Но щяха да имат време да говорят. Тя кимна и той стана. Намери ризата си, обу

обувките и после се обърна и я гледа дълго. Изглеждаше сякаш се кани да каже

нещо, но после поклати глава.

– Довиждане, Наталия – каза с много сериозен глас.

– Довиждане – отвърна тя с усмивка.

Той кимна и Наталия забеляза на лицето му нещо странно и много различно.

Искаше да го попита дали всичко е наред, но той вече беше тръгнал.

Тя остана седнала дълго след като той си тръгна. После се зави, вдиша аромата

му и заспа напълно сигурна в любовта си към него. Сигурна, че и той изпитва

същото към нея.

29

Петък, 11 юли

Аса изпъна тялото си и се задържа на повърхността на бистрата синя вода.

Беше студена така както може да бъде студено само шведското море през лятото.

Но тя искаше да се охлади и въпреки че зъбите ù тракаха, продължи да плува.

След малко се отказа и стъпи на краката си.

Наталия плуваше по гръб малко по-встрани в раирания си бански, очите ù бяха

затворени и се наслаждаваше на топлото слънце. Тя си тананикаше, усмихваше

се и на Аса не ù отне много време да разбере коя беше тази различна Наталия.

Това беше една щастлива Наталия.

Аса обаче беше раздразнителна. Дори новият ù бански, който очертаваше

тялото ù така добре и го правеше още по-изящно, не можеше да оправи

настроението ù. Защото какъв смисъл имаше да си суперпривлекателна жена,

като това не води до нищо?

– Все още не мога да повярвам, че теб те изчукаха снощи, а мен – не! – каза

Аса с тон на разглезено капризно дете, на което някой не бе угодил.

И най-страшно не се ограничаваше само до факта, че Майкъл не бе пожелал да

прави секс с нея, а че тя бе на ръба да падне на колене пред него и да го моли.

Потръпна от студ и страх. Никой никога не биваше да разбира за

това. Никога. Ако някой разбереше, Аса бе убедена, че това ще е краят на

живота ù.

– Но ти можеш да имаш всеки, когото си пожелаеш – каза Наталия. – Защо

просто не отидеш да намериш някого? – Погледна я с мързелив, доволен, щастлив

поглед, който още повече помрачи настроението на Аса.

Не че я обвиняваше, но, за бога, защо беше решила точно днес да изглежда

толкова задоволена? Това беше задоволство, което само цяла нощ добър секс

може да даде на една жена. Аса искаше да вие от завист.

– Преди си го правила – продължи Наталия, но звучеше разтревожена и

съсредоточена, сякаш все още не бе осъзнала, че нещата с Майкъл са напълно

различни от обичайния безсмислен секс, с който Аса пълнеше живота си. – Тук е

пълно с мъже. Трябва само да затвориш очи, да посочиш с пръст и ще имаш това,

което искаш – заключи Наталия.

– Точно там е проблемът. Не искам никой друг. – Какво ù ставаше? Това беше

напълно нелогично. Да не се разболяваше? Грип може би? – Само говорихме.

– Понякога говоренето е хубаво нещо.

Аса не беше съгласна.

– Може ли да се връщаме на брега? – попита тя. – Вагината ми замръзна.

Доплуваха до брега, облякоха се, сресаха косите си и се намазаха с лосион. Аса

се скри зад слънчевите си очила и огромната си плажна шапка. Наталия бе увила

един копринен шал около косата си и изглеждаше отвратително елегантна. Аса

кимна на една позната двойка, но за първи път не спря да говори с никого. Не бе

свършила по темата за Майкъл.

– Ще се видя с него на по кафе – каза тя и пак се запита защо се бе съгласила на

това поредно унижение. Той ù пусна съобщение и без да иска бе

написала да вместо не. – Ще се видим, преди да тръгнат за Стокхолм.

Предполагам, че иска още да говори. Споменавала ли съм колко много мразя да

говоря?

Наталия сложи ръка над очите си.

– Заминават за Стокхолм? Кога?

– Днес, мисля. Дейвид не ти ли каза?

Наталия сви рамене.

– Не, но не е длъжен да ми казва всичко. Освен това бяхме заети с други неща. –

Наталия се усмихна с копнеж и Аса изсумтя недоволно. Мразеше, когато ролите

им се разменяха, а това не се бе случвало досега.

Един висок мъж им помаха и Наталия каза:

– О, шефът ми. Какво ли мисли за моето изчезване вчера?

– Мисля да използвам възможността да се покрия. – Нямаше никакво желание

да се вижда с Джей О. Забеляза група мъже, които познаваше. Тъпи самодоволни

богати задници. Точно от това се нуждаеше смазаната ù, пребита душа. Посочи

ги и каза на Наталия: – Отивам да пораздвижа малко нещата. Ще се видим на

барбекюто, нали?

