все още възбудена от оргазма си. Искаше да я чука силно и егоистично, но се

застави да бъде внимателен и бавен, макар че не знаеше как би ù харесало

повече.

Очите ù се фокусираха, усмихна му се. Краката ù бяха все така широко

разтворени пред него.

– Така добре ли е? Неудобно ли ти е? Да пусна ли краката ти долу?

Усмивката ù стана по-дръзка, тя започна да движи бедрата си, дупето си, което

беше някак неочаквано обло и женствено. Трябваше да внимава да не свърши

прекалено бързо.

Наталия вдигна краката си. Беше гъвкава и силна като котка. Уви ги около

кръста му.

– Чукай ме, Дейвид. Силно.

Никога не беше говорила така. Това беше една различна Наталия,

освобождаваща цялата си сурова сексуалност, която бе крила и трупала под

хладната си делова външност.

Той започна да тласка по-силно и тя ахна, повтори движението, кръвта му бе в

пениса му за нея, за тях. Отново, по-силно. Тя премигна, повдигна бедра и той

просто продължи да тласка в нея толкова силно, че всяка разумна мисъл е изпари

от съзнанието му.

Тя говореше нещо, но той вече не чуваше. Ноктите ù се забиваха в гърба му,

ръцете ù го дърпаха към себе си. Той плъзна ръка между краката ù. Притисна

клитора ù, смени леко ъгъла и тя започна да се разпада около него, мускулите ù

се свиваха в силни контракции, краката ù го стискаха по-силно и след последния

тласък, оргазмът му беше толкова силен, че всичко край него почерня. Не

искаше да свърши, искаше да остане завинаги потопен в топлината ù, в аромата

ù, в… да, нея.

Краката на Наталия започнаха да треперят от умора, а Дейвид се оттегли,

уплашен, че ако веднага не седне, ще изгуби съзнание. В главата му нямаше и

капка кръв. Той се обърна, падна по гръб, пое дълбоко дъх няколко пъти и после

започна да се смее. Доволен, щастлив, истински смях, идващ право от сърцето

му.

Наталия слушаше смеха на Дейвид с напълно безчувствени крака и ръце. Нито

един мускул не искаше да се подчини на съзнанието ù, отказваше да се движи.

Слънцето галеше тялото ù и тя бавно започна да се раздвижва.

– Мисля да стана нудист – промърмори лениво.

Чу го да се смее. Колко заразителен беше този смях.

Беше свършила два пъти. Никога не бе мислила, че тези множествени оргазми,

G-точки и мъже, които знаят какво правят, съществуват. Но сега вече знаеше.

Дълбокият му смях, така вбесяващо секси, и споменът за това, което току-що

бяха направили, успяха пак да я възбудят. Тя огледа тялото му и разбра колко

силен беше все още гладът и в двамата. Наистина ли бе възможно да съществува

такава химия между двама души? Глупав въпрос. Разбира се, че е възможно.

– Какво правиш? – попита тя.

– Мисля, че съм мъртъв.

– Има ли нещо за ядене в бърлогата на хищника капиталист?

Беше много гладна. Оказа се, че да си секс богиня е твърде изтощително

занимание.

Ядоха някакви дребни нещица – нещо като тапас с много подправки, пай и

ролца, които миришеха на екзотика.

– Съпругът на чистачката ми е готвач в персийски ресторант – обясни Дейвид. –

Живеят в тази сграда и се грижат за апартамента ми. Тя чисти, пере и глади, а

той ми носи храна от ресторанта. Предимно каквото е останало.

– Това се казват остатъци – каза тя.

Когато вечерта наистина започна да се спуска и навън захладня, той я поведе

към спалнята си на долния етаж и пак се любиха. Беше нежен и груб.

Съобразителен и изискващ. Беше незадоволима и тайничко се усмихваше при

мисълта, че тя, Наталия де ла Грип, утре щеше да изпитва деликатна болка

между краката си. Болка от секс. Болка от него.

После тя се отпусна в леглото и остана напълно неподвижна. Чаршафите и

завивките бяха чисти и изгладени, ухаеха на свежо и на лукс.

– Това е най-красивото легло в целия свят – каза тихо тя.

Дейвид лежеше до нея и галеше кожата ù. Придърпа надолу чаршафа, който се

бе събрал под брадичката ù, и започна бавно да изучава тялото ù с поглед, сякаш

беше произведение на изкуството. Наталия прокара пръст по мускулите на

ръката му. Силното му тяло я караше да се чувства женствена, така както не се

бе чувствала никога досега.

– Винаги ли си знаела, че искаш да работиш в корпоративните финанси? –

попита той и започна да гали косата ù и да разплита кичурите ù, пръснати по

възглавницата.

