сигурност беше с жена. Гласът му беше топъл и внимателен, пълен с обич. По

време на целия разговор и на ръчната процедура, очите на Алекс бяха заковани в

двора под тях. Цялото имение беше претъпкано с гости, беше се срещнал с много

хора, в това число и с Наталия. Тя стоеше с чаша шампанско в ръка, облечена в

червено, говореше с Джей О и с други хора, смееше се.

Наталия не държеше телефон в ръката си.

Ето защо Александър беше напълно убеден, че жената, с която Дейвид Хамар

бе говорил по телефона нежно и с любов, жената на която каза „обичам те“, по

никакъв начин не можеше да бъде сестра му.

Това можеше да свърши само по един начин.

Зле.

30

Ако партито на Джей О беше най-забавното и най-екстравагантното през

седмицата в Бастад, то партито на Де ла Грип в петък беше най-традиционното.

Средната възраст на поканените беше малко по-висока и финансовото състояние

на титулувани величия беше също по-високо. Бащата на Наталия общуваше с

група мъже, доста близки до краля, и майка ù отглеждаше тези връзки с

изключително голямо внимание. Всеки детайл беше изпипан, никой нямаше

право да се отклонява от стриктния код на поведение, особено когато очакваха

кралската двойка.

Партито беше във вилата на родителите ù бе озвучено с класическа сериозна

музика. Сервитьорите, облечени в черно и бяло, работеха с изключителна

ефективност и прецизност. Виното беше от избата на Де ла Грип във Франция,

където притежаваха огромни лозя. Ленените покривки и сребърните прибори

бяха наследство на семейството. Всичко, което можеше да се полира, блестеше.

Хладилниците бяха претъпкани с продукти. Ароматът от изключително добре

приготвената храна се носеше из цялото имение. Едно и също меню всяка

година – масите винаги бяха отрупани с дивеч и класически шведски ястия.

Наталия огледа стаята, където гостите си говореха тихо и се поздравяваха.

Френските прозорци бяха широко отворени и пред тях бяха застанали портиери,

които допускаха само „подходящите хора“, а другите оставаха навън. Наталия

забеляза Луиз, която говореше с майка ù до един антикварен шкаф. Роклите им

бяха почти еднакви, бижутата също, и жестикулираха по един и същи женствен

начин. Всъщност Луиз беше дъщерята, която майка ù винаги бе искала да има –

руса, с влечение към вътрешен дизайн, изкуство и продължаване на

родословието. И точно като майка ù, Луиз общуваше предимно чрез леки намеци

и тежки въздишки. С предвзетите си до арогантност маниери и русата си,

прибрана на скромно френско кокче коса, тя приличаше на истинска Де ла

Грип – много повече, отколкото самата Наталия. Извърна поглед от двете жени и

видя, че вуйчо ù Евгений върви към нея с две чаши водка.

– Скъпа моя Наталия – каза въодушевено и ù подаде едната чаша. Отпи от

водката си и погледна сестра си Ебба. Устните му се извиха в лека усмивка,

поклати глава и каза на Наталия: – Нещата не са били никак лесни за

теб, милочка.

Наталия отпи от водката. Винаги се бе питала защо вуйчо ù се отнася с

пренебрежение към собствената си сестра, но никога не бе посмяла да попита

– На това парти винаги идват едни и същи хора – каза тя вместо да зададе

въпроса си. Всички като направени по калъп, изкуствени, богати, мъжете – в

еднакви костюми, жените – в дискретни рокли и още по-дискретни пластични

операции. Изведнъж започна да усеща, че се задушава повече от обикновено. –

Не мислиш ли, че е депресиращо? – попита вуйчо си и отпи още една глътка.

Може би щеше да е най-добре да си вземе цяла бутилка водка и да седне тихичко

в някой ъгъл.

Евгений я погледна изпитателно и попита:

– Някой конкретен човек ли ти липсва? – попита някак между другото.

Наталия извърна поглед и отпи още една глътка.

– С кого разговаря Александър? – попита тя и не съвсем дипломатично отбягна

прекалено личния въпрос на чичо си. Очевидно само се беше заблудила, че е

била достатъчно дискретна с Дейвид.

Дейвид.

Самото му име накара сърцето ù да пърха като заключена пеперуда. Мамка му,

беше много, много сериозно загазила.

Тя посочи Александър с брадичка и вуйчо ù погледна към него. Едната ръка на

брат ù беше небрежно пъхната в джоба и се усмихваше на червенокосата жена,

която Наталия беше забелязала предния ден на партито на Джей О. Тя обаче не

отговаряше на усмивките му. Беше крайно необичайно жена да стои пред брат ù

и да не бъде напълно погълната от чара му. Това всъщност стресна Наталия.

