че още не е забременяла. – Аса млъкна и погледна гузно към приятелката си. –

Извинявай. Много несъобразително от моя страна. И за да ти докажа, че

наистина съжалявам, можеш да останеш в моята стая за гости. Можеш да я

ползваш за любовно гнезденце. Той ще ходи ли?

– Дейвид ли? Нямам никаква идея.

Защото не обсъждаме бъдещето. Защото така правят хората в наши дни. Как

мразя тези модерни отношения.

– Чудя се дали ще доведе дебелоглавия си партньор.

– О боже, още ли не сте се видели?

– Защо да се виждаме? Чула ли си нещо? Дейвид ли е казал нещо?

– Защо просто не му се обадиш?

– Не, той може да ми се обади, ако има някакъв интерес – каза презрително

Аса. – Всяка вечер съм на среща с различен мъж. Нямам време да се

интересувам от Майкъл. – Тя нагласи шапката си за езда и вдигна брадичка. – И

по всичко личи, че и аз не го интересувам, нали?

– Разбира се, това може да се обясни факта, че се държиш като снобарка

последния път, когато се засякохте – посочи Наталия. Аса се изкиска:

– Този секс, който правиш напоследък, никак не е подобрил социалните ти

умения. В случай че не си забелязала, Майкъл беше този, който се държа лошо.

Ако иска нещо, може да се свърже с мен.

– Какво стана с „така са нещата в двадесет и първи век“?

– Ако питаш мен, двадесет и първи век е силно надценен.

Амин за което, помисли Наталия.

Амин.

*

Около масата бяха седнали шестима души. Предястие, супа и плодове.

– Обичаме простите неща – каза гордо Луиз, когато една възрастна жена, която

живееше в района, донесе красивия антикварен порцелан и полираните

сребърни подноси с местни деликатеси.

Питър седеше до майка им и Наталия дочуваше части от разговора им, докато

опитваше супата, която всъщност се оказа много вкусна. Разбира се, Луиз не

беше приготвила нищо сама, но имаше добра готвачка. Местното население от

векове даваше своя принос в добруването на своите благородници и спомагаше

за комфорта им. Като спомен от феодалните времена, които всъщност бяха

официално отминали едва преди половин век.

– Ожени се за някаква много млада и сега ще трябва да я търпим на всяко

парти. Толкова е нелюбезно да караш всички останали да приемат такъв човек

насила и да се съобразяват с тях.

Питър кимна с разбиране. Това правеше най-добре – съгласяваше се. Разговорът

се завъртя около това кой ще идва в Бастад и кой си заслужава да бъде видян.

Роднини, бракове, връзки, образование, всичко, което си струваше според тях.

Гласът на Питър беше тих, той се съгласяваше с всичко. Когато сервираха

първото предястие, разговорът се обърна от партита и хора към бъдещето.

Цялото ù тяло се стегна. Не след дълго майка ù щеше да зададе обичайния

въпрос – какви са плановете ù за бъдещето, за връзка, после щеше да последва

напомняне, че не става по-млада. Ако не беше толкова дразнещо, Наталия би се

смяла от сърце – толкова еднообразно, всеки път едни и същи теми, едни и същи

имена, едни и същи изречения.

– Така и не разбрах защо Наталия и Йонас трябваше да се разделят – каза най-

неочаквано майка ù с плашеща точност. После отпи внимателно от виното и

остави чашата на масата. Русата ù коса лъщеше. – Бяха толкова подходящи един

за друг – продължи тя, без да се обръща конкретно към някого. – Всички мои

приятелки споделят мнението ми. Толкова съжалявах, когато видях края на тази

връзка.

Понякога Наталия си мислеше, че още с раждането си е била голямо

разочарование за майка си. В началното училище в класа ù беше записано едно

от децата на кралското семейство, но тя така и не се научи как да общува с хора

от тези кръгове. В пансиона не се държеше като останалите момичета, не бе

разширявала контактите си и ходеше на балове само ако беше абсолютно

задължително. В професионалния си живот беше решила да гради кариера,

вместо да изкара някой нагледен курс да тръгне на лов за подходящия мъж.

Единственият път, когато майка ù беше горда и доволна от нея, беше, когато се

сгоди за Йонас. И после прие раздялата им като лична обида и не проговори на

Наталия няколко месеца. Всъщност майка ù винаги реагираше по този начин,

когато някой или нещо я разочароваше. Замразяваше всякакви контакти и

игнорираше. Така беше, откакто се помнеше – майка ù я наказваше с мълчание.

