Дори Луиз.

Питър погледна към съпругата си. Дори когато спеше, Луиз беше перфектната

жена – спокойна, тиха, свежа.

Луиз вероятно не знаеше, че Питър я бе чул да говори с Дейвид на едно парти.

Видя как очите ù възбудено грееха, докато приказваше с това високо момче от

работническата класа.

Питър бе видял и колко беше съсипана, когато той я отхвърли.

Странно защо сега точно се сещаше за това. Беше забравил цялата история, но

споменът изплува, когато отвориха цяла тема за Дейвид Хамар по време на

вечеря и слушаше как Луиз изливаше неприязънта си към него.

Питър никога не беше изпитвал сигурност, че е достатъчно добър за Луиз. Ето

защо беше изумен, когато накрая тя бе избрала него. Преди да станат двойка,

беше ходила с някои от приятелите му. Всички казваха, че не е за изпускане, че

е много хубава и той ù предложи, без да повече да мисли за нищо друго, освен за

факта, че беше невероятно голям късметлия да има жена като нея – руса,

сдържана и с точното потекло. Жените винаги го бяха карали да се чувства в

чужди води. Не ги разбираше. Знаеше само, че трябва да печелиш много пари и

да успяваш – в противен случай те гледаха с пренебрежение.

Той се размърда в леглото, прокара ръка по долнището на пижамата си. Беше

минало толкова време, откакто бяха правили секс, но, честно казано, самият той

не бе искал кой знае колко. Възможно ли беше вече да остарява? Беше само на

тридесет и пет и не беше особено щастлив в брака си. Може би трябваше да се

тревожи, но в крайна сметка не беше сигурен дали заслужава да бъде щастлив

след това, което е извършил. Отдръпна ръката си. Даже нямаше настроение да

мастурбира. А ако Луиз се събудеше? Вероятно щеше да повърне.

Въздъхна. Мислите му пак се върнаха към Дейвид Хамар.

В „Скогбака“ Питър го беше атакувал с цялата си сила и власт, с цялата си

омраза, горчивина, бяс – емоции, за които дори не бе подозирал, че таи в себе си.

Последиците бяха катастрофални.

О, как го бяха малтретирали. И как всичко ескалира.

И после...

Не, нямаше да мисли за това. Ако започнеше, нямаше да може да диша. Ето

защо беше най-добре да се опита да забрави. Всъщност му се искаше да стане, да

запали цигара, но не знаеше как после да обясни поведението си на Луиз.

Той примигна и се опита да заспи, но нямаше никакъв шанс. Може би се

притесняваше за сливането? Веднага след като сделката приключеше, баща му

щеше да се пенсионира, да се оттегли и да остави всичко в неговите ръце – на

най-големия и най-изпълнителния брат.

Щеше да бъде изпълнителен директор – най-великото и най-значителното

постижение в кариерата му. Всички, които си шепнеха от ухо на ухо, че е

получил сегашната си позиция заради баща си, щяха да бъдат принудени да

млъкнат. И всичко щеше да е по-добре.

Питър се обърна и се загледа през прозореца.

Може би не можеше да се надява на вътрешен мир. Но наистина искаше да се

отърве от целия товар, който носеше от години. Да избяга от всички спомени,

които никога нямаше да може да сподели с никого, от всички неща, от които едва

не полудяваше.

След няколко часа щеше да започне да се разсъмва. През лятото в Швеция

беше светло през толкова голяма част от денонощието. Може би затова не

можеше да заспи?

Луиз промърмори нещо в съня си и той се загледа в лицето ù. Реши, че ако се

събуди, ще говори с нея. Но тя не го направи, а и така или иначе нищо от

стореното не можеше да бъде върнато назад. Можеше да се надява само на едно:

да забрави. Опитваше се вече цели двадесет години.

Сега щеше да се опита по-упорито.

Все някога трябваше да стане по-лесно.

22

Наталия беше наркотик. Дейвид нямаше друг начин да я опише.

Не можеше да мисли ясно.

Или не искаше.

Защото дори когато се качваше в таксито и казваше на шофьора адреса на

Наталия, вярваше, че ако можеше да мисли разумно, не би бил в това такси и не

би продължил тази връзка. Не и с всичко, което предстоеше да се случи. Пет от

най-големите брокерски къщи бяха в готовност. Бяха купували акции за „Хамар“

чрез поставени фирми и в мига, в който им кажеше, щяха да прехвърлят акциите

си на него.

