Тя погледна в хубавите му черни очи. Съжаление ли видя в тях?

Не можеше да мисли повече, не можеше да диша. Изпъна гръб. Тя беше Аса

Белке. Можеше да се върне на онова парти и около нея веднага щяха да се

завъртят поне петнадесет мъже. Не, нямаше нужда от това.

Тя избута ръцете му, стана, приглади роклята си.

– Десетте минути свършиха – каза хладно. – Наистина не можеш да ми кажеш

нищо повече. Нямаш интерес, добре. Няма проблем. – Тя разтърси косата си, взе

сила оттам, откъдето винаги я вземаше – от гнева, от безразличието. – Много

благодаря за този малък разговор. Уверена съм, че и двамата ще се съгласим, че

няма нужда от преиграване на спектакъла.

– Аса.

Тя поклати глава. Стига толкова.

– Сбогом, Майкъл.

28

Къщата, която Наталия беше наела, беше доста по-далеч от голямата къща до

морето.

– Невероятно – каза Дейвид, докато стояха пред огромния прозорец и се

наслаждаваха на гледката.

– Знам – съгласи се тя. Пред тях беше само морето, нямаше плаж, нямаше хора,

само вода и хоризонт, който се сливаше с небето. Юлската вечер беше все още

много светла, но облата луна сияеше над топлата вода.

В къщата имаше само две стаи и малка кухня и всичко беше в бяло. Главната

роля бе оставена на морето. И на леглото, покрито с бели ленени завивки и

възглавнички в бели ленени калъфки.

Дейвид дълго гледа леглото, после нея. Тя потръпна. В този поглед имаше само

глад и желание. Тя се притисна към него, силно и настоятелно. Беше смела и

решителна. Целуна го, докато и двамата останаха без дъх. Той плъзна ръце към

шията ù, беше много внимателен, бавен, нежен. Изучаваше я.

Никога досега Наталия не се бе чувствала толкова важна в нечий живот, както

той я караше да се чувства сега. Сякаш всяко нейно желание беше истински

важно за него. Сякаш я изучаваше и бавно опипваше пътя си напред, отхвърляше

всичко, което тя не харесваше, искаше да ù даде повече от това, което тя

обичаше. Беше ужасно еротично. А в средата на този чувствен мрак – сигурно и

безопасно.

Галеше шията ù и следеше собствените си движения с такова нечовешко

напрежение. Дръпна роклята ù нагоре, тя разкопча колана му. Събличаха се с

вече познати движения.

Дейвид видя екстравагантното ù бельо и се усмихна. Тя едва сега разбираше, че

красивото ù френско бельо беше изражение на онази Наталия, която той

виждаше в тези интимни мигове. Ненаситна, сексапилна жена, която очакваше и

изискваше, която искаше този мъж и го предизвикваше да я бележи като своя.

Всеки път преди, когато правеха любов, беше или закачливо, или пламенно.

Днес беше толкова динамично, че Наталия не можеше да диша.

Тя легна, той до нея и много нежно започна да гали кожата ù. Звездопад от

малки целувки. Захапа леко рамото ù и прошепна:

– Нека да го направя хубаво за теб. Искам да го направя за теб, да е по-хубаво

от всеки път.

Суровата емоция в гласа му я помете заедно с тялото му, с езика му, с ръцете

му и тя свърши. Най-бързият оргазъм в света.

След това, докато лежеше по гръб, той пускаше целувки като леки перца по

цялото ù тяло. Галеше косата ù. Донесе вода и я наблюдаваше, докато пие. После

и той отпи няколко глътки и остави чашата на пода. Тя се пресегна да го

придърпа към себе си, но той каза:

– Още не.

Целуваше гръдния ù кош, гърдите, така нежно и меко. Тя потъна на леглото,

затвори очи и се остави на милувките му, на една нова и непозната вълна от

емоции. Не беше за вярване, но той я докара до още един оргазъм и след това тя

се сви на топка, сякаш не можеше да понесе повече. Дейвид прокара ръка по

тялото ù, сякаш да я разгъне и внимателно я сложи да легне по корем, галеше

гърба ù, дупето, всяка клетка в нея беше нечовешки чувствителна. Толкова много

невероятни усещания, че за нейно огромно учудване тялото ù пак откликна.

Сякаш не беше тя, а някой друг, някоя жена, която обитаваше дълбокото ù

подсъзнание. Беше като кукла в ръцете му. Дейвид сложи краката ù върху

своите, постави възглавничка под главата ù, не спираше да я гали и когато се

увери, че е настанена удобно, се наведе и я целуна между краката.

– Дейвид, не мога, не мога повече. – Докосването му беше прекалено силно.