Когато Алекс насочеше вниманието си към някоя, тя обикновено нямаше

никакъв шанс да му избяга.

– Нямам представа – отговори незаинтересовано вуйчо Евгений. – Някаква

лекарка, мисля. – После се загледа по-внимателно и добави: – Алекс може

веднага да се откаже от тази – отсече категорично.

– Не е свикнал да среща съпротива – усмихна се Наталия.

– Не – съгласи се той и поздрави един мъж, който се приближаваше към тях. –

Познаваш ли граф Карл-Ерик Тесин?

Мъжът беше на възрастта на баща ù, имаше посивяла коса, слънчев загар и

изглеждаше много хубав в консервативния си сив костюм. Това беше човек, който

прекарваше много време навън. Тя се усмихна официално и подаде ръка като

робот. Тесин се здрависа с нея, но очите му се взираха в нейните, гледаше я така

настойчиво, че ù се стори, че се познават от много време.

– Познаваме ли се? – попита тя извинително. Не си спомняше да го бе виждала

из кръговете им.

Но граф Тесин поклати глава:

– Не, но знам коя си. Ти си дъщерята на Густав. Учих с него в „Скогбака“. –

Усмихна се, но усмивката му не стигна до очите. Като цяло ù се струваше, че

този мъж носи някаква голяма мъка. – Това беше преди толкова много години.

Изглеждаше ù приятен и тя се опита да се сети кой ли може да е той. Майка ù и

Луиз със сигурност щяха да знаят. Тези двете знаеха наизуст всичко за всеки в

Швеция, който имаше титла. Сигурно знаеха за коя е женен, къде живее, колко е

голямо имението му и как изглежда, колко деца има.

– Карл-Ерик живее доста близо до мен – обясни вуйчо ù. – Ние сме почти

съседи.

Вуйчо ù живееше в имението на Александър на юг от Бастад и от много години

се грижеше за къщата. Двете деца на Фон Есен, Ебба и Евгений, бяха израснали

в Швеция, но докато майка ù беше взела шведската наследствена фамилия на

мъжа си, Евгений никога не се бе отрекъл от фамилията си Толстой. Беше

прекарал много години в Русия, но Наталия, разбира се, пак не беше събрала

смелост да попита какво е правил там. Въпреки че изглеждаше като голям пухкав

руски мечок, вуйчо ù имаше и някои опасни черти. Но през последните години

Евгений, който не се срамуваше от хомосексуалността си, се бе установил за

постоянно в Швеция – в имението, което беше собственост на Александър. Брат

ù, така или иначе, рядко ходеше там. Наталия се радваше, че вуйчо ù има

приятели, защото въпреки гърмящия му бодър руски смях, той наистина

изглеждаше самотен.

– Пием бренди и си говорим за по-добрите времена – намеси се Карл-Ерик,

засмя се и за миг на Наталия ù се стори, че се кани да каже още нещо, но бяха

прекъснати от появата на баща ù.

Настроението в групата се промени за част от секундата.

Както винаги Де ла Грип контролираше въздуха и пространството само с

присъствието си. Беше като цар – свикнал на подчинение и изпълнителност,

сигурен в позицията си, убеден в превъзходството си. Но това само изостряше

напрежението във всяка ситуация.

Евгений се здрависа с Густав. После баща ù огледа граф Тесин. Тесин също му

хвърли преценяваш поглед. Бяха еднакви на ръст, на възраст, равнопоставени във

всяко едно отношение. За първи път Наталия виждаше човек, който можеше да

тушира силата, която излъчваше баща ù.

– Много време мина – каза той. – Не вярвах, че някога пак ще те видя.

– И въпреки това, ето ме – отговори тихо Карл-Ерик. – Благодаря за поканата.

Всъщност разговорът беше доста странен. Тонът им беше вежлив, фразите –

любезни, лицата – спокойни, но имаше някаква враждебност, като подводно

течение, която Наталия не разбираше, една едва доловима агресия, която се

процеждаше като песъчинки в пясъчен часовник, правеше жестовете им по-

резки, гласовете им – почти накъсани. Густав се обърна към Евгений и спомена

нещо за лов в ловния му клуб. Карл-Ерик отстъпи назад, оттегли се от разговора.

Извини се на Наталия, но я изненада, когато взе ръката ù и я целуна по онзи мил

и много старомоден начин. После тръгна нанякъде. Наталия го гледаше и не

знаеше на какво точно бе станала свидетел току-що, но беше сигурна, че нещо се

бе случило под повърхността. Неизречени думи и добре прикрити погледи. Това