Наталия кимна и Аса забърза. Мина като тайфун покрай Джей О, кимна му едва

забележимо, получи одобрителна усмивка в отговор и продължи към групата

тъпаци.

Наталия забеляза как младите и издокарани мъже посрещнаха приятелката ù,

как всеки я целуна по бузата и започнаха да се перчат. Наталия изчака Джей О

да се приближи до нея.

Бяха застанали някъде по средата на крайбрежната алея. Слънцето беше

високо в небето и въпреки студената вода, Наталия вече се потеше.

– Ето те и теб. Вчера изчезна някъде.

– Да – отвърна тя, но не даде допълнително обяснение. Джей О ù беше шеф, но

със сигурност не притежаваше личното ù време.

– Беше ли нещо, за което трябва да започвам да се притеснявам? – попита той и

тръгна с нея. – Защото доста хора питаха за теб.

– Не. Говорих с Дейнс. Изглеждаха спокойни. – Запита се дали да не повдигне

темата за срещата му с баща ù, на която тя не беше поканена, но после реши, че

от това няма да излезе нищо добро.

– Добре – кимна той и посочи многобройните тенти, поставени само за

журналисти. – Ела с мен.

Наталия тръгна с Джей О. Той я представи на един от журналистите, който я

поздрави вежливо.

Наталия забеляза, че шефът ù я наблюдава с одобрение. Тя се представи много

добре. Здрависа се с един депутат, запозна се с един потенциален инвеститор и

си помисли, че именно това умее да прави най-добре – да създава мрежа от

контакти, да говори за финанси, да изгражда връзки.

Дейвид видя Наталия сред хората край тентите на журналистите. Току-що бе

приключил дебата си с един професор по икономика и един бизнесмен. Накрая

почти не следеше дискусията, защото се опитваше да си открадне още един

поглед към Наталия. Беше облечена в лен, а Джей О стоеше до нея като остров

сред бурно море. Наталия беше напълно в свои води. С плажна чанта през

рамото и с очила, кацнали на косата, тя изглеждаше уверена, енергична,

компетентна и направо сияйна.

Нещо тежко се стовари върху гърдите му, притисна го и той едва преглътна

емоцията.

– Мога ли да ви задам няколко въпроса? – попита една журналистка, с която бе

говорил няколко пъти през последните години.

Дейвид откъсна очи от Наталия, усмихна се замислено. Тази журналистка

винаги беше добре информирана и се държеше професионално, така че той

винаги се опитваше да ù обърне внимание и да я предразположи. Но не можа да

се въздържи и погледна още само веднъж към Наталия. Дали беше плувала?

Вероятно беше отличен плувец. Как му се искаше да отиде при нея, да спре

времето, да…

– Дейвид?

Беше се загубил в мислите си и сега не бе чул и въпроса на журналистката.

Усмихна ù се извинително.

– Съжалявам.

– Няма проблем – каза тя, но хвърли любопитен поглед към Наталия и Джей О,

сякаш се опитваше да разбере какво бе отвлякло вниманието му.

Тя започна интервюто, зададе въпросите си и после остави фотографа да си

свърши работата.

Веднага след снимките Дейвид забеляза, че Джей О и Наталия идват към него.

Лицето ù беше спокойно, без почти никакво изражение, но той буквално

виждаше галопиращите в съзнанието ù мисли. Сърцето му се преобърна. Нелепо,

но факт. Вътрешно беше разтревожена и той искаше да я успокои. Никога не би

я поставил в неудобна ситуация пред Джей О. Знаеше колко много означава

работата ù за нея, колко беше важно да запази самообладание. Колкото и да е

странно, тази мисъл го опари, макар че именно той беше човекът, който щеше

да я предаде.

И тогава Дейвид забеляза някого зад Наталия и Джей О.

О!

Нещата можеха и да загрубеят.

Когато стигнаха до него, Дейвид се здрависа с Джей О и погледна Наталия в

очите. Сякаш минаха океани от време.

– Познаваш Наталия де ла Грип, нали? – попита Джей О. Дейвид беше сигурен,

че се опитва да намекне нещо.

Подаде ù ръка.

– Да – отвърна той спокойно. – Виждали сме се.

Наталия се поколеба само частица от секундата, после пое ръката му и го

поздрави вежливо. После преглътна и Дейвид усети как гърлото ù се свива от

напрежение.

Очите му бавно минаха по нежната кожа около деколтето на блузата ù. Преди

няколко часа бе целувал всеки сантиметър от това местенце. Ароматът ù все още

го обвиваше като спомен от необичайно реалистичен сън.

– А това е Евгений Толстой – каза Наталия, представяйки мъжа със сивата коса.