– Тихо – каза и пръстите му намериха пътя си в нея. Нежно, но уверено. – Ще

свършиш пак, Наталия. Знаеш, че можеш и аз го искам, направи го заради мен.

И после още един пръст. Намери най-чувствителната ù точка, дишането ù

ставаше все по-учестено, тежко, тежко и когато започна да усеща надигащия се

оргазъм, той се отдръпна, сложи презерватив и влезе в нея.

Наталия едва движеше мускулите си. Сякаш всяка частичка от тялото ù беше

направена с цел да го приеме. Сред завивките, обградени от възглавници и свеж

въздух.

Беше потна, но той събра косата от челото и. Чуваха се само звуците на нощта

и на това, което изживяваха. Целуна я. Ухаеше на топлина, на нещо голямо,

сигурно и познато. Наталия просто не можеше да понесе цялата тази интимност,

нямаше място за всичко, и тя бавно започна да се изкачва нагоре към поредния

оргазъм.

– Наталия, погледни ме. – Тя послушно отвори очи.

Бяха толкова близо, нямаше никакво разстояние между тях. Бяха приковали

погледи един в друг, той тласкаше нежно, но стабилно и със сълзи на очи,

неспособна да се справи с всички емоции, тя свърши.

– Наталия – шепнеше той, само името ù, нищо друго.

Тя обви лицето му с ръце, пристисна го толкова близо. Обви кръста му с единия

си крак. Не искаше никога да се отделят. Той сложи ръка на лицето ù и тя потъна

в него. Душата ù, тялото, потъна цялата.

Не спираше да шепти името ù. Бавно като летен бриз, като мързеливо спокойно

море, взираха се един в друг и тя усети поредния оргазъм. Красивите му сиво-

сини очи блеснаха със замъглена светлина, когато и неговият оргазъм приближи,

тих, безмълвен, но така силен. Очите му продължаваха да гледат нейните. И

тогава нещо в нея се пречупи и очите ù се напълниха със сълзи. Никога през

живота си не бе изпитвала такава почти нереална близост с друг човек. Не беше

вярвала, че това дори е възможно.

– Дейвид – прошепна тя.

Той се опита да каже нещо, но се спря, сякаш гласът му нямаше да издържи.

Беше твърде сурово и твърде нежно едновременно. Много повече от всичко,

което ù бе обещал. Наложи се да спре да мисли за малко. В противен случай

щеше съвсем да се размекне.

Той целуна клепачите ù и тя проплака.

Изчака я да се съвземе и единственото, което изрече, беше:

– Наталия.

Прегърна го, притисна лице в шията му, прокара пръсти по белезите му.

Нямаше думи на света, които да опишат тази нощ. Тя облиза кожата му, захапа

го лекичко, чу стона му и покри устните му със своите. От всички неща, които

правеха, продължаваше най-много да обича целувките. Без да прекъсва

целувката, той я повдигна – колко беше силен – и я сложи да седне в скута му.

Така седяха един до друг, с морето и луната пред тях, и се целуваха. Тяло до

тяло, сърце до сърце.

По-късно, когато нощта беше станала мъничко по-тъмна, те избутаха леглото

чак до отворения прозорец, легнаха и гледаха морето. Тя беше легнала по корем

с ръце под брадичката, а той се покатери върху нея с ръце от двете страни на

тялото ù. Влезе в нея бавно, изпълни я. Ръцете ù стискаха чаршафите. Правиха

любов тихо. Бавно и много нежно, докато морският бриз и соленият въздух се

изливаха през отворения прозорец.

Наталия се събуди часове след това. Дейвид я беше завил и бе нагласил

възглавница под главата ù. Спомняше си само как бе прошепнал името ù и след

това беше заспала. Колко ли време беше минало? Когато вдигна поглед, видя

Дейвид на дока отвъд голямата тераса на къщата. Гледаше луната. Беше обла и

светеше в онова златисто, което виждаш само в края на лятото. Дейвид беше бос,

обут в панталони, но гол нагоре. Ръцете му бяха облегнати на парапета и

изглеждаше напълно потънал в мислите си.

– Дейвид – извика го нежно тя.

Той се обърна и влезе вътре, седна на ръба на леглото и премести кичурите от

лицето ù.

– Не можеш ли за да заспиш? – попита тя. Беше сънена, отпусната, сякаш всяка

клетка в тялото ù бе изпаднала в блажено спокойствие.

– Трябва да тръгвам – каза той.

И Наталия разбра. Дейвид не искаше да я виждат с него и си тръгваше за нейно

добро.

Тя беше тази, която през цялото време бе настоявала да бъдат дискретни, но

вече не искаше да се крие от никого. Сърцето ù се разтопи от топлина. Това не

беше само временно увлечение и беше убедена, че той изпитва същото. Беше го

видяла в очите му, в секса, в споделената интимност.