феминистки глупости. В крайна сметка, ние мъжете сме в този бизнес от векове,

независимо какво мислят съвременните жени и какво се опитват да докажат.

Винаги едни и същи глупости.

Наталия реши да се съсредоточи върху храната си. Темата за жените в бизнеса

беше крайно чувствителна за баща ù, а тя искаше да може сама да избира

битките си.

Преди няколко години най-големият конкурент на „Свенска банка“, „Нордбанк“,

беше назначил нов главен изпълнителен директор – Мег Сандберг. Баща ù най-

открито бе критикувал избора. Беше излязъл в пресата с официално изявление, в

което обясняваше защо изборът на „Нордбанк“ бил крайно неудачен. В отделни

разговори с познати и колеги се бе подигравал на вида ù на мъжкарана и на

пълната ù липса на вкус за стил и мода – нещо, което не се отнасяше за

способностите ù да управлява компания. Мег Сандберг обаче се доказа като

изключително голям професионалист, спечели доверието на борда с открития си

и свободен начин на общуване с хората и червенокосата изпълнителна

директорка с лош вкус за дрехи бе довела „Нордбанк“ до огромен успех. Наталия

беше сигурна, че това е една от причините баща ù да натиска толкова много за

това сливане, по което работеха с Джей О – просто искаше „Свенска банка“ да

заеме своето лидерско място.

– Грижа ме е за „Свенска банка“ и „Инвестум“, също и за всеки един, седнал на

тази маса. Знам какво означава това за теб, татко – каза Наталия. – В мен има

точно толкова твоя кръв, колкото и в Питър и Алекс – каза тя с усмивка, за да

обере грубостта от твърдите си думи.

Аса премигна и вдигна чаша за тих тост, но баща ù не искаше дори да я

погледне и Наталия беше на ръба да избухне, провокирана от откритото му

пренебрежение. Знаеше, че не е добра идея да е тук тази седмица.

– Говорих лично с председателя на датския борд – каза баща ù на Питър. – Той

ме увери, че всичко върви добре. Не се притеснявам за нищо.

– Значи не само с Джей О си говорил зад гърба ми? – Мамка му! Как можеше да

подронва авторитета ù?

Дори Питър се усети и за секунда видя болка в очите му. Ако Наталия нямаше

подкрепата на Густав поне за пред хората, никой нямаше да ù има доверие. Тя

стисна чашата си.

– Доколкото ми е известно, никога не съм имал нужда от разрешението ти да

проверя какво става с моя сделка – каза баща ù със зловеща усмивка, сякаш

целият този разговор беше някаква шега. Наталия бе свикнала с тактиките му да

доминира, беше свикнала да се вижда с мъже като него и по някакъв начин да се

справя с тях, но когато цялото ù семейство застанеше срещу нея, това винаги

предизвикваше повече емоции.

– Не, но това е моя сделка – каза тя. – Аз ръководя проекта и е малко странно да

правиш неща зад гърба ми. – Положи едно от най-големите усилия в живота си и

му се усмихна приятелски, но сковано. – Какво си му обещал?

– Престани! Няма какво повече да се обсъжда.

– Скъпи, не може ли да говорите за бизнес, след като ние, момичетата, станем

от масата? – помоли майка ù и погледна Наталия многозначително. – Всичко това

вече отиде твърде далеч.

– Всичко това? – каза рязко Наталия.

– Жените трябва да бъдат жени. Не могат да бъдат като мъжете. Само това

казвам. Не виждаш ли как си изпускаш нервите и ни пречиш да се нахраним?

Правата на жените стигнаха твърде далеч.

– Майко, сериозно ли говориш? Как е възможно правата на жените да са

отишли твърде далеч? Прекалено много равенство? С кого? – попита Наталия.

– Сега изведнъж нямам право и на мнение ли? – попита Ебба де ла Грип и се

огледа. – Преди години всичко беше така хубаво. Мъжете се занимаваха с бизнес,

ходеха на лов и бяха мъже. А жените бяха жени. Не разбирам защо нещата не

можеха да си останат същите.

През целия си живот Наталия бе ненавиждала и тази традиция – мъжете

оставаха в хола да говорят по работа, а жените се оттегляха във всекидневната да

обсъждат кетъринга и предучилищните си години. Сякаш живееше в

деветнадесети век.

– Това е една толкова хубава традиция – продължи майка ù. Луиз се наведе

напред и я потупа по ръката.

Наталия не каза нищо повече. Нямаше някакъв смисъл. Цял живот бе водила

една и съща битка. Погледна към Питър, но той веднага избегна очите ù. Никога

не би я защитил пред баща им. Луиз се изкикоти тихо и прошепна нещо в ухото

на майка ù, която кимна. Ебба и Луиз бяха на едно мнение – жените просто не

бяха биологично подходящи за бизнес.

