После се усмихна топло и добави: – Вуйчо ми.

По лицето на Дейвид нямаше капчица емоция.

Точно от това имаме нужда ние двамата, още повече усложнения.

– Брат е на майка ми. – Разбира се, сестрата на Евгений беше Ебба де ла Грип.

Дейвид се здрависа с руснака. Вече се бяха срещали, но това, разбира се, той

не можеше да разкрие. Не сега, не пред тези хора. Усмихна се вежливо на

Евгений, ексцентричния и изключително богат руснак, който притежаваше една

немалка част от „Инвестум“. Евгений примигна бавно, а Дейвид си прехапа

езика. Този мъж вероятно дори не знаеше как се пише думата „дискретност“.

– Колко е малък светът – добави Наталия, без да забелязва нищо нередно.

Усмихна се на Джей О и на вуйчо си. – Искам да кажа, че в един момент всеки

познава всекиго.

А Дейвид си помисли, че светът беше дори по-малък, отколкото тя изобщо

можеше да си представи.

Наталия изгледа вуйчо си, после него, веждите ù се събраха и зададе въпроса,

който Дейвид наистина не искаше да чуе.

– Вие май се познавате? – Очите ù бяха спокойни и леко заинтригувани, но

Дейвид знаеше, че тази жена е опасно умна. Само ù дай едно парче от пъзела и

след малко ще го е наредила, без дори да има останалите парчета. Умът ù

работеше по-бързо от всеки компютър.

Искаше му се с Майкъл да бяха тръгнали тази сутрин, беше настоявал. Искаше

му се да се фокусира върху уредените срещи и вече щяха да са минали

половината път, но Майкъл се беше запънал като магаре и ето сега Наталия

стоеше пред него и го разпитваше за мъжа, за когото Дейвид наистина не

искаше да говори. Не познаваше добре руснака и не знаеше колко може да се

разчита на него.

И тогава беше спасен от поредния роднина на Наталия.

– Александър – извика Наталия и извърна поглед от вуйчо си. Цялото ù лице

грейна, когато видя брат си, който бързо се присъедини към тях. Още

здрависвания, целувки по бузите. Дейвид се здрависа с Александър де ла Грип.

Ръката му беше здрава, уверена. По-младият мъж имаше проницателни сини очи,

съвсем различни от тези на Наталия. Гледаше го право в очите. И в интерес на

истината стискаше доста силно.

– Това е Дейвид, нали?

Дейвид се намръщи. Значи Александър де ла Грип, потомък на поне един руски

граф и известен с разгулния начин на живот и с интересите си, които се

свеждаха предимно до личните му удоволствия, беше решил да го мрази.

На Дейвид не му пукаше изобщо какво мисли за него това разглезено татково

синче. Издърпа ръката си и си погледна часовника. Скоро щеше да е извън

Бастад. Извини се най-учтиво, използва леката суматоха, предизвикана от

пристигането на Александър, и се отдръпна.

Наталия забеляза, че си тръгва и леко махна с ръка. Изглеждаше така щастлива

тук, заобиколена от приятели и роднини. Искаше да я запомни такава –

усмихната, знаеща, в компанията на хора от нейното потекло, целуната от

слънцето. И смееща се. Тя вдигна блесналите си златисти очи към него и

задържа дълго неговите, но Дейвид се насили да погледне встрани. Кимна ù и те

направиха това, което трябваше да направят преди много време – всеки тръгна по

пътя си.

Тя го гледаше как се отдалечава.

Усещаше очите ù върху гърба си, но не се обърна.

Сбогом, Наталия.

*

Александър забеляза как Наталия проследява Дейвид с поглед, докато той

бавно се отдалечаваше от тях. Този човек го дразнеше с увереността, с която

стъпваше по земята – сякаш притежаваше половината свят и скоро щеше да

стане собственик на другата половина. Нямаше никаква грешка. Той добре видя

лицето на Наталия, как Дейвид я гледа и се запита какво става между умната му

красива сестра и тази природна стихия на име Дейвид Хамар.

Наталия никога не бе гледала Йонас по този начин, не че този факт някога бе

притеснявал Александър. Цялото семейство беше разочаровано, когато тя и

скучният до смърт Йонас се разделиха. Сякаш той бе най-доброто, което Наталия

можеше да намери! Но Александър винаги бе знаел, че Йонас е прекалено

слабохарактерен за сестра му. Тя беше тиха, дипломатична, разумна, но също

така и силна, дяволски силна. Може би най-силният духом човек в цялото

семейство. Трябваше ù мъж, който да е поне равен на нея, а не някаква отрепка

като Йонас. Но след като се изясни всичко…

Леденостуденият Дейвид Хамар едва ли беше по-добър избор.

