че е имал сестра, но починала много млада при злополука, а родителите му също

бяха мъртви. Коя беше тази руса жена? И какво бе самата Наталия за него? Само

летен флирт. Докато красивата му руса приятелка беше… някъде и правеше…

какво?

Наталия сбърчи вежди. Това не биваше да я тревожи толкова много. Не беше

направила нищо лошо, а и двамата не се бяха споразумявали за каквото и да е.

Само един божествен секс. Ако Дейвид имаше връзка с друга жена, това не беше

нейна работа, нито неин проблем. Защо беше толкова глупава? Защо не можеше

поне да попита?

– Какво има? – попита той.

– Нищо.

– Изчезна някъде за няколко секунди. Кажи ми. – Гледаше я сериозно,

тревожно дори.

Тя пое дълбоко дъх. Е, можеше да събере сили и да си го каже.

– Не спя с кого да е. И мразя да не ми отвръщат със същото. Не знам какво е

това между нас, може би е само секс и може би не е нужно да говорим за това.

Може би не бива да го казвам, но… аз не спя с никой друг.

Дейвид подпря глава на дланта си. Имаше красиви очи. Изглеждаше като

модел. Всичко в него беше красиво, въпреки че беше мускулест. Тялото му беше

като на строителен работник. Момичетата в училището трябва да са го

обожавали.

– Наталия. – Той изчака, докато го погледне в очите. – Това между нас е нещо,

което не съм изживявал с никоя друга жена. Не спя с всяка. Сексуалните ми

връзки са като на всеки друг свободен мъж. Може би дори по-малко. Не знам

какво е това, наистина, но не се виждам с друга. Разбираш ме, нали?

– Разбирам.

– И аз не обичам изневерите – добави той и прокара ръка по челото ù.

– Добре – каза пак и изведнъж се почувства безкрайно щастлива. Примигна и

после се прозя. – Всъщност колко е часът? – Навън почти се бе стъмнило и се

чувстваше напълно изцедена.

– Вероятно си уморена.

– Не мога да остана. Трябва да се прибера, да се преоблека за утре, да взема

някои неща.

– Разбирам. – Дейвид прокара длан през косата ù, показалецът му мина по

веждата ù. Господи, сякаш беше в рая. Наистина беше изморена, физически и

психически, и дори не направи усилие да прикрие следващата прозявка.

– Остани – каза меко той. – Не си отивай. Поспи малко. Ще те събудя рано… ако

искаш.

Беше толкова изкушаващо. И гласът ми беше дълбок, убедителен, грижовен.

– Рано – каза тя. – Не мога да закъснея два дни поред.

– Обещавам.

Две секунди след това вече спеше.

Дейвид спази обещанието си. Събуди я толкова рано, че хладният въздух на

утрото все още ухаеше на роса. Беше по тениска, цветни спортни панталони,

избръснат и дъхът му миришеше на мента. Поднесе ù кафе, силно и черно, и я

гледаше, докато го пие в леглото. После тя си взе дълъг душ, събра намачканите

си дрехи и тръгна към кухнята. Дейвид ù намаза препечената филийка с масло,

пак ù сипа кафе и я наблюдаваше, докато тя минаваше през бизнес страниците

на вестника. После се обади да извика една от колите си, подаде ù чантата,

прегърнаха се, целунаха се само веднъж, казаха си довиждане и петнадесет

минути по-късно Наталия вече беше в коридора на сградата си.

19

Сряда, 2 юли

Когато Наталия си тръгна, Дейвид закрачи неспокойно из апартамента си.

Споменът за смеха и за страхотния секс витаеше из стаите като ехо или красив

аромат.

Не беше планирал това да се случи и не можеше да продължава. Беше тотална

лудост. Обратното броене беше започнало.

Чрез фиктивни компании и брокери вече имаха достатъчно акции. Някой

вече трябваше да започне да се пита какво става, толкова много нови

акционери, такова необичайно движение, със сигурност на някой вече му беше

светнала червената лампичка. Оставаше вероятно около седмица, максимум

десет дни. Знаеха, че рано или късно нечий радар щеше да ги засече. Нямаше

никакво значение. Но само дванадесет дни или може би две седмици, преди да

излязат с официално съобщение в пресата, това, което току-що бе направил,

беше пълна лудост. Но… защо нямаше усещането, че е лудост? Защо му се

струваше… фантастично!

Дейвид спря чак в хола. Погледна снимката в златната рамка. Не бе помислил

за това. Дали Наталия я бе видяла? Дали се бе питала коя е?

Най-вероятно. Трябваше да се сети още когато бе започнала да говори за

изневери.