Наталия изчака, докато разтребят масата. Аса бе потънала в ужасно мълчание.

Майка ù и Луиз бърбореха с тихи женствени гласове. Баща ù говореше нещо в

ухото на Питър и той слушаше внимателно. Наталия погледна брат си, после

жена му. Бяха седнали толкова далече един от друг, сякаш не си принадлежаха.

Но после си помисли колко щастлива изглежда Луиз, след като се омъжи за брат

ù. Сякаш цял живот бе чакала да стане господарката на имението, да организира

лов, риболов, да се грижи за колекцията картини и произведения на изкуството.

Но Питър изглеждаше уморен, някак посивял. Сякаш през цялото време се

опитваше да догони събитията, но не успяваше. Той работеше в града с баща им

и вечер караше чак до имението. Имаха много социални задължения, домът им

често се появяваше в списанията като образец на висок стандарт на живот и

Луиз бе известна с вечерните си партита и обеди. Тя наистина живееше

мечтания живот, но понякога Наталия се питаше дали Питър не плаща цената,

като съобразява всяко едно свое действие с мнението на хората.

– Дейвид Хамар е пак в града – каза внезапно Питър и Наталия заслуша с

повишено внимание. Питър дръпна вратовръзката си и направи кисела

физиономия. – Видях го онзи ден.

Баща ù се навъси, но не каза нищо.

Сърцето на Наталия направи тройно салто. Със сигурност това не беше първият

път, когато името му се споменаваше в този дом, но преди за нея той бе само

един от многото новобогаташи, за които винаги се говореше лошо и които бяха

дълбоко презирани. Тогава Дейвид Хамар не беше човекът, с когото Наталия бе

спала. Не беше мъжът, с когото бе преживяла толкова интимни мигове. Тя

погледна към Аса, която само сви рамене.

– Господи, колко е вулгарен този човек – каза Луиз.

– Проклет паразит – обади се баща ù. – Никога не е знаел къде му е мястото.

– Скъпи, не учихте ли с него в „Скогбака“? – попита Луиз с изкривено от злоба

лице. Ето, с това се бе сблъсквал Дейвид всеки ден там. Презрение и груби

намеци.

– Беше на стипендия. Бяха го взели като благотворителен случай – обясни

Питър.

– Майка му не работеше ли в някакъв бар? – попита пак жена му. – И спяла с

директора на училището – изсумтя с ненавист тя. –Типичната низост от страна на

нисшата класа.

Питър поклати глава:

– Това момче така и не разбра какви са правилата.

– Доста се е издигнал – вметна рязко Наталия и погледна Луиз с отровен

поглед. – И със сигурност не е отговорен за това, което е правила или не е

правила майка му.

Луиз повдигна вежда, но не каза нищо.

– Печели пари на гърба на почтени хора – обади се баща ù. – И най-лошото е, че

съсипва компании, които другите градят.

– Действа по правилата като всички останали – посочи Наталия. – И е добър в

това, което прави.

– Той е безскрупулен и късоглед. Не се налага да си кой знае колко добър, за да

правиш такива безобразия.

– Някои хора не заслужават да пилееш енергията си по тях – каза майка ù. –

Това животно е един от тях. Нека не разваляме повече тази прекрасна вечеря,

която Луиз е приготвила.

– Но… – опита се да възрази Наталия.

– Достатъчно, Наталия – прекъсна я баща ù строго.

Тя примигна, но знаеше, че няма смисъл да се ядосва повече – никога нямаше

да спечели. И беше сама срещу всички. Дори Аса не се намесваше в подобни

дебати. Майната им на всички.

– Тъжно е, че на хора като него им е позволено да унищожават всичко. Това

исках да кажа – обобщи Луиз вяло. По начин, по който се очакваше от жените да

говорят, ако питаш мъжете им от висшето общество. Безполезни глупаци, които

изключваха хората, които не харесват. Не можеха да заемат позиция по наистина

важните въпроси. Наталия не можеше да спре да мисли как Дейвид беше говорил

с нея за бизнес и за равенство между мъжете и жените.

– Както винаги, не знаеш за какво говориш, Луиз – каза високо Аса и сепна

всички. Поклати глава, сякаш вече наистина ù беше писнало. – Не мога да

разбера как можеш да издържаш на собствената си глупост.

– Просто казвам на глас това, което всички мислят – отвърна Луиз, но на

лицето ù бяха избили две червени петна. Обходи с поглед стаята, навлажни