана в пресата за

Питър и Густав – за бонусите им, за облагите, за тайни сделки. Всичко се бе

стоварило върху двамата и ги бе съсипало. Това беше игра, наистина само игра,

но за жалост бе опетнила и останалите в семейството, бе наранила Наталия.

– Наталия, аз… – започна той, но тя веднага го прекъсна.

– Знаеше ли, че „Инвестум“ е в процес на банкова сделка, която ги направи

много уязвими след това? Това беше моята сделка, моята. И бяхме стигнали до

много важна част, до онази част, която трябва да остане конфиденциална и която

беше въпрос на доверие? – Тя направи крачка напред и бузите ù пламнаха като

червени рози. Очите ù горяха, сякаш имаше треска. – Знаеше ли това, Дейвид? –

попита с леден глас. – Затова ли ме намери и започна да флиртуваш и да ми

пробутваш онези хвалби и комплименти?

Дейвид поклати глава. Болката на лицето ù, сега вече видима, беше непосилна

за него. Тя заслужаваше много повече, заслужаваше само добро.

И въпреки това…

Ако можеше да върне времето назад, дали би постъпил по различен начин?

Нямаше ли да повтори всичко, което бе направил досега? Истината беше, че той

наистина не знаеше, защото не можеше да си представи сценарий, в който той и

Наталия да не се запознаят, да не се опознаят и да не станат любовници.

– Имах подозрение, че се случва нещо – отговори на въпроса ù. – Ти самата

знаеш как бързо плъзват клюките. Моята работа е да отсявам истината от

клюките и да, подозирах, че става дума за сливане.

Лицето ù посивя и той разбра какво си мисли, как си спомня колко близко беше

да му каже всичко за сделката си, но той я спря.

– И аз казах. – Гласът ù се скърши. Наложи се да се покашля, преди да

продължи. – Аз ти казах.

– Ти не ми каза нищо – възрази остро той. – Не си издала нещо, което вече не

знаех. – Това беше истината, но той осъзна, че каквото ù да ù обяснеше сега,

колкото и логично да ù докажеше, че е била лоялна на фирмата си, тя щеше да

продължи да се обвинява до края на живота си.

Дейвид сви ръце в юмруци, без да ги вади от джобовете. Очакваше, че ще се

мрази за всичко, очакваше, че тя ще го презира. Беше се убеждавал, че ще е

трудно, но поносимо.

Но най-малко от всичко бе очаквал, че тя ще обвинява себе си и че

самообвинението ù ще бъде като удар след удар право в гърдите му. Докато

остане без дъх. Ако непоносимата смъртоносната болка изобщо съществуваше,

точно това изпитваше в момента.

Наталия наблюдаваше изражението му. Не беше казал много, предимно я беше

слушал. Очите му бяха хладни и челюстта – силно стисната. Не знаеше дори

какво ще постигне с тази среща. Но някак ù се стори абсолютно необходимо да

се види с него. С мъжа, който я беше измамил по всеки един възможен начин.

Идването на Аса преди два дни беше повратен момент. След като плака дълго

до прегракване, тя спа. С помощта на таблетките на Аса. Когато се събуди на

другата сутрин, някак успя да дойде на себе си. Аса се беше обадила на

чистачката, която беше напазарувала и когато момичето сложи храната пред

нея, тя се подчини и яде. После спа няколко часа и пак плака. Но след това

осъзна, че трябва да го види. Изглеждаше ù като някакво решение. Каквото и да

означаваше то.

Душът и обличането ù отнеха цялата налична енергия и се наложи да се

фокусира върху практични неща. Грипът беше отслабил организма ù и трябваше

да почива непрекъснато. Когато стигна до сградата на „Хамар“, застана долу и

дълго време събира сили да се качи. Куражът ù на няколко пъти напълно я

изостави. И едва когато влезе в празната заседателна зала, забеляза колко късно

бе станало и коя дата беше. Сякаш през последните няколко дни бе живяла извън

пространството и времето.

Беше на ръба да се обърне и да си тръгне, но милата руса жена от телевизията

ù се усмихна приятелски и я покани любезно да седне. Наталия се огледа. Беше

ослепително скъпо и разточително обзаведено. Миришеше на пари и успех.

