– И как е? Върви ли уловът? – засмя се той.

Тя примигна и се замисли. Не изглеждаше пияна. Само щастлива и леко палава.

– Е, ти си тук, нали?

Тя се загледа към водата, а той застана зад нея, предпазвайки я от очите на

хората край тях. Пред тях беше само морето.

– Беше странно да го видя, но не беше така ужасно, както предполагах, че ще е.

Емоциите са странно нещо. С времето всичко някак минава и става по-добре.

Всичко е така променливо. Не е ли странно?

– И леко успокоително – каза той и сложи длан върху нейната. Тя леко се наведе

към него, почти се облегна на гърдите му и той прокара ръка по кожата ù.

Тя потръпна, пое дълбоко дъх.

– Предполагам – каза тихичко.

– Защо приключи всичко между вас?

Дейвид осъзнаваше, че ù задава най-личния, най-неудобния въпрос. Въпрос,

който нямаше право да задава, но не можеше да проумее… Как някой може да е

бил с Наталия де ла Грип и след това да не иска да убива дракони заради нея?

Ако само нещата бяха различни. Ако само беше възможно да бъде негова.

Наталия мълча дълго. Много дълго. Гледаше морето. Единственото, което

Дейвид чуваше, беше звука, с който някоя кротка вълна се разливаше по брега.

– Вчера ми дойде цикълът – каза тя и той реши, че се опитва да смени темата. –

Никога не е бил редовен, но пък не е било и кой знае колко неприятно. Ето тази

сутрин вече свърши. – Тя се усмихна и Дейвид разбра, че тази вечер щеше да му

е позволено да прави секс с нея, да преживеят заедно това изумително

пътешествие. За един последен път.

– Никога не бях предполагала че може да има нещо нередно. Винаги съм искала

да имам деца, а и Йонас също обича деца. – Тя разтри раменете си да се

постопли, но не откъсна очи от водата. Гласът ù беше тих и спокоен, някак

далечен. – Но Йонас е най-голямото дете в семейството. Има титла и огромно

имение. Само негово биологично дете може да наследи имението и титлата му. В

някои среди това е ужасно важно.

Тя се обърна и погледна Дейвид. Слънцето беше все още високо в небето, но

светлината му беше вече златна, както и очите ù. Лъчите се потопиха в погледа ù

и заблестяха с него.

– Може и да не звучи като най-големия световен проблем, но години наред

цикълът ми беше най-големият ми враг. Господи как мразех, когато дойдеше!

Тя поклати глава и се загледа далеч, далеч към хоризонта.

Дейвид чакаше. Когато тя пак заговори, гласът ù беше толкова празен, така

ужасяващо тъжен, че той потръпна.

– Йонас ме напусна в деня, в който разбра, че не мога да имам деца.

27

Аса погледна скришом към Майкъл, който стоеше в средата на стаята и се

чешеше по главата. Майко мила, колко беше секси с тази избръсната глава!

Никога преди не си беше падала по мъже с гангстерски вид. Повечето страдаха

от непоносим нарцисизъм, а в нейните връзки имаше място само за един

егоцентрик. Лъскавите му сака, екстравагантните цветни ризи, лъскавите бижута

не бяха в тон с общоприетите разбирания, естествено. Тя кръстоса крака. Но я

възбуждаха. В това нямаше никакво съмнение. Не беше някакъв кух финансов

мазник, нито пък суров и безскрупулен мъж. Това беше Майкъл, най-милият и

порядъчен мъж, когото някога бе срещала. Това, че ù беше отказал веднъж, не го

правеше лош мъж. И тя го разбираше днес, десет години по-късно. Но това не

означаваше, че не я беше наранил и не болеше. Изпитваше смъртоносна болка.

– Вероятно си забелязала – каза той и думите му я върнаха в стаята. Беше се

загубила толкова дълбоко в мислите си, че не бе усетила кога е започнал да

говори и какво бе казал. Аса се намръщи. Когато му каза, че не обича да говори,

това беше самата истина, но му позволи да я довлече чак дотук. Не, не искаше да

говори. Нищо хубаво не излизаше от разговорите, независимо какво казваха

психотерапевтът ù и Наталия.

Говоренето болеше. Хората си казваха лоши неща и човек никога не се

чувстваше по-добре после. Така че наистина не искаше да говори.

Обходи с очи таза и корема му, но погледът ù бързо се съсредоточи между

краката му.

Искаше да чука.

Наталия винаги ù казваше, че използва секса, за да умъртви чувствата си, но

Аса не беше съгласна с това.

За умъртвяване на чувствата използваше алкохол, а сексът… е, тя наистина

обичаше да прави секс. Беше добра в леглото. И Майкъл я искаше, дори слепец

можеше да го види.

