черпя.

– Заета с какво по-точно, ако мога да попитам? – отвърна Аса, без да позволява

на предложението за обяд на следващия ден да я отклони от целта.

Наталия не каза нищо. Тя погледна отрупаното си бюро. Сега би бил

перфектният момент да звънне телефонът или да се задейства алармата за

пожар в сградата, помисли си тя. Очите на Аса се разшириха, сякаш бе

проумяла нещо голямо и вълнуващо.

– Аха! Кой е той?

– Не ставай глупава. Отивам само да обядвам.

Очите на Аса се превърнаха в две тюркоазени цепки.

– Държиш се прекалено странно дори за теб с цялата ти ексцентричност. С

кого?

Наталия стисна устни.

– Наталия, с кого?

– С един човек от, хм, „Хамар Капитъл“.

Аса сви вежди.

– С кого? – попита настоятелно като сърдито дете. Може би от нея наистина би

излязъл добър водач на секта, но със сигурност би била и страхотен детектив – от

тези които ти вадят ноктите, докато признаеш. Видът ù на русо празноглаво

момиче подлъгваше.

– Това е само бизнес обяд – подчерта Наталия, сякаш да се защити. – Нищо

друго. Познава Джей О – добави тя, сякаш фактът, че щеше да обядва с някой,

който познаваше шефа ù, обясняваше всичко.

– Кой е той?

Наталия капитулира.

– Дейвид Хамар.

Аса се наведе напред и се усмихна.

– Големият лош вълк, а? Самият господин Рисков предприемач? Най-лошото

момче в света на финансите? – Тя наклони глава. – Обещай ми, че непременно ще

спиш с него.

– Ти си напълно ненормална. Сексуална маниачка ли си, или какво? Всъщност

ми се иска да откажа. Наистина съм ужасно стресирана, но едно от нещата,

което не мога да намеря, е телефонът му. – Как можеш да загубиш телефон в

офис, по-малък от дванадесет квадратни метра?

– За бога, момиче! Защо не си наемеш асистентка?

– Имам асистентка, която за разлика от мен има личен живот. Децата ù са

болни и се прибра у дома. – Наталия погледна часовника на стената. – Вчера.

Тя въздъхна, отпусна се на стола зад бюрото и затвори очи. Нямаше сили дори

да гледа.

Беше тотално изтощена. Имаше чувството, че е работила векове наред. Без

прекъсване. Изоставаше с толкова много документация, имаше да пише отчет и

да се готви за пет суперважни срещи. Всъщност тя не…

– Наталия?

Гласът на Аса я накара да подскочи и разбра, че почти бе заспала на неудобния

стол.

– Какво?

Аса я погледна сериозно. Подигравателното ù изражение бе изчезнало.

– „Хамар Капитъл“ не са най-голямото зло, независимо какво мислят брат ти и

баща ти. Действат грубо, но Дейвид Хамар не е сатана. И е ужасно секси. Няма

защо да се срамуваш, ако си решила, че ще е забавно да се срещнеш с него.

– Не, не се срамувам – отговори Наталия, но от деня, в който този човек ù се бе

обадил, тя не спираше да се пита какво иска от нея легендарният изпълнителен

директор на „Хамар Капитъл“. Той може и да не беше сатана, но репутацията му

беше на грубиян дори по стандартите на безчувствения свят на финансите. –

Просто ще отида да обядвам и ще приключа с това задължение – заяви

категорично тя. – Ако ще върти бизнес с банката, ще трябва да се свърже с Джей

О, не с мен.

– Точно там е работата. Никога не знаеш какво да очакваш, когато си имаш

работа с него. – Аса грациозно се изправи. – Не се подценявай. Познаваш ли

някой по-умен от себе си? Не, нали? – Тя прокара ръка по дрехите си, по които

нямаше и една гънка. Макар че бе облякла строг бизнескостюм (Наталия знаеше,

че е шит по поръчка от „Прада“ специално за Аса), обикновена копринена блуза

и леки бежови обувки с висок ток, приятелката ù изглеждаше блестящо като

кино звезда.

– Знаеш много добре, че не трябва да ти пука какво мисли баща ти – каза

блондинката, привеждайки се над бюрото. Както винаги бе нацелила раната и

сега сипваше сол в нея. – Ти си страхотна жена и можеш да постигнеш много.

Дори да изградиш своя собствена кариера тук. – Аса обходи с поглед офиса,

който се намираше в сградата на една от най-богатите и влиятелни банки в

света – Лондонската. – Не си струва да работиш за компанията на семейството

си. Те имат най-изостаналите представи за правата на жените и ти го знаеш.