Всяка вещ, всяка картина изглеждаха безценни. Обзавеждането очевидно бе

избрано с цел да впечатлява. Точно такъв беше Дейвид – изкуствен и обсебен от

мисълта за пари.

И когато Наталия погледна скованото му лице, разбра, че всичко, в което го

обвиняваха медиите, беше вярно. Че всичко между тях е било само илюзия.

Отчаяната фантазия на една наивна и самотна жена.

Да, той я беше използвал, но пък и тя бе позволила да бъде използвана, макар и

да знаеше, че не бива. Е, добре, така да е. Тази среща с Дейвид по някакъв много

странен начин беше възстановила част от енергията ù. Сега, когато видя в очите

му, че никога не бе означавала нищо за него, тя най-сетне опря дъното. А от

дъното винаги имаше път нагоре.

Наталия се съсредоточи в себе си и най-сетне откри нещо – емоция, която да ù

даде сила да продължи оттук нататък. Емоция, която да ù даде сила и всичко

друго, от което се нуждае: ярост.

И това беше добре, защото сега най-сетне щеше да е в състояние да събере

срама, тъгата си, унижението си и да ги накара да работят за нея.

– Сбогом Дейвид – каза тя, обърна се и излезе с изправен гръб и стабилна

походка.

Щеше да вземе цялата си ярост и да направи единственото възможно нещо.

Да се бори.

38

Понеделник, 21 юли

– Наталия де ла Грип?

Наталия затвори списанието, което вяло прелистваше. За щастие, беше доста

старо и нямаше клюки за превземането на компанията. Имаше само няколко

снимки на Александър на някакво събитие в Ню Йорк.

– Да – каза високо тя, остави списанието, стана и се здрависа с лекарката, която

беше дошла в чакалнята, за да я извика.

– Здравейте. Аз съм Изабел Соренсен. Заповядайте.

Изабел се здрависа професионално и окуражително, дори на Наталия ù се

стори, че стиска малко по-силно. Беше невероятно красива с дългата си червена

коса и лунички по цялото лице. – Вече сте дали кръв за тестовете, нали? – попита

с леко повдигнати вежди.

– Да, за няколко теста.

– Това е добре. Ще се погрижим за Вас, не бива да се тревожите.

Наталия се загледа в жената.

– Срещали ли сме се преди? – Имаше нещо странно познато в тази червенокоса

амазонка.

– Да, в Бастад – кимна Изабел. – Бяхме на едно и също парти.

Наталия си спомни червенокосата жена, която бе видяла с Александър.

– Приятелка сте на брат ми, нали?

На лицето на Изабела за кратко се появи саркастичната усмивка, която тя или

не успя, или не пожела да скрие.

– Не. Насам, моля – каза и я покани в кабинета си.

Наталия седна на стола пред бюрото, а Изабел зад него и я погледна в очите.

Поведението ù беше любезно и стриктно професионално.

– Тук е записано, че искате пълен преглед. Ето защо започнахме с кръвна

картина – обясни тя. – Как се чувствате здравословно? – Интелигентните ù очи

внимателно изучаваха Наталия, чакаше отговора ù с внимание.

– Чувствам се доста добре. Имах някакъв грип миналата седмица, но не за това

съм тук. Последните няколко месеца работих много упорито и напоследък имаше

доста напрежение. – Наталия млъкна, понеже не беше сигурна какво и колко

знае Изабел за нея и за последните събития. Чувстваше се напълно прозрачна,

разголена от всички гнусни разкрития. Но искаше да го направи. Срещата с

Дейвид я беше извадила от шока. Сега след като и уикендът мина, беше готова да

погледне в бъдещето.

– Разбирам – каза Изабел и звучеше сякаш наистина е така.

Наталия се размърда в стола си. Нейният лекар се беше пенсионирал и сега на

негово място беше тази жена, а Наталия не се чувстваше удобно с лекар на

нейните години.

– Исках само да се уверя, че всичко е наред – обясни тя. – Реших да се погрижа

за себе си и мисля, че един пълен лекарски преглед е най-правилното нещо.

Тя млъкна и огледа кабинета. По стените имаше цветни плакати и картини. До

прозореца имаше диаграма с мускулите и сухожилията. На таблото бяха