Просто вземаше любовта си, лишаваше я от себе си. Нямаше начин да се

защитиш срещу такова поведение и последиците оставаха като малки

незарастващи рани.

– Да, Наталия, лошо е за теб, че не си все още с Йонас – каза високо Аса и леко

завали думите. – Не за теб, а заради семейството.

– Това е моето мнение – каза студено майка ù. – И аз има право да го споделя.

Аса погледна Наталия окуражително. Кажи им, кажи им защо те заряза, молеха

я очите ù. Беше толкова низко от негова страна.

Наталия поклати предупредително глава.

Аса изпразни чашата си и си наля сама. Наталия стискаше сребърната вилица.

Обядът почти свършваше и после можеше да си иде у дома.

– Чух, че си обядвал с Джей О – каза Питър на баща си. Наталия наостри уши.

– Обсъждахме сливането – отвърна баща ù, без дори да я погледне.

– Срещали сте се без мен? – попита тя и сложи ръце в скута си. Наблюдаваше

баща си с уважение и внимание, без да се издава колко смазана и пренебрегната

се почувства в този момент. От баща си и от шефа си.

Обичаше баща си, но вече няколко пъти бе постъпвал така спрямо нея и всеки

път се чувстваше все по-неприятно. Последният път беше преди две години.

Наталия бе кандидатствала за престижна позиция в „Свенска банка“, където

баща ù беше председател на борда на директорите. Беше позиция с много

отговорности и включваше всичко, за което Наталия бе придобила квалификация,

но така и не бе назначена. После чу по други канали, че именно баща ù бе

отхвърлил кандидатурата ù. Когато започна да рови за повече информация, ù

подшушнаха, че аргументът му бил, че е прекалено млада и че не искали да

дават място на някой от семейството. После обаче позицията беше дадена на

мъж, който се оказа само две години по-голям от нея, при това братовчед на Де

ла Грип. След това реши да си направи портфолио и да търси работа извън

„Инвестум“ и прие поканата на Джей О. Тя разбираше, че баща ù е от друго

поколение. Разбираше, че от чисто професионална гледна точка сигурно е по-

удобно да говори само с шефа ù. И въпреки всичко я болеше. И чисто

професионално погледнато, това не помагаше за спомогнало за кариерата ù.

– Не знаех, че трябва да ти давам отчет с кого се срещам – каза баща ù.

– Разбира се, че не – отговори тя възможно най-спокойно, – но сделката е моя.

Трябваше да знам. Какво сте обсъждали?

Баща ù остави приборите си.

– Говорихме колко се притесняваш за всичко. Ако не можеш да се справиш с

такива големи сделки, не се захващай изобщо.

– Аз… – започна Наталия, но майка ù я прекъсна.

– Ето точно това е причината да твърдя, че тези неща трябва да се решават от

мъжете – прекъсна я майка ù и после деликатно попи ъгълчетата на устата си. –

Ние дамите имаме други задачи в този живот.

Луиз ù се усмихна в съгласие.

Аса се изсмя тихо и погледна Наталия в очите. И двете мразеха тази пасивно-

агресивна страна на женствеността.

– Жените са по-емоционални – продължи да упорства майка ù. Това беше

любимият ù аргумент. Това и „здравия разум“. После погледна към Луиз, която

пак се съгласи. – Убедена съм, че феминистките са много нещастни жени.

Мъжемразки.

Луиз се засмя и се пресегна за чашата си, така че всички да видят блестящия ù

годежен пръстен и сватбената ù халка. Наталия беше убедена, че го правеше

нарочно – да им натрие носа. Вижте ме, омъжена съм, защото в нейния свят да

се омъжиш добре беше най-високото постижение.

– Не съм притеснена – започна пак Наталия. – Просто казвам, че трябва да се

внимава повече, татко. – Опита се да прозвучи делово и разумно. – Искам всичко

да мине гладко. Надявам се да се съгласиш с това и разчитам на разбирането ти –

усмихна се тя.

Уви, баща ù беше набрал скорост.

– Има разлика между това да си внимателен и да си несигурен. Понякога се

налага да действаш, а не само да седиш и да зяпаш в една точка в монитора.

„Свенска банка“ е силна. Датчаните ще направят доста пари от това сливане.

Няма причина да се проточва до безкрай. Обядвах с Джей О, защото исках да се

уверя, че женското нестабилно настроение няма да попречи точно тогава, когато

нещата стават сериозни. Това е нещо реално, Наталия. Не е някаква измислица в

интернет. – Юмрукът му се стовари върху масата и Наталия подскочи. – Това

са реални сделки, които изграждат държавата ни. Така ми е писнало от тези