ливанец.

*

На следващия ден, след като работи много повече, отколкото ù се искаше, една

мисъл порази Аса. Тя скочи от стола си, мина с бърза крачка през коридора и

почука на вратата на Питър. Той я погледна раздразнено. Досега Аса не бе

забелязала, че косата му започва да побелява. Предимно над ушите. А беше само

няколко години по-голям от нея. Изглеждаше ужасно – измъчен и изтормозен.

Аса се запита дали не е започнал да пие. Не че някога би осъдила някого заради

пиенето му, но Питър не го умееше, въпреки руската си жилка.

– Какво... – излая той. Аса беше сигурна, че той започва да полудява. Ако не

внимаваше, скоро Луиз щеше да остане вдовица.

– Кога за последно се чу с Наталия? – попита тя. Нямаше енергия да му

съчувства за лошите решения, които бе взема. Ако хората искаха да прецакат

живота си, това си беше тяхна работа. Тя не успяваше да се учи и от собствените

си грешки.

Питър поклати раздразнено глава, телефонът му звънна и той я отпрати с

арогантен жест.

Аса се върна в кабинета си. Дали беше редно да се притеснява? Но не, тя не

умееше да се тревожи, никак не я биваше в това. Хората си мислеха, че е добър

адвокат, защото винаги е спокойна и балансирана, но истината беше, че никога

не ù пукаше, не така както на останалите.

Огледа ръцете и ноктите си. Имаше нужда от маникюр, масаж и секс, а не от

кризи, хаос и емоции. Мразеше емоциите. Затвори очи, но веднага ги отвори,

защото секретарката ù чукаше на вратата. Аса я погледна въпросително.

– Търсят ви по външната линия. Жената се казва Джина.

– Джина? – Не се сещаше за никого с такова име. Звучеше малко чуждестранно,

а Аса не познаваше чужденци, освен Майкъл, разбира се. Погледна секретарката

си крайно раздразнено. Целият смисъл да имаш секретарка е да не се налага

през целия ден да водиш излишни глупави телефонни разговори. Нали така?

– Мисля, че ще е най-добре да приемете обаждането – каза спокойно

секретарката ù. Аса въздъхна.

– Прехвърли я тогава. – Вътрешният телефон звънна. – Да?

– С Аса Белке ли разговарям?

– Кой е? – попита Аса.

– Казвам се Джина. И съм чистачката на Наталия де ла Грип.

Тревогата дойде толкова внезапно, че Аса я усети като удар в гърдите. Беше ù

се случвало вече да получава такова телефонно обаждане. Неочаквано телефонно

обаждане, като дошло отникъде. Вежливо обаждане, от което се роди хаосът.

С най-голямо съжаление трябва да ви информирам, че всички са мъртви.

Има ли на кого да се обадите?

Започна да ù причернява. Всеки миг щеше да се свлече на пода. Ако нещо се е

случили с Нат, ще се самоубия. Не, не беше истерия. Просто факт. Защото човек

може да понесе само определено количество загуби, а Аса никога не бе хранила

излишни илюзии, че е силен човек. Ако Нат загинеше, тя също щеше да умре.

Толкова. Така стояха нещата. Аса стискаше телефона и не можеше да каже и

дума.

– Ало? Там ли сте все още?

Спокойният глас в слушалката я стресна. Тя наби спирачки на мрачните си

мисли. Гласът на жената не беше изплашен.

– Извинете ме – каза Аса с разтреперан глас. – Не разбрах коя сте, но какво

става с Наталия?

Кратко мълчание.

– Тревожа се. Наталия не ме пуска в апартамента. Плати ми да чистя, но не

мога да вляза.

Най-сетне Аса разбра.

– Вие сте чистачката? – Бегъл спомен за прилична и скромна чужденка.

Кратка тишина и жената бавно повтори:

– Да, аз съм чистачката ù.

Аса вече бе грабнала чантата си и вървеше към вратата.

– Тръгвам. – После спря и колкото и да се чувстваше не в свои води, когато се

налагаше да благодари, сега ù се прииска да каже на тази жена нещо мило. –

Благодаря, че ми се обадихте. – Прозвуча крайно странно от устата ù, но жената

вече беше затворила.

Аса взе такси до апартамента на Наталия. Бяха минали само няколко минути от

обаждането на Джина. Натисна звънеца за жилището ù, но никой не ù отвори и

тя започна да натиска безразборно звънец след звънец, докато някой я пусне.

Асансьорът бавно потегли нагоре, а това ù даде време да продължи да се

обвинява. Сред целия хаос от последните два дни не беше намерила време да

поговори с Наталия и да разбере как се справя със ситуацията. Мамка му! Не ù

се обади, въпреки че знаеше колко е влюбена в Дейвид. Но егоизмът и пълната ù

обсебеност от Майкъл не ù бяха позволили да види колко по-тежък е бил ударът

за приятелката ù. Единствената й приятелка.