От законна гледна точка положението беше леко нестабилно. Не беше

незаконно, но със сигурност не беше и етично и много хора във финансовия свят

щяха да подскочат до тавана, особено тези, които следваха своите собствени

двойни стандарти. Всички инвеститори на Дейвид бяха внесли парите, които бяха

обещали, и това означаваше, че в момента „Хамар Капитъл“ притежаваха

умопомрачителната сума от над сто милиарда шведски крони. Без съмнение, това

беше най-голямото поглъщане на една компания от друга в Швеция и може би

дори в Европа. Щеше да е на първа страница на „Уолстрийт джърнъл“ и славата

им щеше да се разнесе и извън границите на финансовия сектор.

Не беше кой знае колко странно, че все още не беше изтекла никаква

информация. Единствените хора, които знаеха каква точно е картинката, бяха

той и Майкъл. Освен това никой не можеше дори да си представи, че някой би

дръзнал да прекърши компания с мащаба на „Инвестум“ – гръбначния стълб на

страната. Финансовият свят се движеше по собствени неписани правила и

Дейвид имаше склонност да нарушава… като цяло повечето от тях. Щеше да

успее. Знаеше го, усещаше го с всяка клетка на цялото си същество. Щеше да ги

накара да паднат на колене. Историята на финансовия свят щеше да бъде

разделена на две: преди и след падането на „Инвестум“.

За целта трябваше да мисли ясно и да се фокусира върху това, което правят –

върху всеки един детайл от сложната атака. Така че не можеше да допусне

Наталия да заема цялото място в съзнанието му.

Не биваше и не трябваше да мисли за секс, за смях и за някаква странна

емоция, на която не искаше да даде точно определение.

Затова само един последен път, каза си, когато таксито спря на тихата уличка.

Това беше всичко. Краят. Щеше да бъде с нея само още един път, щеше да сложи

точка по възможно най-внимателния начин и после да е свободен. Прецизен и

концентриран. Всичко се свеждаше до едно-единствено нещо – да сложи край.

Нямаше никаква алтернатива.

Абсолютно никаква.

Обади ù се от пред входа, тя натисна копчето, вратата се отвори и той хукна по

стълбите. Нямаше да издържи да стои неподвижен в асансьора. Сърцето му

блъскаше като чук, кръвта му кипеше, а когато Наталия отвори вратата, той се

зарови в косата ù, задържа лицето ù между дланите си, притисна я към стената и

я целуна, докато вратата се затръшваше от ритника му. Тя простена и сякаш се

подпали в прегръдката му. Той вдигна тясната ù пола над бедрата, скъса

бикините. Вече беше мокра, когато сложи ръка между краката ù.

– Дейвид – прошепна тя.

Вдиша аромата ù, плъзна пръст в нея и започна да го движи. Наталия свърши

ужасно бързо, почти яростно около пръстите му, притисната в ръката му. Беше

го прегърнала през врата и гладката ù топлина конвулсираше около пръста му.

Дишаха тежко, притиснати един в друг и когато Дейвид я хвана за косата, беше

потна. Разкопча блузата ù, дръпна сутиена ù надолу и обви гърдите ù с длани.

– Искаш ли да влезеш? – попита тя с разтреперан глас.

Той за малко да се засмее, защото осъзна, че все още бяха до входната врата.

– Да, много искам да вляза.

Тя дръпна полата си надолу, хвана ръката му и го поведе по коридора.

Спряха пред една врата и когато Наталия я отвори, се оказа спалнята ù. Ухаеше

на чисто и на Наталия.

Леглото беше оправено, белите чаршафи изглеждаха почти еротично

девствени.

– Правили сме секс на дивана ти, на терасата ти, в коридора ти, но за първи път

виждам спалнята ти.

– Знам – каза тя, разкопчавайки сутиена си. Пускаше дрехите си по пода. –

Никога не съм преживявала такова нещо. – Застана пред него изправена като

струна, гола и грациозна.

Помогна му да съблече тениската си, прокара длани по гърдите му, по ръцете.

Той ù позволи да прави каквото иска, защото скоро щеше да получи това, което

желаеше. Тя разкопча колана му, свали ципа, започна да го гали със същото

сериозно изражение. Дейвид дишаше тежко, наблюдаваше как топлината се

разлива по бледата ù кожа. Затвори очи, докато тя увиваше пръсти около пениса

му.

– Толкова силно копнях да те усетя в мен – каза тя с дрезгав глас.

– Имала си тежък ден? – попита Дейвид и тя кимна.

– Имаш ли презервативи?

Той извади пакета, който беше купил, и тя легна на леглото. Ръцете ù бяха

вдигнати над главата, краката ù – разтворени без никакъв срам. Единият беше

свит в коляното.

Никога през живота си не беше слагал презерватив с такава бясна скорост.

После скочи върху нея, проникна, зарови се, буквално се закопа в нея. Тазът ù