Няма надежда баща ти да се промени, брат ти е идиот, а останалата част от

борда са шовинистични прасета, които спокойно могат да получат златен медал

за дискриминация на жените. И аз го знам най-добре, защото работя с тях. Ти си

по-умна от всички тях взети заедно.

– Може би.

– Тогава защо не си в борда?

– Но ти работиш там и си доволна, нали? – попита Наталия, старателно

избягвайки въпроса защо не е в борда на „Инвестум“. За нея това беше

изключително чувствителна тема.

– Да, но съм там само заради квотата, която са отпуснали за жените – отговори

Аса. – Бях наета от мъж, който мрази да запълва квотите така, както мрази

имигрантите, феминистите и работническата класа. Сега може да ме посочи и да

каже, че е назначил жена.

– Татко не мрази… – започна Наталия, но веднага спря. Аса беше права.

– Освен това, баща ти изпитва някакво съжаление към мен, понеже съм сирак –

продължи Аса. – А и нямам никакви амбиции да завладявам това място и да

ръководя отвратителното им шоу. Единствената ми цел е да не умра от скука. Но

ти можеш да стигнеш до върха и над него.

Аса отвори чантата си, която струваше петдесет хиляди крони, и започна да се

рови в нея. Извади светло червило и очерта леко устните си.

– Той ме помоли за дискретна среща – обясни Наталия. – Всъщност не биваше

да се съгласявам. Нали няма да кажеш на никого?

– Колко си мнителна! Разбира се, че няма да кажа. Какво иска според теб?

– Може да е нещо свързано с финансиране. Може би има сделка с някой от

нашите клиенти? Не знам, наистина. Цяла нощ не съм спала. Мислех само за

това. Или просто търси връзки в банката?

Никак не беше необичайно хората да искат да се запознаят с нея, защото е Де

ла Грип – жена с положение и влияние. Това беше едно от нещата, които

мразеше. Дейвид Хамар обаче бе възбудил любопитството ù. Освен това не ù

прозвуча мазно и фалшиво, а просто любезно. И трябваше да хапне нещо. Беше

гладна.

Аса я погледна замислено.

– Всъщност няма да е зле да дойда с теб. Ако те оставя сама да се справиш с

това, кой знае какво ще кажеш и дали няма да споменеш нещо, което не бива да

стига до неговите уши.

Наталия едва се въздържа да не ù напомни, че вече си е създала име като един

от най-обещаващите таланти в областта на корпоративните финанси – една от

най-сложните и хлъзгави сфери в света на бизнеса. Бе сред най-високо оценените

студенти за всички времена в бизнес образованието на Швеция. Дипломата ù не

беше подарена, а справедливо извоювана. Ежедневието ù включваше финансови

операции, работа с фондове и консултиране. През нея минаваха стотици милиони

крони на ден и в момента беше в процес на завършване на една от най-сложните

банкови сделки в цялата история на Швеция. Но… Аса, разбира се, беше права –

кой знае какви глупости би наговорила и какво можеше да издаде благодарение

на вечната си разсеяност.

– Ще ти се обадя да ти кажа как е минало.

Аса я гледа дълго и проницателно.

– Поне разбери какво иска – каза най-сетне тя. – Няма да те заболи. Много хора

биха направили всичко, за да имат възможността да работят с него. Или да

спят с него.

– Не мислиш, че е прекалено рисковано ако някой ни забележи? – попита

Наталия, разочарована от несигурността в гласа си.

– Разбира се, че е рисковано. Той е опасен, богат и баща ти го мрази. Какво

повече искаш?

– Да отменя ли обяда?

– Категорично не – поклати глава приятелката ù. – Живот без риск не е живот.

– Това ли е мъдрата мисъл на деня? – попита Наталия, отбелязвайки си наум, че

не ù допада особено.

Аса се изправи, взе празната си чаша и я размаха пред очите на Наталия.

– Не, така пише на чашата ми за кафе. Мисля, че трябва да се върна в офиса и

да се обадя на две-три места. Може да уволня някого. Адвокатите не са най-

забавните същества на света. Къде ви е срещата?

– В ресторант „Ула Виндблад“.

– Можеше да е и по-зле. – Очевидно Аса не намери по-остри думи да я

критикува, макар че отчаяно се опитваше. Тя поглади шалчето си. Последния

път, когато Наталия видя такъв шал, беше в бутика в луксозния мол „Нордика

Компаниет“ и цената на етикета беше леко замайваща.

– Ти си сноб, знаеш ли? – каза Наталия.

– Имам изграден нюх към доброто качество – отвърна приятелката ù и нагласи

дръжката на чантата върху рамото си. – Не всеки може да купува конфекция. Ти,

разбира се, можеш да го разбереш – потръпна сякаш от възмущение, хвърли един

тюркоазен поглед към Наталия и добави: – Само се пази. Кой знае с какви е спал.