За Наталия второ разочарование от мъж не беше никак добре. Йонас я беше

захвърлил като боклук в мига, в който бе разбрал, че не може да има деца и

тогава Нат беше гледка, която малко хора могат да понесат, без да им се разбие

сърцето. А Аса не знаеше как да ù помогне в мъката. Ето защо беше

отвратителен човек в собствените си очи.

Горката Наталия, която толкова много се бори за място в собственото си

семейство, която се бореше срещу насажданото ù чувство, че не е достатъчно

добра, която дори не беше уверена в себе си като жена. Нат беше обичала

Йонас. Аса беше сигурна в това. Беше го обичала предано и искаше да има деца.

И когато той най-безцеремонно я изрита именно защото не можеше, това

наистина бе смазало самочувствието ù на жена. И после се беше появил Дейвид

Хамар и Наталия се бе влюбила безнадеждно в него.

Положението не беше никак добро.

Аса се заслуша в подрънкването на веригите на стария асансьор. Наталия беше

силна, но в нея имаше нещо крехко и вероятно се заблуждаваше, че Аса никога

не го бе забелязвала. Но Аса знаеше за тази ù страна и беше наясно, че я

поддържа и пази, проверява я редом с работните си задължения. Дори от време

на време я упражняваше, за да се увери, че все още функционира добре.

Въпросът беше: какво се беше случило сега?

Аса звънна на вратата. Когато никой не отвори, тя продължи да звъни. Когато

пак никой не отвори, започна да блъска по вратата и да крещи:

– Отвори шибаната врата!

Една съседка се подаде и надникна над веригата на заключалката си. Аса не ù

обърна внимание.

– Наталия!

Очите на съседката се разшириха и веднага след това чу как ключалката зад

врата се превърта. Лицето на Наталия се появи, но едва наполовина.

– Какво искаш?

Облекчението на Аса веднага отстъпи на гнева:

– Какво, по дяволите, става? Наталия, побърках се от притеснение. Пусни ме,

преди някой идиот да извика полиция.

Наталия кимна на съседката.

– Няма проблем – каза с дрезгав глас. – Познаваме се. – После отвори вратата и

Аса влезе.

Беше тъмно и миришеше на спарено. Под процепа на пощенската кутия лежаха

списания и пликове. Не бяха докоснати. Наталия едва пристъпи напред. Беше се

увила цялата в одеяло. Косата ù беше пусната, рошава, и беше нахлузила чифт

стари мръсни пантофи. Макар че слънцето бе изгряло, апартаментът беше

потънал в мрак. Всички пердета и щори бяха спуснати. Това не беше добре,

никак не беше добре. И видът на Наталия – пълен нервен срив.

Аса се пребори с мощната вълна паника, както и с огромното желание да

побегне и със страха от гъстия мрак, който бе обвил Наталия. Господи, колко

беше заразен. Преди да започне терапията си, не знаеше, че страхът е нещо

много, много заразно.

– Говорила ли си с Джей О? – попита Аса. Гласът ù прозвуча прекалено силно

във тишината.

– Обадих се на една от асистентките му и казах, че съм болна. Не съм в

състояние да говоря с него сега.

Отидоха в хола и Аса седна на един от диваните. Наталия седна на фотьойла и

сви крака под тялото си. Изглеждаше бледа, малка, като подплашена

тийнейджърка. Очите ù бяха хлътнали. Кожата ù – почти прозрачна. Аса се опита

да прикрие шока си.

– Яла ли си нещо? – попита я.

Наталия сложи брадичка на коленете си. Под очите ù имаше сиви кръгове.

– Проверих в Гугъл всичко, което Дейвид е направил през целия си живот – каза

тя с празен глас. Беше принтирала всичко и сега листовете лежаха разхвърляни

из стаята. Лицето на Дейвид я гледаше от всеки ъгъл. Заглавията бяха най-

разнообразни.

– Всички хора, които е унищожил, всички жени, с които е спал, семейства,

които е съсипал. Знаеш ли че веднъж купил едно имение само за да го разруши?

Историческа сграда? Ето. – Наталия вдигна статията и я развя, после я хвърли и

вдигна друга. – И тук. Този човек е бил негов враг и Дейвид е спал с жена му. Той

е бил причината за развода им.

– Не пише точно това, нали? – попита задавено Аса.

Наталия сви немощно рамене.

– Проверих в онзи сайт „Флашбек“. Хамар има доста интересна репутация там.

Очевидно човекът е пълен изрод. Използват други думи, но в общи линии е едно

и също. – Седеше и въртеше кичур коса около пръста си.

– Наталия…

– Сега разбирам – прекъсна я тя. Гласът ù изведнъж се оживи, стана войнствен.