– Взех решението в Лондон. – Тя лежеше неподвижна, оставила се на грижите

му. От време на време Дейвид се навеждаше и целуваше рамото или ръката ù.

– След икономическия университет?

– Да. – Наталия затвори очи. След като получи дипломата си, работи като

консултант в Ню Йорк. След това замина за Филаделфия, където получи

магистърска степен в „Уортън“ – колежа, в който се обучаваха едни от най-

големите финансови умове в света. И след това целият свят бе отворен за нея. Тя

знаеше, че Дейвид е учил в „Харвард“. Вероятно сам бе платил за обучението си,

докато за нейното бе платено от баща ù. Никога не се бе питала колко струва да

завършиш в „Харвард“ или дори нейния университет, никога не се бе замисляла

колко много бе получила ей така, без усилие.

– И след това? – Гласът му беше тих чувствен шепот и тя осъзна, че се бе

замислила прекалено дълго. Косата ù се бе разпиляла навсякъде около нея.

Наталия отвори очи.

– Лондонската банка ме издири.

– Те назначават само най-добрите.

– Да.

Беше работила няколко години в Лондон заедно с други обещаващи финансови

таланти. Трепеха се като кучета по двадесет и четири часа, всеки ден. Бяха

собственост на банката, можеха да ги изпратят къде ли не с едночасово

предупреждение. Много се бяха отказали, беше им писнало от нечовешките

изисквания, но на нея ù хареса. Най-сетне можеше да приложи на практика

всички свои способности. Насърчаваха я, поставяха нови предизвикателства пред

нея, чувстваше, че е добра в това, което прави.

– Със сигурност знаеш, че повече от деветдесет процента от света на финансите

е населен с мъже, нали? – каза тя.

– Не – отвърна той и плъзна пръсти от шията до корема ù. – Мислех, че има

повече равнопоставеност.

– Да, така е, но само в началото, а после жените някак изчезват от картинката.

– Някои казват, че е така, защото жените са прекалено умни, за да искат да

работят толкова много – каза той, вдигна ръката ù и целуна пръстите ù. Един по

един.

– А други казват, че жените не могат да се справят с такава натовареност,

защото в природата им е да искат някой да се грижи за тях – обясни Наталия.

Колко пъти бе чувала баща си да казва точно тези думи! А майка ù винаги

кимаше в съгласие и добавяше, че тази равнопоставеност е стигнала прекалено

далеч, че сега жените искали да бъдат като мъжете. И че именно затова Йонас я

е напуснал – защото работела като мъж.

– Това са глупости, Наталия. Най-добрите жени работят два пъти по-упорито от

най-добрите мъже. Когато бях в университета, се запознах с някои наистина

много умни момичета. И все повече компании се разбуждат и виждат, че жените

са работна сила, която не бива да се пренебрегва.

Дейвид звучеше така, сякаш всичко, което твърдеше, бе повече от очевидно, и

нещо в нея се скърши, когато осъзна, че досега не е говорила с мъж, който

наистина не прави разлика между двата пола. И това беше толкова възбуждащо.

– Докато растях, обичах да говоря за бизнес и за семейната компания – каза

тя. – Принуждавах братята си да измислят нови стратегии за „Инвестум“. А те

мразеха, когато го правех.

Дейвид вдигна ръката ù и помириса дланта ù.

– Защо не работиш в „Инвестум“? – попита тихо.

– Искам първо да докажа качествата си – отговори тя механично.

И ако успея да докажа, че съм достатъчно добра, то татко ще трябва да ме

покани във фирмата.

Той обърна ръката ù и я целуна. Захапа лекичко кожата ù.

– И после се прибра в Стокхолм. Преди две години – усмихна се той.

Наталия кимна. Тази информация не беше тайна за никого. Всеки можеше да я

намери в Гугъл.

– Джей О беше назначен да управлява офиса тук и ме взе със себе си.

Беше се изнесла от апартамента си в Лондон, в който живееше с хора, които

така и не опозна, защото прекарваше по-голямата част от времето в офиса или на

път. С Йонас се сгодиха в Лондон. Той често хващаше самолета и идваше да я

види.

– По това време годеникът ми живееше в Стокхолм.

– А сега?

Тя обърна глава и го погледна.

– Не. Нямаше да съм тук, ако имаше друг.

Този въпрос леко я разтревожи. Беше помислила, че Дейвид не е обвързан, но

сега си спомни снимката в златна рамка, която видя в хола. Красива блондинка,

много красива дори, а ръката на безкрайно щастливия Дейвид бе преметната

любвеобилно през рамото ù. Всички знаеха, че Дейвид няма семейство. Казваха,