Дейвид вече не се виждаше, но сестра му имаше голямо сърце, способно да

изпитва толкова силни емоции, каквито той самият никога повече нямаше да

изпита. Тя все още гледаше в посоката, в която Дейвид бе тръгнал, и на лицето ù

се четеше разочарование.

– Е, това вече е малко странно – вметна той и тя веднага го погледна

въпросително. – Бях останал с впечатлението, че Дейвид Хамар мрази всички ни.

– Какво искаш да кажеш?

– Е, нали знаеш, че започнах в „Скогбака“ няколко години след като Питър

завърши – започна Александър. – Но хората все още говореха. – Поклати глава.

От ухо на ухо се носеха такива кошмарни неща. Нямаше съмнение, че бяха

верни.

– Какво са говорили? – попита остро тя. Прозвуча толкова рязко, че Александър

си помисли, че сестра му най-вероятно знае нещо.

– Нещо му се е случило в „Скогбака“. Нещо лошо.

– Обиждали са го?

– Било е по-скоро терор – отвърна с огорчение Александър. Години наред бе

ненавиждал това училище.

– Дейвид има белези по гърба. От камшици – каза тихо тя.

Александър не искаше да анализира откъде сестра му знае как изглежда гърбът

на Дейвид Хамар.

– Внимавай – каза предупредително той.

– Ти ли точно ми даваш съвет как да подбирам връзките си? – попита тя с

усмивка. – Сериозно?

– Не е добър човек – обясни той.

– Има много хора, които биха казали същото и за теб.

Александър поклати глава. Сестра му беше права.

– Това, което се е случило в „Скогбака“, е било сериозно. Всичко беше потулено,

но мисля, че е имало замесено и момиче. Починала, поне според слуховете.

Наистина се случваше деца да умират в това училище. Случвали се злополуки.

Да бе, вярно.

– Имаше някаква договорка – продължи Александър и спомените му започнаха

да се избистрят. В училището се говореха какви ли не неща. – И съм почти

сигурен, че беше за момиче.

Винаги беше така. Секс или пари. Толкова потискащо.

– Но защо да мрази нас за това, което са му сторили?

Александър я погледна в очите. Бяха широки, тревожни. Мамка му! Тя беше

влюбена в него! Това не беше на добре. Наталия трябваше да стои далеч от

Дейвид Хамар.

– Казват, че Питър го е пребил с камшика – каза тихо той. – Питър го е

изтезавал.

Лицето ù замръзна, всяка линия се изопна от шока. Не каза нищо, само го

гледаше дълго, а той искаше да каже нещо успокоително, но така и не се беше

научил как да говори мило и да играе ролята на съобразителния грижовен брат.

Някой извика Наталия и тя се обърна. Друг помоли Александър да позира за

снимка. Той разтърка очите си и сложи фалшивата усмивка. Господи, колко беше

изморен. Погледна чашата в ръката си. Очевидно вече пиеше? Дори не помнеше

как бе взел чаша, нито защо вече беше празна. Погледна Наталия.

Това беше проблем… каквото и да имаше между Наталия и Дейвид Хамар.

Известният – и то не само с добро – бизнесмен имаше много тайни. И доста от тях

бяха свързани със семейство Де ла Грип.

Александър се извини и тръгна към бара. Помисли си, че вече е почти обяд и

веднага избегна диалога със себе си каква всъщност илюзия се опитваше да си

пробута с констатацията за времето.

Завъртя чашата в ръката си и остави съзнанието си да блуждае.

Вчера на многолюдното парти на Джей О се беше озовал зад една тежка

завеса. Дебело кадифе, достатъчно дълго, за да скрие двойка, когато някой

неочаквано е влязъл в стаята, където са правили секс на облегалката на фотьойл.

Алекс се бе скрил зад завесата заедно с прекалено младата втора съпруга на

един от онези мъже, които се считаха за стожери на морала на държавата. Тя

беше отегчена, търсеща удоволствие жена със склонност към ексхибиционизъм.

Но също беше и жена, която би предпочела да си остане съпруга на „моралния

стожер“. Така че когато вратата се отвори, тя бързо бе дръпнала Александър зад

завесата.

Очите на жената грееха от веселие, едва потискаше смеха си и продължи да го

задоволява с една ръка. Александър никога не отказваше подобни услуги. И така,

той остана там, зад тежката завеса на прозореца на втория етаж на

екстравагантната къща на Джей О и се остави да му направят една ръчна, докато

слушаше тихия разговор на мъжа по мобилния му.

Александър не видя говорещия, но знаеше кой е той. И разговорът със