синьо.

– Много е… хм… синя.

– Скачай. Да тръгваме. Говори ли с Малин?

Майкъл кимна. Да, беше я видял точно преди да излезе от офиса. Можеше да

чуе крясъците ù чак до асансьора.

– Малко е недоволна, че я оставяме сама у дома – каза той, защото наистина

разбираше сериозността на положението. Тяхната завеждаща комуникациите

беше бясна като раздразнена оса. – А и май си беше купила дрехи за партито. Не

дочух много добре последното ù изречение, но мисля, че очаква доста голям

коледен бонус.

Дейвид запали колата:

– Знам. Изпрати ми един доста дълъг списък с причините, които правят

присъствието ù в Бастад напълно задължително. Но трябваше да остане. Всички

други също трябваше да останат.

Настроението в офиса никак не беше весело, но според Майкъл Дейвид беше

прав. В същото време се радваше, че не на него се бе паднало задачата да убие

демокрацията в „Хамар Капитъл“.

– Да се надяваме само да няма някой бунт в щаба, докато се забавляваме в

Бастад – каза Майкъл. – А и журналисти ще дойдат и... знаеш ги как обичат да

душат край теб. Малин може да им помогне да те намерят доста бързо.

– Малин има за задача да подготви изявлението за пресата и тя го знае много

добре – каза Дейвид. – Журналистите могат да ме надушат и без нея, но аз

отмених резервацията в хотела и взех под наем една къща.

– Добре, така ще е по-спокойно – съгласи се Майкъл. Нямаше да попадат на

всяка крачка на озверели журналисти или на подпийнали млади финансисти,

които обичат да ръкомахат и да разказват какво е мнението им за рисковия

капитал, за хората, които работят като рискови инвеститори и за чужденци с

тъмна кожа.

Дейвид излезе от Стокхолм по магистралата „Есенгеледен“ и после потеглиха

на юг. Пътуването мина бързо, понеже имаха да си обменят доста информация и

да обсъждат техни си неща, и Дейвид беше истински доволен, че реши да купи

кола, вместо да лети със самолет. Тя наистина му харесваше.

Майка му никога нямаше достатъчно пари за кола и сега се запита какво ли би

помислила Елена Хамар за покупката му. Тази мисъл беше необичайно

сантиментална проява от негова страна. Майка ми винаги харесваше модерни,

красиви неща, помисли той с прорязваща болка в сърцето.

Спряха само веднъж да се поразтъпчат и да хапнат нещо набързо и по-късно

този следобед стигнаха покрайнините на Бастад.

Синият знак за изход от магистралата най-сетне се появи, Дейвид зави и видя

морето. Наталия трябва да е тук, помисли си той. „Хамар Капитъл“ бяха едни

от най-важните клиенти на „Лондонска банка“, така че съвсем естествено той и

Майкъл бяха поканени на партито на Джей О.

– Аса ще идва ли? – попита Дейвид.

– Не знам.

– Ти още ли не си ù се обадил?

– Разбира се, че се обадих – отвърна саркастично Майкъл. – Обадих ù се веднъж

онзи ден, но после промених решението си и затворих. И вчера се обадих, за да ù

обясня.

– И какво каза тя?

Майкъл стисна челюсти и се загледа мрачно през прозореца.

– Не знам – тросна се той. – Затворих след две позвънявания.

Дейвид едва се сдържа да не избухне в смях.

– Нали знаеш, че номерът ти се изписва и ще знае кой я е търсил?

Майкъл все така гледаше през прозореца.

– Знам, но не мога да мисля нормално, когато става дума за тази жена. Но

изобщо не виждам как би могло да има нещо между нея и мен. Всички в

семейството ми ще се побъркат.

– Не е нужно да им казваш – посочи Дейвид.

– Освен това тя работи в „Инвестум“. Сещаш се, компанията, която се каним да

завземем?

За разлика от Наталия, която притежава част от компанията.

Дейвид не можеше да пренебрегне факта, че Наталия със сигурност щеше да е

там и довечера щяха да се видят. Не се бяха виждали от неделя сутринта и си

бяха разменили само няколко спорадични съобщения.

Но пък за сметка на това за малко да ù прати съобщение, което беше написал

за Каролина. Това го бе разтърсило. Толкова много неща бяха заложени на карта,

точно сега нямаше право на грешки.

– Аса има тонове акции в „Инвестум“ – каза Дейвид. Знаеше точно кои хора

имаха най-много дялове в компанията. – Притежава и един милион други неща.

Ти всъщност имаш ли представа колко е богата тази жена?

– Тя наследи всичко, когато семейството ù загина, и сега успява да го управлява

добре, така че, предполагам, е една от най-богатите жени в Швеция.