– Изобщо слушаш ли ме, когато ти говоря? – попита той. Достойнство му беше

наранено.

– Извинявай – отвърна тя и погледна часовника си. Три минути вече бяха

минали.

Тя стана от фотьойла. Майкъл почти отскочи назад. Аса прокара един пръст по

деколтето си и се взря в очите му. Още две секунди и щеше да бъде неин.

Майкъл поклати глава.

– Не, не ме слушаш. Исках да се извиня за поведението си в бара. Беше много

грозно от моя страна. Бях изненадан да те видя и казах неща, за които

съжалявам. Наистина съжалявам – каза и направи крачка назад.

– Няма значение. – Аса нетърпеливо махна с ръка, сякаш това беше забравено,

сякаш изобщо не се беше случвало. После направи една голяма крачка към него.

Той я гледаше внимателно и напрегнато, а тя се усмихна съвсем леко. – Ще

забравя за случая.

Това не беше съвсем вярно, защото той я беше наранил и болката беше все още

там – като шип в сърцето ù. Но това беше тогава. А и от прекалено много мислене

за минали неща никога нищо хубаво не излизаше, категорична бе тя. После

наклони глава настрани и снижи гласа си до мъркане.

– Имаш само няколко минути – каза бавно, примигна още по-бавно и се

приближи до него. Той поклати глава и каза съвсем сериозно:

– Не, Аса, трябва да говорим, наистина да говорим. Не се шегувам. Само да

говорим.

И… ето я.

Паниката.

Аса застина, ръцете ù се отпуснаха. Ако Майкъл не искаше да прави секс с нея,

ако искаше да говорят, само да говорят, а наистина не съществуваше израз на

света, който да дразни повече от това „да поговорим“, нямаше никакъв смисъл да

се виждат. Беше си представяла, че ще поспорят малко, той ще я преследва и

умолява, тя ще си поиграе с него, ще го потормози и измъчва и после ще си

извоюва обратно силата, която беше загубила в онази нощ на слабост и

унижение. И после щяха да правят фантастичен секс. Майкъл щеше да види

какво е изпуснал и точка, всичко щеше да приключи. Тя щеше да спечели. Но

това? Не. От паника студена пот изби по тялото ù. Заля я порой от емоции, които

трябваше да останат заключени.

Когато преди няколко дни бе видяла Майкъл за първи път след толкова време,

тя все още беше в шок. Очевидно можеш да си в шок повече от десет години.

Семейството ù беше изтрито от лицето на земята, така че може би не беше кой

знае колко странно. Злополука, обаждане от полицията и целият ù свят внезапно

пропадна.

Беше се преместила при семейството на Наталия. Трябваше да се подписват

много документи, да се слушат безкрайни слова от адвокати, да се вземат

решения. Когато понякога се сещаше за онова време, имаше чувството, че се е

случило на другиго.

Училището и Майкъл бяха нейната скала в хаоса. В училище тя беше просто

един от многото ученици, една от тълпата, а това беше прекрасно усещане. И

Майкъл винаги беше там, винаги я очакваше, далеч от светлините на

прожекторите, но там. И станаха приятели. Тя го дразнеше, флиртуваше с други

момчета, но само за да го тества. Нищо не се случи. Той само я гледаше с тези

големи черни очи, в които никога не можеше да прочете нищо. Бяха като две

черни мистични дупки. Понякога ù се струваше че вижда в очите му глад за нея,

понякога състрадание и винаги приятелство. И, разбира се, някъде по пътя тя се

бе влюбила. Трябваше да се напие, за да събере смелост да го доближи и да му

каже, а това беше толкова детинска постъпка, толкова унизителна. И той я бе

отхвърлил. Просто така. Не пожела това, което му предлагаше.

Е, съвсем естествено онази вечер тя си бе отишла у дома с друг.

Но това беше преди векове, напомни си тя и се насили да поеме въздух. Сега

беше пораснала, беше зряла. Можеше да си заповяда да не мисли за това.

– Майкъл, сега ли трябва да го обсъждаме? Не може ли… може би… – Но гласът

ù не звучеше убедително. Тя беше заложила всичко на една-единствена карта, на

секса, и бе загубила.. И той отново я отхвърляше. Това се превръщаше в много

неприятен навик. Аса потъна обратно в стола си.

Майкъл тръгна бързо към нея, сви се пред краката ù и сложи ръце върху

бедрата ù. Аса едва не излетя от кожата си. През всички тези години не я бе

докоснал нито веднъж. Никога. Не като мъж. Ръцете му бяха големи и груби,

както и цялото му тяло. Мускулите на ръцете и краката му издуваха костюма му.