всички, но настроението беше хубаво и тя също се забавляваше.

Тогава някой извика:

– Здрасти, Наталия. – И секунда след това беше придърпана в силна огромна

прегръдка.

– Алекс! Колко съм щастлива, че си тук! – Тя се измъкна от огромните му ръце и

погледна малкия си брат, Александър де ла Грип, който вече не беше никак

малък. Всеки път, когато се видеха, той беше все по-висок и силен.

– Здрасти, сестричке. – Огледа я по-отблизо. – Какво си ми бебче! – Усмивката

му стана още по-широка и красивото му лице изглеждаше буквално неземно. – И

Аса Белке! – добави с глас, който напомняше на мед и слънце. – Изглеждаш

вълшебно, както винаги. Ще ми позволите ли да ви донеса шампанско?

Те кимнаха и се загледаха към отдалечаващия се Алекс.

– Винаги забравям колко разкошно е това момче – каза Аса. – Сякаш един ден

Бог се е събудил, за първи път се е почувствал в добро настроение и е решил да

даде на един мъж всичко накуп.

Александър се върна и всяка си взе чашата със шампанско.

– Не са ли те затворили още? – попита Аса.

Александър, който беше само година и малко по-млад от Наталия и който

преминаваше през жените със скорост, която би накарала сексуалните подвизи

на Аса да изглеждат като неделна разходка на монахиня в парка, се засмя.

Когато осемнадесетгодишната Аса се премести да живее при тях, той беше само

на тринадесет. Между двамата имаше особено силна връзка – с много

флиртуване и никакви граници. Освен това, според Наталия си приличаха

изумително много. Умни и красиви, но нещастни. И винаги готови за секс.

Александър се наведе напред и прошепна нещо в ухото на Аса, което я накара да

избухне в смях.

Наталия се притисна до ръката му. Алекс беше нейният малък брат и не ù

пукаше с кого е бил и какво е правил.

– Майка и татко тук ли са? – попита той и остави чашата си, която бе изпразнил

за нула време. Дори Аса не пиеше толкова бързо. Наталия кимна.

– Да. Още ли не си ли се видял с тях?

– Не. И слава богу. Колкото по-късно, толкова по-добре. Какво ново? Да смея ли

да се надявам, че Питър се е развел с оная вещица?

Наталия отвори уста да отговори, но изведнъж се усети, че стиска ръката на

Александър с все сила.

– Какво става? – попита той.

– Мамка му – измърмори Аса, след като разбра какво се случва. – Йонас?

Наталия имаше чувството, че краката ù ще се подкосят всеки миг. Йонас

вървеше право към тях. Не се бяха виждали от раздялата и Наталия нямаше

никаква представа какво иска и защо върви към нея с това сериозно изражение.

Тя стисна ръката на брат си, той я потупа нежно и каза:

– Хайде, Нат, ти си Де ла Грип. Можеш да се справиш с него. Или ако искаш, да

го пребия? Нямам нищо против едно леко меле. Дори бих го направил с огромно

удоволствие.

– Благодаря, но не. – Последното нещо, което Наталия искаше, бе брат ù да се

сбие на мегапартито на Джей О.

И тогава Йонас застана точно пред нея.

Първо се здрависа с Алекс. Да, винаги първо с мъжете. Наталия забеляза, че

Алекс стисна ръката на бившия ù доста по-силно от необходимото, защото лицето

на Йонас се изкриви от болка. Наталия дори не се опита да прикрие усмивката

си. Александър беше човек без никакъв морал, но също така беше предан до гроб

на малкото хора, които обичаше.

Йонас целуна Аса по едната буза и после погледна Наталия.

– Здрасти – каза той тихо. Приятелска усмивка, хубави очи. Сърцето ù се сви.

– Здрасти – отговори тя.

– Изглеждаш прекрасно.

– Благодаря – отговори тя и се почувства малко по-добре. Не беше чак толкова

зле. Първият шок беше преминал и Йонас пак беше себе си.

Не беше лош човек, наистина. Не беше чак толкова трудно, както се бе

опасявала. Издиша дълбоко и му се усмихна вежливо.

– Надявах се да те видя тук – каза Йонас.

– Така ли? – Гласът ù беше равен и спокоен. И странно, но точно така се

чувстваше, почти напълно спокойна.

– Липсваше ми.

– И ти ми липсваше – промърмори тя, но знаеше, че това е пълна лъжа. През

последните две седмици не се беше сетила за него нито веднъж.