– На колко е била?

– Когато починаха ли? Осемнадесет. Тя наследи всичко. И родословието ще

умре след нея. Доста голям удар – да загубиш семейството си и в същото време

да наследиш всичко. Когато бяхме в колежа, беше дива. Учеше, пушеше, пиеше,

спеше с когото ù падне. Мисля, че просто започна да откача.

– Доста е добра в работата си, доколкото разбирам, така че явно е овладяла

лудостта. И със сигурност има нещо между вас двамата.

– И като стана дума за това как аз не съм послушал съвета ти, как са нещата с

Наталия?

– Не беше нищо сериозно и сега е приключило.

Майкъл се почеса по темето. Единият от многото му големи пръстени проблесна

със сиянието на двадесет и четири карата злато и три карата диамант. На врата

си носеше златна верига. Беше я направило едно момче от квартала.

– Значи първо е било нищо сериозно – започна скептично Майкъл, – а

сега нищото е приключило?

– Точно така. – Защото наистина беше краят. Дейвид беше напълно сигурен, че

е успял да я преодолее.

– Пак си я видял – поклати глава Майкъл.

– Видяхме се няколко пъти – Дейвид звучеше отбранително – Един път в нейния

апартамент. Може би два пъти. И един път в моя. Но това беше всичко и няма да

има нищо повече.

– В твоя апартамент? При теб? – Сега Майкъл наистина беше шокиран.

– Да.

– Мястото, където не допускаш абсолютно никого, дори и мен?

– Ти можеш да дойдеш – каза Дейвид и зави към паркинга. – Можеш да плуваш

в джакузито ми.

– Говориш като лунатик.

– Може би, но аз поне не звъня на някое момиче, само за да ù затворя

телефона.

25

– Не разбирам как изобщо ще вървиш с това – каза Наталия, докато оглеждаше

екстремно високите обувки на Аса. В сравнение с тях, нейните сандали

изглеждаха почти скромни, въпреки десетсантиметровия ток.

– Тези обувки не са за ходене – обясни Аса и раздвижи стъпалата си. – Те са за

лов на мъже. С тези обувки една жена не остава дълго права. – Огледа се, кимна

към едно момче, което бе спечелило първо място в „Швеция търси талант“, а

после помаха на известен актьор. – Майкъл ми се обади два пъти и затвори.

Време е за разплата.

Наталия огледа роклята на Аса – беше като змийска кожа, която някой сякаш

бе излял по тялото ù. Къдриците ù бяха изправени, правите кичури пружинираха

около лицето ù и подчертаваха змийската шарка на роклята ù. Аса изглеждаше

точно като жена, тръгнала на война, и Наталия почти изпита съчувствие към

Майкъл. В това настроение Аса би го заклала като жертвено агне.

Наталия си взе чаша шампанско от сребърния поднос и изчака, докато Аса,

един министър и новата му неофициална приятелка се целуват по бузите.

Наталия и Аса бяха втори ден в Бастад. Печаха се на слънце, плуваха, а

Наталия използваше всяка останала секунда да се среща с клиенти на банката.

Малкият град се пръскаше от мероприятия, но само две партита имаха

колосално значение и всеки искаше да бъде видян именно там. Едното беше

партито на родителите ù утре, а това беше другото – партито на гигантската

„Лондонска банка“. В списъка с гостите се виждаха само имена на богаташи и

знаменитости и Наталия знаеше, че хората наистина плачеха, ако не получат

покана. След връчването на Нобеловите награди и сватбите на принцесите това

беше мястото, където всеки искаше да бъде поканен.

Джей О им помаха и Наталия му отвърна. Градината вече беше претъпкана с

хора във възможно най-скъпото официално облекло. И идваха още. Шампанско

във високи охладени чаши и скариди върху натрошен лед се разнасяха навсякъде.

Имаше оркестър и известни певци и певици се редуваха да пеят популярни песни

и да забавляват гостите. Най-прочутите готвачи в страната стояха край скарите и

огромните тигани и тенджери и готвеха. Самият начин, по който се предлагаше

храната, беше сам по себе си истинско шоу.

Наталия забеляза, че един телевизионен екип снимаше готвенето. Скоро щеше

да се наложи да си тръгнат, защото телевизията бе допускана само за малко,

съвсем в началото на партито.

Политици, журналисти, знаменитости си разменяха любезности или просто си

говореха. Аса започна да флиртува с един от принцовете на Монако, после с

известна хокейна звезда, а Наталия само гледаше и отпиване от шампанското си.

Познаваше едва малка част от хората, а приятелката ù – ако не всички, то почти