Не можеше да ù каже толкова много неща. Толкова много неща не би разбрала.

И това го накара да се почувства мръсен и нищожен.

Харесваше Наталия. Не беше някоя нищо неозначаваща непозната.

Изумително секси жена, с която очевидно не можеше да скъса, макар че имаше

около един милион причини да го направи.

Той погали с един пръст щастливото лице на русата жена. Трябваше да ù се

обади, да се обади на Каролина! И без друго беше започнала да побеснява, че се

бе отдръпнал от нея. Трябваше да възвърне контрола си върху всичко. Тази

лудост с Наталия трябваше да приключи.

Това беше единственото правилно решение.

Мамка му.

20

Събота, 5 юли

– Не сме заедно, но правим секс – каза Наталия и се изправи върху седлото си.

Красивата ù кобила Лъвли с кафява козина изцвили нежно. – Така че не, нямам

никаква представа. Така ли е прието в днешно време?

Аса вече се беше настанила на гърба на сивия си кон и държеше юздите.

– Не си родена през петдесетте, нали? Да, така е прието в наши дни. В двадесет

и първи век. Трябва да опипваш пътя пред теб крачка по крачка. Или да се

чукате още малко и после – кой от където е.

Наталия се размърда върху седлото. Това беше адски объркващо. Огледа се.

Овцете бяха на моравата с малките си. Водата блещукаше зад полетата и

пасищата. Жълтият замък се падаше вдясно.

Питър и жена му сервираха шери на терасата, преди да започне обядът, но на

Аса и Наталия благосклонно им беше позволено да отидат да пояздят.

– Кога хората са започнали да живеят така? – попита Наталия и подкани Лъвли.

– И е все така добър в леглото? – попита Аса през рамо.

– Изключително добър.

– Може ли да проведе един нормален разговор?

– Дори не можеш да си представиш. Никога не съм срещала по-добра компания

за разговор.

– Наталия, сладка моя, не можеш ли просто да изчакаш да видиш как ще се

развият нещата?

– Предполагам. Не че имам друг избор.

Наталия и Дейвид не се бяха виждали от сряда сутринта, когато тя си тръгна от

тях. Вече беше събота. Беше ù изпратил едно съобщение, което беше вежливо и,

откровено казано, напълно безлично. Тя му отговори и после той ù писа, че през

следващите няколко дни се налага да пътува. Тя не попита къде отива, не се

обади повече, а после дойде уикендът и тя беше по-объркана отвсякога. Нима

всичко бе приключило?

– Всеки път когато се видим, имам усещането, че е за последно. И после той се

обажда или ме намира и пак е изумително, и… не знам как да разбирам всичко

това.

– Много драма вкарваш – каза Аса. – Не си с предменструален синдром или

нещо такова, нали?

Аса беше облечена в съвсем нов костюм за езда, което беше в пряко нарушение

на правилата на аристокрацията за езда да обличат поизносени дрехи. Купуваше

си нови дрехи и изобщо не ù пукаше кой какво си мисли.

– Ако питаш нашите, аз съм с предместруален синдром през цялото време –

отговори горчиво тя и огледа фасадата на замъка. Беше толкова красив. Гърдите

ù се свиха от носталгия, докато го гледаше. Вече триста години замъкът беше

част от семейството ù. В стаите му бяха спали крале. Наталия бе прекарала най-

щастливите мигове в живота си точно тук. С конете, с другите животни и с

децата, които живееха в района. Замъкът бе даден на Питър да живее в него със

съпругата си. Това стана веднага след сватбата им миналата година.

Днес всички бяха тук – освен Александър, разбира се. Родителите ù, Питър и

Луиз и Аса, която беше като член на семейството. Майките на Аса и Наталия

бяха приятелки от деца. Двете момичета също стана приятелки, въпреки

четирите години разлика помежду им. Когато родителите на Аса загинаха в

челна катастрофа, Аса – едва тийнейджър – се премести да живее с Де ла Грип.

Спеше в стаята за гости, плачеше във фотьойла на Наталия и измъкваше алкохол

от барчето. А сега работеше за баща ù. Идваше на вечеря или обяд няколко пъти

в месеца тук или в дома на родителите ù в Дюрсхолм.

– Хей, мога ли да отседна при теб, докато съм в Бастад? – попита Наталия. –

Джей О ме изкомандва да отида, но не искам да оставам при родителите си.

Алекс се връща, а той винаги получава стаята за гости. А Луиз ще оглежда

цветята в градината и ще размишлява какво ли друго може да наследи.

– Луиз е вероятно най-противният човек, когото някога съм срещала – съгласи

се Аса. – Дори Питър не заслужава да бъде женен за такава пепелянка. Странно,