Една фотографка от пресата дойде и попита дали може да направи снимка на

Алекс. Брат ù винаги ги привличаше, винаги искаха да го снимат и чакаха да им

позволи. После една млада дама се приближи и отмъкна Александър. Наталия се

загледа в гърба му. Беше прекалено красив. И това му навличаше толкова много

бели, защото около него винаги имаше тълпи жени. А той съзнателно

поддържаше имиджа си на плейбой. Само ако това можеше да го направи

щастлив – помисли си Наталия. – Само ако можеше да прогони този плах

поглед от очите му, тази бездънна мъка, която бе невидима за останалите.

Ако можеше да не пие толкова много...

Тя го видя да спира пред изумително красива червенокоса жена, която

говореше с Джей О. Жената беше облечена в бледорозова рокля, на фона на

която косата ù изглеждаше още по-блестяща. Наталия не знаеше какво ù каза

Алекс, но на нея очевидно не ù хареса. Чу Йонас да казва нещо на Аса, но не

можеше да събере сили да се обърне към него.

И тогава Наталия го усети.

Присъствието на Дейвид изпъкваше сред тълпата, натежаваше над разговорите,

над кръжащите сервитьори. Усети го като електрически шок. Косъмчетата на

ръцете ù се изправиха, звуците край нея станаха много по-силни, оглушителни,

направо непоносими. Помисли си, че вероятно си въобразява. Осъзна, че е

спряла да диша, изпусна въздуха от гърдите си и внимателно остави чашата.

После бавно и постепенно започна да връща енергията в мускулите си с цялата

събрана през годините сила: воля, танци, езда. Всичко това бе задействано и тя

бавно обърна глава. Усети леко гъделичкане по врата. Устните ù се извиха и

тогава очите им се срещнаха.

Бам.

Бам!

Аса се мушна до нея.

– Видя ли?

– Да – издиша Наталия.

– И двамата са тук.

– Да.

– Мамка му, колко са секси.

Наталия вирна брадичка. Да, бяха секси, но тя имаше нова рокля, нови обувки и

нова прическа.

– Но ние сме по-секси.

– Да – съгласи се Аса. – Сега е време за нашето представление. Готова ли си?

– Напълно.

26

Дейвид я забеляза сред тълпата от гости – сякаш светеше. Хората се въртяха

около нея, пред нея, но тя изпъкваше като единствена самотна звезда в нощното

небе. Как бе допуснал да не види още първия път, че Наталия е поразяващо

красива жена? Изобщо имало ли бе време, в което бе мислил за нея като за

обикновена незабележима жена? В нея нямаше нищо обикновено. Беше

направила нещо с косата си – падаше по раменете ù на едри лъскави къдрици,

които се спускаха по гърба ù. И беше в червено. Рокля с цвят на ферари, къса,

направена от материя, която изглеждаше като жива, увиваше се около тялото ù.

А тези дълги секси крака неотдавна бяха на раменете му, когато я довеждаше до

оргазъм.

В началото не можа да разпознае думата, която чу в съзнанието си, беше

прекалено зает да я изпива с поглед. Но после я чу пак, една-единствена дума,

която с първичния си рев удави всички останали.

Моя. Тя е моя.

Което беше повече от глупаво, разбира се. Той нямаше да има права над нея

Нямаше никакво значение какво бяха правили. Беше само секс.

Само секс.

Искаше да отиде при нея, да погали тези голи рамене, да я вземе в прегръдката

си, да я притисне към себе си, да я целуне дълбоко, удовлетворяващо. Искаше да

види как лицето ù засиява, как очите ù се разширяват. Беше почти невъзможно

да устои. Невъзможно дори да си спомни защо трябваше да стои далеч от нея и

да се бори с този импулс. И тогава реагира така, както очевидно винаги

реагираше, когато станеше дума за Наталия – започна да прави поредната

сделка със себе си.

Само един последен път, какво значение имаше? Защото това наистина щеше

да е последният път. Тази нощ щеше да е последната им заедно преди… е, преди.

Тя наклони леко глава и не откъсна очи от него. Примамваше го, изкушаваше

го, както навремето сирените са подмамвали моряците и Дейвид метна всичко

зад борда. Изхвърли всички добри намерения, всички аргументи точно както се

изхвърлят окови.

Моя.

Точно се канеше да тръгне към нея, беше направил първата крачка, когато

забеляза някакъв висок мъж да се промъква зад нея. Или може би бе стоял там

през цялото време, но Дейвид едва сега го забеляза? Този мъж се държеше като

куче, препикало територията си. Тя се обърна с лице към него. Мъжът прошепна

нещо в ухото ù, тя кимна и двамата тръгнаха нанякъде, погълнати от тълпата.

Мигът отмина.

Той преглътна тежко.

Трябваше да е благодарен, че това се случи. Сега вече беше свободен да